И така докато ние в нашата мила България се чудим кого да оплюваме, как да спастрим от Европата бели пари за черни дни, как да преразпределим благата, че най-благото да е наше, на Запад отдавана са ни забелязали и не само забелязали, а и проследили, и оценили. И виждаш ли каква изненада, как така, защо, за какви заслуги, големият български режисьор – бащата на българския авангарден театър, променил лицето на съвременния театър завинаги, оценен още 1999 г. на Международния Фестивал за Експериментален театър в Кайро за създаването на Нов театрален език, бил отличен от полския президент със Златен кръст за заслуги. Бре, виж го ти нашенец, много му пораснала работата, такова отличие и то защо…. Заради усърдната, целенасочена работа за укрпеване, развиване и популяризиране на полската култура. Заради една значима програма наречена “Театър полски”, включваща най-значимите полски класици, както в литературата, така и в театъра и социалните дейности, програма от 7 различни заглавия, видяна от повече от 20 000 зрители у нас и в чужбина. Така е, поляците си знаят работата, не им се месете в работата, защото са голяма работа. Или както казва една полска поговорка: Zeby mi sie chcialo, tak jak mi sie nie chce. Или на български: Как бих искал да ми се работи толкова, колкото ме и мързи! Тъй, ама те знаят и как да ги мързи и как да работят, а като работят равни нямат, като ни мързи, по-добри сме от тях.
Георгиев обаче е по-малко нашенец от нас. Работи, работил е и ще работи и другото, както казва една наша поговорка – “вятър работа”. Болен, здрав, уморен, тъжен, щастлив, сам, с нас, тук или другаде, той винаги нещо чопли, мисли, пише.
Беше в навечерието на Коледа, когато посланика на Полша – Мачей Шимански, връчи на Николай Георгиев голямото отличие и много беше хубаво, достойно и официозно и тъжно, много тъжно, от всичко май беше най-много тъжно. Че сме малки, най-малки от най-малките, и страната ни малка, и хората малки, с малки мисли и малки мечти, с малки къщички и големи коли. Когато малките се изправят до големите, стават още по-малки, но Георгиев се изправи и си беше какъвто винаги – незимерим. Каза: “Човек винаги трябва да бъде равен на себе си”. Винаги хубаво го казва, да има само кой да го слуша.
На официална церемония в Столична община режисьорът на театър-лаборатория „Алма Алтер“ към Софийски университет – Николай Георгиев, беше удостоен със Значка на София. Наградата от негово име взеха заместник директорът и хореограф на театър-лаборатория „Алма Алтер“ – д-р Петя Йосифова-Хънкинс и актьорът Георги Арсов.
Със своята дейност в образованието и културата – Николай Георгиев въведе на географската карта на България нов вид театър, театъра на синтеза, както го нарича големият български модернист Гео Милев – синтезът, когато всички изразни средства играят интегрално важна роля. Това е и причината поради която на големия Фестивал за Експериментален театър в Кайро, Египет, през 1999 г., международното жури му присъжда наградата за Нов театрален език.
През 1989г. в навечерието на Промените създава Експерименталните театрални класове 4хС и това постави началото на алтернативното театрално образование в България, там завършват: Орлин Павлов, Ана Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Иво Димчев, Антоанета Добрева-Нети, Йоана Захариева-Джони и др. В последните двайсет години работи в сферата на Висшето образование и все така дръзко търси възможности младите хора да развиват своя талант. Създава бакалавърската програма – Синтетични изкуства и магистърската програма – Арт мениджмънт в Пловдивския университет. Днес е ръководител на двугодишната професионална квалификация „Авторски театър“ в Софийски университет. В рамките на тази програма за първи път в България той дава възможност на незрящи момичета и момчета да изучават и практикуват театър. Пример за успеха му в това начинание е незрящият Адриян Асенов, който жъне успехи на сцената на Алма Алтер вече две години и половина, а сега е известен и от малкия екран с участието си в популярното шоу “България търси талант”.
“Николай Георгиев възпитава поколения не само хора-артисти, но и хора-хуманисти и винаги настоява, че само добрият и интересният човек, може да бъде добър и интересен актьор. С делото си неговите възпитаници и днес изграждат многоликото лице на Столицата ни.“ ни напомни д-р Йосифова.
Може ли сряда следобяд да е обикновен, ако влезеш с тетрадка в ръка и непишеща химикалка в гримиьорната с режисьора на @лма @лтер – Николай Георгиев, за да му зададеш няколко въпроса?
Определено става необикновенна случка, откъдето и да го гледаш. Ами въпростите – не търсете притенциозност – те са просто небрежно летящи, които идват невинно и чисто, когато очите ми се срещнат с неговите.
Как се създаде Николай Георгиев?
Не съм създал Николай Георгиев. Дори не знам кой е. Допускам, че просто се е родил. Не така, както се раждат хората. Той се е родил извън живота. Извън живота на хората, които обаче го създаваха. Тези хора дори не подозираха това, както и не подозираха, че общувайки с него, той е един изкусен крадец. От своите учители крадеше всичко, което имаха. Никой не подозираше това, защото той живееше сам зад онази граница на живота, която хората никога не преминаваха. Границата между това външното и това вътрешното. Границата между казано – тихо. Добро – лошо. Възможно – невъзможно. Назовимо – неназовимо. Границата, зад която той можеше да се опази и съхрани и да остане себе си. Продължава да е на тази граница и да бъде само това, което е. И това, което иска още да бъде. Ще бъде. На всяка цена. Дори тази, която не може сам да плати. Във всяка градина има много цветя, но от всички тези прекраси цветя и ухания, той най-много обича тези, които никой не е посадил. Затова е и ще продължава да бъде просто саморасляк. Просто един саморасляк. Простете му, че е такъв. Би се съгласил да бъде и друг, за да ви се хареса, но той просто друг не може да бъде.
Какво ще прошепнете на двайсет-годишния ви „Аз“?
Това, което шепна ежедневно на себе си – 20йсет-годишния Аз. Аз нямам възраст. Възраст притежават несвободните. А аз живея в свободно време. Свободата е моето единствено верую. Свободата да не накърнявам свободата на другите. А да им помагам да бъдат по-свободни, отколкото са. Колкото е Годо. Това е любимият ми сън. Затова не се учудвайте, когато ви учудвам. В този миг просто сънувам. А вие сте на яве.
Какво е душата?
Това, без което човек не може. Затова прави всичко възможно да избяга от нея. Дори, когато това бягство е илюзорно.
Но защо човек иска да избяга от душата си?
Защото да се избяга от нея е невъзможно. Защото боли – а човек обича да чувства силната истинска болка. Тази, която е усетил в мига на своето раждане.
Какво не знаем?
Кои сме. Откъде сме дошли и на къде да отидем… А аз знам от друга страна знам какво е това да се докоснеш до нещо. Да го почувстваш и да го скъташ дълбоко в своето вътрешно тихо, за да не го открие никой, който ще се опита да го разбере.
И сега как да завършим мини интервюто, Господине? 🙂
Трябва ли да го завършим? По-скоро трябва да е продължението.
„Пионери“ с режисьор Петя Йосифова-Хънкинс и сценарист Дейвид Хънкинс взе наградите за най-добро представление и за най-добър сценарий на международните театрални награди „Алтери“ 2019 на официална церемония късно снощи.
Между големите победители се наредиха доц Възкресия Вихърова и спектакълът „чайка, чайки… Чайката“ на НБУ, община Стара Загора, къщата музей Гео Милев и Стефан Вълдобрев, които получиха специалната награда Алтер за културно сътрудничество. Алтер за най-добра женска роля отиде при Натали Дакова за „Лимоненото момиче“, а най-добра мъжка роля безапелационно грабна Андриян Асенов за „Стефан Стамболов – часът на моето убийство“.
Въпреки опитите на режисьора Николай Георгиев да отстрани Марко Дженев от дуета-водещи в церемонията, Марко се завърна бравурно със семи-балетното си изпълнение от преди две години и взе първия си Алтер за музикално случване с безапелационното изпълнение на Георги Арсов на Лефу от „Красавицата и звяра“.
Очаквано любимите
филми-пърформънси на публиката „През третото око на българския модернизъм“,
подкрепени от Програмата за популяризиране на съвременното европейско изкуство в рамките
на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз,
Министерство на културата, получиха Алтер за синтез между киното и театъра в
интенциите на алтернативното.
Един жест, едно движение, един фрагмент, който изразява цялото, по-добре, отколкото цялото само изразява себе си. Алтер в категория микротанц отиде при „Аз искам да изляза“ на Янита Кирова.
Голямата награда за актьорство в интенциите на Алма Алтер, която тази година беше дадена тайно – като „Алтер за поддържаща роля“, взе Мирослав Филков, но след брилянтното изпълнение на импровизиран микро-хореографски текст на Стоил Атанасов и протестът на Публиката, в крайна сметка с Алтер си тръгна Стоил.
Авторският театър не е
лесна задача, актьорите винаги работят в гранична ситуация, а някой от тях
излизат извън собствените си възможности. Алтер за жертва в името на изкуството си разделиха Симеон
Василев и Георги Арсов.
Дуетите в “Алма Алтер“ са нещо важно и специфично. Тази година те са повече от поетични и решихме да се ограничим до мъжкото и женското начало. И да заложим на естетика и красота. Алтерът за най-добър дует отиде при Адриана Славова и Георги Арсов за дуета от „Човеците на Лорка“.
Бекет е казал „Кашата“ му ще е неговия пророчески скиптър… Но ние прочетохме апокрифните абсурдистки текстове и разбрахме, че първообраз на неговата воля и власт не е кашата… а попарата! Така че капака завря – значи настъпи времето: Скъпи съотечественици, драги сънародници, прочее служители на култа – Алтер за сърбане на попарата резонно получи Николай Георгиев за вече споменатия Марко Дженев.
Анархистите на театър-лаборатория Алма Алтер, онези които винаги вървят в противоположна на режисьорските указания посока са Мирослав Филков и Симеон Василев за „Красавицата и звяра“. Публиката ги удостои с Алтер за вървене обратно на часовниковата стрелка.
„Текстът, който учих вчера, не е текстът, който ще кажа утре“ е реплика зад кулисите на Мирослав Филков, който взе още една тухла за сценични модулации.
Алма Алтер се разполага в концепцията на „бедния театър“ и на сцената рядко се появява реквизит. Когато все пак символното значение на един предмет оправдае появата му на сцената – енергията му е трудна за овладяване и често пъти надвива концентрацията на актьорите. Ето защо една от най-деликатните категории на международните театрални награди Алтери 2019 е за работа с реквизит и безспорно тази награда отиде при София Николова за жезъла-реликва в „За бащата. И за братята“.
Всяка година една от категориите в Алтерите е насочена към съвременните форми на изкуство. През 2018 година в абсолютен хит се превърнаха тениските на Дейвид Хънкинс и проектът Стената на славата. Алтер за тениска с лика на алмаалтеровец получи Луция Георгиева.
Най-голямата сила на Алма
Алтер смятаме, че са неговите живи интеракции. За това дадохме възможност на
вас, публиката директно да интерактира с нас и собственоръчно да избере кое от
бижутата в короната на Алма Алтер да се завърне в програмата на театъра чрез
категорията“Обратно в Афиша“ – победител е „Орфей или върни се в своя ад човече“.
Спектакълът може да гледате „обратно в афиша“ на 18 март от 19:30 часа.
Официалната церемония по награждаването приключи с триото Моника Методиева, Стефан Вълдобре и Георги Арсов и песента „Тази песен не е за любов“.
Международните театрални награди „Алтери“ 2019 се организират с финансовата подкрепа на Студентски съвет на Софийски университет.
