Category: представления

Босите крака потъват в тревата.
Луната тежко мълчи.
Те вървят бавно през живота на хората.
А те, хората, заплитат и разплитат хорските работи.
Бухал буха.
Хоро се вие.
Краката играят.
Косите падат.
Горските макове цъфтят.
А хората все така недоумяват.
Кой ги зове, защо ги зове? Кой е бил тук? Къде са те? Къде ще бъдат?
В царството на самодивите, един спектакъл за преплетения човешки свят с този на самодивите, светът на гората със света на селото, светът на тишината и глъчката, светът на обяснимото и непонятното, светът на думите и песните, светът на босите крака, които стъпват в росната трева, на мълчаливата луна, която единствено може да издаде самодивската тайна. Ако я чуете, пазете я.

Един спектакъл по поемата “В царството на самодивите” на Иван Вазов. Елате да видите едно различно лице на Вазов, да се запознаете с неговото магическо, сюрреалистично, високо поетично творчество.
Режисьор: Николай Георгиев
Композитор: Константин Кучев
Проектът е реализиран с подкрепата на Национален Фонд Култура.

Там някъде.
Между видимото и невидимото.
Между мислите и чувствата.
Между деня и нощта.
Се издига той.
Затворът на съзнанието… Затвор от сънища.
Когато реалността се слива с нашия измислен сценарий на живота. Не знаем кое е истина или лъжа, дали е сега, после или преди, дали сме тук или там или някъде вътре в нас, скрити в черупката на нашите страхове.
Крехките ни тела носят непосилното бреме на времето,
единствената утеха е стонът- присъствието на другата. Която е някъде там. Която също носи своето бреме. Не сме ли хората толкова еднакви в своите различности?
Не знаем. Болката в нас е раздиращ време пространството метроном. Болката ни също има своята музика. Времето ни изтича.
Сънят е сън в света навън.
И в този нищо друго няма.
И целият живот е сън…

Дипломен спектакъл на Мария Ганчева по текстове от “Животът е сън” на Калдерон де ла Барка.
Режисьор – Георги Арсов
Участват – Мария Ганчева и Мариела Димитрова 

Може ли човек да познава друг човек?

Това е един от въпросите, които този спектакъл ще Ви постави.

Отговорът и на героинята и твоят – като на зрител, ще бъде един и същ.

Защо? Защото.

Всеки човек, преди да отговори на този въпрос, трябва да отговори на другия най-основен въпрос:

Познаваме ли себе си?
Познаваме ли своята вътрешна идентичност, своя “Аз”?

Не в релациите на Аз и Другите.
Те са по-скоро в областта на интелекта. В случая с възникването на абсурдната ситуация, пред нас се появява лиричният Аз, не този – интелектуалният. Той е особено интимен, той е особено различен, той е личностен, той е само твой и на никой друг.

Как тогава да излезем живи и здрави от този абсурд?

Ако познаваме – ще можем да решаваме как да постъпваме или как да искаме да постъпят с нас.
Ако не познаваме – тогава мълчим. Жестоко мълчим.
Не употребяваме нито “да”, нито “не”. Не сме уверени, не сме сигурни. Но таим в себе си едно жестоко не, което ще изскочи в най- неподходящия момент и ще превърне ситуацията в абсурдна.

Жестоко нещо е абсурдът.
Още по-жесток е Театърът на абсурда. Защото в него освен да се случват, нещата трябва и да се мотивират. Да имат своята действена страна. Да водят от едното към другото и от другото към още по-другото. Непрекъснато да даваме на зрителя да разбере, че най- големия абсурд е липсата на абсурд. Че реалното не може да замести в живота ни наличието на абсурда. Защото реалното ще престане да съществува. И тогава, едва тогава ще разберем силата на абсурда, за който обикновено не сме подготвени.

Автор и режисьор: Николай Георгиев
Moноспектакъл на Мариела Димитрова

https://fb.watch/dxB0yrpDLO/

Новото заглавие в програмата на “Алма Алтер” – ‘Мюзикълът е мъртъв, да живее мюзикълът” е мюзикълът “Аладин”.
Една интерпретация, в която се сблъскват ключовите позиции на мъжкото и женското начало и тяхното разбиране в различните географски ширини на съвременния свят. Борбената арабска принцеса Жасмин се изправя срещу фриволния крадец Аладин, за да премерят сили в прастарата игра на любов.
Само един може да влезе в пещерата, в която е заключена вълшебната лампа, само нешлифован диамант. Слънцето ще залязва още много години над този свят, хората ще идват и ще си отиват, но само истински достойните ще помнят магията на жаркото слънце, само те ще умеят да избират с мъдро сърце в арабската нощ.

Режисьор: Георги Арсов
Хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс
Ръководител: Николай Георгиев
Музикален ръководител: Моника Методиева

по текстове на Фернандо Арабал

Ако Арабал не съществуваше, трябваше да си го измислим!“
Анти-розов
Анти пуритански.
Да на разпятието.
Не на благоприличието.
Да на бащата.
Не на майката.
Да на куклите.
Не на хората.
Театърът на Арабал е рисково занимание.
Картите се разместват внезапно.
Зрителят изпада от инерцията.
Случките произхождат от участниците и се завръщат отново към тях.
Времето загубва своя настъпателен характер – минало, настояще и бъдеще препускат в кръг.
Можем да започнем от началото или от края.
Няма значение.
Важното е, че ако до този момент Арабал за нас не е съществувал. Вече съществува. Макар и като наша измислица – какъвто е бил той за самия себе си.

Участват: Марко Дженев и Георги Арсов