fbpx

Като няма Messenger ще има mesаge

В стремежа си да бъдем винаги “тук и сега” за вас, нашата публика, веднага след презокеанските заплахи на Марк Зукърбърг попитахме актьорите на Алма Алтер – как си представят света без Facebook и Instagram.

“Новината за това, че Фейсбук и Инстраграм са заплашени от спиране в Европа ми попадна в час по философия, всъщност преди десетина минути. Явно съм се затворила в моята си пещера в последните дни и не съм приемала външна информация. За да съм честна нито Инстаграм, нито Фейсбук биха ми липсвали особено. Това е и причината да се опитвам да се отделя от тях в последния месец- твърде много се “привързах”. Може Зукърбърг да ми спести усилията, обаче имам чувството, че ще му залипсват няколко милиарда баби с телефони, лелички с теории и т.нар. “шитпостъри”(определено ще ми липсват). А аз какво бих загубила без достъп до приложенията? Дългото чавкосване с Мария, споделяне на мемета с интересен брой хора и един куп снимки, които определено ще ми липсват! ПП- Може и да сваля успеха малко като Класната не може да пуска постове в групата на класа :(” Мишето

“По-спокоен, по-изчистен от излишното, по-чист, както беше в детството. А хората може би най-после малко по-отворени един към друг и с по-адекватна представа за себе си и другите.” Мариела

“Как си представям живота без Фейсбук и Инстаграм? По-концентриран. Целенасочен. Надявам се хората да осъзнаят, че е по-важно да се съсредоточат върху собственото си битие, а не това на околните.” Стаси

“Много се надявам бъдещата европейска версия на Фейсбук да има предвид европейските културни особености и да направи възможно качването на nude снимки…” Вал

“Животът без Фейсбук и Инстаграм си го представям по-освободен, даващ възможност и време за много други по-интересни и смислени неща. Например, когато нямаш интернет, имаш повече интерес към всякакви хобита, вместо да седиш на дивана с телефон/латоп в ръка и да ровиш в социална мрежа, гледайки някаква фалшива форма на чуждия живот. ” Ади

“Много ползвам Фейсбук и Инстаграм. Наистина много. И снимки качвам, и следя коментари, харесвания. Обаче мисля, че ако това се махне, просто ще си намеря нещо по-интересно за правене.” Ради

“Фейсбук се превърна в едно от най-важните средства последните 10 години. За артистите като, че ли е жизнено важно за информация, разпространение, реклама. Там всеки споделя мнението си, новините. В личен план пък ни дава възможности за една комуникация – скрита, не чак толкова регламентирана. Би ми било интересно да видя риска за себе си да изчезнат. За Инстаграм не знам толкова, защото така и не се научих да го ползвам адекватно.” Гопето

“Като малък си спомням как нямах нито Фейсбук, нито Инстаграм, нито интернет, защото нямах и компютър. Някак си тогава беше по-различно отколкото е сега. За мен е без значение дали ще ги има тези две приложения или не. Жалко ще бъде за тези, които ще изгубят хубавите си спомени, или някоя друга снимка качена преди 10 – 11 години. Като няма messenger, ще има message!” Анди

“Макар да съм свикнала да споделям доста информация, снимки, събития във Фейсбук и Инстаграм, да смятам двете мрежи за удобни и да знам, че ще ми е трудно да свикна без тях, не мисля, че животът без тях ще бъде по-лош или по скучен. Просто ще се появят други социални мрежи, може би и по-добри даже. Аз самата съм регистрирана в wechat (китайска), в Контакте (руска). Така че знам колко по-раздвижени и с повече опции могат да бъдат тези приложения. Освен това преди ерата на интернет хората са живели чудесно, може би и по-щастливо без социални мрежи. За съжаление те се превърнаха в свободно пространство за изливане на злоба, завист и комплекси. Струва ми се, че малко време без този тип общуване може даже да е от полза.” Калина

“Задължително по-спокоен. Може би и по-пълноценен – по-малко време на телефона – повече свободно време – повече отделено такова на важни за теб неща – по-пълноценен живот. Ако ще ми липсва нещо, то ще бъде само онези снимки за добро утро. Сещате се за кои говоря.” Диян

“Без социални мрежи? Човек е упорит в опазването на вредните си навици. Или ще намери алтернативи или ще направи такива.” Миро

“Аз лично няма да губя толкова много време и ще обръщам повече внимание на важни задачи, които имам. Фейсбук и Инстаграм понякога за мен са като някаква краста, напаст. В много отношения са полезни, но смятам, че ще можем и без тях, а ако махнат и Тиктока ще бъде върхът, защото иначе всички ще отидем там и ще стане по-зле положението, обаче като се замисля може и това да е коварният план.” Ани

“Определено ще се научим да оценяваме момента тук и сега, както да приемаме скуката в нашето ежедневие. Според мен това доста ще стимулира творческия импус в нас, защото вместо в свободното си време да скролваме безцелно от снимка на снимка, липсата на социални мрежи ще ни позволи просто да си скучаем. Представям си, ако всеки скучае толкова много, кой знае какви ли идеи или занимания би развил от скуката си…” Цвети

Симеон Василев не беше открит по нито една от социалните медии за коментар.

Рождеството и прошката в разгара на пандемия и в навечерието на Коледа

Коледа се променя всяка година заедно с мен. Вървим хванати за ръце с нея като две приятелки и растем заедно. Докато пиша тези редове проследявам мислено хронологията на моите Коледи. Пред очите ми излиза стара снимка на усмихнато момиченце, с панделки в плитките, което белобрадият старец е гушнал в ръце. Момиченцето размахва гордо подаръка си. Това момиченце бях аз. Тогава Коледа беше в детската градина. Писахме писма, пеехме песнички и аз тогава нищо не разбирах, но усещах в душата си нещо толкова магично, блестящо като гирлянди, цветно, шумно, весело. Прехвърлям лентата напред, минавайки хаотично през всички следващи Коледи… И ето ме на прага на тази Коледа. Някак различна е тази Коледа, нещо особено витае из въздуха, пък и аз вече не съм същата. През детските очички наднича вече силуета на една чувствена ,смела жена. Не смея още да вляза, нито тя смее да ме покани.

Станали сме и двете по-търпеливи, въпреки че не е много присъщо за нас. Нейният подарък за мен е тази последна седмица от годината. Дарява ми време да си помисля, да си благодаря, да си простя, а след това и на останалите. Първо на себе си. „Хубавото, казва баба, започва отвътре – навън”. А аз на моята Коледа ще и подаря една Равносметка. Без този дар не може да премина през нейните порти, не бих могла да продължа. Именно тази Равносметка ни боли всички. Мерим на везните Преживяното и Непреживяното да видим кое ни тежи повече… В самия край на тази година съм благодарна. За най-простичките неща, за дори баналните. Благодаря за погледите на близките ми, пълни с живот, за белия хляб на трапезата ни, за раните, които сама си излекувах и сега дори се усмихвам на някой и друг белег. Не искам подаръци , искам само да си подпаля останките от лошотията, отломките от болките, от грешките и да гледам дима им как се извива към небето и политам заедно с него, лека като перце, чиста. Да пусна излишната тежест да падне, да се извися високо над миналогодишното себе си. Преродена. И да се градя наново и наново и наново… Чакам те Коледа …След само няколко часа още…

Автор: Мариела Марс