fbpx

АЗ, ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Аз, Лейди Макбет – свят, който сънува страдание. Свят, изтъкан от най-финната дантела, тази на подсъзнанието, на инстинкта, на импулса. Красивото и жетокото вървят ръка за ръка, като дантелата до плътта. Всеки върви, върви нагоре, изкачва се по стълбата, за да стигне до трона, а там, горе на върха блести острието, с което ще бъде убит краля, поредния крал, поредния владетел, поредната камара кости. Боли до мозъка на костите, но това е “машината на властта”, както я определя великия шекспировед Ян Кот. 

Тронът – празен. По стълбата се катери следващия крал, следващата торба кости. 

По улиците и в  дворци  историята се повтаря.

Пиесата „Макбет“? Не!? Не вярвайте на лъжепророци и летливи историци и хроници, че това е трагедията на амбициите и страха. Това е много повече. Но и много по-малко. Това е истината за „Макбет“. За Жената „Макбет“, създала мъжа. Защото, за да разбереш истината за тази съдба – трябва да редуцираш историята до основната й движеща сила – смъртта. И нейният инструмент – убийството. Убийството е познание, както е познание  първият любовен акт. Остава само един въпрос. Един избор:

Ще съпреживееш ли убийството?

Ще бъдеш ли убиеца?

Ще седнеш ли на трона?

Ще се изправиш ли на сцената? 

Ще хванеш ли моята ръка?  

Нека спелтем пръсти заедно, нека заедно извършим това убийство. 

С ножа, който стои скрит в короната на кралската глава. 

Режисьори: Николай Георгиев и Петя Йосифова-Хънкинс.

Моноспектакъл  на Станимира Димова.

По мотиви на Уилиям Шекспир „Макбет“, текстове на Николай Георгиев и други автори. 

ТУЛИПОМАНИЯ

През XVII век в Холандия бушува “Тулипоманията” – лудостта, “бесът” по лалета. “Тулипомания” е спектакъл – бяс, лудост, любов, самота. “Тулипомания” е черно-бялото пространство, в което цъфти най-прекрасното лале – жълтото, с една червена ивица в чашката. “Тулипомания” ще увехне пред очите на зрителя, ще увехне в синьо, в единственото лале, което не съществува.

Пространството – графично, начупено, строшено; тялото – пластично, витално, понякога твърдо и болезнено. Тя – момичето в непрекъснат диалог с Боб – тъмничаря на килията й и мама – най-светлото начало на всичко. Там между светлото и тъмното, се е настанило черното и бялото, момичето танцува между светлините и сенките. Тя е светлина, тя е сянка. В стремежа си към префектното ивичесто лале, се ражда изкуството. Стремежът към перфектното, непосилното, недостижимото, е изкуство. Спектакълът е порив, полет към непознатото, към свободата. Колко свободна е тя в нейната килия 4 на 4 метра. “Тулипомания” е в стилистиката на танц-театъра; ще ви накара да се замислите, замечтаете, да си зададете въпроси. Той е за любопитния зрител, за гладната душа, за търсещия човек. Спектакълът е за “Човекът в търсене на смисъла”.

По новелата “Тулипомания” от 1995г. на Будил Малмстен.

Режисьор и хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс

Моноспектакъл на Адриана Славова

ПАТИЛАНЦИ

Заповядайте в света на “Патиланци”!
Искаш ли да се потопиш в един свят на пакости и добри дела, където всяка хрумка е приключение, а всяко приключение е песен? “Патиланци” е тук, за да те отведе на вълшебно пътешествие през страната на въображението и музиката, с намигване към детството на мама и тати, на баба и дядо.

В този мюзикъл, който оживява благодарение на режисурата на Николай Георгиев и оригиналната музика на Георги Арсов, ще срещнеш любимите герои от книгите на Ран Босилек. Те ще пеят, танцуват, ще играят и ще те поканят да играеш с тях. Патиланчо, Смехурко, баба Цоцолана и още много други ще оживеят пред теб, разказвайки историите си за честност, труд и достойнство и безбройните си пакости. 
“Патиланци” е място за среща на цялото семейство, където музиката звучи на живо, а всяка нота вибрира в палитрата на детските емоции. Тук децата и родителите могат заедно да се насладят на патиланските истории, които учат и забавляват и да преоткрият красотата на добрината, приятелството и въображението.
“Патиланци” те очаква в театър-лаборатория Алма Алтер Не пропускай шанса да станеш част от тази вълшебна история!

Мюзикълът “Патиланци” се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата. 

“България, страната на убитите поети”

„България, земята на убитите поети“ е спектакъл за поетия избор, за поетичната смърт и гениалния поетизъм. Защо поетите биват убивани? Защо ние, българите, убиваме своите поети? Христо Ботев, Стефан Стамболов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Яна Язова, Пеньо Пенев, Светослав Миларов, Петя Дубарова, Людмила Исаева, Мария Вирхов и всевиждащият Гео Милев възкръсват през безкомпромисния поглед на режисьора Николай Георгиев, асистент-режисьора Маглена Гуркова и актьорите на „Алма Алтер“.

„Всеки един от актьорите избра един от поетите. Всеки един от поетите избра един от нашите актьори. И едните и другите знаят, че „не са от този свят“ и заедно докосват своите вътрешни човеци. Така поетите удвояват себе си. Актьорите също“ – Николай Георгиев, режисьор

„За мен този спектакъл е противодействие на апатията, чаша, пълна с противоотрова, и безкористна човешка и актьорска свръхотдаденост в името на поетичната постреалност“ – Маглена Гуркова, асистент-режисьор

Участват:
Христо Ботев / Георги Арсов
Стефан Стамболов / Андриян Асенов
Димчо Дебелянов / Симеон Василев
Пеньо Пенев / Дилян Дайновски 
Яна Язова / Маглена Гуркова 
Светослав Миларов / Жулиян Желязков
Петя Дубарова / Мариела Димитрова 
Мария Вирхов / Моника Методиева 
Людмила Исаева / Божидара Цонева 
Принцът на смъртта / Мирослав Филков

Спектакълът “България, страната на убитите поети” е част от проекта “Гео Милев у дома”,който се осъществи благодарение на Министерство на културата и Къща музей “Гео Милев”, гр. Стара Загора.

“Щастливеца” по Алеко Константинов

Годината, в която честваме 160 години от раждането на Щастливеца на България – Алеко Константинов и 75 години от раждането на големия български актьор – Стефан Попов, представяме спектакъла “Щастливеца” – едно виртуозно кабаре, истинско, живо, пленително.  


Един спектакъл, който ще ви срещне с Бай Ганьо, ще ви отведе до Чикаго и назад, ще затанцуват кокетките, ще усетите миризмата на параходите и железниците, министър ще се качи на сцената, па накрая всички ще изядем по една круша и ще запеем.


“Ниагара, Ниагара, Ниагара 
най -голямата ни водна морска гара,
падаш отвисоко,
плуваш надълбоко,
обичам те…”

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова – Хънкинс
Музика на живо: 
Георги Арсов- китара, 
Жулиян Желязков-пиано, 
Андриян Асенов – кахон.
С участието на четири майсторски подготвени млади актриси. 

Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Фонд Научни Изследвания на Софийски университет, Европейски корпус за солидарност.

“Сирано дьо Бержерак”


По едноименната пиеса на Едмон Ростан
Режисьор: Николай Георгиев
Участват : Михаела Загорова, Диан Ставрев, Божидара Цонева, Георги Арсов, Мариела Димитрова, Петя Йосифова-Хънкинс
Музика: Румен Бальозов
Пиано: Марио Йоцов

„Ако не можеш да бъдеш себе си, не можеш да бъдеш и не себе си” – девиз на Сирано

Повече от век историята на Сирано вълнува света. Безстрашния кадет, със своята нежна, поетичната душа ни задава най-важните въпроси:

Писали ли сте някому любовни писма?
Истински красиви ли са красавците с празно сърце?
Какво е любовта?
Способни ли сте да жертвате личното си щастие в името на по-висок идеал?

…Аз съм сама…
Сама ли съм? ….
Действително?
Би било много просто.
Ако бях сама.
Вътре в мен са те Грозният, Обожаваната, Красивият.
Не, не искайте от мен да ви ги представя, това не мога и не искам. Защото вече не съществуват. Съществува само моето усещане за тях. А то е по- силно от мен, дано само да не се окаже, че е по- силно и от тях. Така или иначе разпната съм аз. Между това, което е било и това, което можеше да бъде…
“Искахме да посветим този спектакъл на Сирано, но понеже когато го работехме той се всели в нас, посвещаваме го на себе си и на теб.”
– Николай Георгиев и трупата

Спектакълът се осъществява с финансовата подкрепа на програма Едногодишен грант на Национален Фонд Култура.

ШОУТО НА АЛМА АЛТЕР

Най-бурното!

Най-шумното!

Най-цветното!

Най-бравурното!

Най-най-най!

Шоуто на @@ е бомба без закъснител, Шоуто на @@ е цветни петна на шапка, Шоуто на @@ е бърканица от песни, танци и много любов! Клише е да ви казваме, че няма да ви разказваме, за да дойдете да ни видите, но тук наистина няма нищо за разказване, а само за преживяване или по-скоро – за съпреживяване! Актьорите на Алма Алтер се превръщат в мъпети, шоумени, секси рокаджии, народни певци и бесни на правителството свободолюбивци! А музикантите…сочна порция сръчни ръце върху барабани, китари, пиано и микрофони. И чар, чар, чар… И още… Елате ни вижте, за да вдигнем заедно Много шум за нещо!

Хореография: Петя Йосифова – Хънкинс и Михаил Бонев

Жив бенд: Георги Арсов – китара и вокал, Георги Балтов – бас китара, Андриян Асенов – барабани, Жулиян Желязков и Марио Йоцов – пиано.

“Задушница – една възможна импровизация” по Адам Мицкевич

Режисьор: Николай Георгиев

Интимно, чисто, тихо…

Алма Алтер не изневерява на своя стил да пречупва познат текст през призмата на стожерите на съвременното общество.

Адам Мицкевич и пророк Йеремия, живи актьори и нереални сенки, светлината и тъмата в душите и на сцената си подават ръка, когато се озовават в гранична ситуация между света на живите и света на мъртвите. Представлението е и среща на два съвсем реални свята – актьорите от Алма Алтер и Стефан Попов – човекът-актьор от Пловдивския театър. Мястото на срещата е решено необичайно – пространството на Алма Алтер е неузнаваемо променено – публиката се озовава в храм, олтарът напомня смисъла на човешкия живот и основната фигура, която изгражда света, а светлината е символ на непреходните ценности в земния път на всеки човек. Силни думи биват поднесени изкушаващо деликатно, сакрални библейски текстове разкъсват човешката нетелесна плът и само пламъкът остава да пази спомена за всичко, което е било.

Със специалното участие на сестричките Луиза – (виолончело) и Хана.

Спектакълът “Задушница – една възможна импровизация”, се осъществява с подкрепата на Полски културен институт, Министерство на кулутрата и Фонд Научни Изследвания към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”.

В Царството на самодивите по Иван Вазов

Босите крака потъват в тревата.
Луната тежко мълчи.
Те вървят бавно през живота на хората.
А те, хората, заплитат и разплитат хорските работи.
Бухал буха.
Хоро се вие.
Краката играят.
Косите падат.
Горските макове цъфтят.
А хората все така недоумяват.
Кой ги зове, защо ги зове? Кой е бил тук? Къде са те? Къде ще бъдат?
В царството на самодивите, един спектакъл за преплетения човешки свят с този на самодивите, светът на гората със света на селото, светът на тишината и глъчката, светът на обяснимото и непонятното, светът на думите и песните, светът на босите крака, които стъпват в росната трева, на мълчаливата луна, която единствено може да издаде самодивската тайна. Ако я чуете, пазете я.


Един спектакъл по поемата “В царството на самодивите” на Иван Вазов. Елате да видите едно различно лице на Вазов, да се запознаете с неговото магическо, сюрреалистично, високо поетично творчество.
Режисьор: Николай Георгиев
Композитор: Константин Кучев
Проектът е реализиран с подкрепата на Национален Фонд Култура.

Затвор от сънища по Педро Калдерон де ла Барка

Там някъде.
Между видимото и невидимото.
Между мислите и чувствата.
Между деня и нощта.
Се издига той.
Затворът на съзнанието… Затвор от сънища.
Когато реалността се слива с нашия измислен сценарий на живота. Не знаем кое е истина или лъжа, дали е сега, после или преди, дали сме тук или там или някъде вътре в нас, скрити в черупката на нашите страхове.
Крехките ни тела носят непосилното бреме на времето,
единствената утеха е стонът- присъствието на другата. Която е някъде там. Която също носи своето бреме. Не сме ли хората толкова еднакви в своите различности?
Не знаем. Болката в нас е раздиращ време пространството метроном. Болката ни също има своята музика. Времето ни изтича.
Сънят е сън в света навън.
И в този нищо друго няма.
И целият живот е сън…

Дипломен спектакъл на Мария Ганчева по текстове от “Животът е сън” на Калдерон де ла Барка.
Режисьор – Георги Арсов
Участват – Мария Ганчева и Мариела Димитрова