fbpx

ДИПЛОМИРАНЕ 2024 в специалността Авторски театър

На 29 април салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер бе преизпълнен “висчки бяха дошли да видят Албена”, както пише автора. 

Йовковата Албена – така хубава, както някога и така болезнена като днес.

Тази вечер Албена някак стъпваше, като че по въздуха, така близо беше до нас, а в очите и по нежната и дреха имаше нещо неказано, някаква тайна, която тя носеше.

Нещо имаше във въздуха, което накара и най-шумните зрители неусетно да се умълчат, телефоните да спрат да вибрират, защото сега вибрираше нещо по-силно, което ги затули, вратата спря дръзко да се отваря и затваря, а хората се поотвориха плахо едни към други…

Така се случва в Живия театър. Тъкмо се усетиш в удобни обувки и хоп –  озовеш се бос.

След последния звук на Албенината песен на сцената бяха поканени три момичета. Публиката, която пак се раздвижи, усети че нещо необичайно, нещо важно се случва и спря на място. 

Един особен блясък в очите, който не може да бъде облечен в думи. 

Едно меко сияние, което имат само непресторените усмивки и протегнатите за прегръдка ръце.

 И ето – мигове, хиляди мигове труд и до гърдите ти се притиска едно топло чувство – благодарност.  Наднича носталгия. Душата ти се усмихва, нищо че в очите светят сълзи. Крачка, стъпка, стъпало, следващия покорен връх.

Маглена Гуркова, Станимира Димова, Адриана Славова – три самодиви, жени – войни, сестри по оръжие и в цялата си виталност получиха своите заслужени Дипломи от специалността Авторски театър, в която се дипломираха с отличие, връчени лично от режисьора Николай Георгиев! 

Повече думи са излишни – елате и изживейте техните спектакли, с които всички се гордеем и които са част от редовната програма, а именно:

Маглена Гуркова – “България, страна на убитите поети”, с научен ръководител: Николай Георгиев

Адриана Славова – “Тулипомания”, с научен ръководител: Петя Йосифова – Хънкинс

Станимира Димова – “Аз, Лейди Макбет”, с научен ръководител Петя Йосифова – Хънкинс

Ето какви послания им посветиха близките до тях колеги и ръководство : 

На Адриана Славова: 

Нека ви върнем цели 7 години назад. Октомври месец 2017 г. Едно малко, срамежливо момиче се явява на кастинг за специалността ‘’Авторски театър’’. На въпроса на режисьора ‘’На какво си готова за театъра ?’’ тя дава тих отговор, треперейки ‘’Всичко’’. 

Едва ли някой е подозирал, че малкото и притеснително момиче днес ще е силна, отличаваща се с безброй качества дама, която събира очи на сцената и извън нея. Ади премина през множество приключения- беше жива в спектакъла ‘’Живи ли сте, бе’’, беше малък чайник в Красавицата и Звяра, беше въшка, сурикат, патиланец. Но тя порасна пред очите на всички и се превърна в самодива, в свободна душа влюбена в Зеленодивото на света и всичко това я доведе до ‘’Тулипомания’’- спектакълът, с който се дипломира с научен ръководител Петя Йосифова. Спектакъл, с който Алма Алтер се гордее, спектакъл , с който трупата се гордее, спектакъл, с който всеки би се гордял. Изящното лале е един от най-разпознаваемите признаци за идването на пролетта, а Ади за нас е точно това- пролет и разцъфващо цвете под искрящото слънце. 

На Маглена Гуркова: 

Маги се появи на кастинг в едни от най-трудните години- тези по време на Ковид 19. В едно бяхме сигурни- оценките й показваха, че тя знае какво иска. Маги ни изненада веднага на сцената на една от лекциите на Николай Георгиев, когато безгрешно каза монолога на ‘’Албена’’, а Николай Георгиев попита след лекцията: ‘’Откъде дойде това момиче’’.

Маги е смела на сцената и извън нея и това не е метафора. На коледното парти тя донесе торта направена от плодове, която сигурно отнема часове, но само истински прецизните хора не правят компромиси. Първата роля на Маги беше в Аладин, последваха още мюзикъли. След тях дойдоха самодивите, а те пазят всичко в тайна. Но от всичко, което Маги прави няма никаква изненада в това, че в работата с Николай Георгиев тя се спира за тема на дипломния си спектакъл именно на ‘’България- страната на убитите поети’’. Маги не обича да се крие и поставя въпросите директно- независимо дали те се отнасят за синя тениска, която не отговаря на стилистиката на спектакъла или за реплика, която трябва да бъде казана, защото идва отвътре. В едно от представленията, в които Маги участва се казва следната реплика: ‘’Не обича компромисите и не ги допуска. Върши всичко отговорно и напълно. Не е важно в кой Бог вярваш, не боговете, а вярата прави чудеса’’. Тези думи са казани за Мария Кюри. Ние разпознаваме в тях и още някого – Маглена Гуркова. 

На Станимира Димова: 

Стаси дойде в Алма Алтер уплашена и неуверена. Направи първите си стъпки със спектакъла ‘’Пионери’’. На една от репетициите Петя Йосифова каза: ‘’Аз искам този спектакъл  да е за всички. Да могат всички да участват в него. Не се тревожи, Стаси,сега е трудно, но така трябва да е’’. Последваха много дни, в които Стаси работи усърдно, за да постигне това, което има зад себе си днес. Даваше уроци на всички ни и до ден днешен винаги ще ти помогне, защото така правят истински добрите хора. Лесно се пали, но така са хората на изкуството- огънят е част от същността им. А какво по-огнено би могло да има от нея- Лейди Макбет. Текстът на Николай Георгиев, ръководството на Петя Йосифова и същността на Стаси. И не се притеснявайте, на Стаси не й трябва помощ за тежката червена стълба, защото тя знае, че освен това, което не съществува не съществува нищо друго. А съм сигурен, че ако Петя днес можеше да й каже нещо то щеше да бъде: ‘’Не се тревожи, Стаси, сега е трудно, но така трябва да е’’

“Щастливеца” по Алеко Константинов

Годината, в която честваме 160 години от раждането на Щастливеца на България – Алеко Константинов и 75 години от раждането на големия български актьор – Стефан Попов, представяме спектакъла “Щастливеца” – едно виртуозно кабаре, истинско, живо, пленително.  


Един спектакъл, който ще ви срещне с Бай Ганьо, ще ви отведе до Чикаго и назад, ще затанцуват кокетките, ще усетите миризмата на параходите и железниците, министър ще се качи на сцената, па накрая всички ще изядем по една круша и ще запеем.


“Ниагара, Ниагара, Ниагара 
най -голямата ни водна морска гара,
падаш отвисоко,
плуваш надълбоко,
обичам те…”

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова – Хънкинс
Музика на живо: 
Георги Арсов- китара, 
Жулиян Желязков-пиано, 
Андриян Асенов – кахон.
С участието на четири майсторски подготвени млади актриси. 

Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Фонд Научни Изследвания на Софийски университет, Европейски корпус за солидарност.

“Няма проблем. Аз съм Расате” – Запознайте се с Расате Апостолов!


Здравей, Расате! Кажи ни нещо повече за себе си. Как би се представил в няколко изречения?

– Аз съм още малък и не мога да се определя лесно. На 17 години съм, роден и отраснал в София, с желание да се преместя някъде на спокойствие в околностите. Уча, тренирам, забавлявам се, имам си хобита, за които вече нямам време, като всеки друг тийнейджър. Аз съм любознателен, всеотдаен, постоянно стресиран, но и щастлив в същото време.

Изучаваш “Авторски театър”. Можеш ли да ни обясниш какво точно означава това?

– Авторския театър е специалност в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в която се изучава сценичното случване, въздействието между актьора и публиката и много други.

Каква е причината да се насочиш към този конкретен вид театър?

– Този вид театър не е толкова разпространен, но дава най-голям опит на актьорите да импровизират спрямо публиката и да се научат да мислят как да се справят в дадена ситуация.

С какво смяташ, че авторският театър се различава от традиционния театър и как той може да ангажира хората на твоите години?

– Когато актьора на сцената гледа точно теб, говори, комуникира и се опитва да проведе диалог, това те кара да се чувстваш част от представлението, помага да следиш действието, задържа по-дълго вниманието на хората, а както знаем това не е лесна задача днешно време.

Макар да си още първи курс, вече участваш в няколко представления. Как се готвиш за тях и какви са най-големите ти предизвикателства?

– Чувството да си в една сфера от толкова малко време и да получаваш такива шансове да се докажеш значи много. Много съм щастлив и благодарен, че ми се дава шанс, подкрепа и насоки, за да сбъдна мечтата си. Подготовката за всяко представление е много различна, в някои трябва да се минава хореография докато не ти паднат крака, в други трябва да се минава текст докато не започнеш да го казваш на сън. Но преди всичко, танци, текстове… най-важна е енергията, енергията която предаваме на отсрещния и енергията, с която той ни отвръща. 

Смяташ ли, че в България имаш достатъчно възможности за развитие като актьор?

– Хората смятат, че в България няма актьори, но не, актьори има, няма хора, които да оценят тяхното изкуство. В театрите посетителите стават все по-малко с годините. Вече всички предпочитат киното и то чуждестранното кино. За да има развитие в България, първо хората трябва да пожелаят някакво развитие.

Ако можеше да направиш представление по твой собствен сценарий, каква тема би избрал?

Напоследък започнах много да се интересувам от история. Най-старата, най-красивата, най-достойната за учене история някога…българската история. Възхищавам се какъв народ сме били, какви дързости сме вършели, какви предци сме имали, именно за тях ми се иска да направя представление. За великите българи, помогнали по един или по друг начин за просъществуването на една по-голяма и по-велика България!

Знам, че си минал на индивидуално обучение в гимназията, за да имаш повече време за театъра, как реагираха родителите ти?

– Първоначално бяха категорични, че това няма как да стане. Учението е на първо място. После им споделих как стоят нещата в училище днешно време. Учениците не внимавам, играят си на телефоните, вдигат шум и не уважават учителите. Също изтъкнах най-важния аргумент, че ако остана в училище и не отсъствам от театъра, ще ми се натрупат много отсъствия и ще трябва да ходя на изпити, ако пък остана в училище и отсъствам по-често от театъра, няма да съм пълноценен член на трупата. В крайна сметка се разбрахме, че ще бъде най-изгодно да съм съсредоточен в театъра и края на срока да правя изпит по всичко.

Накрая, има ли някакъв съвет, който бихте искали да споделите с други млади хора, които мислят за кариера в театъра?

– Давайте. Опитайте. Най-лошото, което може да стане е това да не е за вас. Докато не опиташ нещо няма как да разбереш.

През летния сезон ще можете да видите Расате Апостолов в действие – в ролята на Симба в мюзикъла “Цар Лъв”, с режисьор Георги Арсов на 10 юли на Двора на Софийски Университет, 20.00ч., с вход – Свободен!

Фотограф: Пламен Момчилов

На 23 през 23-та!

На 6.01.2023 Алма Алтер отпразнува своя 23-ти рожден ден!

Както винаги необикновено и много рожденно Алма Алтер предложи едно пътуване във времето от създаването си до днес. Партито се превърна в един джем сешън от случки, представления, репетиции, фестивали, турнета, песни, музика и танци.

Алма Алтер раздаде и своите подаръци на гостите – музикални албуми, книги, рекламни материали и разбира се един нелегален Алтер получи бивш алмаалтеровец. На партито присъстваха няколко поколения актьори на Алма Алтер, сътрудници на Николай Георгиев, журналисти, професори от Университета, приятели, оперната прима Майла Георгиева, съмишленици и близки.

Унивеситетският театър е възобновен през 1999 г. по инициатива на тогавашния Ректор – проф. Боян Биолчев. Първата му премиера е на 6 януари 2000 г. със спектакъла “Или или, или след събота не винаги следва неделя”, в спектакъла главната роля играе Стоил Атанасов, който 23 години не е слизал от сцената и когото днес можете да видите в спектакъла ДИНГ.

Вече сме на 23, достатъчно смели да знаем пътя по който вървим, достатъчно дръзки, за да не се отклоняваме.

Снимки: Иван Иванов

ТРЕСКА ЗА АЛТЕРИ

Алтери 2022, официален трейлър:

На 30.10.2022 г. от 19:30 ч. в театър-лаборатория Алма Алтер  на бул. Цар Освободител 15, ще се проведе Официална церемония по връчване на наградите АЛТЕРИ  2022 г.

След тригодишно прекъсване традиционната бляскава церемония ще се завърне с пълна сила, завидна класа и нестихваща енергия!

Водещи  на церемонията са Георги Арсов и Дилян Дайновски. Те ще ни поведат през тайните на успеха, ще ни покажат цената на славата и ще подправят събитието с пикантна доза светска клюка.  

Номинирани в 15-те категории са: актьори, представления, журналисти, композитори, продуценти и културни организации.  Сред тях са: нестандартния певец, хореограф, музикант и композитор Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов, журналист от “Класик ФМ”, Юрий Дачев  от “Рецепта за култура”- БНТ, Милена Янинска от “Социална мрежа”- Канал 3, Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет и др.

Победителите се избират от публиката с гласуване в следната анкета: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfIcZphMLPQ8mgNRSvCfhA3BPrd5fiw3QSybaSMTdbsYoKNhQ/viewform?usp=sf_link

Можете да дадете своя глас и Вие!

Дрескод – официално облекло, каквото и да е то! 

Защо да кандидатствам в Авторски театър?

Кастингите са много специално време, заради вълнението, което непознатото предизвиква, адреналина да донесеш “само себе си”, приятелствата, които се случват, докато чакаме резултатите.

Ако се питате защо и дали, сега е момента да Ви разкажа за някои от безспорно добрите страни на специалността :

Най- важното – Учителите.

 Хората които ни изграждат, формират мисленето ни и ни водят.

Личности като  Николай Георгиев , Петя Йосифова – Хънкинс, Боян Биолчев, Петър Чухов, Люси Дякова и още много,много. Достатъчно е да прочетете малко за тях и колебанието е забравено!

Сцената – мерило за истината. 

Обучението по специалността е с много силна практическа насоченост, което се усеща неминуемо от студентите в нея. Възможността да влезете в спектакъл още през първия семестър е напълно реалистична, всичко зависи от вашата активност и желание 

Цялостно развитие. 

Алма Алтер е място, на което винаги се случват и кипят много неща. Ако сцената не ви привлича с магнетичната си сила, възможностите за творене и себеразвитие са безброй. Камера, сценарий, компютър, осветителен пулт, плакат за представление – с каквото и да се захванете е във вашите ръце, а и винаги можете да разчитате на искрена добронамерена критика, подкрепа и съдействие!

Възможността да реализираш себе си. 

Искаш да направиш концерт? Или изложба? Искаш да създадеш мюзикъл? Театрален спектакъл? Дори фестивал? Ами…защо не? Много пъти съм била свидетел на студентски идеи в зародиш, които достигат пълна реализация. Разбира се с много труд, воля, постоянство и най- вече вярата да отстоиш собствената си идея.

Влез в чудесна физическа кондиция. 

Тялото на актьора е негово изключително важно оръжие. То е храм. Много студенти и актьори в трупата споделят, че именно това е мястото, на което са придобили основите на двигателната си култура и са развивали това у себе си. Някои дори преоткриват любовта към движението и танца като себеизразяване. Освен това толкова е хубаво да се движим заедно!

Възможност да пътуваш. 

Фестивалите са много важна част от дейността на Алма Алтер. Ако си пътешественик по душа това е мястото за теб. 

Времето. 

За младите хора времето е от голямо значение, защото то е инвестиция в бъдещето. В Авторски театър репетициите и лекциите са съобразени с основните специалности, които изучават студентите, също така с работното време. Гъвкавата програма ти позволява да работиш пълноценно над себе си във всички сфери на развитие.

Дипломен проект. 

За да завършиш специалността е необходим дипломен проект,върху който да работиш и осъществиш. Каква по- добра възможност да предизвикаш себе си и да се впуснеш в творчески търсения?

Семейство. 

Всеки член на специалността, може да се превърне в официален член на трупата. Приятелствата, които изграждаме тук са много силни , защото именно Изкуството ни превръща в истински “братя по оръжие.”

Кастингите за Авторски театър ще се проведат на 4,5,6 октомври от 18.00ч. в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер.

Не се подготвяй.

Не се преправяй.

Със себе си носи само себе си.

Експеримент, споделеност или едни малко по-пълни джобове

След летния сезон под липите на двора, трупата на Алма Алтер се отправи към Сбоншин, Полша, където се провежда Международният театрален фестивал “Експеримент”.

“Алма Алтер” се включи в програмата с мюзикъла “Цар Лъв” (26 юли), концерта “Мир без граници” (27 юли) и спектаклите “Затвор от сънища” (28 юли), и “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое “не” (29 юли). 

Фестивал „Експеримент“ в Збоншин, Полша е международна творческа среща на артисти от различни области от цял свят. Фестивалът се провежда ежегодно от 2001 година в Збоншин под ръководството на Ирек Соларек, режисьор, художник  и артистичен директор на Театър „С“. Полша е страна, която има силни традиции на визуалните изкуства, които влизат в полетата на сценичните изкуства, достатъчно е да подскажем имената на Ст. Виспянски, Йозеф Шайна, Йежи Гротовски и др. Театърът на Ирек Соларек се вписва именно в тази традиция, самият той е бил нееднократно в България и е представял на българската публика своите запомнящи се с гигантска визия спектакли.

Международните арт срещи “Експеримент” са пример за търсене на авангардни естетически тенденции, нови медии или нови форми на художествена комуникация. Тазгодишното издание се  проведе под мотото: „Безкрайност“.

Носят се най – различни истории за престоя на актьорите в Сбоншин. Сред тях са : едно мистично случване, което ще остане там, където се е случило; турнири по волейбол под жаркото слънце на плажа; очевидци споделят, че физикъл- тренингите на актьорите сутрин, надвишавали два астрономически часа, а всички членове на трупата са спазвали наложен от режисьора строг вечерен час!

Какво вълнуващо се случи? Който и от актьорите да попитате няма да замълчи в последващите два часа. Накратко:

Представлението “Затвор от сънища” по Педро Калдерон де ла Барка, претърпя сериозна метаморфоза поради магията на пространството, в което се случи – “Stary Dworzec” – гарата, в края на Сбоншин, която не знаем дали все пак не беше излязла от сън… Преминаващите влакове разсичаха времето, което метрономът ревностно отмерваше. За щастие Мария и Мариела обичат предизвикателствата, а режисьорът на дипломното представление на Мария – Георги Арсов е перпетуум мобиле. Жива арт инсталация на входа на гарата, създадоха Диан Ставрев и Михаела Загорова.

Концертът се проведе на фона на залязващото слънце, което точно в този ден бе особено красиво, а публиката бе изненадана от нов участник – Тимек, който е доброволец в Teatr S, сприятели се с Алма Алтер светкавично и накара всички да настръхнат с неговата електрическа китара!

Моноспектакълът – “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое Не”, с автор и режисьор Николай Георгиев, изпълни със звук, смехове и красиви български мелодии сценичното пространство “Казамати”, където само преди няколко години е отеквало словото на Гео Милев, а двете тухли от представлението на Георги Арсов са заживели там до днес. Заедно с прахта, по тях е полепнал и спомена.. Интересен факт, е че представлението се случи на полски език, а преди началото се проведе кастинг, в който бяха избрани Актьорите в представлението – играни от зрители. Полският език несъмнено е предизвикателство за всеки актьор, но нека отбележим, че името на фестивала все пак съдържа “Експеримент”. А в жестокостта на абсурда случайностите са относителни…

Представлението “Цар лъв” бе първото, което трупата представи на фестивалната програма. Какво точно се случи знаят само онези, които го случиха, но едно е сигурно – “Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла!”

Актьорите ограничихме само в едно изречение:

Един миг, обагрен с цветовете на хора, рисуващи нашата картина в Изкуството.” – Адриана

Най- хубавото нещо, което може да се случи на човек, ако някога се върна, няма да замина отново за България” – Михаела

Лято 22 в Полша, няма да го забравя! Дано се върна някой ден пак в Збоншин” – Дилян Дайновски, който си самопозволи две изречения

Смисъл, любов в най – чистата й форма, а в джобовете не е като да не дрънка нищо” – Мариела

Най- интензивното ми преживяване, през което нямах и секунда да се замисля дали това, което правя, е това, което искам, но никога не съм била по- убедена” – Радина

Експеримент беше,е и ще бъде най- вълнуващото преживяване, което съм имала” – Мария

Ценно и полезно е когато различните измерения на театъра се срещнат заедно” – Диан

Фестивалът Експеримент всеки път за мен означава ново начало – вълнуващо, ново и много различно от всичко, с което съм се сблъсквала до тогава” – Станимира

Участието на Театър-лаборатория “Алма Алтер” се организира от Сдружение “Забелски глас” с финансовата подкрепа на програма “Мобилност” на Национален Фонд Култура.

Автори : Валерия Димитрова, Мариела Димитрова

Бял квадрат на бяло поле – Валерия Димитрова с моноспектакъл – “Под бряста на живота”

“Песимизмът е накрая на силите си. Да живее абсурда.”

Подземието се разтваря. Добре дошли в театъра под пясъците.

Когато Валерия Димитрова изпълва с енергията си Алма Алтер, неизбежно нещо се случва. “Нещо”, именно защото винаги е изпълнено с мисъл, идея, време, усилие, грижа, сърце. Докоснато от нея всяко “нищо” променя минимум една буква по пътя си до “нещо”, уж една буква, а толкова смисъл.

Това лято, завръщайки се от местата, по които слънцето грее по- силно, тя ни потапя в нова изненада – моноспектакъла й “Под бряста на живота”.

Ето какво ни сподели тя в открадната минутка от нейното добре разграфено време:

“Аз поех инициативата, защото от много време не съм се концентрирала върху творчески процес сама. Обикновено работя в група. Изглежда ми липсва сама да взимам решенията. Водена от това усещане се включих в уъркшопа на Иво Димчев, в който всеки участник – артист изграждаше своята миниатюра, посредством работа със свой авторски текст, в търсене на високо ниво на абстракция в работата с обиграване на предмет, пространство и хореография. Представленията в група те изграждат като артист, но някак винаги разчиташ…на някой друг. Невинаги успявате да изпробвате това, което си предложил като идея, а когато работиш със себе си опитването и експериментирането с различните ти идеи е моторът на креативния процес. Заглавието “Под бряста на живота” е на режисьора Николай Георгиев, който преди е сътворил представелние на име “Бряста вдясно” на т.нар. бял квадрат на бяло поле – експерименталната сцена на Алма Алтер, която се намира под земята. Ако брястът е дървото на живота, то под него се случват всички онези неща в живота раждането, смъртта, прераждането, конфликтите, срещите. Това, което се случи е, че аз бях изгубила текста си. Намерих само първия си монолог. И това се оказа много добре! Защото написах нов! Извадих го от едни писма, които сме си писали с докторанта по философия Симеон Василев. Започнах да навръзвам от писмата, по анотацията, която вече имах и напипах сюжета, началото, края и сега мисля, че текста е много по-добър от предишния. Защото има повече ситуация. Може би когато играя сама, ако имам някакъв страх – страхът ми би бил от времето. Защото сама определям темпото си и е възможно да се изгубя. Времето може да бъде партньор на актьора, но и да го закопае.

Под моя бряст има много его, малко страх, много несигурност и несигурността и егото съжителстват в много комплекси. И там под бряста е мястото да си разчистя. За себе си. Човек се ражда и умира сам. Дори някой да спи до теб, той не е вътре в главата ти.”

Представлението “Под бряста на живота” с режисьор Николай Георгиев, можете да гледате на 23 юни, 19.30ч. в бял квадрат на бяло поле, експерименталното пространство на Театър- Лаборатория Алма Алтер, или иначе казано мазето с вход мъжка гримьорна. Вход – Свободен.

Георги Арсов за лятото на Алма Алтер под липите на Софийския Университет

  • Защо точно лятото е сезона на Мюзикъла?
  • -Защото лятото е горещо, разкрепостено и захаросано.
  • Заглавията в програмата „Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла”, са доста различни, но кое все пак е посланието, което ги обединява?
  • – Че Музиката  е магия над всичко, което ние можем да правим тук, на земята.
  • Кое е нещото, което дори в най- трудните моменти те мотивира  да работиш отдадено със солидната числено група актьори?
  • – Крайния резултат.
  • Какво те вдъхнови да се захванеш с най- новото и мащабно попълнение в програмата – „Аладин”?
  • -Дилян Дайновски. Когато той се завърна триумфално в Театъра и след успешните му роли във вече готовите мюзикъли, ми се стори, че той има нужда да израства в този жанр. Аладин е ролята, в която го видях  най- ясно.
  • Защо играем навън в Двора на Софийския Университет?
  • -Защото мюзикълът е жанр, който не се ограничава с пространство, осветление, сценография и дава възможността на хората да открият музиката под открито небе.
  • Има ли персонаж, с който работата ти е станала любима?
  • -Любима ми е работата с двойките. Например в „Цар Лъв” – Симба и Муфаса, Тимон и Пумба. В „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт” са Суийни Тод и Мисис Ловет. Те са много необуздани заедно и са може би любимата ми, най- крейзи двойка.
  • Защо мюзикъл и защо публиката да гледа мюзикълите на Алма Алтер това лято?
  • -Защото мюзикълите на Алма Алтер винаги са различни. Защото Мюзикълът е моят начин да кажа и покажа какво обичам най- много в живота си и да го направя с хората, които най- дълбоко вярват в тази идея.

Суеверия Актьорски

Суеверието (От вяра всуе, т.е. суетна , празна вяра) е вярва в недействителни закономерности. Суеверието може да се срещне във всяка област на човешкия живот – в науката, религията и в … Театъра ! Суеверието се проявява в извършването или избягването на определени действия, с което се цели постигането на добър резултат или избягването на опасност. Популярни световни суеверия са, че черната котка носи лош късмет, че числото 13 никак не е на хубаво или, че под табела не се минава.

В “Алма Алтер” не може да се каже, че актьорите са суеверни… е, или може би някои от тях, но има едни специални суеверия, в които те вярват. Магическото пространство на Театъра ги скрива в тъмното, някъде зад “чакащи артисти”, но сега ще ви издадем малко от тях:

Преди представление се ходи до тоалетна, защото ще си изпишкаш късмета.

Не яж повече от час преди да излезеш на сцената. Кръвта ти трябва в главата, не в корема!

Не яж на сцената – ще те изяде!

Не си подсвирквай на сцената, да не те освиркат!

На сцената не се излиза без да си изчеткаш хубавичко зъбите преди това- да ти блестят думите като бисерчета !

Ако си изтървем сценария – сядаме веднага върху него и тогава го вдигаме – иначе няма да ни се получи ролята.

Дори да знаеш текста- винаги го взимаш с тебе в Театъра, иначе той остава далеч от теб, пуска крачета и ти избягва!

Не трябва да излизаш с шапка на сцената, да не те захлупи публиката! Освен ако шапката не е костюм!

На сцената стъпваш първо с левия крак – да направиш представлението със сърчицето си!

Не се пляска на актьорите преди премиерата, че да им пляска после публиката!

Не се ходи до тоалетна, непосредствено преди представление – да не излезеш с разкопчан дюкян! А разкопаният дюкян  е на пари!

Видиш ли притеснен, нервен колега- ръсни му солница през рамото преди да излезе на сцената! 

А Вие имате ли си любимо суеверие ?