Tag: алма алтер

Готвенето никога не е било моята страст. Дори още повече- единственото, което можех да готвя е баницата, която леля ми ме научи да правя преди повече от 10 години.

За добро или лошо, обаче, тази ситуация изисква извънредни мерки и жертви от всеки един от нас. И моята дойде:  опознах печката, зеленчуците и готвенето.

И трябва да ви кажа – в това да готвиш има някаква скрита магия и добре че беше карантината та и аз да разбера, че не всичко е музика и заведения (които така или иначе сега не работят).

Музикална мусака, продукти:

1кг картофи
1/2кг кайма
1 глава лук
1 голям морков
1 песен “Ето така” на Стефан Вълдобрев

И така сега ще ви кажа какво успях да скалъпя. Разбира се, никой готвач не може да започне сам, така че тук трябва да отдам огромната си благодарност към моя кулинарен наставник и ментор – Петя Йосифова. Под нейно ръководство нарязах лука и морковите и ги сложих на котлона в тавата (Разбира се, добавих и олио). След това добавих и каймата.

Докато всичко се запържваше картофите също бяха сложени вътре. Моят ментор ми каза какви точно подправки да сложа, но аз като един истински експериментатор добавих… каквото ми падна и ми хареса на мирис. Заляхме с вода и воала… три часа по-късно имахме типичното българско ястие Мусака.

Вкусна беше… или поне така ми се струваше. Ето че добавям още нещо към баницата.

Така че след карантината ви каня всички на баница.и мусака. Не е много здравословно, но..

Аз от днес минавам на строга диета, за да може все още да се позная след това извънредно положение, но се радвам, че стоенето вкъщи ми открива нови хоризонти.

Радвайте се и вие, търсете и вие , за да може като се видим да си кажем: ‘’Бре… мама му скара’’

Георги Арсов

Последвайте страничката на “Майка му скара” във фейсбук тук.

Аз не готвя. И това е моето мото винаги когато става дума за рецепти и тънкости в кухнята. Извънредното положение обаче ме застави сама да се грижа за здравословното хранене вкъщи и аз се заех усърдно с тази задача. Това „не готвя“, разбира се не означава, че не мога, а че не искам. Понякога се случва, когато се вдъхновя или когато се наложи. Ако се налага – използвам рецепти, ако се вдъхновя използвам въображението си. И вчера получих вдъхновение…

Продукти:

2 яйца
100 грама мляко
1ч.л. сода за хляб
4 ябълки
1 сапун
Брашно от тапиока, зехтин и мед – на око

Идеята ми беше да забъркам тестото, да настържа ябълките с малко мед в блендера, двете в тавата и за половин час да имам хрупкав, диетичен ябълков пай. Настъргах ябълките, замесих тестото, разточих го в тавичката и преди да започна да разстилам ябълките реших да ги опитам дали са достатъчно сладки на вкус. Изненада! Ябълките имаха вкус на сапун с ванилия, който бих описала меко казано като ужасен. Вероятно Алма е успяла да пусне сапуна в блендера без изобщо да я видя. Макар и малко разочарована, реших да се възползвам от тестото, на бързо го направих на малки топчета, сложих по една фурма отгоре и така приготвените „курабийки“ бутнах във фурната, а аз и фрустрацията ми отидохме да правим онлайн-екзерсис с Алма Алтер.

Някъде в средата на екзерсиса си спомних курабийките, спомних си силно загрятата на 250 градуса фурна и този път без изненада констатирах черните въглени, с плезещи се прегорели фурми в средата.

Пет се опита да ме успокои „Ти наистина си ги изгорила, но ако ги обелиш малко…“ ами не… с тестото ми на око, което трябваше да е тънко и хрупкаво, прегорелите дебели курабийки отвътре бяха станали на камък. За десерт ядохме мандарини. От здравословно, по-здравословно.

Страничката “Майка му скара” можете да лайкнете тук.

Валерия Димитрова

Актьорите са на сцената, изразяват себе си и има какво да дадат на света. Затова реших, че искам да задам въпроси на колегите си от Алма Алтер. Да ги разпитам… да се разгърнат пред белия лист….  да усетите и вие нюансите на характера им… Днес в моя лексикон задавам 8 въпроса на Валерия Димитрова…

Какво е импровизацията за теб?

Импровизацията е измислица, илюзия. Добрият „импровизатор“ с часове е репетирал импровизациите си и онова, което „импровизира“ е да подрежда добре познати партитури, да ги обагря, да им дава нови нюанси и да ги комуникира с публиката. Опитай например да подържиш тромпет с ръце, а сега поимпровизирай. Не е възможно, нали? Трябват ти години с репетиции, за да засвириш, а за да можеш да „импровизираш“ ти трябва цял един живот.

Къде намираш музата си?

Музата? А, имаш предвид онзи момент от творчеството, когато не се насилваш, за да направиш следващата крачка, а сякаш политаш в облаците? Затворът и лишаването от свобода на мисълта са моята муза, това, често се случва като отклик на социалната несправедливост, на дискриминацията и разбира се в клетката на любовта, клетка без решетки, в която волята за бягство е прекършена. Споменах ли, че моята Муза е гола?

Първо действие или първо мислене?

Първо действие, това разбира се също е спекулация, тъй като мисълта е била импулсът преди действието. Но Действие, без „обмисляне“.

Ако трябва да изучаваш само един предмет ( математика, физика, летература и т.н.) в живота си, кой ще е той?

Литература, не си представям живота без книгите. А тогава и трудовете по математика, физика, химия могат да минат за литература, нали?

Без какво не можеш?

Не мога без приятелите си, не конкретната единица, а онази група, която така се доближава до семейство, но пулсира в темата на деня, в творчеството, в действието. 

Има ли човек, с когото искаш много да се запознаеш ( без значение дали живее сега или е бил жив преди) ?

Много са. От живите: Орхад Нахарин, Куентин Тарантино, Паоло Сорентино; от мъртвите:  Пиер Пазолини, Федерико Гарсия Лорка, Самюел Бекет, Джеймс Джойс, Алберт Камю, Фридрих Ницше, Жан Жьоне. Прекалих ли? И не искам просто да се запозная с тях, искам да ги опозная. Да станем приятели?

По-директно ли обичаш да говориш или по- индиректно?

В намеренията си съм директна, в творчеството си, като, че ли съм твърде метафорична.

Къде е любимото ти място, на което можеш да седиш с часове без да имаш нужда от нищо друго?

Театърът. Алма Алтер.

Кристиана Миткова

Актьорите са на сцената, изразяват себе си и има какво да дадат на света. Затова реших, че искам да задам въпроси на колегите си от Алма Алтер. Да ги разпитам… да се разгърнат пред белия лист….  да усетите и вие нюансите на характера им… Днес в моя лексикон задавам 8 въпроса на хореографа на Алма Алтер – Петя Йосифова:

Ако се превърнеш в животно или растение, какво би искала да си?

Кал, остатък от детска кукла, глухата сова печална отлита. Не е имало нищо преди това време, само роса и няколко капки тишина потънала в коремчето на детската кукла, отчаяние. Един ден семената ще поникнат от калта, тогава езерото ще е огледало, баба ми ще е жива, а ябълковото дърво ще дава дюли. Колко ли дълго детето ще рови в битака на спомени, за да открие ръждясалите свещници. Килията е затворена, лети самотата. Кал на филия за среднощен разгул.

Опиши ми какво е чувството да си на сцена?

Три –  четвърти сънища в сянката на едно листо под юлската жега вкарват и изкарват кошмарите на пълнолунието, когато на запад припада здрача, а обещанията още не са се случили. Тя спи клепките й потреперват, мускулите й залитат в направилни посоки, сънищата се сплитат в косата й. Преди пладне сенките ще се разсънят, ще се оросят, лъчите ще пронижат зеленото, окото на водното конче ще се изцъкли като опал. Някъде в амазонската джунгла сенките се любят под остри ъгли на импулсивни натяквания. Докато спи с нокът отлющва зеницата си, разпада се съзнанието на времето и спомена за онова което е било преди това. Ефирът е прозрачен, поразителен и празен. Стъпва с босите си крачета по стъклената празнота, кървят орхидеите, които са ухаели по здрач. Остър аромат на ванилия блъска пернатите към океана. Косите й съхнат на бреговете, мислите избеляват, така е когато се танцува на острието. Въздишка, три, четири, крах.

Как мислиш – благородната лъжа нужна ли е? Или би казал на дете, че дядо Коледа не съществува?

Тайното откровение не е здравословно, кърви при докосване, а докосването е неизбежно когато си на тясно пространство за дълго време. Лакътя все ще докосне ухото и то ще забучи с пронизителната тежест на истината, непосилната истина. Ухото не може да чуе, никога не е чувало, за друго е направено, не за да се докосва до лакътя.

Кога си била много тъжна и какво си направила, за да излезеш от тази падина?

На брошката й липсва перличка, къде ли се е изгубила, дали докато пауна е разтварял опашка или тя е почесвала прасеца си, перличката е паднала между редовете в киносалона. Каракачаните не обичат брошки без перли. Ехото на токчетата и велурената чанта си отиват. Отиват си както си отива зимата, все още замръзнала на перваза. Когато мидите плачат, контетата стенат. Модерно е да се стене, особено когато забождаш бижу на ревера. Велур и кадифе е добра комбинация за девственици отишли на кино.

Коя ти е любимата детска игра?

Триколката спря на портала. Изскърцаха зъбите на дъртата фльорца. Конете имат нужда от нови подкови. Какво ли ще стане на есен.

Какво не знаем за теб?

185

Къде е любимото ти място, на което можеш да седиш с часове без да имаш нужда от нищо друго?

Имало един навес, под него една маса, под масата една дупка, за тази дупка искам да ви кажа, че съществува.

Има ли човек, с когото искаш много да се запознаеш ( без значение дали живее сега или е бил жив преди) ?

Гротовски