Архитектурата на церемоняла

по текстове на Фернандо Арабал

Ако Арабал не съществуваше, трябваше да си го измислим!“
Анти-розов
Анти пуритански.
Да на разпятието.
Не на благоприличието.
Да на бащата.
Не на майката.
Да на куклите.
Не на хората.
Театърът на Арабал е рисково занимание.
Картите се разместват внезапно.
Зрителят изпада от инерцията.
Случките произхождат от участниците и се завръщат отново към тях.
Времето загубва своя настъпателен характер – минало, настояще и бъдеще препускат в кръг.
Можем да започнем от началото или от края.
Няма значение.
Важното е, че ако до този момент Арабал за нас не е съществувал. Вече съществува. Макар и като наша измислица – какъвто е бил той за самия себе си.


Участват: Марко Дженев и Георги Арсов

“Последна радост” по Йордан Йовков

Градът е друг, съвсем друг и ние сме други, съвсем други. Войната е взривила вътрешните ни светове, а тези външните отдавна не съществуват. Единствено по пустите поля цъфтят полски маргаритки – сърдечна простота. Моята любов е чиста. ”Последна радост” е спектакъл за чистата любов и бруталната война, превърнали човека в тлееща отломка на едно невъзможно съществуване. В спектакъла звучат песните на нашите баби открити по време на етнографска експедиция.

Режисьор: Николай Георгиев

Музикален ръководител: Даниел Иванов

Спектакълът е част от програмата Българската литература за българското усещане. Спектакълът е организиран от Алма Алтер и 4хС и е финансиран от Национален Фонд Култура.

www.poslednaradost.com

Снимки: Иван Иванов

Кралят умира по Йожен Йонеско

Кой съм? Кралят или шутът на краля? И това го пропуснах. И това го изтървах, защото вече няма крал, няма шут. А как би могло да ги има, когато са разделени, а единият без другия няма как да бъде.Това освобождава един самотен женски глас, който постепенно въвежда една упокойна песен, която никой не чува, защото вече няма никакъв смисъл. Какво може да бъде успокоено, когато нищо не съществува?
Не разбрах, сметнахте че бълнувам? Защо да живеем един живот, който вони с миризмата си, вместо да търсим аромата, който все още не сме познали. Ако съществуват толкова много неща, защо и това да не съществува?
Този свят не е моят свят.

Режисьор: Николай Георгиев
Научен консултант: д-р Пол Дженкинс, Уелс.

“Кралят умира” е част от програмата на “Алма Алтер” и 4хС – “Активна класика – поетиката на абсурда”.


Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания и Министерство на културата. Използвани са теренни музикални записи от ННЦОКН.

Страданията на младия въшкар

Какво се случва, когато осъзнаеш, че си Сизиф и си обграден от хиляди други сизифовци?

Какво се случва, когато разбереш, че някога си бил съвършено същество, което е било разсечено на две за вечни времена? Каквото и да е, то определено се случва в този спектакъл на @лма @лтер. И оставя следи след себе си, ако изобщо остави нещо след себе си.
Ще издържи ли тялото, когато се събуди съзнанието? По-добре се наяжте добре, преди да гледате тази пиеса.

Думи няма

“Глас”, “думи”, “уста”, “ухо”, “око”, “бездействие”, “безвремие”, “неща”, “имена”, “тишина”, “чакане”…

Това няма нищо общо с очакването, което е надежда. Чакането е просто чакане. Чакане на Годо, т.е. на несъществуващото. Защото то не съществува. По един абсурден начин не съществува.
Това е драматургията на това представление. Не сме изяснили нищо. Не сме обяснили нищо. Не сме променили нищо. Не сме добавили нищо. Не сме добавили нищо от нас – изследователите. Не сме ви улеснили с нищо вас – свидетелите на нашето пътуване. Не сме ви спестили нищо.
Започваме.
Следва нашето днешно пътуване.
След това…

Мъртвият дом по Ф. Достоевски

Един глас, един вопъл срещу механизираният до краен предел свят, в който човешката личност e номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, която жертва личността и превръща безчовечността в самоцел…

Образите и усещания на мъртвото и свръх-мъртвото са различни, но винаги превръщат живия, човешкия дом в обиталище. Отсъствието на живот разлага не само плътта, но и камъка, дървото, духа. Но Той – Човекът се нуждае от своя дух, а ние Хората – от нашия жив дом.

Двама човеци – режисьорът Николай Георгиев и актьорът Андриян Асенов ще се срещнат с нас хората в една пукнатина в средата на механизирания свят… и постъпателно, две вътрешни тела, почти машини, почти живи или почти мъртви, две статуи от плът ще вживяват света, от който – те другите, свръх – мъртвите отдавна сме се отказали.

„Този спектакъл не е изграден по една предварително готова драматургия, а по една драматургия, която се раждаше по време на репетициите. И все пак е под влиянието на едни от най-големите руски писатели: Достоевски, Замятин и един незабравим руски филм и още по-незабравимата песен на Булат Окуджава…“ Николай Георгиев

Орфей или върни се в своя ад, човече

Орфей или върни се в своя Ад човече

Единствено човешката личност може да решава и разрешава човешките си проблеми. За разлика от растенията и животните човекът има шанса да е това, което е решил да бъде. Неговото съществуване е в смисъла на самоконституирането му, дадена му е възможност за излизане извън пределите на себе си. Той извършва скок – към божественото, към космоса – този извън него и този вътре в него, към света, към себе си, към свободата. Така той надраства себе си, разплитайки кълбото на възможните си възможности. Няма човек без свят, няма Аз без другите.

Силата на човешката личност като пример за нейното собствено развитие и като пример за развитието на другите. Това е посланието. Да се извисиш до върха на своите възможности и с въжето на своята опитност да дадеш възможност на другите да се извисят до своя собствен връх. Защото именно всичките тези постигнати върхове са пътят към вечното стремление на човека, към Мечтания свят, към Горния свят, към Света на изкуството –  там, където ние, човеците, сме това, което искаме и можем да бъдем.

Динамиката на този спектакъл, който бяга от полето на разказа и се стреми да тича, да скача и да пада в полето на сугестивното, на непосредственото, на конкретните усещания и случвания, освободени от своята обстоятелственост, единствено способни да осветят „тъмното” на нашето подсъзнание и да го изпълнят със „светлото” на нашия Дух.

Окото на зрителя пътува стремително и дълго за да влезе колкото се може по-дълбоко до личностното на лицето на актьорите, да стигне до същностно човешкото на техните същества. До магията на срещата на човеците. Тези, които сътворяват света на изкуството и тези, които имат нужда от света на изкуството. Независимо дали съзнават или не съзнават тази нужда. Музиката, тази изначалност, тази звукова словестност с която сме надарени от природата е неумолима. И непобедима. Защото е във всеки един от нас.

Динамично конструктивното чувство,  няма да позволи на спектакъла да остане в плен на „културното” – дори с цената на пристъпване на неговите граници. Ще работи с граничното и в граничното за да постигне необходимата „живост”. Скок и полет. „Грабването” трябва да осигури съпричастността на гледащия и слушаштия, а не логиката и основанията, не неговата образованост и информираност. Не е и неговата подготвеност или неподготвеност.

            Как?

            Като това, което виждаме е чуваемо, а това, което чуваме е видимо

Суийни Тод – Бръснарят демон от улица Флийт

Пешка на A1!
Kакво би станало, ако в един момент човек загуби всичко онова, което е имал и светът се сгромоляса под краката му ?

Офицер на B4!
Ще продължи напред, биха казали някои. Не и в нашия случай…
Топ на C2!
Ще отмъщава на онези, които са му отнели всичко. Но защо да спира само дотам ? Офицер на G3!
Защо не отмъсти на всички – виновни и невинни…
Кон на D5!
Защото ние хората сме си вкусни едни на други, а човешките пайове ухаят някак по друг начин…
Кон на D5!
Фигурите се движат по дъската от онзи, който ги движи. Ти от коя страна ще застанеш ?

Един спектакъл за Лондон във времето, в което хората са го отбягвали, защото са чували  легендата за онзи бръснар от Флийт Стрийт, който е намерил своите приятели- остри и пропити с кръв. Кръвта на народите и поколенията.

Каним ви на едно пътешествие под звуците на красивата музика на Стивън Сондхайм. Има причина мюзикълът да не е поставян в България, има причина и ти да дойдеш. Да, ти – защото всички имаме вкус – стига да бъдем сготвени с правилните подправки.

Режисьор: Георги Арсов
По музиката на: С. Сондхайм
С участието на: Симеон Василев, София Николова, Мирослав Филков, Камен Жижанов, Михаил Бонев, Габриела Медникарова, Адриана Славова, Андриян Асенов, Евгений Панчовски, Марко Дженев, Иваша Христова, Станимира Димова, Ангелина  Грозева, Мартина Алексиева, Любомир Георгиев

Хамлет – Бунтът на Офелия

„Шекспир – съвременен и жесток” – такъв е най-световният английски драматург за най-съвременния и най-жестокия негов тълкувател – професор Ян Кот. И ако той успява да съблече другите шекспирови герои от кожата им и да ни покаже месото им – голо, кръвта им – течаща, то в “Хамлет” хирургическата му намеса е още по-кардинална. Трепанация отваря прословутия шекспиров череп и оголва мозъка на Хамлет и ние виждаме този, ще ми се да го нарека, хаос от мисли, “Буря” от мисли, която не спира да бушува от векове.


Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова

Сценограф: Михаил Лалов
Участва: Трупата на Алма Алтер

ДИНГ 2

Моноспектакъл на Стоил Атанасов.

Изблизвам снежинките от цветчетата на разцъфналите дръвчета и излизам от куфара. Обличам паяжините си, отрязвам косите си и тръгвам на изтокозапад.