Войната е музата на съвременното изкуство

В “Тайното пътуване” на Йошико Чума в края на февруари ще избухне атомната бомба, първо над Хирошима, после над Нагазаки. Група момчета ще играят брейк над радиоактивните останки на двата японски града. Името на пърформънса е “Утопия”, съвременно изкуство. Преди малко повече от 20 години в месеца на баба Марта върху прожекция от сняг, кокичета и слънце ще се сипят бомбите на Северноатлантическия съюз, за да оставят своите кървавочервени мартеници върху белия сняг, все още покриващ някои от сръбските военни поделения. Войната е музата на съвременното изкуство. 

Мартеницата е от онези традиционни символи, които често намират място в културния живот на народа ни, като мост между поколенията. Мост върху, който се сипят снарядите на забравата. Белият цвят е символ на раждането и смъртта, а червеният на отвъдния живот и вечността, но си ги разменяме за здраве, казват. На първи март по стар български обичай и по новите китайски търговски закони червено-белият тренд се затяга около китките и вратовете на забравилите. В деня на баба Марта наблюдаваме следната лайв-инсталация: 

Човек, за целта на представлението няма значение дали е мъж или жена, е отпуснал ръката си с животворните мартеници върху масата в кафене, а накрая на грациозно разположените в пепелника пръсти дими цигара. След всяко дръпване мартениците следват цигарата в ръката, за здраве, казват. На масата се води ожесточена дискусия за последния “терористичен акт” в Германия, който този път е извършен от 34 годишен германец, финансист по професия, жертвите – петима турци, един босненец, един българин, една полякиня. Човеците дебатират, за и против национализма, за и против емигрантите, за и против бежанците. Но ако трябва да обобщим “за”-тата са малко. Кафенето е одимено, жълтите лампи едва се виждат, както впрочем и слънцето навън. Спорът приключва разгорещено, главният пърформър си тръгва навъсен, мартениците се полюшват около скоростния лост и около волана на паркирания пред кафенето джип, кракът натиска газта и колата полита в мъглите на деня. Не проследяваме шофьора, инсталацията остава с отворен край и повече жертви няма да има. На негово място в кафето сяда случаен зрител от публиката, но бързо се увлича в разговора, а ръката му и тя държи цигара, и върху нея се полюшват мартеници, за здраве казват. 

Върху семплата рурална картина се прожектира филмът “За Сама”, който третира войната в Сирия през камерата на семейство бунтовници.

Постепенно звукът от масата в кафето и този от прожекцията заглъхват, сцената, която и без това трудно се вижда от кълбетата цигарен дим потъва в сумрак. Върви запис: 

В края на операция “Благородна наковалня” руски военни части преминават през Сърбия и завземат летището в Прищина. След възникналото напрежение командващия НАТО ген. Уесли Кларк заповядва на 200 британски и френски парашутисти да превземат летището. Британският генерал Майк Джаксън отказва да изпълни заповедта на ген. Уесли Кларк, като заявява, че няма да стане причина за започване на Трета световна война.

В края на записа човеците-актьори, осъзнали парадокса на случилото се, се надпреварват да гасят цигарите си в единствения пепелник. Очите им се проясняват, те се впускат сред зрителите и на всекиго наричат бял и червен конец “Честита Баба Марта”.

Валерия Димитрова