fbpx

Церемония по връчване на годишните награди АЛТЕРИ 2022

Блясък, перли, дантели, пайети,

рокли, костюми, токчета, корсети,

усмивки, сълзи, възгласи, аплодисменти,

речи, танци, защити чрез фрагменти!

Нека ви разкажем как премина официалната церемония по награждаване „Алтери 2022“  в театър-лаборатория Алма Алтер!

След няколкогодишно прекъсване традиционната бляскава церемония се завърна на 30.10.2022 г. с пълна сила, театрална класа и нестихваща енергия! А този път традиционните награди бяха с нова розова визия!

Водещи на събитието и главни отговорници за огромната радост на публиката безпрецедентно бяха цели трима очарователни господа – Георги Арсов, Дилян Дайновски и Марко Дженев!

А кои бяха победителите?

  1. Най-добро представление за сезона: “В Царството на самодивите” по Иван Вазов, Режисьор : Николай Георгиев

Едно от най-новите и най-трудните представления на Алма Алтер, в което седем момичета вплетоха билки, любов, сърце и душа! Бодри, весели, щастливи! Цяло едно женско царство, цяло едно природно господарство!
Очаквайте през декември! 

  • Най-добро лятно представление: “Цар Лъв”

През летния сезон на 2022 г. „Цар Лъв“ се игра цели 5 пъти! Това е спектакълът, с който Алма Алтер се представи на международния фестивал „Експеримент“ в Полша!

  • Доброволческо представление: “Flight”, Режисьор: Георги Арсов.

През периода септември-октомври Алма Алтер беше горд гост на група доброволци от цял свят. Режисьорът и любимец на всички тях Георги Арсов им подари един прекрасен „Полет“ по мотиви на Бекет.

  • Главна женска роля: Зора Колева за Лили във филма “Жири”
  • https://www.youtube.com/watch?v=ghWx014oDqY&t=1s&ab_channel=TheatreStudio
  • Главна мъжка роля: Диан Ставрев за ролята на Селото в “Албена”
  • „Аз и ти на сцената“/най-добър дует за сезона: Радина Тихинова и Диан Ставрев за Нала и Симба в “Цар Лъв”
  • Най-скорострелно влизане в спектакъл: Диан Ставрев за “Албена” и Михаела Загорова за “Краят на играта”

Скорострелното влизане в спектакъл е запазена марка на Алма Алтер и не впечатлява актьорите в трупата, но винаги омайва публиката и този път тя отсъди цели двама победители в категорията!

  • „Да се счупиш от енергия“: Мария Ганчева за “Цар Лъв”
  • „Най-дивна самодива“: Мария Ганчева
  • Най-песнопойна птичка: Радина Тихинова за Нала в “Цар лъв”
  • Най-полезен кадър за сезона: Маглена Гуркова за цялостен принос
  • Композитор: Георги Арсов за “Гаврошовци и котета разбойници”
  • Изгряваща звезда: Дима Настева за дебютния й филм – “Изповед” и специална награда за най-малките звезди в представлението „Задушница – една възможна импровизация“: Луиза и Хана

Следващите награди са огромно признание и благодарност към всички тези институции, които оценяват дълбоко достойнствата на Алма Алтер и подкрепят изкуството, което се ражда на сцената:

  1. Културно сътрудничество: Студентски Съвет към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
  2. Алма Алтер в ефира: Георги Митов -“Класик ФМ”

Още три специални награди бяха единодушно връчено от ръководството на Алма Алтер:

  1. Награда за цялостно творчество за Големия Стефан Попов
  2. Награда за колаборация за Европейския корпус за солидарност
  3. Награда за екипа, създал филма „Жири“

Честито на победителите!

Една тухла къща не прави, но убива страха!

И малко светски клюки за финал:

  • Единият от водещите Дилян Дайновки се успа и закъсня с 15 минути за церемонията
  • Бастунът на Николай Георгиев е бутафория за пред публиката. На церемонията той беше забелязан да тича в продължение на цяла песен по сцената
  • Петя Йосифова блестеше с широка усмивка цяла вечер, учените се чудят как е възможно човек да се усмихва два часа без да спре
  • Куртизантките отварят школа за опитни лоши момичета след като откраднаха една от тухлите
  • Победителят в категорията за най-добра мъжка роля Диан Ставрев бе (не)справедливо обвинен в политическа пропаганда и манипулация на вота
  • След звездеенето цяла вечер актьорите от трупата се върнаха към естественото си състояние на мир, любов, доброта и хармония.

Изборът на победителите зависеше от публиката и беше изключително труден, защото  номинирани в цели 15 категории баяха няколко десетки актьори и актриси, представления и помощници на дейността на театъра. Сред тях са музикантът Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов (“Класик ФМ”), Юрий Дачев (“Рецепта за култура”- БНТ), Милена Янинска (“Социална мрежа”- Канал 3), Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет, АРС ДИДЖИТАЛ и др.

По време на церемонията беще отличена и Лора Димитрова, победител в конкурса за рецензия-есе по повод Фестивал на българската класика през септември!

Благодарим!

Снимки: Наси Христева

ТРЕСКА ЗА АЛТЕРИ

Алтери 2022, официален трейлър:

На 30.10.2022 г. от 19:30 ч. в театър-лаборатория Алма Алтер  на бул. Цар Освободител 15, ще се проведе Официална церемония по връчване на наградите АЛТЕРИ  2022 г.

След тригодишно прекъсване традиционната бляскава церемония ще се завърне с пълна сила, завидна класа и нестихваща енергия!

Водещи  на церемонията са Георги Арсов и Дилян Дайновски. Те ще ни поведат през тайните на успеха, ще ни покажат цената на славата и ще подправят събитието с пикантна доза светска клюка.  

Номинирани в 15-те категории са: актьори, представления, журналисти, композитори, продуценти и културни организации.  Сред тях са: нестандартния певец, хореограф, музикант и композитор Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов, журналист от “Класик ФМ”, Юрий Дачев  от “Рецепта за култура”- БНТ, Милена Янинска от “Социална мрежа”- Канал 3, Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет и др.

Победителите се избират от публиката с гласуване в следната анкета: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfIcZphMLPQ8mgNRSvCfhA3BPrd5fiw3QSybaSMTdbsYoKNhQ/viewform?usp=sf_link

Можете да дадете своя глас и Вие!

Дрескод – официално облекло, каквото и да е то! 

Защо да кандидатствам в Авторски театър?

Кастингите са много специално време, заради вълнението, което непознатото предизвиква, адреналина да донесеш “само себе си”, приятелствата, които се случват, докато чакаме резултатите.

Ако се питате защо и дали, сега е момента да Ви разкажа за някои от безспорно добрите страни на специалността :

Най- важното – Учителите.

 Хората които ни изграждат, формират мисленето ни и ни водят.

Личности като  Николай Георгиев , Петя Йосифова – Хънкинс, Боян Биолчев, Петър Чухов, Люси Дякова и още много,много. Достатъчно е да прочетете малко за тях и колебанието е забравено!

Сцената – мерило за истината. 

Обучението по специалността е с много силна практическа насоченост, което се усеща неминуемо от студентите в нея. Възможността да влезете в спектакъл още през първия семестър е напълно реалистична, всичко зависи от вашата активност и желание 

Цялостно развитие. 

Алма Алтер е място, на което винаги се случват и кипят много неща. Ако сцената не ви привлича с магнетичната си сила, възможностите за творене и себеразвитие са безброй. Камера, сценарий, компютър, осветителен пулт, плакат за представление – с каквото и да се захванете е във вашите ръце, а и винаги можете да разчитате на искрена добронамерена критика, подкрепа и съдействие!

Възможността да реализираш себе си. 

Искаш да направиш концерт? Или изложба? Искаш да създадеш мюзикъл? Театрален спектакъл? Дори фестивал? Ами…защо не? Много пъти съм била свидетел на студентски идеи в зародиш, които достигат пълна реализация. Разбира се с много труд, воля, постоянство и най- вече вярата да отстоиш собствената си идея.

Влез в чудесна физическа кондиция. 

Тялото на актьора е негово изключително важно оръжие. То е храм. Много студенти и актьори в трупата споделят, че именно това е мястото, на което са придобили основите на двигателната си култура и са развивали това у себе си. Някои дори преоткриват любовта към движението и танца като себеизразяване. Освен това толкова е хубаво да се движим заедно!

Възможност да пътуваш. 

Фестивалите са много важна част от дейността на Алма Алтер. Ако си пътешественик по душа това е мястото за теб. 

Времето. 

За младите хора времето е от голямо значение, защото то е инвестиция в бъдещето. В Авторски театър репетициите и лекциите са съобразени с основните специалности, които изучават студентите, също така с работното време. Гъвкавата програма ти позволява да работиш пълноценно над себе си във всички сфери на развитие.

Дипломен проект. 

За да завършиш специалността е необходим дипломен проект,върху който да работиш и осъществиш. Каква по- добра възможност да предизвикаш себе си и да се впуснеш в творчески търсения?

Семейство. 

Всеки член на специалността, може да се превърне в официален член на трупата. Приятелствата, които изграждаме тук са много силни , защото именно Изкуството ни превръща в истински “братя по оръжие.”

Кастингите за Авторски театър ще се проведат на 4,5,6 октомври от 18.00ч. в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер.

Не се подготвяй.

Не се преправяй.

Със себе си носи само себе си.

“Изповед” – Очаквайте скоро първия филм на Дима Настева

“Казват, че Вярата и Кръстът ни обединяват. Че те са ни помогнали да оцелеем през вековете. Но понякога Кръстът може да бъде и клин… Клин, който разделя Човека от другите, и още по- лошо, разделя го от собствените му пориви, стремежи, чувства… Това се случва тогава, когато Вярата се превърне в Догма. Кое накрая побеждава – Сърцето или Догмата и Канона, е въпрос, на който всеки трябва да намери своя собствен отговор.”

Дима Настева е Творец, чиято любов към театъра и киното обаче не я задължават да застане на сцената или пред обектива. Креативната енергия и пламът у нея събират екип съмишленици, сценария се бродира изпод крехките й пръсти и нейният първи филм, е факт. Дима е наградена за дързостта си с усещането за смислен и удовлетворяващ снимачен процес, а на нас ни предстои само сладко-тръпчивото очакване да го преживеем като човеци – зрители. Ето какво споделя тя за своя филм “Изповед” :

Идеята за сценария отлежава от дълго време в мен и основното, което се опитвам да изследвам, е вътрешния конфликт в човека, причинен от външно наложените догми- от обществото, църквата, религията и нашите дълбоко вътрешни усещания, желания и емоции.

Снимките са в селото, в което съм израснала, в къщата на баба и дядо, където съм се чувствала щастлива и която, всъщност е идеален декор за снимките. С цялата простота и чистота, която само една селска къща може да даде. И най- хубавото е, че в последните седмици тя сякаш оживя. Дори вчера си говорихме с Митака- мой приятел от детството и сърежисьор на филма, че за толкова кратко време / няколко дни/ снимачен период, станахме толкова близки, сякаш цял живот съм познавала Иван Митев, Янко / оператора/ Диан и Ваня от читалището в село Книжовник.  Енергията на споделянето и на това да направиш всичко, е невероятна…

По време на цялата подготовка и периода на заснемането ме преследваше невероятен късмет. Имам предвид, че е реализиран с нулев бюджет за хонорари. Абсолютно всички от екипа участват и помагат на доброволни начала и всички,на чиято врата потропах за помощ откликнаха безапелационно- Първа Градска болница в София, предоставиха свободна стая, за да снимаме.

 Хора от селото, които не ме познават не само, че впрегнаха магаренцето си и ми дадоха каручката за снимки, но и самите те се включиха. Всичко стана като на магия.

И разбира се, безусловната подкрепа на семейството ми- майка, татко, съпругът ми Боян, племенницата ми Ивайла, дядо- на достолепните 93 години, се включи в снимките, братовчедка ми Магда и Мичоната  и Чичо от село.

В селото има състав, които пее и пази песните от село Книжовник и 2 от тези песни ще бъдат музикалния фон за филма. И тъжното в цялата ситуация е,че ако не се запишат – тези песни ще бъдат тотално загубени за следващите поколения. Само 2 жени знаят мелодиите на тези песни като само една знае всички песни. Тя е на 80 години.

А млади хора в селото няма.

Благодаря на невероятните колеги от Театър -Лаборатория Алма Алтер, без подкрепата на Люси Дякова, проф .Боян Биолчев, Господина, Пет, Вал , Гопето, Мариела, Мишето и Дара, Наси -това нямаше да е възможно. Благодаря на всички за огромното сърце и душа и най- вече на Иван Митев, удивителен човек и актьор, който създаде един Иван, за който дори не можех да мечтая.

Филмът “Изповед” е в процес на монтажна обработка, предстои премиера, а на Дима Настева пожелаваме леко перо, силна творческа енергия и нови все по- смели проекти!

Експеримент, споделеност или едни малко по-пълни джобове

След летния сезон под липите на двора, трупата на Алма Алтер се отправи към Сбоншин, Полша, където се провежда Международният театрален фестивал “Експеримент”.

“Алма Алтер” се включи в програмата с мюзикъла “Цар Лъв” (26 юли), концерта “Мир без граници” (27 юли) и спектаклите “Затвор от сънища” (28 юли), и “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое “не” (29 юли). 

Фестивал „Експеримент“ в Збоншин, Полша е международна творческа среща на артисти от различни области от цял свят. Фестивалът се провежда ежегодно от 2001 година в Збоншин под ръководството на Ирек Соларек, режисьор, художник  и артистичен директор на Театър „С“. Полша е страна, която има силни традиции на визуалните изкуства, които влизат в полетата на сценичните изкуства, достатъчно е да подскажем имената на Ст. Виспянски, Йозеф Шайна, Йежи Гротовски и др. Театърът на Ирек Соларек се вписва именно в тази традиция, самият той е бил нееднократно в България и е представял на българската публика своите запомнящи се с гигантска визия спектакли.

Международните арт срещи “Експеримент” са пример за търсене на авангардни естетически тенденции, нови медии или нови форми на художествена комуникация. Тазгодишното издание се  проведе под мотото: „Безкрайност“.

Носят се най – различни истории за престоя на актьорите в Сбоншин. Сред тях са : едно мистично случване, което ще остане там, където се е случило; турнири по волейбол под жаркото слънце на плажа; очевидци споделят, че физикъл- тренингите на актьорите сутрин, надвишавали два астрономически часа, а всички членове на трупата са спазвали наложен от режисьора строг вечерен час!

Какво вълнуващо се случи? Който и от актьорите да попитате няма да замълчи в последващите два часа. Накратко:

Представлението “Затвор от сънища” по Педро Калдерон де ла Барка, претърпя сериозна метаморфоза поради магията на пространството, в което се случи – “Stary Dworzec” – гарата, в края на Сбоншин, която не знаем дали все пак не беше излязла от сън… Преминаващите влакове разсичаха времето, което метрономът ревностно отмерваше. За щастие Мария и Мариела обичат предизвикателствата, а режисьорът на дипломното представление на Мария – Георги Арсов е перпетуум мобиле. Жива арт инсталация на входа на гарата, създадоха Диан Ставрев и Михаела Загорова.

Концертът се проведе на фона на залязващото слънце, което точно в този ден бе особено красиво, а публиката бе изненадана от нов участник – Тимек, който е доброволец в Teatr S, сприятели се с Алма Алтер светкавично и накара всички да настръхнат с неговата електрическа китара!

Моноспектакълът – “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое Не”, с автор и режисьор Николай Георгиев, изпълни със звук, смехове и красиви български мелодии сценичното пространство “Казамати”, където само преди няколко години е отеквало словото на Гео Милев, а двете тухли от представлението на Георги Арсов са заживели там до днес. Заедно с прахта, по тях е полепнал и спомена.. Интересен факт, е че представлението се случи на полски език, а преди началото се проведе кастинг, в който бяха избрани Актьорите в представлението – играни от зрители. Полският език несъмнено е предизвикателство за всеки актьор, но нека отбележим, че името на фестивала все пак съдържа “Експеримент”. А в жестокостта на абсурда случайностите са относителни…

Представлението “Цар лъв” бе първото, което трупата представи на фестивалната програма. Какво точно се случи знаят само онези, които го случиха, но едно е сигурно – “Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла!”

Актьорите ограничихме само в едно изречение:

Един миг, обагрен с цветовете на хора, рисуващи нашата картина в Изкуството.” – Адриана

Най- хубавото нещо, което може да се случи на човек, ако някога се върна, няма да замина отново за България” – Михаела

Лято 22 в Полша, няма да го забравя! Дано се върна някой ден пак в Збоншин” – Дилян Дайновски, който си самопозволи две изречения

Смисъл, любов в най – чистата й форма, а в джобовете не е като да не дрънка нищо” – Мариела

Най- интензивното ми преживяване, през което нямах и секунда да се замисля дали това, което правя, е това, което искам, но никога не съм била по- убедена” – Радина

Експеримент беше,е и ще бъде най- вълнуващото преживяване, което съм имала” – Мария

Ценно и полезно е когато различните измерения на театъра се срещнат заедно” – Диан

Фестивалът Експеримент всеки път за мен означава ново начало – вълнуващо, ново и много различно от всичко, с което съм се сблъсквала до тогава” – Станимира

Участието на Театър-лаборатория “Алма Алтер” се организира от Сдружение “Забелски глас” с финансовата подкрепа на програма “Мобилност” на Национален Фонд Култура.

Автори : Валерия Димитрова, Мариела Димитрова

Бял квадрат на бяло поле – Валерия Димитрова с моноспектакъл – “Под бряста на живота”

“Песимизмът е накрая на силите си. Да живее абсурда.”

Подземието се разтваря. Добре дошли в театъра под пясъците.

Когато Валерия Димитрова изпълва с енергията си Алма Алтер, неизбежно нещо се случва. “Нещо”, именно защото винаги е изпълнено с мисъл, идея, време, усилие, грижа, сърце. Докоснато от нея всяко “нищо” променя минимум една буква по пътя си до “нещо”, уж една буква, а толкова смисъл.

Това лято, завръщайки се от местата, по които слънцето грее по- силно, тя ни потапя в нова изненада – моноспектакъла й “Под бряста на живота”.

Ето какво ни сподели тя в открадната минутка от нейното добре разграфено време:

“Аз поех инициативата, защото от много време не съм се концентрирала върху творчески процес сама. Обикновено работя в група. Изглежда ми липсва сама да взимам решенията. Водена от това усещане се включих в уъркшопа на Иво Димчев, в който всеки участник – артист изграждаше своята миниатюра, посредством работа със свой авторски текст, в търсене на високо ниво на абстракция в работата с обиграване на предмет, пространство и хореография. Представленията в група те изграждат като артист, но някак винаги разчиташ…на някой друг. Невинаги успявате да изпробвате това, което си предложил като идея, а когато работиш със себе си опитването и експериментирането с различните ти идеи е моторът на креативния процес. Заглавието “Под бряста на живота” е на режисьора Николай Георгиев, който преди е сътворил представелние на име “Бряста вдясно” на т.нар. бял квадрат на бяло поле – експерименталната сцена на Алма Алтер, която се намира под земята. Ако брястът е дървото на живота, то под него се случват всички онези неща в живота раждането, смъртта, прераждането, конфликтите, срещите. Това, което се случи е, че аз бях изгубила текста си. Намерих само първия си монолог. И това се оказа много добре! Защото написах нов! Извадих го от едни писма, които сме си писали с докторанта по философия Симеон Василев. Започнах да навръзвам от писмата, по анотацията, която вече имах и напипах сюжета, началото, края и сега мисля, че текста е много по-добър от предишния. Защото има повече ситуация. Може би когато играя сама, ако имам някакъв страх – страхът ми би бил от времето. Защото сама определям темпото си и е възможно да се изгубя. Времето може да бъде партньор на актьора, но и да го закопае.

Под моя бряст има много его, малко страх, много несигурност и несигурността и егото съжителстват в много комплекси. И там под бряста е мястото да си разчистя. За себе си. Човек се ражда и умира сам. Дори някой да спи до теб, той не е вътре в главата ти.”

Представлението “Под бряста на живота” с режисьор Николай Георгиев, можете да гледате на 23 юни, 19.30ч. в бял квадрат на бяло поле, експерименталното пространство на Театър- Лаборатория Алма Алтер, или иначе казано мазето с вход мъжка гримьорна. Вход – Свободен.

Георги Арсов за лятото на Алма Алтер под липите на Софийския Университет

  • Защо точно лятото е сезона на Мюзикъла?
  • -Защото лятото е горещо, разкрепостено и захаросано.
  • Заглавията в програмата „Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла”, са доста различни, но кое все пак е посланието, което ги обединява?
  • – Че Музиката  е магия над всичко, което ние можем да правим тук, на земята.
  • Кое е нещото, което дори в най- трудните моменти те мотивира  да работиш отдадено със солидната числено група актьори?
  • – Крайния резултат.
  • Какво те вдъхнови да се захванеш с най- новото и мащабно попълнение в програмата – „Аладин”?
  • -Дилян Дайновски. Когато той се завърна триумфално в Театъра и след успешните му роли във вече готовите мюзикъли, ми се стори, че той има нужда да израства в този жанр. Аладин е ролята, в която го видях  най- ясно.
  • Защо играем навън в Двора на Софийския Университет?
  • -Защото мюзикълът е жанр, който не се ограничава с пространство, осветление, сценография и дава възможността на хората да открият музиката под открито небе.
  • Има ли персонаж, с който работата ти е станала любима?
  • -Любима ми е работата с двойките. Например в „Цар Лъв” – Симба и Муфаса, Тимон и Пумба. В „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт” са Суийни Тод и Мисис Ловет. Те са много необуздани заедно и са може би любимата ми, най- крейзи двойка.
  • Защо мюзикъл и защо публиката да гледа мюзикълите на Алма Алтер това лято?
  • -Защото мюзикълите на Алма Алтер винаги са различни. Защото Мюзикълът е моят начин да кажа и покажа какво обичам най- много в живота си и да го направя с хората, които най- дълбоко вярват в тази идея.

В Царството на самодивите по Иван Вазов

Босите крака потъват в тревата.
Луната тежко мълчи.
Те вървят бавно през живота на хората.
А те, хората, заплитат и разплитат хорските работи.
Бухал буха.
Хоро се вие.
Краката играят.
Косите падат.
Горските макове цъфтят.
А хората все така недоумяват.
Кой ги зове, защо ги зове? Кой е бил тук? Къде са те? Къде ще бъдат?
В царството на самодивите, един спектакъл за преплетения човешки свят с този на самодивите, светът на гората със света на селото, светът на тишината и глъчката, светът на обяснимото и непонятното, светът на думите и песните, светът на босите крака, които стъпват в росната трева, на мълчаливата луна, която единствено може да издаде самодивската тайна. Ако я чуете, пазете я.


Един спектакъл по поемата “В царството на самодивите” на Иван Вазов. Елате да видите едно различно лице на Вазов, да се запознаете с неговото магическо, сюрреалистично, високо поетично творчество.
Режисьор: Николай Георгиев
Композитор: Константин Кучев
Проектът е реализиран с подкрепата на Национален Фонд Култура.

Затвор от сънища по Педро Калдерон де ла Барка

Там някъде.
Между видимото и невидимото.
Между мислите и чувствата.
Между деня и нощта.
Се издига той.
Затворът на съзнанието… Затвор от сънища.
Когато реалността се слива с нашия измислен сценарий на живота. Не знаем кое е истина или лъжа, дали е сега, после или преди, дали сме тук или там или някъде вътре в нас, скрити в черупката на нашите страхове.
Крехките ни тела носят непосилното бреме на времето,
единствената утеха е стонът- присъствието на другата. Която е някъде там. Която също носи своето бреме. Не сме ли хората толкова еднакви в своите различности?
Не знаем. Болката в нас е раздиращ време пространството метроном. Болката ни също има своята музика. Времето ни изтича.
Сънят е сън в света навън.
И в този нищо друго няма.
И целият живот е сън…

Дипломен спектакъл на Мария Ганчева по текстове от “Животът е сън” на Калдерон де ла Барка.
Режисьор – Георги Арсов
Участват – Мария Ганчева и Мариела Димитрова 

Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое “НЕ”

Може ли човек да познава друг човек?

Това е един от въпросите, които този спектакъл ще Ви постави.

Отговорът и на героинята и твоят – като на зрител, ще бъде един и същ.

Защо? Защото.

Всеки човек, преди да отговори на този въпрос, трябва да отговори на другия най-основен въпрос:

Познаваме ли себе си?
Познаваме ли своята вътрешна идентичност, своя “Аз”?

Не в релациите на Аз и Другите.
Те са по-скоро в областта на интелекта. В случая с възникването на абсурдната ситуация, пред нас се появява лиричният Аз, не този – интелектуалният. Той е особено интимен, той е особено различен, той е личностен, той е само твой и на никой друг.

Как тогава да излезем живи и здрави от този абсурд?

Ако познаваме – ще можем да решаваме как да постъпваме или как да искаме да постъпят с нас.
Ако не познаваме – тогава мълчим. Жестоко мълчим.
Не употребяваме нито “да”, нито “не”. Не сме уверени, не сме сигурни. Но таим в себе си едно жестоко не, което ще изскочи в най- неподходящия момент и ще превърне ситуацията в абсурдна.

Жестоко нещо е абсурдът.
Още по-жесток е Театърът на абсурда. Защото в него освен да се случват, нещата трябва и да се мотивират. Да имат своята действена страна. Да водят от едното към другото и от другото към още по-другото. Непрекъснато да даваме на зрителя да разбере, че най- големия абсурд е липсата на абсурд. Че реалното не може да замести в живота ни наличието на абсурда. Защото реалното ще престане да съществува. И тогава, едва тогава ще разберем силата на абсурда, за който обикновено не сме подготвени.

Автор и режисьор: Николай Георгиев
Moноспектакъл на Мариела Димитрова

https://fb.watch/dxB0yrpDLO/