Маргарита и Майстора

По романа ”Майстора и Маргарита” по М. Булгаков

На границата между видимото и невидимото,

между премълчаното и изказаното,

на границата между небето и земята,

там някъде,

я чака Той – Майсторът – Пилат Понтийски,
дописва последната страница от романа,

а люлякът, люлякът ухае невероятно.

Нещо ще се случи, не може да не се случи.

Погледите им се срещат.
Тогава се случва безграничното, безпределното,
безбрежното, безкрайното, безмерното, необятното,
бездънното, безконечното – любовта.

Кой ви каза, че не съществува истинска любов?

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
Музика: Константин Кучев

С финансовата подкрепа на: Национален Фонд Култура 

Когато няма апетит за череши

световноизвестен мюзикъл на Ангешка Ошецка

Поставя го отново режисьорът Николай Георгиев с Петя Йосифова- Хънкинс и Георги Арсов.

Една неугасваща любов, разкъсана от войната и времето – тя – в Лондон, той – в Полша. 

Внезапно тя посещава родината си. Възможно ли е почти угасналия огън да се разгори отново? 

Оказва се, че да – тежко, с много незараснали и много нови рани, с нова вяра и нова любов.

 И с мъдростта на човешкото познание:
“Крайно необходимо е да обичаш мъжа, с когото живееш, а не мъжа, за когото мечтаеш.
Защото мъжът, за когото мечтаеш не е и не може да бъде мъжът, с когото живееш.
Но мъжът с когото живееш може и трябва да бъде човекът, когото обичаш.” 

Ритъм, музика, светлина. Самота и в нея щурчета, щурчета с цигулки…

Сценарий и постановка – Николай Георгиев.
Превод на текста на песните – Антоанета Попова.
Композитор – Румен Бальозов.
Съпровод на пиано на живо: Марио Йоцов
Случват: Петя Йосифова – Хънкинс, Валерия Димитрова и Георги Арсов

Със съдействието на Полски Институт, София

Гаврошовци и котета-разбойници

По текстове на: Леда и Гео Милеви

Тези от вас, които познават същността на Алма Алтер, знаят че в нашите сърца и творческа работа се пази специално място за Гео Милев. 

А когато пред нас се откри възможността да работим по текстове на Гео и Леда Милеви настана тих празник. 
Тих, защото в някои срещи между Актьора и Автора, думите като че ли не са достатъчни да съберат в себе си обема на това случване. 

В проекта „Гаврошовци и котета-разбойници“ използваме синтетичния подход, за да представим по достъпен начин богатата палитра на творчеството на Гео и Леда Милеви.

Тази синтетика изразява себе си на две нива:
първо, на театрално-сценично ниво, което включва ползването на музика, хореография, светлина, звук;
и второ, на тематично ниво, синтез между поезия и драма, което е възможно чрез фрагментарния театрален подход, завещан ни от големия български поет Гео Милев.

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
Композитор: Георги Арсов

Спектакълът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на Културата.

Цар Лъв

По оригиналната музика на сър Елтън Джон.

Един мюзикъл между вечния закон на природата и “Хакуна матата”, между живота и смъртта, между любовта и приятелството, между страха от провала и отговорността пред себе си и пред другия. 

Една история за порастването и пътищата към себе си. За трудността да се изправиш след като си падал многократно и силата, която спи вътре в нас. 

Един мюзикъл за малки и големи, в който всички ще ръмжим, грухтим, лаем, кряскаме и чуруликаме, търсейки пътя заедно.

Кръговратът на живота не е само в джунглата, той е между всички живи същества. Той не зависи само от природата, от небето и вярата ни. Той зависи и от нас, хората. 

Във всеки един човек живее и доброто, и злото, само ние можем да решим кое от тях ще управлява.
Кой за нас е този вечен и всевластен закон?
По кой път ще изберем да вървим? Коя е моята лична “Хакуна матата”?
Отговорите на тези въпроси се въртят неспирно в Кръговрата на живота.
Там сме и ние.
Там си и ти.

“Цар Лъв” е третият мюзикъл на Георги Арсов, който все по-смело фрагментира световните класики, деградира границите на жанра и създава своите авторски интерпретации.

Архитектурата на церемоняла

по текстове на Фернандо Арабал

Ако Арабал не съществуваше, трябваше да си го измислим!“
Анти-розов
Анти пуритански.
Да на разпятието.
Не на благоприличието.
Да на бащата.
Не на майката.
Да на куклите.
Не на хората.
Театърът на Арабал е рисково занимание.
Картите се разместват внезапно.
Зрителят изпада от инерцията.
Случките произхождат от участниците и се завръщат отново към тях.
Времето загубва своя настъпателен характер – минало, настояще и бъдеще препускат в кръг.
Можем да започнем от началото или от края.
Няма значение.
Важното е, че ако до този момент Арабал за нас не е съществувал. Вече съществува. Макар и като наша измислица – какъвто е бил той за самия себе си.


Участват: Марко Дженев и Георги Арсов

“Последна радост” по Йордан Йовков

Градът е друг, съвсем друг и ние сме други, съвсем други. Войната е взривила вътрешните ни светове, а тези външните отдавна не съществуват. Единствено по пустите поля цъфтят полски маргаритки – сърдечна простота. Моята любов е чиста. ”Последна радост” е спектакъл за чистата любов и бруталната война, превърнали човека в тлееща отломка на едно невъзможно съществуване. В спектакъла звучат песните на нашите баби открити по време на етнографска експедиция.

Режисьор: Николай Георгиев

Музикален ръководител: Даниел Иванов

Спектакълът е част от програмата Българската литература за българското усещане. Спектакълът е организиран от Алма Алтер и 4хС и е финансиран от Национален Фонд Култура.

www.poslednaradost.com

Снимки: Иван Иванов

Кралят умира по Йожен Йонеско

Кой съм? Кралят или шутът на краля? И това го пропуснах. И това го изтървах, защото вече няма крал, няма шут. А как би могло да ги има, когато са разделени, а единият без другия няма как да бъде.Това освобождава един самотен женски глас, който постепенно въвежда една упокойна песен, която никой не чува, защото вече няма никакъв смисъл. Какво може да бъде успокоено, когато нищо не съществува?
Не разбрах, сметнахте че бълнувам? Защо да живеем един живот, който вони с миризмата си, вместо да търсим аромата, който все още не сме познали. Ако съществуват толкова много неща, защо и това да не съществува?
Този свят не е моят свят.

Режисьор: Николай Георгиев
Научен консултант: д-р Пол Дженкинс, Уелс.

“Кралят умира” е част от програмата на “Алма Алтер” и 4хС – “Активна класика – поетиката на абсурда”.


Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания и Министерство на културата. Използвани са теренни музикални записи от ННЦОКН.

Страданията на младия въшкар

Какво се случва, когато осъзнаеш, че си Сизиф и си обграден от хиляди други сизифовци?

Какво се случва, когато разбереш, че някога си бил съвършено същество, което е било разсечено на две за вечни времена? Каквото и да е, то определено се случва в този спектакъл на @лма @лтер. И оставя следи след себе си, ако изобщо остави нещо след себе си.
Ще издържи ли тялото, когато се събуди съзнанието? По-добре се наяжте добре, преди да гледате тази пиеса.

Думи няма

“Глас”, “думи”, “уста”, “ухо”, “око”, “бездействие”, “безвремие”, “неща”, “имена”, “тишина”, “чакане”…

Това няма нищо общо с очакването, което е надежда. Чакането е просто чакане. Чакане на Годо, т.е. на несъществуващото. Защото то не съществува. По един абсурден начин не съществува.
Това е драматургията на това представление. Не сме изяснили нищо. Не сме обяснили нищо. Не сме променили нищо. Не сме добавили нищо. Не сме добавили нищо от нас – изследователите. Не сме ви улеснили с нищо вас – свидетелите на нашето пътуване. Не сме ви спестили нищо.
Започваме.
Следва нашето днешно пътуване.
След това…

Мъртвият дом по Ф. Достоевски

Един глас, един вопъл срещу механизираният до краен предел свят, в който човешката личност e номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, която жертва личността и превръща безчовечността в самоцел…

Образите и усещания на мъртвото и свръх-мъртвото са различни, но винаги превръщат живия, човешкия дом в обиталище. Отсъствието на живот разлага не само плътта, но и камъка, дървото, духа. Но Той – Човекът се нуждае от своя дух, а ние Хората – от нашия жив дом.

Двама човеци – режисьорът Николай Георгиев и актьорът Андриян Асенов ще се срещнат с нас хората в една пукнатина в средата на механизирания свят… и постъпателно, две вътрешни тела, почти машини, почти живи или почти мъртви, две статуи от плът ще вживяват света, от който – те другите, свръх – мъртвите отдавна сме се отказали.

„Този спектакъл не е изграден по една предварително готова драматургия, а по една драматургия, която се раждаше по време на репетициите. И все пак е под влиянието на едни от най-големите руски писатели: Достоевски, Замятин и един незабравим руски филм и още по-незабравимата песен на Булат Окуджава…“ Николай Георгиев