fbpx

АЗ, ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Аз, Лейди Макбет – свят, който сънува страдание. Свят, изтъкан от най-финната дантела, тази на подсъзнанието, на инстинкта, на импулса. Красивото и жетокото вървят ръка за ръка, като дантелата до плътта. Всеки върви, върви нагоре, изкачва се по стълбата, за да стигне до трона, а там, горе на върха блести острието, с което ще бъде убит краля, поредния крал, поредния владетел, поредната камара кости. Боли до мозъка на костите, но това е “машината на властта”, както я определя великия шекспировед Ян Кот. 

Тронът – празен. По стълбата се катери следващия крал, следващата торба кости. 

По улиците и в  дворци  историята се повтаря.

Пиесата „Макбет“? Не!? Не вярвайте на лъжепророци и летливи историци и хроници, че това е трагедията на амбициите и страха. Това е много повече. Но и много по-малко. Това е истината за „Макбет“. За Жената „Макбет“, създала мъжа. Защото, за да разбереш истината за тази съдба – трябва да редуцираш историята до основната й движеща сила – смъртта. И нейният инструмент – убийството. Убийството е познание, както е познание  първият любовен акт. Остава само един въпрос. Един избор:

Ще съпреживееш ли убийството?

Ще бъдеш ли убиеца?

Ще седнеш ли на трона?

Ще се изправиш ли на сцената? 

Ще хванеш ли моята ръка?  

Нека спелтем пръсти заедно, нека заедно извършим това убийство. 

С ножа, който стои скрит в короната на кралската глава. 

Режисьори: Николай Георгиев и Петя Йосифова-Хънкинс.

Моноспектакъл  на Станимира Димова.

По мотиви на Уилиям Шекспир „Макбет“, текстове на Николай Георгиев и други автори. 

ТУЛИПОМАНИЯ

През XVII век в Холандия бушува “Тулипоманията” – лудостта, “бесът” по лалета. “Тулипомания” е спектакъл – бяс, лудост, любов, самота. “Тулипомания” е черно-бялото пространство, в което цъфти най-прекрасното лале – жълтото, с една червена ивица в чашката. “Тулипомания” ще увехне пред очите на зрителя, ще увехне в синьо, в единственото лале, което не съществува.

Пространството – графично, начупено, строшено; тялото – пластично, витално, понякога твърдо и болезнено. Тя – момичето в непрекъснат диалог с Боб – тъмничаря на килията й и мама – най-светлото начало на всичко. Там между светлото и тъмното, се е настанило черното и бялото, момичето танцува между светлините и сенките. Тя е светлина, тя е сянка. В стремежа си към префектното ивичесто лале, се ражда изкуството. Стремежът към перфектното, непосилното, недостижимото, е изкуство. Спектакълът е порив, полет към непознатото, към свободата. Колко свободна е тя в нейната килия 4 на 4 метра. “Тулипомания” е в стилистиката на танц-театъра; ще ви накара да се замислите, замечтаете, да си зададете въпроси. Той е за любопитния зрител, за гладната душа, за търсещия човек. Спектакълът е за “Човекът в търсене на смисъла”.

По новелата “Тулипомания” от 1995г. на Будил Малмстен.

Режисьор и хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс

Моноспектакъл на Адриана Славова

ПАТИЛАНЦИ

Заповядайте в света на “Патиланци”!
Искаш ли да се потопиш в един свят на пакости и добри дела, където всяка хрумка е приключение, а всяко приключение е песен? “Патиланци” е тук, за да те отведе на вълшебно пътешествие през страната на въображението и музиката, с намигване към детството на мама и тати, на баба и дядо.

В този мюзикъл, който оживява благодарение на режисурата на Николай Георгиев и оригиналната музика на Георги Арсов, ще срещнеш любимите герои от книгите на Ран Босилек. Те ще пеят, танцуват, ще играят и ще те поканят да играеш с тях. Патиланчо, Смехурко, баба Цоцолана и още много други ще оживеят пред теб, разказвайки историите си за честност, труд и достойнство и безбройните си пакости. 
“Патиланци” е място за среща на цялото семейство, където музиката звучи на живо, а всяка нота вибрира в палитрата на детските емоции. Тук децата и родителите могат заедно да се насладят на патиланските истории, които учат и забавляват и да преоткрият красотата на добрината, приятелството и въображението.
“Патиланци” те очаква в театър-лаборатория Алма Алтер Не пропускай шанса да станеш част от тази вълшебна история!

Мюзикълът “Патиланци” се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата. 

КОЛЕДА ИЛИ АКТьОРИ ИЗВЪН ТЕАТЪРА!

  • Вашият девиз?
  • Честност! -отговаря Щастливецът.

Но Коледния девиз си е друго нещо. Това е малко обещанийце, което си даваш след последното представление преди ваканцията, затваряйки вратата на театъра, който оставяш в тишина, докато не се върнеш. И се надяваш след тази Коледа да се върнеш мъничко по- добър или мъничко по- различен поне.

Ето и какво се случва с част от актьорите отвъд театъра тази Коледа:

Пет: Девизът на тази Коледа е: Мир и тишина.

Кротко, кротко, кротко с книга в ръка – Вода за цветята, чист въздух, един неуспешен кекс, старите хора казват, че няма ситуация в която да прекалиш с ябълките, но не и ако пратиш кекс, става клисав както всичко с което прекаляваме. Не обичам рецептите, готовите формули за успех клишетата, за това нещата при мен винаги са уникални, не винаги успешни, но какво пък ако в тях разпознаваме себе си, захар, ядки и много любов, пък и клисавото ми се услажда. Боровите иглички се забождат право в душата, слънцето е златно, гората – кехлибар.

Имам всичко, което искам и някой, който никога няма да имам, топлят ме меките мисли за него и зелената му качулка. Едно единствено цвете е цъфнало в гората и на него му е хубаво, както и на мен. Варя кола с лукчета, за тези които кашлят, помага им, погалвам с мисъл тези които страдат, дано им помогне. Харесвам се все повече, въпреки, че не съм същата като преди. Мирно, мирно, мирно, смирена Коледа!

Вал: Девизът ми за тази Коледа е “Да превърнем делниците в празници”.

И не, нямам предвид уморителното ядене и пиене, нито подаръците. А времето, което отделяме на близките си и светлината в душите, която ни кара да вършим добри дела. Нека не забравяме, че хората, с които прекарваме празниците си, за хората които обичаме и, че нито ние, нито те, ще сме вечно на този свят. Моята Коледа посрещнахме в София – аз, Алма, мама и татко, Господина и кучето Кали. Нямаше сняг, но затова пък и имаше много слънце, филии със сладко от горски ягоди, каране на кънки, весели игри и специално за мама – бира от 11 сутринта. Нека си прощаваме, един на друг, както и на самите себе си, за да живеем в хармония и мир.

Мишо: Девизът ми тази Коледа е сбъдвай себе си! 

Традициите са, за да ни стоплят в сърцето и в душата. Тази Коледа си давам по ясно равносметка за мен, за близките ми. 

Уюта го намирам в природата, комуникацията с приятели, и топлия чай. 

За трапезата се опитах да допринесат с крем супа от тиква, но не я докарах до края. За следващата година ще пробвам да докарвам нещата до края, но нищо на всяка цена.

Ади: Девизът ми е една топла Коледа изпълнена с палачинки, сиртаки, рисуване и море.

Моята Коледа е 20 градусова. Гръцка. Докато си рисувам лалета и си уча новите текстове за “Полет” , чиято премиера е през януари, мисля как ще чакам отново. В очакване съм на снега. Простичките неща в живота.

Едно лале отвън може да бъде ярко червено, а вътрешността му да е сложна, цветна, петниста. Отвъд усмивките навън е време и да погледнем навътре в себе си.

Мариела: Девизът ми тази Коледа е – “Приближи се”.

Към себе си, към хората около себе си. Когато махнеш шума на столицата и го замениш с вятъра по кея и сутрешния Дунав, можеш да чуеш много неща. Бавно, медитативно приготвяш чаша кафе, но първо за близък, после за себе си. Сядаш пред пианото и не се чувстваш длъжен да свириш. Едно безвремие, в което няма нищо задължително. Няма планове и ангажименти. Събуждаш се когато тялото ти реши. Изпълваш се с пространство за мисли, които до сега само са се блъскали в хаос. Не знаеш колко е часа и кой ден е. Наваксваш пропуснати шедьоври на съврменното кино и литература. Виждаш се със стар приятел от чужбина, на същата детска площадка като преди. Прощаваш си за бързането, което ти е ожулило коленете.

Гопе, Любо, Миро и Камен: Коледа е 24 часа маратон на бордови игри!

За съжаление не успяхме да измъкнем повече информация, поради заетостта на участниците в маратона и желанието им да бъдат обвити в мистерия.

Николай Георгиев, Господина: Няма да Ви поздравя с баналното “Честита Коледа”!

Защото Коледа е празник, който подобно на Прошка, изисква един вътрешен мир, едно докосване дълбоко в кодовата система на личността. 

Затова “Честита Коледа!”, ще Ви кажа когато се видим на живо. 

Очакваме Ви през януари в Театъра!!!

“България, страната на убитите поети”

„България, земята на убитите поети“ е спектакъл за поетия избор, за поетичната смърт и гениалния поетизъм. Защо поетите биват убивани? Защо ние, българите, убиваме своите поети? Христо Ботев, Стефан Стамболов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Яна Язова, Пеньо Пенев, Светослав Миларов, Петя Дубарова, Людмила Исаева, Мария Вирхов и всевиждащият Гео Милев възкръсват през безкомпромисния поглед на режисьора Николай Георгиев, асистент-режисьора Маглена Гуркова и актьорите на „Алма Алтер“.

„Всеки един от актьорите избра един от поетите. Всеки един от поетите избра един от нашите актьори. И едните и другите знаят, че „не са от този свят“ и заедно докосват своите вътрешни човеци. Така поетите удвояват себе си. Актьорите също“ – Николай Георгиев, режисьор

„За мен този спектакъл е противодействие на апатията, чаша, пълна с противоотрова, и безкористна човешка и актьорска свръхотдаденост в името на поетичната постреалност“ – Маглена Гуркова, асистент-режисьор

Участват:
Христо Ботев / Георги Арсов
Стефан Стамболов / Андриян Асенов
Димчо Дебелянов / Симеон Василев
Пеньо Пенев / Дилян Дайновски 
Яна Язова / Маглена Гуркова 
Светослав Миларов / Жулиян Желязков
Петя Дубарова / Мариела Димитрова 
Мария Вирхов / Моника Методиева 
Людмила Исаева / Божидара Цонева 
Принцът на смъртта / Мирослав Филков

Спектакълът “България, страната на убитите поети” е част от проекта “Гео Милев у дома”,който се осъществи благодарение на Министерство на културата и Къща музей “Гео Милев”, гр. Стара Загора.

“Щастливеца” по Алеко Константинов

Годината, в която честваме 160 години от раждането на Щастливеца на България – Алеко Константинов и 75 години от раждането на големия български актьор – Стефан Попов, представяме спектакъла “Щастливеца” – едно виртуозно кабаре, истинско, живо, пленително.  


Един спектакъл, който ще ви срещне с Бай Ганьо, ще ви отведе до Чикаго и назад, ще затанцуват кокетките, ще усетите миризмата на параходите и железниците, министър ще се качи на сцената, па накрая всички ще изядем по една круша и ще запеем.


“Ниагара, Ниагара, Ниагара 
най -голямата ни водна морска гара,
падаш отвисоко,
плуваш надълбоко,
обичам те…”

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова – Хънкинс
Музика на живо: 
Георги Арсов- китара, 
Жулиян Желязков-пиано, 
Андриян Асенов – кахон.
С участието на четири майсторски подготвени млади актриси. 

Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Фонд Научни Изследвания на Софийски университет, Европейски корпус за солидарност.

 Актьорите от Алма Алтер в приключението на дублажа

Знаете ли, че 

до този момент в България достъпът на зрително затруднените хора до комиксите не бе възможен? 

Ето, че вълшебства се случват както в театъра, така и понякога извън него – 

„Пътешествието на Уики“ е доказателството –  вторият български комикс, адаптиран за зрително затруднени хора!

Ето как минаваше един ден в студиото: 

Под вещото ръководство на актрисата Светлана Смолева, актьорите от Театър-Лаборатория Алма Алтер – Диан Ставрев, Дилян Дайновски, Дара Хаджийска, Маглена Гуркова, Адриана Славова, Никол Колева, Любомир Георгиев, Виолета Йорданова и незрящите доброволци – Андриян Асенов, Хриси Пачалова и Моника Методиева, часове наред неуморно се превъплъщаваха в рицари, феи, мишоци, птички, пчелички, охлюви, таласъми и други магически създания в Graffitti студио. 

Сутрин е. Събираме се с широки, нетърпеливи усмивки, взимаме си по пътя задължителното за актьорската концентрация кафе и се шмугваме в уличката до Народния театър, където е сгушено Graffiti студио. 

С готовност ни посреща Светлана Смолева, винаги енергична, винаги точна в своите бележки, щастлива да ни предаде своят дългогодишен опит и да оцвети с всички цветове на дъгата всяко иначе неуловимо нюансче в персонажите от комиксите!

Мая Бочева, авторката на “Пътешествието на Уики” и “Русалии”, с наострен слух ни насочва и коригира майсторски, за да можем да уловим пълнокръвно творбите и.

“Попреборихме дикцията, понаучихме се да “дишаме” с героя ни и да слушаме със сърцата, повече отколкото с ушите! А всеки път, когато някой от нас бе повикан да озвучава и влизаше в тясната кабинка, се вълнувахме както на сцената! Много по-различно е това актьорство, обогатява те, затруднява те, защото твоят инструмент е гласът ти – трябва ти да владееш него, а не той да владее теб. Предизвикателство беше. Но такъв трябва да бъде актьорът – да тича именно натам, където са страхът и дискомфортът му. Там е неговата задача! Щастливи сме, че имахме възможността да работим със Светлана. Всички сме изумени от бързината и ловкостта, с които тя лавираше между напълно различни персонажи, като винаги ги улавяше безупречно. Удоволствие е да седне човек в студиото до професионалист като нея! Комиксилницата е смислена кауза, в която сме щастливи, че се включихме!”  – споделят актьорите от Алма Алтер. 

Предстои звукозаписите да бъдат обработени професионално и размножени на дискове, а адаптираният текст на „Пътешествието на Уики“ да бъде отпечатан в брайлови томчета. Екипът на проекта тръпне в очакване на мига, когато изкуството на комикса вече ще бъде достъпно за зрително затруднената общност в България чрез двете пъстроцветни истории на авторката Мая Бочева.

“Идеята за адаптирането на комикси не е нито нова, нито моя. Попаднах на новина за подобно начинание в САЩ в един късен следобед в службата преди около 7-8 години. Още тогава ми се прииска да спомогна за пренасянето на тази добра практика у нас. Скоро след това обаче смених работата. Няколко месеца по-късно се запознах със Светлана и на мига реших, че искам тя да участва в някой мой проект. Така се изниза още доста време на отлежаване и доразвиване на идеята, докато преди около година Дима и Гопето не се съгласиха да ми помогнат в разписването и осъществяването й. Ако мога да претендирам за някакво авторство, то е единствено по отношение на думата „комиксилница“ в заглавието, заигравка с понятията комикс и творческа работилница. Вярвам, че се получава един наистина добър проект, който, въпреки някои трудности, произтичащи от това, че голяма част от нещата се вършат за пръв път в България, е наистина полезен за много хора по различни начини. Възползвам се от случая да благодаря на експертите на НФК, на Time Heroes, на Мая и Светлана, на доброволците и колегите от театъра, на екипа на проекта, на ръководството и служителите на Национално читалище на слепите и всички останали, които повярваха в това начинание и по един или друг начин допринасят за неговото осъществяване.” – споделя поетът Иван Карастоянов.

Проектът „Комиксилница – достъп до култура за зрително затруднени“ се реализира от Сдружение „Арсов Саунд“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства“

Изследователски проект в подкрепа на докторанти

Под ярема на безумието


Ръководител на проекта: изследовател ас. Докторант магистър богомил бръснар иконом прокуратор Симеон Николаев Василев Софийски

АНОТАЦИЯ

Постепенната експликация на субектната децентрализация изисква визуализация посредством даден творчески и/или образователен медиум. Под „изисква“ тук се има предвид необходимост със социален характер, тъй като единствено субектите от социалната сфера могат да извлекат каквато и да е полза от рамкираното пояснение на тяхната обреченост (т.е. изискването няма никакъв друг физически, гносеологически, онтологичен или ноуменален статус). Проектът „Под Ярема на Безумието“ цели да задоволи горепосочената необходимост, чрез запълването на проблематичната визуализация със също толкова проблематичното си съдържание. Във времена в които количеството се очертава като по-важно от качеството, информацията като по-значителна от знанието, изкуственият интелект като по-съществен от своя органичен вариант, и безумието като по-комерсиално от мъдростта, съставянето на огледало за очерталата се ситуация би довело до сформирането на полезни изводи и заключения относно бездната на съвременната душевност. Проектът „Под Ярема на Безумието“ цели  да ориентира монадите към въпросните изводи и заключения, не с цел избавяне от вече установилия се постултратехнометамодернизъм – затова вече е твърде късно – но с цел даряване на достойнството на знанието, самопознанието и самосъзнанието в контекста на ковчега, в който съвременното общество се намира. 

ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА 

Анализ на състоянието на научните изследвания по темата на проекта и актуалност на научната проблематика (до 1 стандартна страница)

Проектът „Под Ярема на Безумието“ овладява своята състоятелност с повишена бдителност относно границите на тази състоятелност. Ако предприетия анализ стане твърде експанзивен със съответните си наблюдения, прозорливостта на наблюденията спонтанно бива обезценена посредством серия от шаблонни, рутинни, банални, тривиални и прозаични твърдения, най-често поднесени под формата на закачливи шеги и вицо-подобни басни. Ако тези твърдения локализират предприетия анализ в крайността на несъстоятелността, те биват редуцирани и взети в своята цялост, която отново насочва наблюдателя към съдържателното ядро на наблюдаваното. Това се прави с цел удържането на финия баланс на анализа, без който баланс истината рискува твърде остро разобличаване отвъд-ясно-зададените-естетически=рамки-на=своята~демаркация. В допълнение към това, анализът очаква да постигне своята ентелехия в процеса на работа, която ентелехия представлява имено фундаменталната инвалидицация на центричното-тълкуване за „Баланса“, особено когато той ни се явява като Събитие. Това прави проектът особено актуален, тъй като той цели да се противопостави на параметричните парадигми в съвременното общество, които превръщат въпросното общество по-скоро в административен рай отколкото в реален ад. В резултат на което, административните елементи изцяло заменят тези, принадлежащи на реалността, което води до масовото обезценяване на съставните части на съвременното общество. К0ето в0ди д0 мас0в0т0 0безценяване на съставните части на съвременн0т0 0бществ0. К03т0 в0д1 д0 м4с0в070 0бEзцEняв4н3 н4 съст4вн173 ч4с71 н4 съвр3м3нн0т0 0бщ3с7в0. К03т0 в0д1 д0 м4с0в070 0бEзцEняв4н3 н4 съст4вн173 ч4с71 н4 съвр3м3н173 0бщ4c1. К03т0 в0дi д0 м4с0в070 0бEзцEняв4н3 н4 съст4вн173 ч4с71 н4 съвр3м3н173 пр0с74ц1. 001010 00101010101010 10 0101 0101 01011  010010 100 1010010 100 01010 0101010111 10000 10010 010101011 11 00 00100. 0 0 0 0.

Цели на проекта (до 1 стандартна страница)  
Проектът цели да се противопостави. Да конформира. Да умира и със загиването си да твори. Най-малко… достойно е ако ще се умира, субектът сам да издиктува своя епитаф, вместо да разчита на това някой изкуствен интелект да го генерира. С това твърдение не се отправя критика към изкуствения интелект, който сам по себе си изпълнява функциите си брилянтно. Критиката е по скоро насочена към едно административно, проектно-заложено общество, което е свалило своите изисквания и чувствителността на своята субектност до нива в които тя се превръща в излишна. Органичният интелект редуцира себе си до етап в който той не е просто еквивалентен на изкуствения, но е и видимо инфериорен на него, поради критерии, които органичният интелект сам поставя и изисква от себе си и от своите околни под-=~вариации.

Описание на изпълнението на проекта (до 4 стандартни страници)

Изследователските задачи биват фиксирани посредством паноптикона. Методологията черпи вдъхновение от дадаизма. Видовете дейности са синтетични, определени от ролята на участниците и участващите в организационното изпълнение на проекта. Ролята на участниците и участващите в организационното изпълнение на проекта е определена от видовете дейности. По този начин проектът разчита на само-определение чрез взаимо-определение, с допълнителна експериментална задача, целяща определянето на границите между паразитизма и мутуализма и как и кога едното преминава в другото. Надеждата е това наблюдение да доведе до едно по-задълбочено разбиране за светлината на автономията и сенките плъзващи от нея. Ето и още няколко произволни думи: копче, лист, небе, ебе, сух, генеалогия, Brain dead, eye drops, Pain meds, cyclops, Daybed, iPod, “May-back,” Maybach, Trainwrecks, sidewalks, Payless, high-tops, K-Fed, iHop

Playtex, icebox, that’s how much we have in common, up on this mic when we’re on it,

Очаквани резултати и научни приноси. Приложимост на резултатите (до 2 стандартни страници)

“After returning to work I no longer suffered from the nightmares that had caused me to go running back to the factory in the first place. And yet I continued to feel, if somewhat faintly, the atmosphere of those nightmares, which was so like the atmosphere our temporary supervisor had brought to the factory. I believe that this feeling of the overseeing presence of the temporary supervisor was a calculated measure on the part of the Quine Organization, which is always making adjustments and refinements in the way it does business. The company retained its policy of not accepting resignations. It even extended this policy at some point and would not allow retirements. We were all prescribed new medications, although I can’t say exactly howmany years ago that happened. No one at the factory can remember how long we’ve worked here, or how old we are, yet our pace and productivity continues to increase. It seems as if neither the company nor our temporary supervisor will ever be done with us. Yet we are only human beings, or at least physical beings, and one day we must die. This is is the only retirement we can expect, even though none of us is looking forward to that time. For we can’t keep from wondering what might come afterward – what the company could have planned for us, and the part our temporary supervisor might play in that plan. Working at a furious pace, fitting together those small pieces of metal, helps keep our minds off such things.” – Thomas Ligotti, “Our Temporary Supervisor

Ключови думи

Externism, Karawane, ‘Pataphysics

 2. Изисква се… да се изисква

Сцената е отдушник за драмата на ежедневието

Момичето Валерия, Жената Валерия, Майката Валерия – те всички ли са актриси?

Големи актриси. Понякога съм непоносима за самата себе си. Тук идва мястото на сцената. Тя е отдушник за драмата на ежедневието. Помага ми да осъзнавам и да приемам с усмивка абсурда на битието. Защото всички неконтролирани емоции получават своята естетическа форма в представленията. И момичето, в своето любопитство към света, и жената, в страстта си, и майката, в грижата си, и трите са обсесивни. Всичко е на всяка цена. “Не” е трудно приетият отговор. Но театърът учи на съзнателно поведение, съзнателни реакция, наблюдение и действие в актуалната ситуация – тук и сега. Неминуемо загърбваш очакванията. И се смиряваш.

Към коя нова роля имаш апетит? А какво ти се режисира?

Апетитът, свързвам с хедонизма, консумацията, и едно по-тясно разбиране за актьорската\режисьорската професия и театъра въобще. Не, аз нямам апетит за “изява” на сцената или извън нея, но определено имам дълбок интерес към изследването на Аз-а през театъра, пара-театъра, психодрамата и физикъл театъра. В този смисъл всяка една възможност за задълбочен процес, отместване на границите, вглеждане в себе си и в процесите на обществото и природата ме привлича. 

Какво правиш, за да не позволиш географските граници да те отдалечат от твоя театър? 

Моят театър живее вътре в мен. Моят Аз е в мен и ми дава дом във всяка географска ширина. Често наричат Алма Алтер секта, аз обичам да го наричам религия, защото във вътрешното пространство на Алма Алтер аз разсъждавам върху живота, смъртта, любовта, войната, и  не съм сама, с мен разсъждават и останалите членове на трупата, заедно създаваме едно пространство, в което важен е индивидът, но и колективът. Пространство на разбиране и живеене, отвъд жестокостта на външния свят. Да, това пространство има своята физична величина на бул Цар Освободител 15, но то има и своята духовна величина, която е част от вътрешния ми свят. Моята вътрешна църква. Знам, звучи архаично и налудничаво, но за един емоционален, духовен или чувствителен човек, това пространство е оазис на фона на комерсиалния външен свят, воден от материалния и властовия интерес. 

Как режисираш ежедневието си?

В ежедневието си съчетавам спартанското и хедонисткото начало. Много съм организирана, затова приоритизирам първо административната, т.е. най- нежеланата работа, която трябва да се свърши навреме, после творческата работа, репетициите, които заземяват духа и го свързват с ежедневието и битието, не само с небитието. Идва ред на спорта и грижата за физическото тяло, и разбира се порокът, социалният живот, удоволствието, които да запазят хармонията между желанието, либидото, първичното и духа, душата, възвишеното. 

Какво те задвижва напоследък?

Животът винаги е бил моята основна задвижваща сила. Не само напоследък. Искам да се чувствам жива. Това има различни измерения, отвъд краткосрочните решения покачващи адреналина. По-скоро една хронична философска любов към живеенето, която може да се осъществи и в съзерцание, не само в движение. 

Какви навици трябва да има една съвременна актриса?

Много е трудно за един съвременен млад човек да се задълбочи и да се концентрира в работния процес, в репетиционния процес. За щастие аз съм от друго поколение, вече не съм млада. За мен чуждицата Procrastination си остава непреведима на български език. Но винаги когато работя с млади, 18-28 годишни актьори, се опитвам да им разкрия предимствата на задълбочения репетиционен процес. И много от тях поддават. Въпреки социалните мрежи, въпреки Тик Ток, въпреки AI. 

Коя е по- добрата актриса – аскетката или хедонистката?

Те не могат да живеят една без друга. Всяка отвъд другата би била посредствена и непълноценна като актриса. 

Ти си казвала неведнъж, че “всеки, който бачка е добър актьор/актриса”. В труда и упорството ли е тайната на професията и в какво се състои “бачкането в театъра”?

Ученето на чужди езици, актьорството, журналистиката, писането, музикалният инструмент, а предполагам и програмирането, адвокатската професия, спортът, медицината,  дори инфлуенсърството, имат една едничка формула за успех, в която времето, което й посвещаваш е правопропорционално на качествата, които придобиваш, респективно на успеха, който постигаш. За мен едни 6-8 часа посвещение е абсолютно необходимо за  да се чувстваш пълноценно на сцената. 

Твоята книга е плът от плътта на твоя театър, какво ново да очакваме от теб в литературен план?

Доста време мина, откакто публикувах “Представлението”. Сега тази книга е част от едно мое минало аз. В последните няколко години съм се посветила на краткия разказ и надявам се в близката една година на бял свят ще се появи сборникът от разкази “Осиновяване”. Два от тях можете да прочетете в блога – “Парадокс на добрите намерения”, това са “Мерата” и “Кървенето” 

 Влюбена ли си?

Да, влюбена съм, от много време имам човек до себе си, който вади на повърхността най-доброто от мен и съм благодарна на провидението, съдбата или на нас двамата, че се огледахме един в друг. Съвременният човек сякаш много бързо се насища на плътското общуване и неглижира духовното, а в последствие се чувства изгубен и самотен.  И макар да съм много либерална във възгледите си за живота и секса,  съм щастлива да  бъда консервативна в разбирането си за връзките и любовта и в това, че възгледите ми са споделени.

Едно интервю на Мариела Марс. Снимки: Пламен Момчилов.

“Няма проблем. Аз съм Расате” – Запознайте се с Расате Апостолов!


Здравей, Расате! Кажи ни нещо повече за себе си. Как би се представил в няколко изречения?

– Аз съм още малък и не мога да се определя лесно. На 17 години съм, роден и отраснал в София, с желание да се преместя някъде на спокойствие в околностите. Уча, тренирам, забавлявам се, имам си хобита, за които вече нямам време, като всеки друг тийнейджър. Аз съм любознателен, всеотдаен, постоянно стресиран, но и щастлив в същото време.

Изучаваш “Авторски театър”. Можеш ли да ни обясниш какво точно означава това?

– Авторския театър е специалност в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в която се изучава сценичното случване, въздействието между актьора и публиката и много други.

Каква е причината да се насочиш към този конкретен вид театър?

– Този вид театър не е толкова разпространен, но дава най-голям опит на актьорите да импровизират спрямо публиката и да се научат да мислят как да се справят в дадена ситуация.

С какво смяташ, че авторският театър се различава от традиционния театър и как той може да ангажира хората на твоите години?

– Когато актьора на сцената гледа точно теб, говори, комуникира и се опитва да проведе диалог, това те кара да се чувстваш част от представлението, помага да следиш действието, задържа по-дълго вниманието на хората, а както знаем това не е лесна задача днешно време.

Макар да си още първи курс, вече участваш в няколко представления. Как се готвиш за тях и какви са най-големите ти предизвикателства?

– Чувството да си в една сфера от толкова малко време и да получаваш такива шансове да се докажеш значи много. Много съм щастлив и благодарен, че ми се дава шанс, подкрепа и насоки, за да сбъдна мечтата си. Подготовката за всяко представление е много различна, в някои трябва да се минава хореография докато не ти паднат крака, в други трябва да се минава текст докато не започнеш да го казваш на сън. Но преди всичко, танци, текстове… най-важна е енергията, енергията която предаваме на отсрещния и енергията, с която той ни отвръща. 

Смяташ ли, че в България имаш достатъчно възможности за развитие като актьор?

– Хората смятат, че в България няма актьори, но не, актьори има, няма хора, които да оценят тяхното изкуство. В театрите посетителите стават все по-малко с годините. Вече всички предпочитат киното и то чуждестранното кино. За да има развитие в България, първо хората трябва да пожелаят някакво развитие.

Ако можеше да направиш представление по твой собствен сценарий, каква тема би избрал?

Напоследък започнах много да се интересувам от история. Най-старата, най-красивата, най-достойната за учене история някога…българската история. Възхищавам се какъв народ сме били, какви дързости сме вършели, какви предци сме имали, именно за тях ми се иска да направя представление. За великите българи, помогнали по един или по друг начин за просъществуването на една по-голяма и по-велика България!

Знам, че си минал на индивидуално обучение в гимназията, за да имаш повече време за театъра, как реагираха родителите ти?

– Първоначално бяха категорични, че това няма как да стане. Учението е на първо място. После им споделих как стоят нещата в училище днешно време. Учениците не внимавам, играят си на телефоните, вдигат шум и не уважават учителите. Също изтъкнах най-важния аргумент, че ако остана в училище и не отсъствам от театъра, ще ми се натрупат много отсъствия и ще трябва да ходя на изпити, ако пък остана в училище и отсъствам по-често от театъра, няма да съм пълноценен член на трупата. В крайна сметка се разбрахме, че ще бъде най-изгодно да съм съсредоточен в театъра и края на срока да правя изпит по всичко.

Накрая, има ли някакъв съвет, който бихте искали да споделите с други млади хора, които мислят за кариера в театъра?

– Давайте. Опитайте. Най-лошото, което може да стане е това да не е за вас. Докато не опиташ нещо няма как да разбереш.

През летния сезон ще можете да видите Расате Апостолов в действие – в ролята на Симба в мюзикъла “Цар Лъв”, с режисьор Георги Арсов на 10 юли на Двора на Софийски Университет, 20.00ч., с вход – Свободен!

Фотограф: Пламен Момчилов