Квантовото заплитане и суперпозицията на актьорите от Театър-Лаборатория Алма Алтер в представлението Гео Его по текстове на Гео Милев

Човек би помислил “че какво е общото между Квантовата физика и театралното изкуство?” и отговорът е много прост – изкуството и науката са в унисон.

“Но как така?”. Ами ето така – всеки един от нас е изграден от хиляди елементарни частици. Елементарна частица – това е частица, която не е съставена от други, по-малки частици. Елементарните частици са основните градивни единици на материята. 

Тези същите частици изграждат нас – човека. Есенцията на човека обаче е неговата душа, за която все още нямаме математическо уравнение да докажем, че тя съществува. Това не бива да е повод за отчаяние, много от сметките на математиците и физиците за съществуването на вселената не излизат и до днес.

Така както физиците описват заобикалящия ни външен свят с формули, душата доказва, че съществува като описва вътрешния си свят чрез изкуството. В този смисъл можем да смятаме театъра като най-висша форма на изкуството, тъй като е екзистенциален катализатор и пряк екран на това какво е да си човек.

Квантовата механика ни помага да разберем как същите тези частици, които ни изграждат взаимодействат помежду си. Законите които следват елементарните частици обаче се различават напълно от законите на класическата физиката, въпреки че същите тези частици съставят всичко от заобикалящият ни свят и нас самите. 

Но какво са квантово заплитане и суперпозиция и какво общо имат те с актьорите от трупата на театър-лаборатория Алма Алтер?

Квантовото заплитане е физично явление, което възниква когато двойка или група частици взаимодействат по такъв начин, че състоянието на единичната частица не може да бъде описано независимо от състоянието на другите, дори когато частиците ги дели голямо разстояние. Или по-просто, квантовото заплитане води до взаимен обмен на информация между вплетените частици, независимо от разстоянието между тях. 

В спектакъла Гео Его на театър-лаборатория Алма Алтер по текстове на Гео Милев можем да видим на практика това квантово заплитане, без да е нужно да се губим в дълги уравнения и сложни сметки. За да се случи този експеримент се използва фрагментът.

Гео Милев построява своите текстове “не върху ясни логични елементи, а върху далечни психологически асоциации. Колкото асоциациите са по-далечни, толкова изкуството е по-фрагментарно.” В отговор, режисьорът и хореографът на театър-лаборатория Алма Алтер построяват представлението Гео Его на отделни фрагменти които изграждат цялост в процеса. 

Най-ясен пример за връзката между фрагментите и квантовото заплитане на актьорите можем да видим в сцената “Експресионистично календарче”:

Сцената – Атом.

Актьорите – Електрони.

Отделният актьор е заел конкретното място на енергийно ниво в системата. Всеки актьор се движи самостоятелно в своята орбитали и в успоредно поле създадено от всички други орбитали.

Всеки актьор представя своя месец с фрагменти, пречупени през неговия вътрешен свят.

Януари

Родих се, родих се, родих се… Защо ли?

Февруари:

О, гневна песен на черните ръце. Върнете ни небето.

Март

Ето първото пурпурно утро. Ето първия пролетен гръм.

Април: 

Огромен силует на черен мъж. Има ли бог? Април. Има ли Бог?

Май

Някога имаше пролет …и лято…и всички сезони…някога имаше май. Няма май…няма рай…

Юни:

Глад. Гняв. Пустиня. 

Юли:

О звяр, о дево. Лондон, Париж, Ню Йорк…

Август:

О, страшен рев на глад и праведния гняв. О, нощ и гробници без плячка за хиени.

Септември:

Из утробата на черни облаци се ражда кървава луна. Луна, не хидра.

Октомври:

Небето проплака. Есента го позлати.

Ноември: 

Строим барикади, копаем вал. Между вчера и утре – Спартакус.

Декември:

Тих бял Дунав се вълнува…

Актьорите на трупата са вече в квантова суперпозиция. Това означава, че всеки електрон (актьор) съществува частично във всичките си теоретично възможни състояния едновременно; но когато се измерва или наблюдава, дава резултат, кореспондиращ на само една възможна конфигурация.

Месец тринайсти, месец на нашата нещастна година – без пролет.

Това са резултатите от страничното ни наблюдение, но както знаем от експеримента на Шрьодингер с неговата едновременно жива и мъртва котка в кутия, в квантовата физика наблюдението променя резултатите. Приоритетът в нашият случай е, че за разлика от теоретичната котка на Шрьодингер, ние имаме актьорите участвали в практичния експеримент. Ето какви са физичните наблюдения на един от тях, а именно Валерия Димитрова за системата отвътре: 

“„Гео Его“ пулсира със сърдечния ритъм на трупата, то е трупата. В нея се открояват индивидуалностите на всеки от човеците-актьори по отделно: деликатните и ранимите, егоситите и водачите, несигурните и непохватните, злобните и завистливите. И за всеки един от тях има място на сцената, като част от общия организъм. Словесни, музикални и физически фрагменти изграждат кръвоносната система на спектакъла и в нея пулсира трупата. Когато някоя индивидуалност си отиде и на нейно място се влее друга, ритъмът се променя, понякога галопира, друг път монотонно дразни публиката си до края на представлението. В Гео Его сме се мразили, обичали, помагали сме си, а дори понякога сме правили немислимото, враждували сме, и всичко е било на всяка цена, за да се случи различен спектакъл, за да премине всеки през своя собствен катарзис и пречистен да издъхне във финалната сцена. Защо? Защото Егото ни е Гео…”

Като заключение не можем да дадем средна стойност от наблюдавания експеримент. Не можем, защото за да получим средна стойност, трябва да получим N на брой сходни резултати, което в театралната лаборатория е невъзможно. Всяка репетиция и всеки спектакъл са напълно различни от всяко предходно, защото наблюдателите на експеримента са други, както са и енергията и химията с която работят актьорите в дадения момент. 

Както в научните лаборатории, така и в театралната лаборатория експериментът е ясна величина, но разликата между тях се крие в това, че при първите е от значение крайният резултат, докато при вторите смисъла на изследването е в самия процес на търсене. Театралната лаборатория не е завършена задача, а свързващото уравнение между физичното и духовното. 

Виолина Иванова

Отвличането на Николай Георгиев

Или как Стоил Атанасов спаси Университетския театър “Алма Алтер”

По повод 81вия рожден ден на режисьора на театът-лаборатория “Алма Алтер”, актьорите му измислиха всевъзможни начини, за да отпразнуват паметната дата. На 26 февруари в двора на ул Гогол 13, се проведе частен поздравителен концерт, с водещи Георги Арсов и Марко Дженев. А още същата вечер в интервю за подкаст канала “Очи в очи с Андриян Асенов”, Стоил Атанасов сподели своята версия за историческото второ начало на Алма Алтер от 2020 година. Ето я и нея.

Навремето Николай Георгиев живееше в една изключително романтична мансарда, но нищо общо с песента за виенската кифла и каничката кафе. Господина не може да живее с виенска кифла и каничка кафе, но живее в една мансарда по-скоро като замъка на граф Дракула в Румъния. Живеейки в тази мансарда, по една много скърцаща стълба, натоварен с мисия от стотици млади хора, които искат да намерят своя начин на изразяване в Софийския университет и да си намерят смисъл в това, че ще си загубят 4-5 години в това място, аз решавам да го принудя отново да стане директор на Университетския театър, тъй като това е единственият човек, който може да поведе и преобрази тези стотици млади души напред. 

Изкачвам се по тази стълба като съм взел със себе си едно от здравите момчета-вратлета в театъра – навремето имаше такива момчета – не бяха много добри актьори, но пък страхотна работа вършеха. Взел съм го, защото очаквам Георгиев да окаже съпротива. Качвам се тихо по стълбата, но тя в един момент започва много да скърца, защото се намира в една от старите кооперации в центъра на София-  на ул. Раковска. Стълбата започва много да скърца и аз решавам, че няма да го изненадвам, а ще си вървя, и ще скърцам, и ще тропам, и ще заглушавам със  скърцането на тъпата стълба. Влизам вътре, тръгвам да чукам на вратата, но премислям –  това, което ще правя не изисква почукване. Отварям рязко вратата, доволно влизам заедно с едрото момче зад мен, заставам пред Георгиев – той стои на една маса и яде – хващам го в интимен момент, защото яденето е интимна ситуация, но той не разбира какво точно се случва. Аз заставам като в едни от най-добрите ми представления като ’’Игра на убийство’’; ’’Или, или’’ и казвам с най-сериозния си тон да тръгне след нас. На него много му хареса ситуацията, в която го поставям, но разбира се, не става. Аз му казвам, че ако не тръгне веднага след нас ще го принудим. Той  ни казва: ’’Да видим как ще го направите’’. След което момчето зад мен го хваща отзад, натиска го, така че да не може да стане, аз взимам един памук напоен с хлороформ, долепям го до устата му, така че той да се замае. Оказва се че има още едно момче, което чака на стълбите и заедно с другото момче го понасят – единият за краката, другият за главата и го изнасяме с краката напред от тази изключително романтична мансарда. Изнасяме го и го понасяме по Раковска с краката напред – аз съм отпред, а онези двамата зад мен с Господина. Завиваме по Левски към Софийския Университет  и го вкарваме парадно през централния вход и оттам в аулата с краката напред, упоен с хлороформ. Слагаме го на един стол. Николай Георгиев започва да се освестя пред стоте души, които са там само по души. Нещо в него трепва в този момент и той решава отново да стане директор на Университетския театър.

Стоил Атанасов

Честит рожден ден, Господине! Познавам Ви от съвсем скоро, но Вие сте един от малкото Учители, които са ме замисляли дълбоко и вдъхновявали… Благодаря! Желая Ви да живеете със страст, да се радвате на крепко здраве и безбройни вълшебни мигове на сцената на Алма Алтер ! Прегръдки!

Мариела Марс

Бъдете здрав, свободен, истинен! Честит рожден ден, господине!

Венцислава Георгиева

Честит рожден ден Господине, здраве, здраве, душевна младост, вдъхновение ви пожелавам. А, и да направите филм за детето на Жири!

Бих се радвал да ни разкажете история/ истории от Беломорска Македония и детството ви, а и юнушеството си, тази с козите може да я скипнете! Още веднъж, бъдете здрав!

Дилян Дайновски

Честит рожден Господине! Бъдете жив и здрав! Пожелавам Ви още много творчески успехи, продължавайте да пръскате вдъхновение сред членовете и зрителите на Алма Алтер! Нека актьорите на Алма Алтер Ви носят много радост!

Цвета Разбойникова

Честит рожден ден, Господине! На първо място бъдете много здрав, защото здравето е най- важно. Бъдете много щастлив и все така изпълнен със заразяваща хората енергия! Весел празник!

Владислава Попова

Честит Рожден Ден, Господине!

Пожелавам ви непоклатимо здраве, още повече постижения и награди и много радости! Не спирайте да творите и да ни поставяте все по-предизвикателни задачи! – Ани АнгеловаЧестит рожден ден, Господине! Пожелавам Ви да сте много, много здрав, усмихнат, да нямате поводи да се ядосвате (тоест преди всичко да не Ви даваме такива 😃), да се радвате на много гледаеми и чуваеми представления без бутафории, тази Ваша страховита енергия никога да не Ви напуска, както и желанието да творите! Весел празник!

Радина Тихинова

Жири-едно неочаквано преживяване!

Днес за Жири ни разказва Елена Петрова

Когато дъждът е радост!

Когато бягането не е в краката, а в сърцето!

Когато сълзите са сила!

Когато думите спират в гърлото, а тишината крещи!

Един лабиринт в който всички влязохме, за да се изгубим и в края да намерим по-добрите нас!

Трудно е да бъдеш най-истинският себе си, защото ставаш прозрачен!

Тя-жената, моята героиня влезе в тази реалност, за да се претопи и да стане нова, друга!

В началото твърда като скала, вярва, че всичко трябва да се подчинява на нейната представа за света, че може да контролира живота на сина си, че прави най-доброто като майка, но никога не го пита, той как се чувства, за какво мечтае, от какво го е страх?

А в края всичко се разпада пред очите й! Светът й се срива, като пясъчен замък, който вълните поглъщат. Тя е чуплива, невидима, сянка, спомен за самата себе си!

А всичко започна с един дъжд. Първи снимачен ден. Всички са в трескаво очакване, като пред старт! Подготвят се, усмихват се, вълнуват се! Всеки момент ще чуем начало. Снимките целия ден са навън. Дъждът красиво и нахално продължава да вали! Търси внимание. И той иска да участва, да бъде герой в това приключение. Така и става. Никой не се отказва! Ще се снима навън под дъжда! Всички започват да пеят, да танцуват и свирят! Няма как да е по-истинско! Страхотни млади хора!

Малко по-късно, когато дойде ред на моята сцена за деня слънцето ни огря! Дъждът беше приключил за днес! Изигра своята роля. Продължихме по график, а препятствията по пътя само ни учат и могат да добавят стойност и емоции, които помагат на процеса!

А последният снимачен ден беше събрал в себе си смирение, тишина, молитва!

Язовир Пчелина! Магично и тайнствено се чувствах там! Сякаш природата те прегръща и ти прошепва- вярвай, мечтай, бъди!

Не бързай да пораснеш! Не се страхувай да останеш толкова малък, колкото искаш да бъдеш голям-казва моята героиня на Жири! Човек не трябва да бъде сам!

Благодаря за преживяването!

Благодаря на всички прегърнали този проект!

Благодаря на целия екип, пред и зад камерата!

Автор на текста: Елена Петрова

Снимки: Валерия Димитрова

Продуцент: АРС Диджитал

Жири е заснет с финаносвата подкрпета на НФЦ.

Топ 10 бордови игри на Георги Арсов

Вече за никого не е изненада, че светът се обърна с главата надолу. И докато е почти невъзможно да се срещаме с публиката, да играем пред тях, то се оказа, че изолацията дава възможност на моята скрита страст да излезе на преден план. Настолните игри. 

Всичко започна преди около 6 години, когато мои приятели ме повикаха да играя заедно с тях: ”Игра на тронове”. Първите няколко пъти нищо не разбрах, само местих разни фигурки по едно огромно поле, но след третия път нещата рязко смениха посоката. Не можех да повярвам, че съществува нещо друго освен Монополи и Диксит, че има настолна игра,  в която има политика, мисъл, интеракция. От всичко това и по-много. Не подозирах също така, че 7 години по-късно апартаментът до Румънското посолство ще прилича по-скоро на клуб за игри, отколкото на място за живеене. 

И понеже много познати ме питат кои са ти любимите, какво да си вземем, реших да направя един списък на моите топ 10, които смятам, че биха се харесали на всеки. 

10. Letters from Whitechapel – Няма как да не включа в списъка тази игра, било то и на последното място. Игра с много прости правила и откровено труден геймплей. Един играч поема ролята на Джак Изкормвача, а пет други се опитват да го намерят. Джак има проста задача- да убие 5 жени в 5 различни нощи и да се прибере вкъщи, а останалите просто трябва да го сгащят някъде по лондонските улици. И ако арестът е на 69, още по-добре. Питайте Мирослав Филков да ви каже. Него трудно може да го хванете в тази игра.

9. Secret Hitler – Не съм голям фен на парти игрите, защото най-често в тях или се караш с някого или губиш интерес. Но както навсякъде, така и в света на бордовите игри има изключения. И Secret hitler е едно от тях. Играчите се разделят на фашисти и либерали, а един от фашистите е именно той: Адолф Хитлер. И фашистите се знаят, либералите трябва да намерят фашистите, но кой е Хитлер, това е мистерия както за едните, така и за другите. Ако обичате да спорите и да се карате, да отстоявате своето на всяка цена, това е играта за вас. Но внимавайте с Марко Дженев. Защото, ако се качи на стола и фашисти, и либерали… всички падат под ножа. 

8. Detective: A modern crime boardgame – За тази игра бях с доста занижени очаквания. Дълго време не посягах към нея. Но миналата Коледа й обърнахме внимание и… Oh boy. Ако някога сте си представяли какво е да разследвате един от най-заплетените случаи в криминалната история, то това е най-добрият ви шанс. Играта идва с много дедукция, специална апликация и някои казаха, че с чаша кафе била незаменима. Ако пиех кафе, може би наистина щеше да е така. Освен всичко играта е и безкрайно трудна, защото трябва да вземеш решението коя улика да преследваш. Миналата година с Любомир Георгиев взехме грешните решения и на въпроса на играта: ”Кой беше в мазето”, нашият отговор беше: ”Кое мазе ?”. Горещо препоръчвам.

7. Disney Villainous – Обикновено като чуем Дисни всички си представяме някаква сладка история и съответно очакванията за тази игра бяха за нещо много мило и приятно. Приятно- да, мило, обаче- не. Тук влизате в ролята на един от иконичните злодеи на Дисни: Урсула, Джафар, Скар, Злата мащеха на Снежанка и др. И се състезавате с… други злодеи от други приказки. Всеки си има своята тайна цел, но това, което откроява тази игра е интеракцията между играчите. Всеки от тях има възможността да ”прецаква” другарчето като му вади герои от неговата си приказка, които да му пречат. Ако сте си мислисли, че винаги сте харесвали Ариел, Аладин или Снежанка, след една игра на Villainous нещата рязко могат да се променят. Особено за Мирослав Филков, който много обича сладката рибка Фландър, особено, ако е изтеглена от Адриана Славова.

6. Western legends – Ако има игра, която да може да отведе в дивия Запад, то това е тя. Тук може да си шериф или да бягаш извън закона, можеш да се движиш на Мустанг или магаре, да носиш злато, да се дуелираш, да ограбваш, да събираш и разделяш и най-важното – да играеш покер. Необходимо е само да го умееш. Момичетата така и не се научиха да го играят, но това не пречи момчетата да опитват да ги научат отново и отново…

Очаквайте продължение…

Георги Арсов

Дъвчете кутии

Песента Дъвчете кутии е написана за новия български игрален филм Жири.

Не на целуфана,

да на сричката,

не на пликчетата,

да на коматчетата хляб,

не на формите,

да на цветовете,

не на феновете,

да на приятлеите.

Текст на песента: Николай Георгиев

Автор на музиката: Коснтантин Кучев

Снимка: Валерия Димтрова

Продуцент на филма: АРС Диджитал

Жири е осъществен с подкрепата на НФК.

Социалната изолация не е за всеки

Човекът е социално животно и социалната изолация не е за всеки. За нас актьорите в “живия театър”, свикнали да се срещаме с публиката четири дни в седмицата и отменените представления, онлайн репетициите, невъзможността да се събираме в пространствата на театъра и да коментираме текстове, движения, идеи, да ги пробваме, да ги случваме, е равносилно на не-живеене. Справяме се все някак и съществуваме на авто-пилот до следващата ни среща. 

Предлагаме ви да се запознаете с някой от най-разпространените домашни занимания на актьорите от Алма Алтер.

Бордовите игри поддържат игровата позиция и творческия дух на част от екипа. С лидер на групата за бордови игри – Георги Арсов, в пространството, което в Airbnb може да се намери като The Alive Theatre room, се събират Симеон Василев, Мирослав Филков, Адриана Славова, Любомир Георгиев и Мария Ганчева. Не случайно една от най-популярните игри на 2020 година е Paranormal detectives. Играта предлага високо ниво на креативност, актьорски задачи и скрита загадка, а историите, които най-често се разиграват са сценарии от представления, репетиции и случки от фестивали. Гопето ни е обещал отделен пост в блога с любимите игри на групата, така, че ги очакваме с нетърпение. 

Въображение, цветове и форми се преплитат в копринените плетива на една кука на хореографа на театъра – Пет и нейния Twinkle Boutique. Със същата прецизност, с която д-р Йосифова-Хънкинс си играе с телата ни, тя развихря фантазията си и създава красиви бижута, шалове, покривки, разделители за книги и разбира се коледна украса. Хобито на Пет изисква креативност, сръчност и търпение, а резултатът е красота и деликатност. Ето и един урок за абсолютно начинаещи, който намерихме в интернет.

Освен за духа си, актьорите на Алма Алтер полагат особени грижи и за телата си. В клуба на спортистите лидер е Пламен Момчилов, а веднага след него се нареждат Пет и Вал. Хиляди изтичани километри, йога, плуване, колело и всякакви упражнения, които могат да се намерят напълно безплатно и да се практикуват без никаква екипировка. Ето и любимия тренинг на Вал за едночасова тренировка, която да раздвижи цялото ви тяло: 

Редувате една серия за крака Lolo legs, със серия от 5 упражнения за корем с abs wheel, общо четири рунда. Когато приключите включвате хронометъра на 10 минути и правите стойка на ръце, редувайки 30 секунди с гръб към стената, 30 секунди почивка, 30 секунди с лице към стената, 30 секунди почивка. Не забравяйте да се разтегнете в края на тренировката. 

Филмите си остават най-близкия ни до театъра медиум и в моментите на социална изолация все повече гледаме, говорим и анализираме киното. Особено след лудите ни приключения по време на снимачния период на първия алма-алтеровски филм “Жири”. Сред любимите режисьори на трупата са Тарковски, Фелини, Бертолучи, Тарантино, Костурица. А по идея на Мишо се впуснахме в една игра, която феновете на киното познават от “Мечтатели”, а именно “Кой е филмът?”. Ето и най-забавните ни опити: 

Споделете ни в коментар как вие се справяте с новите социални норми и нека преминем през трудностите заедно!

Киното е щура, но мъртва авантюра

Днес за Жири разказва Нети – Валерия Димитрова

“Жири” започна в хижа Звездица. Не, не в деня, в който Георгиев ни даде сценария. Нито в деня, в който срещнахме продуцента и той каза “Да” на проекта, нито дори в деня, в който спечелихме финансиране към Националния Филмов Център. “Жири” започна в един слънчев зимен ден, в който с Господина, Гопето и Пет заседнахме в преспите на Витоша, научихме се да слагаме вериги, ядохме чорба с три мерудии и се затворихме в хижа “Звездица”, заедно със сценария на филма. И оттогава се изнизаха четири години.

Когато разбрах, че печелим финансиране бях в Найроби, Кения, и първото, което направих е да отида да си татуирам едно Жирафче, а Давид, съпругът на Пет, ни направи тениски с жирафски принт, за да се брандираме. Две години и половина по-късно започнаха и снимките. Този път ме завариха в Аман, Йордания, взех си тениската, татуировката си беше с мен, опаковах си раницата и си хванах самолета.

 

На летището ме чакаше Нети. Шегувам се, това разбира се е метафорично. Но Симо беше там, Симо към когото всички щяха да се обръщат като Митко в следващия един месец. После към нас се присъединиха и Тино, Дайновски, Неда и Аби и се събрахме, момчетата и момичетата със сняг по устните. И това е метафора, но тук вече не се шегувам. През цялото време на снимките в мен нахлуваха спомени, нечакани, но навременни, лицата на всички онези приятели, които стягат ластика около ръката си, или нагряват лъжичката. Някои полетяха от върховете на столични кооперации, други останаха на сигурно място – в затвора, а трети се блъскат между циклофренията, шизофренията, параноите и спомените за някогашни мечти, за един по-красив, по-щастлив, по-хуманен живот. Истината е, че най-хубавите текстове в сценария, най-философските, най-смислените, се събраха в моя образ. Дълго време ги осмислях, диалогизирах със самата себе си, и ревностно ги пазех от Втория Асистент Режисьор, да не ми ги вземе в цялата лудница около снимачния процес. Да, това също бях аз. И докато мозъкът ми се пържеше по 12 часа на ден: ще бъдат ли актьорите на време на снимки, забравили ли сме нещо от личния реквизит, колко са епизодиците, за които е предвиден обяд,  направен ли е call sheet-а, обърках ли пак адреса на снимки, подписаха ли си всички договорите, а декларациите, наясно ли са всички, че днес ще доснимаме, носят ли реквизита за другата сцена, а тази сцена продължение всъщност на коя е; то душата ми се беше изолирала, и някъде дълбоко в съзнанието ми, на сцената, отново и отново Нети и Митко водеха своя диалог:

Защо на сцената? Защото моето сърце си остава тук, зад големите черни врати. Киното е щура, но мъртва авантюра, в която всички са се вторачили в резултата, който е запечатан вовеки в образа от екрана, но пътят, истината и животът са тази едничка среща тук и сега, между мен и теб, между нас и вас, която наричаме театър. 

Автор: Валерия Димитрова

Продуцент: АРС ДИДЖИТАЛ

Филмът се осъществява с подкрепата на Национален Филмов Център.

Снимки: Валерия Димитрова

Очаквайте текста на Лили – Зора Колева

На 26-ти Септември се случи нещо, което беше като сън

Днес за Жири разказва главният актьор – Георги Арсов – Жири

Спомням си кога за пръв път стъпих в киносалон. Бях на 7 години и заедно с леля ми гледахме 2 филма един след друг в киното ‘‘Мултиплекс‘‘, което се намираше в подлеза на НДК и което отдавна вече го няма. Гледахме ‘‘Мумията се завръща‘‘ и ‘‘Джурасик парк 3‘‘ – подходящи филми за 7 годишно хлапе, нали ? Но там в това кино се случи една магия. Там започна любовта ми към изкуството, която се развиваше в следващите 19 години. Накарах майка ми всяка събота да ходим на кино и се сърдех в редките случаи, когато това не се случваше, обичах късните прожекции, защото така цял ден очаквах това важно за мен събитие. Подбирах филмите, гледахме ги по няколко пъти. Това беше моят малък ритуал, който имаше голямо значение за творческия ми път.

На 26-ти Септември 2020 г. се случи нещо, което беше като сън. Започнаха снимките на филмовата продукция ‘‘Жири‘‘ с режисьор: Петя Йосифова, сценарист: Николай Георгиев, продуцент: Иван Тонев и в главната роля…: Георги Арсов. И сега като го пиша чак ми звучи невероятно. Но се случи. Събуждане в 6 часа сутринта, отиваме на терен и там вече е целият екип: реди осветление, обсъждат кадъра, групата ще започне да свири навън. Дъждът не успя да спре никого, защото когато нещата се правят с любов и природата не може да се намеси.

И така започнаха едни 3 седмици, в които непрестанно трябваше да се уча да живея с моя персонаж, да го разбирам, да го усещам. Да знам всеки ден къде точно се намира той, да проверя къде съм аз и когато чуя думите: ‘‘Марк. Сет. Начало!‘‘ да влезем в кадъра като едно. Естествено, това не винаги се случваше по най-добрия възможен начин от първия път.

Но както във всяко едно изкуство, така и в киното се оказа, че нищо не би било възможно, ако не срещнеш точните хора на точното място. Без Петя Йосифова и нейните точни и прецизни наставления, без Иван Тонев и неговото безпогрешно око, без Косьо с неговата цигулка, без Тино и дълбокия му глас, без Марко и неговата експресия, без опита на Елена Петрова, без думите на Николай Георгиев, без музиката на Иво Димчев – нищо не би било такова, каквото беше. И разбира се, без един от най-истинските партньори- Зора, с която минахме през апартамента на 6-ти Септември, през водоносната машина, през къщата музей ‘‘Гео Милев‘‘, за да чуем заедно последният ‘‘Стоп‘‘ на едно от най-красивите места в България, огряно от залязващото слънце.

Ако някой ме попита един ден: театърът или киното ? Мисля в този момент да му се усмихна, да се върна назад във времето, да сляза по стълбите на киното в НДК, което отдавна вече го няма, да вляза на прожекцията на ‘‘Джурасик парк 3‘‘, да седна до онова 7-годишно хлапе и да го попитам какво ни чака занапред. Защото киното е най-голямото приключение, животът е един непрестанен маратон, а посоката за мен е ясна: ‘‘ЖИРИ‘‘.

Продуцент: АРС ДИДЖИТАЛ

Филмът се осъществява с подкрепата на Национален Филмов Център.

Снимки: Личен архив и Валерия Димитрова

Очаквайте текста на Валерия Димторва – Нети.

На изток рай няма

Семейните ни отношения с Родопите започнаха отдавна. Майка ми и вторият ми баща мечтаеха да избягат от Париж на старини и да живеят в някое затънтено място в планината. Така стигнаха до Киселчово.

Следва една дълга история, много ремонти, доброволци и фестивал. Именно този фестивал където за първи път се срещнах с театъра, слушайки част от пиеса няколко години преди да вляза. Но дойде време или пък мерака на майка ми я побутна и тя смени единия баир, с другия. Село Змиево – нова страст, нови ремонти, нова тръпка. Защото майка ми счита, че без да действаме и сътворяваме духът ни започва бавно да умира. Трите къщи се намират на най-долния край на селото в което живеят трима жители. Баба Зития е в най-горната къща, с най-угледната гледка и двама старци. На първата снимка се вижда пристройката към първата къща.

Първия ден в който отидох да помогна на обекта, беше точно за тази постройка – сваляне на мазилката, дейност, която се върши с чук и приятна музика. Първият етаж на къщата беше претърпял доста промени, след като къщата е била необитавана в последните 10 години. На втория имаше вече баня и му оставаше само дограмата и дюшемето за довършване. За почти два месеца който прекарах в този магичен край с майсторите Емо и Бърди, както и някой други които идваха за тока, водата, дограмата, не само дадохме живот на къщата, но и лично аз много научих. Помагах също с местене на дъски и камъни за терасата, с лакиране на дъски и греди както и с боядисване на стените и чистенето за нанасянето ни. С майка ми използвахме старите врати на къщата който лакирахме и оставихме бели следи от предишния им живот. Помагах на майсторите при леенето на бетона за терасата . Тъй като селото е прекалено високо за машина, бетона се лее на ръка.

Мога да кажа, че не само не се оплаквам от карантинния период, но и съм много благодарна за всичко което изживях и научих, за търпението и упоритостта който присвоих и за прекрасното време което прекарах в планината. Работата и атмосферата понякога ми напомняха за театъра, общата енергия с която се създава нещо и осъзнах как интелектуално или физически да създаваш е винаги благословия и се радвам, че имах късмета да го преживея.

В тъмна къща

реставрирана с любовна принадлежност

скърцат дъските, пълни

с недоверието на поколенията.

Дървената врата,

изменена от менящите се времена

открива нов живот под боята.

Малки кибритени котки

се въргалят в имуществото.

На изток рай няма.

Хората събират дърва,

посичат представите си,

възраждат дъбовите вратите под гредите,

отварят представи, бленуват мостовете

към миналото.

Вярата в разказите на времето

тупти.

Иваша Христова

Иваша можете да гледате в Малкия Летен Сезон на Алма Алтер:

30 юни 20:30 “Цар Лъв”

20 юли 20:30 “Суийни Тод, бръснарят демон от улица Флийт”

Най-вълнуващата любовна история за Ромео и Жулиета оживя под липите в Софийския

След дълъг период на социална изолация ’’Алма Алтер’’ се срещна със своята публика в едно от най-интимните представления от репертоара. Вчера, 15 юни, дворът на Университета приюти публика и актьори в росната си пролетна прегръдка. Проливният дъжд изсипал се минути преди началото на представлението не спря нито публиката, нито актьорите да се впуснат в това необикновено приключение, в което всичко заигра на живо и аромата на липите, и цъфналите цветя на двора, и прелитащите птици, и алармите на колите, всичко се вписа в случването. Именно случване поиска от актьорите си режисьорът Николай Георгиев преди представлението. И ето, случването се случи. Дали заради карантината, която наложи внезапна спирачка на живота ни, дали заради уюта на пространството, дали заради жаждата за нова среща, спектакълът оживя така, както никога досега.. 

Актьорски състав: Георги Арсов в ролята на Ромео, Неда Таскова в ролята на Жулиета, Марко Дженев в ролята на  Меркуцио, Мирослав Филков в ролята на Тибалт, Константин Кучев в ролята на Отец Лоренцо, Атанас Великов в ролята на граф Парис, София Николова в ролята на Дойката, Валерия Димитрова и Адриана Славова.