fbpx

В Царството на самодивите по Иван Вазов

Босите крака потъват в тревата.
Луната тежко мълчи.
Те вървят бавно през живота на хората.
А те, хората, заплитат и разплитат хорските работи.
Бухал буха.
Хоро се вие.
Краката играят.
Косите падат.
Горските макове цъфтят.
А хората все така недоумяват.
Кой ги зове, защо ги зове? Кой е бил тук? Къде са те? Къде ще бъдат?
В царството на самодивите, един спектакъл за преплетения човешки свят с този на самодивите, светът на гората със света на селото, светът на тишината и глъчката, светът на обяснимото и непонятното, светът на думите и песните, светът на босите крака, които стъпват в росната трева, на мълчаливата луна, която единствено може да издаде самодивската тайна. Ако я чуете, пазете я.


Един спектакъл по поемата “В царството на самодивите” на Иван Вазов. Елате да видите едно различно лице на Вазов, да се запознаете с неговото магическо, сюрреалистично, високо поетично творчество.
Режисьор: Николай Георгиев
Композитор: Константин Кучев
Проектът е реализиран с подкрепата на Национален Фонд Култура.

Затвор от сънища по Педро Калдерон де ла Барка

Там някъде.
Между видимото и невидимото.
Между мислите и чувствата.
Между деня и нощта.
Се издига той.
Затворът на съзнанието… Затвор от сънища.
Когато реалността се слива с нашия измислен сценарий на живота. Не знаем кое е истина или лъжа, дали е сега, после или преди, дали сме тук или там или някъде вътре в нас, скрити в черупката на нашите страхове.
Крехките ни тела носят непосилното бреме на времето,
единствената утеха е стонът- присъствието на другата. Която е някъде там. Която също носи своето бреме. Не сме ли хората толкова еднакви в своите различности?
Не знаем. Болката в нас е раздиращ време пространството метроном. Болката ни също има своята музика. Времето ни изтича.
Сънят е сън в света навън.
И в този нищо друго няма.
И целият живот е сън…

Дипломен спектакъл на Мария Ганчева по текстове от “Животът е сън” на Калдерон де ла Барка.
Режисьор – Георги Арсов
Участват – Мария Ганчева и Мариела Димитрова 

Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое “НЕ”

Може ли човек да познава друг човек?

Това е един от въпросите, които този спектакъл ще Ви постави.

Отговорът и на героинята и твоят – като на зрител, ще бъде един и същ.

Защо? Защото.

Всеки човек, преди да отговори на този въпрос, трябва да отговори на другия най-основен въпрос:

Познаваме ли себе си?
Познаваме ли своята вътрешна идентичност, своя “Аз”?

Не в релациите на Аз и Другите.
Те са по-скоро в областта на интелекта. В случая с възникването на абсурдната ситуация, пред нас се появява лиричният Аз, не този – интелектуалният. Той е особено интимен, той е особено различен, той е личностен, той е само твой и на никой друг.

Как тогава да излезем живи и здрави от този абсурд?

Ако познаваме – ще можем да решаваме как да постъпваме или как да искаме да постъпят с нас.
Ако не познаваме – тогава мълчим. Жестоко мълчим.
Не употребяваме нито “да”, нито “не”. Не сме уверени, не сме сигурни. Но таим в себе си едно жестоко не, което ще изскочи в най- неподходящия момент и ще превърне ситуацията в абсурдна.

Жестоко нещо е абсурдът.
Още по-жесток е Театърът на абсурда. Защото в него освен да се случват, нещата трябва и да се мотивират. Да имат своята действена страна. Да водят от едното към другото и от другото към още по-другото. Непрекъснато да даваме на зрителя да разбере, че най- големия абсурд е липсата на абсурд. Че реалното не може да замести в живота ни наличието на абсурда. Защото реалното ще престане да съществува. И тогава, едва тогава ще разберем силата на абсурда, за който обикновено не сме подготвени.

Автор и режисьор: Николай Георгиев
Moноспектакъл на Мариела Димитрова

https://fb.watch/dxB0yrpDLO/

Аладин

Новото заглавие в програмата на “Алма Алтер” – ‘Мюзикълът е мъртъв, да живее мюзикълът” е мюзикълът “Аладин”.
Една интерпретация, в която се сблъскват ключовите позиции на мъжкото и женското начало и тяхното разбиране в различните географски ширини на съвременния свят. Борбената арабска принцеса Жасмин се изправя срещу фриволния крадец Аладин, за да премерят сили в прастарата игра на любов.
Само един може да влезе в пещерата, в която е заключена вълшебната лампа, само нешлифован диамант. Слънцето ще залязва още много години над този свят, хората ще идват и ще си отиват, но само истински достойните ще помнят магията на жаркото слънце, само те ще умеят да избират с мъдро сърце в арабската нощ.

Режисьор: Георги Арсов
Хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс
Ръководител: Николай Георгиев
Музикален ръководител: Моника Методиева

Маргарита и Майстора

По романа ”Майстора и Маргарита” по М. Булгаков

На границата между видимото и невидимото,

между премълчаното и изказаното,

на границата между небето и земята,

там някъде,

я чака Той – Майсторът – Пилат Понтийски,
дописва последната страница от романа,

а люлякът, люлякът ухае невероятно.

Нещо ще се случи, не може да не се случи.

Погледите им се срещат.
Тогава се случва безграничното, безпределното,
безбрежното, безкрайното, безмерното, необятното,
бездънното, безконечното – любовта.

Кой ви каза, че не съществува истинска любов?

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
Музика: Константин Кучев

С финансовата подкрепа на: Национален Фонд Култура 

Когато няма апетит за череши

световноизвестен мюзикъл на Ангешка Ошецка

Поставя го отново режисьорът Николай Георгиев с Петя Йосифова- Хънкинс и Георги Арсов.

Една неугасваща любов, разкъсана от войната и времето – тя – в Лондон, той – в Полша. 

Внезапно тя посещава родината си. Възможно ли е почти угасналия огън да се разгори отново? 

Оказва се, че да – тежко, с много незараснали и много нови рани, с нова вяра и нова любов.

 И с мъдростта на човешкото познание:
“Крайно необходимо е да обичаш мъжа, с когото живееш, а не мъжа, за когото мечтаеш.
Защото мъжът, за когото мечтаеш не е и не може да бъде мъжът, с когото живееш.
Но мъжът с когото живееш може и трябва да бъде човекът, когото обичаш.” 

Ритъм, музика, светлина. Самота и в нея щурчета, щурчета с цигулки…

Сценарий и постановка – Николай Георгиев.
Превод на текста на песните – Антоанета Попова.
Композитор – Румен Бальозов.
Съпровод на пиано на живо: Марио Йоцов
Случват: Петя Йосифова – Хънкинс, Валерия Димитрова и Георги Арсов

Със съдействието на Полски Институт, София

Гаврошовци и котета-разбойници

По текстове на: Леда и Гео Милеви

Тези от вас, които познават същността на Алма Алтер, знаят че в нашите сърца и творческа работа се пази специално място за Гео Милев. 

А когато пред нас се откри възможността да работим по текстове на Гео и Леда Милеви настана тих празник. 
Тих, защото в някои срещи между Актьора и Автора, думите като че ли не са достатъчни да съберат в себе си обема на това случване. 

В проекта „Гаврошовци и котета-разбойници“ използваме синтетичния подход, за да представим по достъпен начин богатата палитра на творчеството на Гео и Леда Милеви.

Тази синтетика изразява себе си на две нива:
първо, на театрално-сценично ниво, което включва ползването на музика, хореография, светлина, звук;
и второ, на тематично ниво, синтез между поезия и драма, което е възможно чрез фрагментарния театрален подход, завещан ни от големия български поет Гео Милев.

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
Композитор: Георги Арсов

Спектакълът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на Културата.

Цар Лъв

По оригиналната музика на сър Елтън Джон.

Един мюзикъл между вечния закон на природата и “Хакуна матата”, между живота и смъртта, между любовта и приятелството, между страха от провала и отговорността пред себе си и пред другия. 

Една история за порастването и пътищата към себе си. За трудността да се изправиш след като си падал многократно и силата, която спи вътре в нас. 

Един мюзикъл за малки и големи, в който всички ще ръмжим, грухтим, лаем, кряскаме и чуруликаме, търсейки пътя заедно.

Кръговратът на живота не е само в джунглата, той е между всички живи същества. Той не зависи само от природата, от небето и вярата ни. Той зависи и от нас, хората. 

Във всеки един човек живее и доброто, и злото, само ние можем да решим кое от тях ще управлява.
Кой за нас е този вечен и всевластен закон?
По кой път ще изберем да вървим? Коя е моята лична “Хакуна матата”?
Отговорите на тези въпроси се въртят неспирно в Кръговрата на живота.
Там сме и ние.
Там си и ти.

“Цар Лъв” е третият мюзикъл на Георги Арсов, който все по-смело фрагментира световните класики, деградира границите на жанра и създава своите авторски интерпретации.

Архитектурата на церемоняла

по текстове на Фернандо Арабал

Ако Арабал не съществуваше, трябваше да си го измислим!“
Анти-розов
Анти пуритански.
Да на разпятието.
Не на благоприличието.
Да на бащата.
Не на майката.
Да на куклите.
Не на хората.
Театърът на Арабал е рисково занимание.
Картите се разместват внезапно.
Зрителят изпада от инерцията.
Случките произхождат от участниците и се завръщат отново към тях.
Времето загубва своя настъпателен характер – минало, настояще и бъдеще препускат в кръг.
Можем да започнем от началото или от края.
Няма значение.
Важното е, че ако до този момент Арабал за нас не е съществувал. Вече съществува. Макар и като наша измислица – какъвто е бил той за самия себе си.


Участват: Марко Дженев и Георги Арсов

“Последна радост” по Йордан Йовков

Градът е друг, съвсем друг и ние сме други, съвсем други. Войната е взривила вътрешните ни светове, а тези външните отдавна не съществуват. Единствено по пустите поля цъфтят полски маргаритки – сърдечна простота. Моята любов е чиста. ”Последна радост” е спектакъл за чистата любов и бруталната война, превърнали човека в тлееща отломка на едно невъзможно съществуване. В спектакъла звучат песните на нашите баби открити по време на етнографска експедиция.

Режисьор: Николай Георгиев

Музикален ръководител: Даниел Иванов

Спектакълът е част от програмата Българската литература за българското усещане. Спектакълът е организиран от Алма Алтер и 4хС и е финансиран от Национален Фонд Култура.

www.poslednaradost.com

Снимки: Иван Иванов