Вчера вечерта в Алма Алтер изиграхме представлението „Суийни Тод – Бръснарят демон от улица Флийт“ – и за разлика от други вечери, тази имаше два големи различни елемента, които се набиха на очи.
Игра нова Луси – тоест аз.
Ролята ми дойде буквално от вчера за днес. ( Историята на Алма Алтер познава и по-бързи смяни на „посоката“ – от сега за сега ( тип Валерия) – така че това направо си изглежда планирано : )
И само, когато имаш предизвкателство и нова ситуация можеш най-добре да усетиш енергията и топлината на хората около теб. Или те са с теб и ти помагат като отбор или не. Просто няма среден вариант.
И вчера аз усетих много силно как всеки един от трупата на Алма Алтер беше с мен и до мен. Следяха ме, намигваха и с напрегнат трепет сякаш вибрираха с мен, за да ми предадат възможно най–бързо всичко за представлението . За да може след 2 часа да изляза пред публиката с тях.
За мен само едни много добри актьори могат да въвеждат друг и едновренно да работят за себе си.
Представлението мина. Не мога да ви кажа много, защото съм обективна и го гледах „отвътре“.
Но мога да ви кажа колко тясна и задушна ни се видя на всички гримьорната след това.
Когато Георги Арсов ( режисюра на това представление) каза:
- Хора, имам да ви говоря много на всеки един от вас по отделно , но сега нямам време … така че сега само ще ви кажа , че това представление беше… ужасяващо!
И ние , свели глави, продължавахме да се борим с топлия и задушен въздух в стаята. ( Добре , че Марко – човек с опит, преживал не една лоша критика каза – „Хоора, отворете вратата да влезе малко въздух.“ Защото той знаеше какво следва… )
И чули разочарованието от Георги, се надявахме ( поне мъничко скрита надежда) Господиn Георгиев да каже нещо малко пo–позитивно.
Но… страховете се сбъднаха.
ПРИСЪДА – Най- лошото изиграване на това представление. Бавно и без достатъчно енергия.
Когато човек пропадне във влажна и кална пропаст и успее да „издрапа“ от нея….за награда усеща колко приятно е слънцето на поляната.
И колко по-блестящи стават лъчите, когато тръгваш към върха на планината.
( Превод – когато направиш едно лошо представление знаеш поне какво да не правиш 🙂
Така че пропастите са нашите добри стимули, за да „драпаме“ нагоре сys зъби, нокти и бръснарски ножове.
Криси
П.П. Май ви е време да минете през улица Флийт – имаме нови прясни пайове от вчера. Още са топли , топли….
