Годината, в която честваме 160 години от раждането на Щастливеца на България – Алеко Константинов и 75 години от раждането на големия български актьор – Стефан Попов, представяме спектакъла “Щастливеца” – едно виртуозно кабаре, истинско, живо, пленително.
Един спектакъл, който ще ви срещне с Бай Ганьо, ще ви отведе до Чикаго и назад, ще затанцуват кокетките, ще усетите миризмата на параходите и железниците, министър ще се качи на сцената, па накрая всички ще изядем по една круша и ще запеем.
Режисьор: Николай Георгиев Хореограф: Петя Йосифова – Хънкинс Музика на живо: Георги Арсов- китара, Жулиян Желязков-пиано, Андриян Асенов – кахон. С участието на четири майсторски подготвени млади актриси.
Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Фонд Научни Изследвания на Софийски университет, Европейски корпус за солидарност.
Здравей, Расате! Кажи ни нещо повече за себе си. Как би се представил в няколко изречения?
– Аз съм още малък и не мога да се определя лесно. На 17 години съм, роден и отраснал в София, с желание да се преместя някъде на спокойствие в околностите. Уча, тренирам, забавлявам се, имам си хобита, за които вече нямам време, като всеки друг тийнейджър. Аз съм любознателен, всеотдаен, постоянно стресиран, но и щастлив в същото време.
Изучаваш “Авторски театър”. Можеш ли да ни обясниш какво точно означава това?
– Авторския театър е специалност в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в която се изучава сценичното случване, въздействието между актьора и публиката и много други.
Каква е причината да се насочиш към този конкретен вид театър?
– Този вид театър не е толкова разпространен, но дава най-голям опит на актьорите да импровизират спрямо публиката и да се научат да мислят как да се справят в дадена ситуация.
С какво смяташ, че авторският театър се различава от традиционния театър и как той може да ангажира хората на твоите години?
– Когато актьора на сцената гледа точно теб, говори, комуникира и се опитва да проведе диалог, това те кара да се чувстваш част от представлението, помага да следиш действието, задържа по-дълго вниманието на хората, а както знаем това не е лесна задача днешно време.
Макар да си още първи курс, вече участваш в няколко представления. Как се готвиш за тях и какви са най-големите ти предизвикателства?
– Чувството да си в една сфера от толкова малко време и да получаваш такива шансове да се докажеш значи много. Много съм щастлив и благодарен, че ми се дава шанс, подкрепа и насоки, за да сбъдна мечтата си. Подготовката за всяко представление е много различна, в някои трябва да се минава хореография докато не ти паднат крака, в други трябва да се минава текст докато не започнеш да го казваш на сън. Но преди всичко, танци, текстове… най-важна е енергията, енергията която предаваме на отсрещния и енергията, с която той ни отвръща.
Смяташ ли, че в България имаш достатъчно възможности за развитие като актьор?
– Хората смятат, че в България няма актьори, но не, актьори има, няма хора, които да оценят тяхното изкуство. В театрите посетителите стават все по-малко с годините. Вече всички предпочитат киното и то чуждестранното кино. За да има развитие в България, първо хората трябва да пожелаят някакво развитие.
Ако можеше да направиш представление по твой собствен сценарий, каква тема би избрал?
Напоследък започнах много да се интересувам от история. Най-старата, най-красивата, най-достойната за учене история някога…българската история. Възхищавам се какъв народ сме били, какви дързости сме вършели, какви предци сме имали, именно за тях ми се иска да направя представление. За великите българи, помогнали по един или по друг начин за просъществуването на една по-голяма и по-велика България!
Знам, че си минал на индивидуално обучение в гимназията, за да имаш повече време за театъра, как реагираха родителите ти?
– Първоначално бяха категорични, че това няма как да стане. Учението е на първо място. После им споделих как стоят нещата в училище днешно време. Учениците не внимавам, играят си на телефоните, вдигат шум и не уважават учителите. Също изтъкнах най-важния аргумент, че ако остана в училище и не отсъствам от театъра, ще ми се натрупат много отсъствия и ще трябва да ходя на изпити, ако пък остана в училище и отсъствам по-често от театъра, няма да съм пълноценен член на трупата. В крайна сметка се разбрахме, че ще бъде най-изгодно да съм съсредоточен в театъра и края на срока да правя изпит по всичко.
Накрая, има ли някакъв съвет, който бихте искали да споделите с други млади хора, които мислят за кариера в театъра?
– Давайте. Опитайте. Най-лошото, което може да стане е това да не е за вас. Докато не опиташ нещо няма как да разбереш.
През летния сезон ще можете да видите Расате Апостолов в действие – в ролята на Симба в мюзикъла “Цар Лъв”, с режисьор Георги Арсов на 10 юли на Двора на Софийски Университет, 20.00ч., с вход – Свободен!
На 6.01.2023 Алма Алтер отпразнува своя 23-ти рожден ден!
Както винаги необикновено и много рожденно Алма Алтер предложи едно пътуване във времето от създаването си до днес. Партито се превърна в един джем сешън от случки, представления, репетиции, фестивали, турнета, песни, музика и танци.
Алма Алтер раздаде и своите подаръци на гостите – музикални албуми, книги, рекламни материали и разбира се един нелегален Алтер получи бивш алмаалтеровец. На партито присъстваха няколко поколения актьори на Алма Алтер, сътрудници на Николай Георгиев, журналисти, професори от Университета, приятели, оперната прима Майла Георгиева, съмишленици и близки.
Унивеситетският театър е възобновен през 1999 г. по инициатива на тогавашния Ректор – проф. Боян Биолчев. Първата му премиера е на 6 януари 2000 г. със спектакъла “Или или, или след събота не винаги следва неделя”, в спектакъла главната роля играе Стоил Атанасов, който 23 години не е слизал от сцената и когото днес можете да видите в спектакъла ДИНГ.
Вече сме на 23, достатъчно смели да знаем пътя по който вървим, достатъчно дръзки, за да не се отклоняваме.
На 30.10.2022 г. от 19:30 ч. в театър-лаборатория Алма Алтер на бул. Цар Освободител 15, ще се проведе Официална церемония по връчване на наградите АЛТЕРИ 2022 г.
След тригодишно прекъсване традиционната бляскава церемония ще се завърне с пълна сила, завидна класа и нестихваща енергия!
Водещи на церемонията са Георги Арсов и Дилян Дайновски. Те ще ни поведат през тайните на успеха, ще ни покажат цената на славата и ще подправят събитието с пикантна доза светска клюка.
Номинирани в 15-те категории са: актьори, представления, журналисти, композитори, продуценти и културни организации. Сред тях са: нестандартния певец, хореограф, музикант и композитор Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов, журналист от “Класик ФМ”, Юрий Дачев от “Рецепта за култура”- БНТ, Милена Янинска от “Социална мрежа”- Канал 3, Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет и др.
Кастингите са много специално време, заради вълнението, което непознатото предизвиква, адреналина да донесеш “само себе си”, приятелствата, които се случват, докато чакаме резултатите.
Ако се питате защо и дали, сега е момента да Ви разкажа за някои от безспорно добрите страни на специалността :
Най- важното – Учителите.
Хората които ни изграждат, формират мисленето ни и ни водят.
Личности като Николай Георгиев , Петя Йосифова – Хънкинс, Боян Биолчев, Петър Чухов, Люси Дякова и още много,много. Достатъчно е да прочетете малко за тях и колебанието е забравено!
Сцената – мерило за истината.
Обучението по специалността е с много силна практическа насоченост, което се усеща неминуемо от студентите в нея. Възможността да влезете в спектакъл още през първия семестър е напълно реалистична, всичко зависи от вашата активност и желание
Цялостно развитие.
Алма Алтер е място, на което винаги се случват и кипят много неща. Ако сцената не ви привлича с магнетичната си сила, възможностите за творене и себеразвитие са безброй. Камера, сценарий, компютър, осветителен пулт, плакат за представление – с каквото и да се захванете е във вашите ръце, а и винаги можете да разчитате на искрена добронамерена критика, подкрепа и съдействие!
Възможността да реализираш себе си.
Искаш да направиш концерт? Или изложба? Искаш да създадеш мюзикъл? Театрален спектакъл? Дори фестивал? Ами…защо не? Много пъти съм била свидетел на студентски идеи в зародиш, които достигат пълна реализация. Разбира се с много труд, воля, постоянство и най- вече вярата да отстоиш собствената си идея.
Влез в чудесна физическа кондиция.
Тялото на актьора е негово изключително важно оръжие. То е храм. Много студенти и актьори в трупата споделят, че именно това е мястото, на което са придобили основите на двигателната си култура и са развивали това у себе си. Някои дори преоткриват любовта към движението и танца като себеизразяване. Освен това толкова е хубаво да се движим заедно!
Възможност да пътуваш.
Фестивалите са много важна част от дейността на Алма Алтер. Ако си пътешественик по душа това е мястото за теб.
Времето.
За младите хора времето е от голямо значение, защото то е инвестиция в бъдещето. В Авторски театър репетициите и лекциите са съобразени с основните специалности, които изучават студентите, също така с работното време. Гъвкавата програма ти позволява да работиш пълноценно над себе си във всички сфери на развитие.
Дипломен проект.
За да завършиш специалността е необходим дипломен проект,върху който да работиш и осъществиш. Каква по- добра възможност да предизвикаш себе си и да се впуснеш в творчески търсения?
Семейство.
Всеки член на специалността, може да се превърне в официален член на трупата. Приятелствата, които изграждаме тук са много силни , защото именно Изкуството ни превръща в истински “братя по оръжие.”
Кастингите за Авторски театър ще се проведат на 4,5,6 октомври от 18.00ч. в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер.
След летния сезон под липите на двора, трупата на Алма Алтер се отправи към Сбоншин, Полша, където се провежда Международният театрален фестивал “Експеримент”.
“Алма Алтер” се включи в програмата с мюзикъла “Цар Лъв” (26 юли), концерта “Мир без граници” (27 юли) и спектаклите “Затвор от сънища” (28 юли), и “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое “не” (29 юли).
Фестивал „Експеримент“ в Збоншин, Полша е международна творческа среща на артисти от различни области от цял свят. Фестивалът се провежда ежегодно от 2001 година в Збоншин под ръководството на Ирек Соларек, режисьор, художник и артистичен директор на Театър „С“. Полша е страна, която има силни традиции на визуалните изкуства, които влизат в полетата на сценичните изкуства, достатъчно е да подскажем имената на Ст. Виспянски, Йозеф Шайна, Йежи Гротовски и др. Театърът на Ирек Соларек се вписва именно в тази традиция, самият той е бил нееднократно в България и е представял на българската публика своите запомнящи се с гигантска визия спектакли.
Международните арт срещи “Експеримент” са пример за търсене на авангардни естетически тенденции, нови медии или нови форми на художествена комуникация. Тазгодишното издание се проведе под мотото: „Безкрайност“.
Носят се най – различни истории за престоя на актьорите в Сбоншин. Сред тях са : едно мистично случване, което ще остане там, където се е случило; турнири по волейбол под жаркото слънце на плажа; очевидци споделят, че физикъл- тренингите на актьорите сутрин, надвишавали два астрономически часа, а всички членове на трупата са спазвали наложен от режисьора строг вечерен час!
Какво вълнуващо се случи? Който и от актьорите да попитате няма да замълчи в последващите два часа. Накратко:
Представлението “Затвор от сънища” по Педро Калдерон де ла Барка, претърпя сериозна метаморфоза поради магията на пространството, в което се случи – “Stary Dworzec” – гарата, в края на Сбоншин, която не знаем дали все пак не беше излязла от сън… Преминаващите влакове разсичаха времето, което метрономът ревностно отмерваше. За щастие Мария и Мариела обичат предизвикателствата, а режисьорът на дипломното представление на Мария – Георги Арсов е перпетуум мобиле. Жива арт инсталация на входа на гарата, създадоха Диан Ставрев и Михаела Загорова.
Концертът се проведе на фона на залязващото слънце, което точно в този ден бе особено красиво, а публиката бе изненадана от нов участник – Тимек, който е доброволец в Teatr S, сприятели се с Алма Алтер светкавично и накара всички да настръхнат с неговата електрическа китара!
Моноспектакълът – “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое Не”, с автор и режисьор Николай Георгиев, изпълни със звук, смехове и красиви български мелодии сценичното пространство “Казамати”, където само преди няколко години е отеквало словото на Гео Милев, а двете тухли от представлението на Георги Арсов са заживели там до днес. Заедно с прахта, по тях е полепнал и спомена.. Интересен факт, е че представлението се случи на полски език, а преди началото се проведе кастинг, в който бяха избрани Актьорите в представлението – играни от зрители. Полският език несъмнено е предизвикателство за всеки актьор, но нека отбележим, че името на фестивала все пак съдържа “Експеримент”. А в жестокостта на абсурда случайностите са относителни…
Представлението “Цар лъв” бе първото, което трупата представи на фестивалната програма. Какво точно се случи знаят само онези, които го случиха, но едно е сигурно – “Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла!”
Актьорите ограничихме само в едно изречение:
” Един миг, обагрен с цветовете на хора, рисуващи нашата картина в Изкуството.” – Адриана
“Най- хубавото нещо, което може да се случи на човек, ако някога се върна, няма да замина отново за България” – Михаела
“Лято 22 в Полша, няма да го забравя! Дано се върна някой ден пак в Збоншин” – Дилян Дайновски, който си самопозволи две изречения
“Смисъл, любов в най – чистата й форма, а в джобовете не е като да не дрънка нищо” – Мариела
“Най- интензивното ми преживяване, през което нямах и секунда да се замисля дали това, което правя, е това, което искам, но никога не съм била по- убедена” – Радина
“Експеримент беше,е и ще бъде най- вълнуващото преживяване, което съм имала” – Мария
“Ценно и полезно е когато различните измерения на театъра се срещнат заедно” – Диан
“Фестивалът Експеримент всеки път за мен означава ново начало – вълнуващо, ново и много различно от всичко, с което съм се сблъсквала до тогава” – Станимира
Участието на Театър-лаборатория “Алма Алтер” се организира от Сдружение “Забелски глас” с финансовата подкрепа на програма “Мобилност” на Национален Фонд Култура.
“Песимизмът е накрая на силите си. Да живее абсурда.”
Подземието се разтваря. Добре дошли в театъра под пясъците.
Когато Валерия Димитрова изпълва с енергията си Алма Алтер, неизбежно нещо се случва. “Нещо”, именно защото винаги е изпълнено с мисъл, идея, време, усилие, грижа, сърце. Докоснато от нея всяко “нищо” променя минимум една буква по пътя си до “нещо”, уж една буква, а толкова смисъл.
Това лято, завръщайки се от местата, по които слънцето грее по- силно, тя ни потапя в нова изненада – моноспектакъла й “Под бряста на живота”.
Ето какво ни сподели тя в открадната минутка от нейното добре разграфено време:
“Аз поех инициативата, защото от много време не съм се концентрирала върху творчески процес сама. Обикновено работя в група. Изглежда ми липсва сама да взимам решенията. Водена от това усещане се включих в уъркшопа на Иво Димчев, в който всеки участник – артист изграждаше своята миниатюра, посредством работа със свой авторски текст, в търсене на високо ниво на абстракция в работата с обиграване на предмет, пространство и хореография. Представленията в група те изграждат като артист, но някак винаги разчиташ…на някой друг. Невинаги успявате да изпробвате това, което си предложил като идея, а когато работиш със себе си опитването и експериментирането с различните ти идеи е моторът на креативния процес. Заглавието “Под бряста на живота” е на режисьора Николай Георгиев, който преди е сътворил представелние на име “Бряста вдясно” на т.нар. бял квадрат на бяло поле – експерименталната сцена на Алма Алтер, която се намира под земята. Ако брястът е дървото на живота, то под него се случват всички онези неща в живота раждането, смъртта, прераждането, конфликтите, срещите. Това, което се случи е, че аз бях изгубила текста си. Намерих само първия си монолог. И това се оказа много добре! Защото написах нов! Извадих го от едни писма, които сме си писали с докторанта по философия Симеон Василев. Започнах да навръзвам от писмата, по анотацията, която вече имах и напипах сюжета, началото, края и сега мисля, че текста е много по-добър от предишния. Защото има повече ситуация. Може би когато играя сама, ако имам някакъв страх – страхът ми би бил от времето. Защото сама определям темпото си и е възможно да се изгубя. Времето може да бъде партньор на актьора, но и да го закопае.
Под моя бряст има много его, малко страх, много несигурност и несигурността и егото съжителстват в много комплекси. И там под бряста е мястото да си разчистя. За себе си. Човек се ражда и умира сам. Дори някой да спи до теб, той не е вътре в главата ти.”
Представлението “Под бряста на живота” с режисьор Николай Георгиев, можете да гледате на 23 юни, 19.30ч. в бял квадрат на бяло поле, експерименталното пространство на Театър- Лаборатория Алма Алтер, или иначе казано мазето с вход мъжка гримьорна. Вход – Свободен.
-Защото лятото е горещо, разкрепостено и захаросано.
Заглавията в програмата „Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла”, са доста различни, но кое все пак е посланието, което ги обединява?
– Че Музиката е магия над всичко, което ние можем да правим тук, на земята.
Кое е нещото, което дори в най- трудните моменти те мотивира да работиш отдадено със солидната числено група актьори?
– Крайния резултат.
Какво те вдъхнови да се захванеш с най- новото и мащабно попълнение в програмата – „Аладин”?
-Дилян Дайновски. Когато той се завърна триумфално в Театъра и след успешните му роли във вече готовите мюзикъли, ми се стори, че той има нужда да израства в този жанр. Аладин е ролята, в която го видях най- ясно.
Защо играем навън в Двора на Софийския Университет?
-Защото мюзикълът е жанр, който не се ограничава с пространство, осветление, сценография и дава възможността на хората да открият музиката под открито небе.
Има ли персонаж, с който работата ти е станала любима?
-Любима ми е работата с двойките. Например в „Цар Лъв” – Симба и Муфаса, Тимон и Пумба. В „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт” са Суийни Тод и Мисис Ловет. Те са много необуздани заедно и са може би любимата ми, най- крейзи двойка.
Защо мюзикъл и защо публиката да гледа мюзикълите на Алма Алтер това лято?
-Защото мюзикълите на Алма Алтер винаги са различни. Защото Мюзикълът е моят начин да кажа и покажа какво обичам най- много в живота си и да го направя с хората, които най- дълбоко вярват в тази идея.
Суеверието (От вяра всуе, т.е. суетна , празна вяра) е вярва в недействителни закономерности. Суеверието може да се срещне във всяка област на човешкия живот – в науката, религията и в … Театъра ! Суеверието се проявява в извършването или избягването на определени действия, с което се цели постигането на добър резултат или избягването на опасност. Популярни световни суеверия са, че черната котка носи лош късмет, че числото 13 никак не е на хубаво или, че под табела не се минава.
В “Алма Алтер” не може да се каже, че актьорите са суеверни… е, или може би някои от тях, но има едни специални суеверия, в които те вярват. Магическото пространство на Театъра ги скрива в тъмното, някъде зад “чакащи артисти”, но сега ще ви издадем малко от тях:
Преди представление се ходи до тоалетна, защото ще си изпишкаш късмета.
Не яж повече от час преди да излезеш на сцената. Кръвта ти трябва в главата, не в корема!
Не яж на сцената – ще те изяде!
Не си подсвирквай на сцената, да не те освиркат!
На сцената не се излиза без да си изчеткаш хубавичко зъбите преди това- да ти блестят думите като бисерчета !
Ако си изтървем сценария – сядаме веднага върху него и тогава го вдигаме – иначе няма да ни се получи ролята.
Дори да знаеш текста- винаги го взимаш с тебе в Театъра, иначе той остава далеч от теб, пуска крачета и ти избягва!
Не трябва да излизаш с шапка на сцената, да не те захлупи публиката! Освен ако шапката не е костюм!
На сцената стъпваш първо с левия крак – да направиш представлението със сърчицето си!
Не се пляска на актьорите преди премиерата, че да им пляска после публиката!
Не се ходи до тоалетна, непосредствено преди представление – да не излезеш с разкопчан дюкян! А разкопаният дюкян е на пари!
Видиш ли притеснен, нервен колега- ръсни му солница през рамото преди да излезе на сцената!
Във всички цветове и звуци. Сънят зависи от боите на деня. Дали са пастелни, маслени, акварел. Има монохромни. Има и слепи. Има и само силуети.
Колко важен е сънят за актьора Марко?
Той е подсъзнанието ми. Толкова важен – колкото ме е засегнал. Най – тъжните сънища оставят най- дълбок отпечатък в мен. Те не диктуват какво ще правя на сцената. Но може да повлияят с какво ще стъпя на сцената.
Никога ли не си сънувал, че си в роля?
Не. Аз съм наблюдател на подсъзнанието си. Неговите течения, брожения, катаклизми и сюрреализми. Всичко, което ще видя извира от мен и ще се влее обратно в мен.
А защо записваш сънищата си?
Защото искам да има смисъл от пътя, който вървя през нощта, страданията които изплаквам, недоумението, което обхващам. Смисъл.
Караконджулите отиваха на война.
Докато спя в главата ми кънти. Подсъзнанието ми бушува. Сънува българските военни.
Само че в стил “Дали”.
С привкус на Кафка.
Метаморфозна гротеска.
И всичко започна с генерално обявяване на война.
Под мен се отваря огромен бункер с метални порти (като на някое мазе).
От него занаизлизат техника, оборудване, машинария… само че точно с привкуса на машинария. Сякаш нещо е на криво, старо, не на ред.
Първо – два Въртолета.
Но като че ли стари, повече от стари, чак тракийски. боята им станала на флюшки.
А на плаца(където има драма) се насъбрали много хора. Но там където трябва да са Курсанти, има граждани с всичките им форми: Малки, големи, тлъсти и тънки, стари и може би млади. И всчки се движат. Почти като хаотичен базар, който иска да наподобява парад.
После Мигом, но бавно Два миг-а. Ето какво ме бърка и бъгва – всичко е по два, сякаш имаме само по две неща. Сякаш се е отворил под земята ноевия ковчег на военната техника, но от него излизат само вехтории, скелети и караконджули. Там където трябва да е бил вложен маестата на силата, има само разлагащи се спомени за скелетите. Единия самолет полетява за миг и след това бавно се забива в една пейка, огъвайки муцуната си навътре като в детско.
От него излизат две петнадесет- годишни момченца. Президента им дава две колелца и ги награждава с Орден “Стара планина.”
Звучи парадни музика, а от колоните пращи съобщение, което драска в небесата, че е обявена война.
Аз се отдалечавам от плац драма… и се оказавам във военното министерство… или е пак същата сграда от четвърти километър… не съм сигурен. Стабилно западнала сграда, особено от вътре с пропити от влага стени. Порутени тавани. Една от стаите са отговорниците. Администраторите на главнокомандването- бай Тошо, приличащ на гол до кръста ел. Техник с огромно бирено шкембе. Чичо Ставри – общ работник с брада. И Иван… облечен като овчар. Наливат се с ракия, компютъра на бюрото им подгизнал, а зад тях в стената зее огромна дупка.
Казват ми, че е обявена война и ще стягат войските, само да изтрезнеят.
Излизам и в съседния офис ме застига окултна сцена по Kюбрик. Двама космонавти плават по посока следващия офис сякаш гравитацията не ги засяга. Носят се в стари костюми със СССР щампа отпред и ватенка НРБ на ръкавите. Облицовани отвсякъде и с огромни скафандри се изливат в офиса до мен. Вътре е жена, комисар, която носи военен шлифер, матовозелен. Ходи напред назад, обикаляйки стените на стаята докато вика с шепот, троскайки се като невротик , че не е главнокомандващ(а). Мъжете спират пред нея. Бавно свалят костюмите си, показвайки мускулестите си тела, оставайки само със скафандри. Започва сатанистичен ритуал, в който те се движат плавно като водорасли, събирайки мрака на ъглите около себе си. После сенките отлитат до първия офис помещаващ Бай Тошо, Чичо Ставри и младия чобан. Там те се увиват около гърлата им и затягат като моири кордата около пиянските гръкляни. Бавно изцеждат живота, който им остава. Техните тежки, стари, деформирани от алкохол тела тупват на земята и в следващия миг се отваря съседната вратата, от където излиза комисарката носена от самодиви в бял прозрачен пеньоар. Излегната спокойно върху тях, погледа и се стряска диво и обезумял, докато беззвучния й кикот отеква по стените. Манията на ритуала ме подлудява. Тръгвам по коридора надолу, излизам по стълбите. Старата сграда започва изведнъж да се тресе от дейност. През дупките се излизат чиновници. По мокрите тапети се чуват реверберациите на кубинки. Плъзват като плъхове отвсякъде стари призраци, Вехти обради, Стари пушки. Минавам покрай заземен хеликоптер и от там ми се усмихва беззъбата уста на пияница, някога бил чин ефрейтор ако се съди по обръснатите му вежди. Кани ме на по алкохол с алкохолния си дъх, но се отдалечавам. Зад него в купето се вижда кабинет. В центъра му Адолф Хитлер, обграден от третия Райх в сиви дъждовни шлифери. Явно са наети в българското разузнаване като разузнаване. Тръгвам към двора а там се тътрят чиновници лелички. С джвакащи галоши, с парадни стъпка в калпава формация маршируват въртейки кръгове около металодетектори. Изпод саката на жените се подават сутиени а ръкавите им висят като униформи на детски войничета. А в далечината отеква глъчка, суматоха. Народа се качва по вехтата машинария: Старци, сакати, майки с деца, ученици, работници, чистачки и тръгват в дълга линия. Между дърветата се проточва парадна нишка.
