Там някъде.
Между видимото и невидимото.
Между мислите и чувствата.
Между деня и нощта.
Се издига той.
Затворът на съзнанието… Затвор от сънища.
Когато реалността се слива с нашия измислен сценарий на живота. Не знаем кое е истина или лъжа, дали е сега, после или преди, дали сме тук или там или някъде вътре в нас, скрити в черупката на нашите страхове.
Крехките ни тела носят непосилното бреме на времето,
единствената утеха е стонът- присъствието на другата. Която е някъде там. Която също носи своето бреме. Не сме ли хората толкова еднакви в своите различности?
Не знаем. Болката в нас е раздиращ време пространството метроном. Болката ни също има своята музика. Времето ни изтича.
Сънят е сън в света навън.
И в този нищо друго няма.
И целият живот е сън…
Дипломен спектакъл на Мария Ганчева по текстове от “Животът е сън” на Калдерон де ла Барка.
Режисьор – Георги Арсов
Участват – Мария Ганчева и Мариела Димитрова
