fbpx

Философия на актьорския занаят

Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? За най-големия философ сред актьорите, и най-големия актьор сред философите – Симеон Василев, говори Георги Арсов.

Спомням си го при първата ни среща. Беше точно след спектакъла ‘’Краят на играта’’. Стоеше в централната ложа, но не на стол, на стълбите. Точно като философ, който не знае кое е правилното решение. Попита ме: ”Защо точно този финал за представлението ?’’ Така се случи, че и до ден днешен не успяхме да поговорим на тази тема, но времето е все още пред нас.

Бързо след това започна да тиктака като часовника в ‘’Красавицата и Звяра’’, а по времето, когато реших да говоря с Николай Георгиев и Петя Йосифова за бъдешия мюзикъл с кървави послания знаех, че няма по-автентичен Суийни Тод от него.

Но всичко това е известно.

Какъв е Симеон Василев в живота ? Това е като да се опиташ да обясниш питагоровата теорема на някой музикант – на теория може и да я разбере, но на практика нищо няма да се случи.

Симо е енигма. Крие се от хората и от живота, но когато стане въпрос за философски разговор, облича рицарската броня и защитава своето до последно.

Вегетарианец от петите до главата, че и малко по-нагоре, Симо обича разходките по полските гори и разговорите с непознати близо до езерото.

Тайната е, че разпознава хубавата музика във всичките й измерения, а когато му се допее дори и острият бръснач не може да го спре.

Прекарахме Бъдни вечер заедно с него – импровизирана вечеря, събрана за приятели, няколко настолни игри и едно утро под звуците на Лъвкрафсткото съществуване на едни самотни съзнания. Така изглеждаше нашият Дядо Коледа. И ни донесе хубав подарък – мисълта, че и тази Коледа може да я посрещнем така. Пък току виж сме заговорили и за ‘’Краят на играта’’ като Хам и Клов…

През ноември можете да гледате Симеон Василев в:

14 ноември, 19:30 Кралят умира по Йожен Йонеско, ПРЕМИЕРА
18 ноември, 19:30 Последна радост, ПРЕМИЕРА
25 ноември, 19:30 Орфей или върни се в своя ад, човече
28 ноември, 19:30 Суийни Тод, бръснарят-демон от улица Флийт

Георги Арсов

,

1

+

Поетът на сънищата

Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? Вал и Марко са вече осем години заедно на сцената, не случайно именно тя решава да заговори за Марко, когото не познаваме.

За Марко Дженев всички знаем много, защото той говори много. Хуморът му е черен, като кафето, което пие сутрин, а смехът му „троши прозорци“, като този на баща му, който се смее от небето или от дъното на ковчега. Ролята на живота му е на Доня Олимпия Де Кант или в последно време на Капитан Зеленчук, на който нищо не му се разбира, но всички го обичат. Бабата на Марко често е по-известна от самия него, а личният му живот не е тайна за никого.

Зад всички маски обаче, когато Его-то и Съзнанието на Марко спят дълбок сън, се ражда поетът на сънищата. С подчертан вкус към сюрреализма, с невероятно въображение и фантазия, с езика на читател с вкус и на писател със стил Марко сънува. Добре дошли, в сънищата на Марко…

Събуждам се из дебрите на театъра. Сценарият е написан, екранът свети, аз не помня кой съм. Светлините са ярки, празнотата запълва кътчетата. Моето присъствие пречи на празнотата. Събирам сили… изгасям прожекторите – остава само пътеводната светлина през двата винила. Преди тях всичко е бяло, след тях светът е прозрачен. Прозират датите. През тях мислите ни. Поглеждам нагоре към козирката на Южното крило. То плува сред течно злато. Или то е течно злато? Не пада при мен само защото мъж и жена са заседнали там и го крепят. Или по скоро плуват в теченията му. Аз съм излязъл от недрата на Тартарус? Или съм в полите на Олимп? Не смея да питам, продължавам из нощта. Мислите ми – лепкав мрак от мои и чужди мисли. Колената ме болят от тежестта на калта. Мислите се подмокрят, става ми студено.

Очите ми се разширяват, смътната ми душата се влива в геометричната форма на съзнанието. Обли форми срещу резки откоси. Две ръце ме хващат, нежно ме гали стоманен захват на женска ласка. От едната ръка ме гледат зелени очи, слънчеви лъчи. Чувам само тишината и струните на китара. Искам да са приближа, но ръката не позволява. Искам да се отдалеча, но сърцето ми не пуска. Жената гледа през мен, не иска да я видя. Сълзите ми стават окови – самодива… силеутът се изпарява, а контурите му обгарят гърба ня черепа ми. Интервенция без анестезия. Другата ръка ме Държи със синджир от перли и пие спирт. Очите и кафяви, паста й страстна. Мислите непорочни. Целува мислите ми. Потъвам към дебрите на подсъзнанието си… налягането от мислите ми ме притиска, като мрака – обковите на подводница. Думите й развиват болтовете на стоманения ми търбух. Мислите ми се разпиляват. Съзнанието ми се замъглява. Духва нежно формата на усмивката си към мен. Душата ми се е свила като лисица от дим в ръката й. С език гали проекцията на съществуването ми. Умора няма. Само тук и сега… Целият се изправям, тялото ми се разхубавява, сърцето се забързва, в тинята на съзнанието ми влиза ред. Мислите ми се превръщат в желание. То се стича като струя мед и мазно обгръща моето свръх Аз и то… Тя се увива около фантазията ми… Усещам пулс на ръце. Усещам поглед през морето. Влага се стича като водопад неконтролируемо през гора от аромат и мекота. Аз съм настървен. Жив. Усещам разцепването на галактика през екрана… тежко доволно дишане…

„Ти мил и драги си… но си хроника, тези мисли не за тебе бяха“. Каменен ангел ме обгръща любовно. Вкаменявам се. Потъвам. Налягането се превръща в непрогледен мрак. Потъвам към хоризонта на събитието на черна дупка. Тишината ме обхваща. За мен свидетелстват само последните балончета от подсъзнанието, които се изкачват нагоре през водата. Заспивам в момента на събуждането.

През ноември можете да гледате Марко Дженев в:

14 ноември, 19:30 Кралят умира по Йожен Йонеско, ПРЕМИЕРА
16 ноември, 19:00 Що е Отечество? Въпросът, който уби Гео Милев. НОЩ НА ТЕАТРИТЕ
18 ноември, 19:30 Последна радост, ПРЕМИЕРА
21 ноември, 19:30 Дядо Йоцо гледа по Иван Вазов
25 ноември, 19:30 Орфей или върни се в своя ад, човече
28 ноември, 19:30 Суийни Тод, бръснарят-демон от улица Флийт

Мечтателят

Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? Запознайте се с рожденика днес – Камен Жижанов, през погледа на колегата – картоиграч – Евгени Панчовски.

Зимата беше люта, слънцето отдавна беше залязло, а театърът се пълнеше с хора. След броени минути започваше премиерата на „Дядо Йоцо гледа“. Изведнъж обаче, както си седя, в залата нахлува Камен. Усмихнат до уши, той сяда на първия ред и заема поза лотос. „Що за човек.“, мисля си аз, с намерението да науча нещо повече.

Публиката вече беше навън, включително и Камен. Запознахме се, посмяхме се, след което разбрах, че ще бъдем колеги. Не знаех какво предстои, но разговорът ни за Дзен Будизъм, Алън Уотс и човешкото съзнание беше прекрасно начало.

Камен е скромен човек, не обича да говори за себе си, защото смята, че действията говорят най-силно. В разгара на всеки разговор е готов да вметне нещо философско, което да прекрати празните приказки и да замисли всички участници. А пък стане ли по-топло, той взима своето вярно хъски – Широ, и заминава в планината. Едно своеобразно поклонение, в което никой друг не му е нужен.

Спомням си един разговор в парка. Беше мрачно и пусто, а ние с него вървяхме с бира в ръка. Поговорихме си за бъдещето, колкото и абстрактно да е то. Една от неговите мечти е да направи света по-добър, каквото и да значи това. Аз съм сигурен, че тя ще се сбъдне, защото той вече върви по този път. Когато се търкулнат още няколко години, ще се върнем пак в парка, ще отворим още една бира, и ще си поговорим. Този път, може би за миналото.

Евгени Панчовски