fbpx

Церемония по връчване на годишните награди АЛТЕРИ 2022

Блясък, перли, дантели, пайети,

рокли, костюми, токчета, корсети,

усмивки, сълзи, възгласи, аплодисменти,

речи, танци, защити чрез фрагменти!

Нека ви разкажем как премина официалната церемония по награждаване „Алтери 2022“  в театър-лаборатория Алма Алтер!

След няколкогодишно прекъсване традиционната бляскава церемония се завърна на 30.10.2022 г. с пълна сила, театрална класа и нестихваща енергия! А този път традиционните награди бяха с нова розова визия!

Водещи на събитието и главни отговорници за огромната радост на публиката безпрецедентно бяха цели трима очарователни господа – Георги Арсов, Дилян Дайновски и Марко Дженев!

А кои бяха победителите?

  1. Най-добро представление за сезона: “В Царството на самодивите” по Иван Вазов, Режисьор : Николай Георгиев

Едно от най-новите и най-трудните представления на Алма Алтер, в което седем момичета вплетоха билки, любов, сърце и душа! Бодри, весели, щастливи! Цяло едно женско царство, цяло едно природно господарство!
Очаквайте през декември! 

  • Най-добро лятно представление: “Цар Лъв”

През летния сезон на 2022 г. „Цар Лъв“ се игра цели 5 пъти! Това е спектакълът, с който Алма Алтер се представи на международния фестивал „Експеримент“ в Полша!

  • Доброволческо представление: “Flight”, Режисьор: Георги Арсов.

През периода септември-октомври Алма Алтер беше горд гост на група доброволци от цял свят. Режисьорът и любимец на всички тях Георги Арсов им подари един прекрасен „Полет“ по мотиви на Бекет.

  • Главна женска роля: Зора Колева за Лили във филма “Жири”
  • https://www.youtube.com/watch?v=ghWx014oDqY&t=1s&ab_channel=TheatreStudio
  • Главна мъжка роля: Диан Ставрев за ролята на Селото в “Албена”
  • „Аз и ти на сцената“/най-добър дует за сезона: Радина Тихинова и Диан Ставрев за Нала и Симба в “Цар Лъв”
  • Най-скорострелно влизане в спектакъл: Диан Ставрев за “Албена” и Михаела Загорова за “Краят на играта”

Скорострелното влизане в спектакъл е запазена марка на Алма Алтер и не впечатлява актьорите в трупата, но винаги омайва публиката и този път тя отсъди цели двама победители в категорията!

  • „Да се счупиш от енергия“: Мария Ганчева за “Цар Лъв”
  • „Най-дивна самодива“: Мария Ганчева
  • Най-песнопойна птичка: Радина Тихинова за Нала в “Цар лъв”
  • Най-полезен кадър за сезона: Маглена Гуркова за цялостен принос
  • Композитор: Георги Арсов за “Гаврошовци и котета разбойници”
  • Изгряваща звезда: Дима Настева за дебютния й филм – “Изповед” и специална награда за най-малките звезди в представлението „Задушница – една възможна импровизация“: Луиза и Хана

Следващите награди са огромно признание и благодарност към всички тези институции, които оценяват дълбоко достойнствата на Алма Алтер и подкрепят изкуството, което се ражда на сцената:

  1. Културно сътрудничество: Студентски Съвет към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
  2. Алма Алтер в ефира: Георги Митов -“Класик ФМ”

Още три специални награди бяха единодушно връчено от ръководството на Алма Алтер:

  1. Награда за цялостно творчество за Големия Стефан Попов
  2. Награда за колаборация за Европейския корпус за солидарност
  3. Награда за екипа, създал филма „Жири“

Честито на победителите!

Една тухла къща не прави, но убива страха!

И малко светски клюки за финал:

  • Единият от водещите Дилян Дайновки се успа и закъсня с 15 минути за церемонията
  • Бастунът на Николай Георгиев е бутафория за пред публиката. На церемонията той беше забелязан да тича в продължение на цяла песен по сцената
  • Петя Йосифова блестеше с широка усмивка цяла вечер, учените се чудят как е възможно човек да се усмихва два часа без да спре
  • Куртизантките отварят школа за опитни лоши момичета след като откраднаха една от тухлите
  • Победителят в категорията за най-добра мъжка роля Диан Ставрев бе (не)справедливо обвинен в политическа пропаганда и манипулация на вота
  • След звездеенето цяла вечер актьорите от трупата се върнаха към естественото си състояние на мир, любов, доброта и хармония.

Изборът на победителите зависеше от публиката и беше изключително труден, защото  номинирани в цели 15 категории баяха няколко десетки актьори и актриси, представления и помощници на дейността на театъра. Сред тях са музикантът Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов (“Класик ФМ”), Юрий Дачев (“Рецепта за култура”- БНТ), Милена Янинска (“Социална мрежа”- Канал 3), Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет, АРС ДИДЖИТАЛ и др.

По време на церемонията беще отличена и Лора Димитрова, победител в конкурса за рецензия-есе по повод Фестивал на българската класика през септември!

Благодарим!

Снимки: Наси Христева

ТРЕСКА ЗА АЛТЕРИ

Алтери 2022, официален трейлър:

На 30.10.2022 г. от 19:30 ч. в театър-лаборатория Алма Алтер  на бул. Цар Освободител 15, ще се проведе Официална церемония по връчване на наградите АЛТЕРИ  2022 г.

След тригодишно прекъсване традиционната бляскава церемония ще се завърне с пълна сила, завидна класа и нестихваща енергия!

Водещи  на церемонията са Георги Арсов и Дилян Дайновски. Те ще ни поведат през тайните на успеха, ще ни покажат цената на славата и ще подправят събитието с пикантна доза светска клюка.  

Номинирани в 15-те категории са: актьори, представления, журналисти, композитори, продуценти и културни организации.  Сред тях са: нестандартния певец, хореограф, музикант и композитор Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов, журналист от “Класик ФМ”, Юрий Дачев  от “Рецепта за култура”- БНТ, Милена Янинска от “Социална мрежа”- Канал 3, Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет и др.

Победителите се избират от публиката с гласуване в следната анкета: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfIcZphMLPQ8mgNRSvCfhA3BPrd5fiw3QSybaSMTdbsYoKNhQ/viewform?usp=sf_link

Можете да дадете своя глас и Вие!

Дрескод – официално облекло, каквото и да е то! 

Защо да кандидатствам в Авторски театър?

Кастингите са много специално време, заради вълнението, което непознатото предизвиква, адреналина да донесеш “само себе си”, приятелствата, които се случват, докато чакаме резултатите.

Ако се питате защо и дали, сега е момента да Ви разкажа за някои от безспорно добрите страни на специалността :

Най- важното – Учителите.

 Хората които ни изграждат, формират мисленето ни и ни водят.

Личности като  Николай Георгиев , Петя Йосифова – Хънкинс, Боян Биолчев, Петър Чухов, Люси Дякова и още много,много. Достатъчно е да прочетете малко за тях и колебанието е забравено!

Сцената – мерило за истината. 

Обучението по специалността е с много силна практическа насоченост, което се усеща неминуемо от студентите в нея. Възможността да влезете в спектакъл още през първия семестър е напълно реалистична, всичко зависи от вашата активност и желание 

Цялостно развитие. 

Алма Алтер е място, на което винаги се случват и кипят много неща. Ако сцената не ви привлича с магнетичната си сила, възможностите за творене и себеразвитие са безброй. Камера, сценарий, компютър, осветителен пулт, плакат за представление – с каквото и да се захванете е във вашите ръце, а и винаги можете да разчитате на искрена добронамерена критика, подкрепа и съдействие!

Възможността да реализираш себе си. 

Искаш да направиш концерт? Или изложба? Искаш да създадеш мюзикъл? Театрален спектакъл? Дори фестивал? Ами…защо не? Много пъти съм била свидетел на студентски идеи в зародиш, които достигат пълна реализация. Разбира се с много труд, воля, постоянство и най- вече вярата да отстоиш собствената си идея.

Влез в чудесна физическа кондиция. 

Тялото на актьора е негово изключително важно оръжие. То е храм. Много студенти и актьори в трупата споделят, че именно това е мястото, на което са придобили основите на двигателната си култура и са развивали това у себе си. Някои дори преоткриват любовта към движението и танца като себеизразяване. Освен това толкова е хубаво да се движим заедно!

Възможност да пътуваш. 

Фестивалите са много важна част от дейността на Алма Алтер. Ако си пътешественик по душа това е мястото за теб. 

Времето. 

За младите хора времето е от голямо значение, защото то е инвестиция в бъдещето. В Авторски театър репетициите и лекциите са съобразени с основните специалности, които изучават студентите, също така с работното време. Гъвкавата програма ти позволява да работиш пълноценно над себе си във всички сфери на развитие.

Дипломен проект. 

За да завършиш специалността е необходим дипломен проект,върху който да работиш и осъществиш. Каква по- добра възможност да предизвикаш себе си и да се впуснеш в творчески търсения?

Семейство. 

Всеки член на специалността, може да се превърне в официален член на трупата. Приятелствата, които изграждаме тук са много силни , защото именно Изкуството ни превръща в истински “братя по оръжие.”

Кастингите за Авторски театър ще се проведат на 4,5,6 октомври от 18.00ч. в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер.

Не се подготвяй.

Не се преправяй.

Със себе си носи само себе си.

“Изповед” – Очаквайте скоро първия филм на Дима Настева

“Казват, че Вярата и Кръстът ни обединяват. Че те са ни помогнали да оцелеем през вековете. Но понякога Кръстът може да бъде и клин… Клин, който разделя Човека от другите, и още по- лошо, разделя го от собствените му пориви, стремежи, чувства… Това се случва тогава, когато Вярата се превърне в Догма. Кое накрая побеждава – Сърцето или Догмата и Канона, е въпрос, на който всеки трябва да намери своя собствен отговор.”

Дима Настева е Творец, чиято любов към театъра и киното обаче не я задължават да застане на сцената или пред обектива. Креативната енергия и пламът у нея събират екип съмишленици, сценария се бродира изпод крехките й пръсти и нейният първи филм, е факт. Дима е наградена за дързостта си с усещането за смислен и удовлетворяващ снимачен процес, а на нас ни предстои само сладко-тръпчивото очакване да го преживеем като човеци – зрители. Ето какво споделя тя за своя филм “Изповед” :

Идеята за сценария отлежава от дълго време в мен и основното, което се опитвам да изследвам, е вътрешния конфликт в човека, причинен от външно наложените догми- от обществото, църквата, религията и нашите дълбоко вътрешни усещания, желания и емоции.

Снимките са в селото, в което съм израснала, в къщата на баба и дядо, където съм се чувствала щастлива и която, всъщност е идеален декор за снимките. С цялата простота и чистота, която само една селска къща може да даде. И най- хубавото е, че в последните седмици тя сякаш оживя. Дори вчера си говорихме с Митака- мой приятел от детството и сърежисьор на филма, че за толкова кратко време / няколко дни/ снимачен период, станахме толкова близки, сякаш цял живот съм познавала Иван Митев, Янко / оператора/ Диан и Ваня от читалището в село Книжовник.  Енергията на споделянето и на това да направиш всичко, е невероятна…

По време на цялата подготовка и периода на заснемането ме преследваше невероятен късмет. Имам предвид, че е реализиран с нулев бюджет за хонорари. Абсолютно всички от екипа участват и помагат на доброволни начала и всички,на чиято врата потропах за помощ откликнаха безапелационно- Първа Градска болница в София, предоставиха свободна стая, за да снимаме.

 Хора от селото, които не ме познават не само, че впрегнаха магаренцето си и ми дадоха каручката за снимки, но и самите те се включиха. Всичко стана като на магия.

И разбира се, безусловната подкрепа на семейството ми- майка, татко, съпругът ми Боян, племенницата ми Ивайла, дядо- на достолепните 93 години, се включи в снимките, братовчедка ми Магда и Мичоната  и Чичо от село.

В селото има състав, които пее и пази песните от село Книжовник и 2 от тези песни ще бъдат музикалния фон за филма. И тъжното в цялата ситуация е,че ако не се запишат – тези песни ще бъдат тотално загубени за следващите поколения. Само 2 жени знаят мелодиите на тези песни като само една знае всички песни. Тя е на 80 години.

А млади хора в селото няма.

Благодаря на невероятните колеги от Театър -Лаборатория Алма Алтер, без подкрепата на Люси Дякова, проф .Боян Биолчев, Господина, Пет, Вал , Гопето, Мариела, Мишето и Дара, Наси -това нямаше да е възможно. Благодаря на всички за огромното сърце и душа и най- вече на Иван Митев, удивителен човек и актьор, който създаде един Иван, за който дори не можех да мечтая.

Филмът “Изповед” е в процес на монтажна обработка, предстои премиера, а на Дима Настева пожелаваме леко перо, силна творческа енергия и нови все по- смели проекти!

Експеримент, споделеност или едни малко по-пълни джобове

След летния сезон под липите на двора, трупата на Алма Алтер се отправи към Сбоншин, Полша, където се провежда Международният театрален фестивал “Експеримент”.

“Алма Алтер” се включи в програмата с мюзикъла “Цар Лъв” (26 юли), концерта “Мир без граници” (27 юли) и спектаклите “Затвор от сънища” (28 юли), и “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое “не” (29 юли). 

Фестивал „Експеримент“ в Збоншин, Полша е международна творческа среща на артисти от различни области от цял свят. Фестивалът се провежда ежегодно от 2001 година в Збоншин под ръководството на Ирек Соларек, режисьор, художник  и артистичен директор на Театър „С“. Полша е страна, която има силни традиции на визуалните изкуства, които влизат в полетата на сценичните изкуства, достатъчно е да подскажем имената на Ст. Виспянски, Йозеф Шайна, Йежи Гротовски и др. Театърът на Ирек Соларек се вписва именно в тази традиция, самият той е бил нееднократно в България и е представял на българската публика своите запомнящи се с гигантска визия спектакли.

Международните арт срещи “Експеримент” са пример за търсене на авангардни естетически тенденции, нови медии или нови форми на художествена комуникация. Тазгодишното издание се  проведе под мотото: „Безкрайност“.

Носят се най – различни истории за престоя на актьорите в Сбоншин. Сред тях са : едно мистично случване, което ще остане там, където се е случило; турнири по волейбол под жаркото слънце на плажа; очевидци споделят, че физикъл- тренингите на актьорите сутрин, надвишавали два астрономически часа, а всички членове на трупата са спазвали наложен от режисьора строг вечерен час!

Какво вълнуващо се случи? Който и от актьорите да попитате няма да замълчи в последващите два часа. Накратко:

Представлението “Затвор от сънища” по Педро Калдерон де ла Барка, претърпя сериозна метаморфоза поради магията на пространството, в което се случи – “Stary Dworzec” – гарата, в края на Сбоншин, която не знаем дали все пак не беше излязла от сън… Преминаващите влакове разсичаха времето, което метрономът ревностно отмерваше. За щастие Мария и Мариела обичат предизвикателствата, а режисьорът на дипломното представление на Мария – Георги Арсов е перпетуум мобиле. Жива арт инсталация на входа на гарата, създадоха Диан Ставрев и Михаела Загорова.

Концертът се проведе на фона на залязващото слънце, което точно в този ден бе особено красиво, а публиката бе изненадана от нов участник – Тимек, който е доброволец в Teatr S, сприятели се с Алма Алтер светкавично и накара всички да настръхнат с неговата електрическа китара!

Моноспектакълът – “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое Не”, с автор и режисьор Николай Георгиев, изпълни със звук, смехове и красиви български мелодии сценичното пространство “Казамати”, където само преди няколко години е отеквало словото на Гео Милев, а двете тухли от представлението на Георги Арсов са заживели там до днес. Заедно с прахта, по тях е полепнал и спомена.. Интересен факт, е че представлението се случи на полски език, а преди началото се проведе кастинг, в който бяха избрани Актьорите в представлението – играни от зрители. Полският език несъмнено е предизвикателство за всеки актьор, но нека отбележим, че името на фестивала все пак съдържа “Експеримент”. А в жестокостта на абсурда случайностите са относителни…

Представлението “Цар лъв” бе първото, което трупата представи на фестивалната програма. Какво точно се случи знаят само онези, които го случиха, но едно е сигурно – “Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла!”

Актьорите ограничихме само в едно изречение:

Един миг, обагрен с цветовете на хора, рисуващи нашата картина в Изкуството.” – Адриана

Най- хубавото нещо, което може да се случи на човек, ако някога се върна, няма да замина отново за България” – Михаела

Лято 22 в Полша, няма да го забравя! Дано се върна някой ден пак в Збоншин” – Дилян Дайновски, който си самопозволи две изречения

Смисъл, любов в най – чистата й форма, а в джобовете не е като да не дрънка нищо” – Мариела

Най- интензивното ми преживяване, през което нямах и секунда да се замисля дали това, което правя, е това, което искам, но никога не съм била по- убедена” – Радина

Експеримент беше,е и ще бъде най- вълнуващото преживяване, което съм имала” – Мария

Ценно и полезно е когато различните измерения на театъра се срещнат заедно” – Диан

Фестивалът Експеримент всеки път за мен означава ново начало – вълнуващо, ново и много различно от всичко, с което съм се сблъсквала до тогава” – Станимира

Участието на Театър-лаборатория “Алма Алтер” се организира от Сдружение “Забелски глас” с финансовата подкрепа на програма “Мобилност” на Национален Фонд Култура.

Автори : Валерия Димитрова, Мариела Димитрова

Бял квадрат на бяло поле – Валерия Димитрова с моноспектакъл – “Под бряста на живота”

“Песимизмът е накрая на силите си. Да живее абсурда.”

Подземието се разтваря. Добре дошли в театъра под пясъците.

Когато Валерия Димитрова изпълва с енергията си Алма Алтер, неизбежно нещо се случва. “Нещо”, именно защото винаги е изпълнено с мисъл, идея, време, усилие, грижа, сърце. Докоснато от нея всяко “нищо” променя минимум една буква по пътя си до “нещо”, уж една буква, а толкова смисъл.

Това лято, завръщайки се от местата, по които слънцето грее по- силно, тя ни потапя в нова изненада – моноспектакъла й “Под бряста на живота”.

Ето какво ни сподели тя в открадната минутка от нейното добре разграфено време:

“Аз поех инициативата, защото от много време не съм се концентрирала върху творчески процес сама. Обикновено работя в група. Изглежда ми липсва сама да взимам решенията. Водена от това усещане се включих в уъркшопа на Иво Димчев, в който всеки участник – артист изграждаше своята миниатюра, посредством работа със свой авторски текст, в търсене на високо ниво на абстракция в работата с обиграване на предмет, пространство и хореография. Представленията в група те изграждат като артист, но някак винаги разчиташ…на някой друг. Невинаги успявате да изпробвате това, което си предложил като идея, а когато работиш със себе си опитването и експериментирането с различните ти идеи е моторът на креативния процес. Заглавието “Под бряста на живота” е на режисьора Николай Георгиев, който преди е сътворил представелние на име “Бряста вдясно” на т.нар. бял квадрат на бяло поле – експерименталната сцена на Алма Алтер, която се намира под земята. Ако брястът е дървото на живота, то под него се случват всички онези неща в живота раждането, смъртта, прераждането, конфликтите, срещите. Това, което се случи е, че аз бях изгубила текста си. Намерих само първия си монолог. И това се оказа много добре! Защото написах нов! Извадих го от едни писма, които сме си писали с докторанта по философия Симеон Василев. Започнах да навръзвам от писмата, по анотацията, която вече имах и напипах сюжета, началото, края и сега мисля, че текста е много по-добър от предишния. Защото има повече ситуация. Може би когато играя сама, ако имам някакъв страх – страхът ми би бил от времето. Защото сама определям темпото си и е възможно да се изгубя. Времето може да бъде партньор на актьора, но и да го закопае.

Под моя бряст има много его, малко страх, много несигурност и несигурността и егото съжителстват в много комплекси. И там под бряста е мястото да си разчистя. За себе си. Човек се ражда и умира сам. Дори някой да спи до теб, той не е вътре в главата ти.”

Представлението “Под бряста на живота” с режисьор Николай Георгиев, можете да гледате на 23 юни, 19.30ч. в бял квадрат на бяло поле, експерименталното пространство на Театър- Лаборатория Алма Алтер, или иначе казано мазето с вход мъжка гримьорна. Вход – Свободен.

Георги Арсов за лятото на Алма Алтер под липите на Софийския Университет

  • Защо точно лятото е сезона на Мюзикъла?
  • -Защото лятото е горещо, разкрепостено и захаросано.
  • Заглавията в програмата „Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла”, са доста различни, но кое все пак е посланието, което ги обединява?
  • – Че Музиката  е магия над всичко, което ние можем да правим тук, на земята.
  • Кое е нещото, което дори в най- трудните моменти те мотивира  да работиш отдадено със солидната числено група актьори?
  • – Крайния резултат.
  • Какво те вдъхнови да се захванеш с най- новото и мащабно попълнение в програмата – „Аладин”?
  • -Дилян Дайновски. Когато той се завърна триумфално в Театъра и след успешните му роли във вече готовите мюзикъли, ми се стори, че той има нужда да израства в този жанр. Аладин е ролята, в която го видях  най- ясно.
  • Защо играем навън в Двора на Софийския Университет?
  • -Защото мюзикълът е жанр, който не се ограничава с пространство, осветление, сценография и дава възможността на хората да открият музиката под открито небе.
  • Има ли персонаж, с който работата ти е станала любима?
  • -Любима ми е работата с двойките. Например в „Цар Лъв” – Симба и Муфаса, Тимон и Пумба. В „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт” са Суийни Тод и Мисис Ловет. Те са много необуздани заедно и са може би любимата ми, най- крейзи двойка.
  • Защо мюзикъл и защо публиката да гледа мюзикълите на Алма Алтер това лято?
  • -Защото мюзикълите на Алма Алтер винаги са различни. Защото Мюзикълът е моят начин да кажа и покажа какво обичам най- много в живота си и да го направя с хората, които най- дълбоко вярват в тази идея.

Суеверия Актьорски

Суеверието (От вяра всуе, т.е. суетна , празна вяра) е вярва в недействителни закономерности. Суеверието може да се срещне във всяка област на човешкия живот – в науката, религията и в … Театъра ! Суеверието се проявява в извършването или избягването на определени действия, с което се цели постигането на добър резултат или избягването на опасност. Популярни световни суеверия са, че черната котка носи лош късмет, че числото 13 никак не е на хубаво или, че под табела не се минава.

В “Алма Алтер” не може да се каже, че актьорите са суеверни… е, или може би някои от тях, но има едни специални суеверия, в които те вярват. Магическото пространство на Театъра ги скрива в тъмното, някъде зад “чакащи артисти”, но сега ще ви издадем малко от тях:

Преди представление се ходи до тоалетна, защото ще си изпишкаш късмета.

Не яж повече от час преди да излезеш на сцената. Кръвта ти трябва в главата, не в корема!

Не яж на сцената – ще те изяде!

Не си подсвирквай на сцената, да не те освиркат!

На сцената не се излиза без да си изчеткаш хубавичко зъбите преди това- да ти блестят думите като бисерчета !

Ако си изтървем сценария – сядаме веднага върху него и тогава го вдигаме – иначе няма да ни се получи ролята.

Дори да знаеш текста- винаги го взимаш с тебе в Театъра, иначе той остава далеч от теб, пуска крачета и ти избягва!

Не трябва да излизаш с шапка на сцената, да не те захлупи публиката! Освен ако шапката не е костюм!

На сцената стъпваш първо с левия крак – да направиш представлението със сърчицето си!

Не се пляска на актьорите преди премиерата, че да им пляска после публиката!

Не се ходи до тоалетна, непосредствено преди представление – да не излезеш с разкопчан дюкян! А разкопаният дюкян  е на пари!

Видиш ли притеснен, нервен колега- ръсни му солница през рамото преди да излезе на сцената! 

А Вие имате ли си любимо суеверие ?

„Златно перо“ за Николай Георгиев –

режисьор и основател на „Алма Алтер“

„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ пише в Библията.

За Алма Алтер тези думи имат друг смисъл, защото за нас „В началото бе Николай Георгиев. И Николай Георгиев беше у Алма Алтер; и Николай Георгиев бе Бог. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“. Това пише в Библията на Алма Алтер. 🙂

Явно обаче не само ние оценяваме достойнствата на Господина. В навечерието на празника на българската просвета и култура Николай Георгиев бе удостоен с почетния знак и званието „лауреат“ на „Златно перо“ за принос към българската култура.


Инициатори на наградата са „Кантус Фирмус“ и галерия „Макта“, които всяка година в навечерието на Деня на българската култура и просвета присъждат почетния знак „Златно перо“ на 24 изявени музиканти, театрали, писатели, художници и журналисти. 

Тържествената церемония се състоя в „Ларгото“ пред ЦУМ на 20 май 2022 г.

При награждаването си режисьорът Георгиев обяви, че посвещава своето Златно перо на Театър-лаборатория „Алма Алтер“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чието създаване и развитие осмисля тази номинация.

На церемонията присъстваха и част от актьорите в трупата. В по-неформална обстановка Господинът даде ценни житейски съвети, разказа свои младежки спомени и сподели сигурни начини за успех, които обаче ще запазим в тайна! 🙂

„Това е поредната награда, която аз печеля за нашия театър! Трябва вече вие да ми носите награди. Аз лично ще наградя първия от вас, които ми донесе отличие, посветено на театъра!“ – сподели Господина. „Хайде, шушки, вие сте!“ – допълни дясната ръка на Николай Георгиев – Петя Йосифова–Хънкинс.

Театър-лаборатория Алма Алтер ви честити вчерашния, днешния и утрешния ден на българската азбука, просвета и култура, защото за нас всеки ден е посветен на изкуството, красивия изказ и културните ценности!

Честит Николай Георгиев!

Автор: Маглена Гуркова

Сънят на актьора – Част II – Марко Дженев

Цветно ли сънува Марко или черно-бяло? 

Във всички цветове и звуци. Сънят зависи от боите на деня.  Дали са пастелни, маслени, акварел. Има монохромни. Има и слепи. Има и само силуети.

Колко важен е сънят за актьора Марко?

Той е подсъзнанието ми. Толкова важен – колкото ме е засегнал. Най – тъжните сънища оставят най- дълбок отпечатък в мен. Те не диктуват какво ще правя на сцената. Но може да повлияят с какво ще стъпя на сцената. 

Никога ли не си сънувал, че си в роля?

Не. Аз съм наблюдател на подсъзнанието си. Неговите течения, брожения, катаклизми и сюрреализми. Всичко, което ще видя извира от мен и ще се влее обратно в мен. 

А защо записваш сънищата си?

Защото искам да има смисъл от пътя, който вървя през нощта, страданията които изплаквам, недоумението, което обхващам. Смисъл.

Караконджулите отиваха на война.

Докато спя в главата ми кънти. Подсъзнанието ми бушува. Сънува българските военни.

Само че в стил “Дали”.

С привкус на Кафка.

Метаморфозна гротеска.

И всичко започна с генерално обявяване на война.

Под мен се отваря огромен бункер с метални порти (като на някое мазе).

От него занаизлизат техника, оборудване, машинария… само че точно с привкуса на машинария. Сякаш нещо е на криво, старо, не на ред.

Първо – два Въртолета.

Но като че ли стари, повече от стари, чак тракийски. боята им станала на флюшки. 

А на плаца(където има драма) се насъбрали много хора. Но там където трябва да са  Курсанти, има граждани с всичките им форми: Малки, големи, тлъсти и тънки, стари и може би млади. И всчки се движат. Почти като хаотичен базар, който иска да наподобява парад.

После Мигом, но бавно Два миг-а.  Ето какво ме бърка и бъгва – всичко е по два, сякаш имаме само по две неща. Сякаш се е отворил под земята ноевия ковчег на военната техника, но от него излизат само вехтории, скелети и караконджули. Там където трябва да е бил вложен маестата на силата, има само разлагащи се спомени за скелетите. Единия самолет полетява за миг и след това бавно се забива в една пейка, огъвайки муцуната си навътре като в детско.

От него излизат две петнадесет- годишни момченца. Президента им дава две колелца и ги награждава с Орден “Стара планина.”

Звучи парадни музика, а от колоните пращи съобщение, което драска в небесата, че е обявена война.

Аз се отдалечавам от плац драма… и се оказавам във военното министерство… или е пак същата сграда от четвърти километър… не съм сигурен. Стабилно западнала сграда, особено от вътре с пропити от влага стени. Порутени тавани. Една от стаите са отговорниците. Администраторите на главнокомандването- бай Тошо, приличащ на гол до кръста ел. Техник с огромно бирено шкембе. Чичо Ставри – общ работник с брада. И Иван… облечен като овчар. Наливат се с ракия, компютъра на бюрото им подгизнал, а зад тях в стената зее огромна дупка.

Казват ми, че е обявена война и ще стягат войските, само да изтрезнеят.

Излизам и в съседния офис ме застига окултна сцена по Kюбрик. Двама космонавти плават по посока следващия офис сякаш гравитацията не ги засяга. Носят се в стари костюми със СССР щампа отпред и ватенка НРБ на ръкавите. Облицовани отвсякъде и с огромни скафандри се изливат в офиса до мен. Вътре е жена, комисар, която носи военен шлифер, матовозелен. Ходи напред назад, обикаляйки стените на стаята докато вика с шепот, троскайки се като невротик , че не е главнокомандващ(а). Мъжете спират пред нея. Бавно свалят костюмите си, показвайки мускулестите си тела, оставайки само със скафандри. Започва сатанистичен ритуал, в който те се движат плавно като водорасли, събирайки мрака на ъглите около себе си. После сенките отлитат до първия офис помещаващ Бай Тошо, Чичо Ставри и младия чобан. Там те се увиват около гърлата им и затягат като моири кордата около пиянските гръкляни.  Бавно изцеждат живота, който им остава. Техните тежки, стари, деформирани от алкохол тела тупват на земята и в следващия миг се отваря съседната вратата, от където излиза комисарката носена от самодиви в бял прозрачен пеньоар. Излегната спокойно върху тях, погледа и се стряска диво и обезумял, докато беззвучния й кикот отеква по стените.  Манията на ритуала ме подлудява. Тръгвам по коридора надолу, излизам по стълбите. Старата сграда започва изведнъж да се тресе от дейност. През дупките се излизат чиновници. По мокрите тапети се чуват реверберациите на кубинки. Плъзват като плъхове отвсякъде стари призраци, Вехти обради, Стари пушки. Минавам покрай заземен хеликоптер и от там ми се усмихва беззъбата уста на пияница, някога бил чин ефрейтор ако се съди по обръснатите му вежди. Кани ме на по алкохол с алкохолния си дъх, но се отдалечавам. Зад него в купето се вижда кабинет. В центъра му Адолф Хитлер, обграден от третия Райх в сиви дъждовни шлифери. Явно са наети в българското разузнаване като разузнаване. Тръгвам към двора а там се тътрят чиновници лелички. С джвакащи галоши, с парадни стъпка в калпава формация маршируват въртейки кръгове около металодетектори. Изпод саката на жените се подават сутиени  а ръкавите им висят като униформи на детски войничета. А в далечината отеква глъчка, суматоха. Народа се качва по вехтата машинария: Старци, сакати, майки с деца, ученици, работници, чистачки и тръгват в дълга линия. Между дърветата се проточва парадна нишка.

Караконджулите отиват на война.