fbpx

Демонология на актьорския занаят

Философът на Алма Алтер – Симеон Василев, споделя за опита си по време на снимачния процес на “Жири” , неговия персонаж – Митко и момчетата и момичетaта със сняг по устните.

Актьорът е демон. Глагол. (Не)чиста енергия, която дебне актуализация във всяка потенциална роля. Актьорът е ограбен откъм самостойно съществуване, и поради тази причина той лакомо граби от субстанцията на своите роли. Паразит.

Това е неговото проклятие – той винаги трябва да вижда себе си в отражение, скрито зад маска. Трябва да се опосредства. За да не бъде нищо, актьорският Аз постоянно се пресъздава с цел да бъде, чрез нещо друго. Чрез някой друг персонаж… алтернативна фикция на чуждо съзнание. Фикция на създателя, писателя, драматурга, сценариста. И така творческата сила извайва тялото… и актьорът го обладава.

An Actor 1904 by Pablo Picasso

Конфликт се заформя преди всяко преобладаване в безсъщностния не-свят на несвятите актьори, и преповтаря архетипния пир на съмнението, преживян от Хамлет. „To be, or not to be?“ – с този въпрос, театралният архон обрича своите еманации. Изправен пред потенцията на собственото си (отчуждено) битие, актьорът трябва да избира между нищотата и нейното отрицание. Какво мотивира тези, които, подобно на Хамлет, в крайна сметка избират да се подчинят на съдбата си? Да влязат в роля? Мотивира ги сякаш повторната среща с нищото – домът на всеки актьор. Понеже единствено там те могат да бъдат автентични на себе си. Да са това, което са. Или, тълкувайки метафорично думите на Антонен Арто: „Не е опиумът това, което ме подтиква към работа, а неговата липса. И за да мога да усетя неговата липса, той трябва от време на време да присъства“.

Ophelia by Constantin Meunier

Само чрез притежанието на тяло, вампирският дух може да се сдобие с отражение, в което да се огледа. Тогава започва процесът на овладявне и пресъздаване на образ. Тогава се запознаваме със себе си, като наблюдаваме как това „себе си“ пре-формулира, изменя, променя, пре-строява и ре-фрагментира тялото, в което е попаднало. А сладките моменти на импровизация представляват периодични проявления на ожесточен дебат, в който Аз-ът се надвиква с шепота на вътрешния глас на персонажа. Сценарият е съдба, срещу която инферналната твар постоянно се бунтува. Всичко това се разиграва през медиума на наблюдението – theatron. Наблюдение на две нива – от очите на камерите и обективите на публиката, и от интроспективното зрение на ума. Демонологията на актьорския занаят е вид епистемология, проследяваща феноменологията на диаболичния дух.

Но казано по този начин, думите са грозни, терминологични… плъхове пръснати по почвата на белия лист. Единствено поезията може да им даде криле и да ги превърне в прилепи:

„Know then thyself, presume not God to scan;

The proper study of mankind is Man.

Placed on this isthmus of a middle state,

A being darkly wise and rudely great:

With too much knowledge for the Sceptic side,

With too much weakness for the Stoic’s pride,

He hangs between; in doubt to act or rest,

In doubt to deem himself a God or Beast,

In doubt his mind or body to prefer;

Born but to die, and reasoning but to err;

Alike in ignorance, his reason such

Whether he thinks too little or too much:

Chaos of thought and passion, all confused;

Still by himself abused, or disabused;

Created half to rise and half to fall;

Great lord of all things, yet a prey to all;

Sole judge of truth, in endless error hurled:

The glory, jest, and riddle of the world!“

– Alexander Pope

Това, което разбрах от „Жири“ за себе си, е колко мразя високите скорости, стоенето в барове, носенето на кожени дрехи и съ-участието в хореографии (е… последното го подозирах отдавна). За пореден път установих, че съм в конфликт със себе си, поемайки отговорност, за която не бях добре подготвен (учейки се в движение…). Контрастът между мен и моя герой е осезаем, но в това се криеше удоволствието на предизвикателството.  В процес на снимките имах усещане за парадоксална идентичност. Hēdonē & liberta. Удоволствието да умреш млад и свободата да запалиш цигара, където и когато си поискаш – това е образът на Митко. Той е буквалист, отказващ да обитава външни светове… и едва ли би могъл да бъде съблазнен от споменатите по-горе абстрактни мои интерпретации на Арто…

Най-много ме впечатли снимачният процес. Той навява чувство за холизъм. Организиран хаос, със сложна структура, но с последователни действия водещи до ентелехия. Филмът беше поверен на екип от хора-професионалисти, с различни виждания, но с обща цел. Работата беше напрегната, пропита с борба на много фронтове: между идеи, с техническа специфика, актьорски превъплъщения и напасвания с образите. Процес на борба.

„Борба“ вероятно е силна дума. За това и я употребявам. Силните думи са най-ефективни. Актьорската игра е битка за съществуване, само-съхранение и асимилация. Всяка актьорска дейност е една отложена нищота. Но актьорът знае… добре познава неизменното присъствие на нищото в Аз-а. В-същност, ние всички сме актьори, които постоянно бягаме от нищото, и по този начин бягаме от себе си, в търсене на себе си. И така бягството продължава, до последния екзорсизъм.

Just been listening to that stupid bastard I took myself for thirty years ago, hard to believe I was ever as bad as that. Thank God that’s all done with anyway. The eyes she had. Everything there, everything, all the– Everything there, everything on this old muckball, all the light and dark and famine and feasting of . . . the ages! Yes! Let that go! Jesus! Take his mind off his homework! Jesus…” – Krapp’s Last Tape, S. Beckett

Симеон Василев

Социалната изолация не е за всеки

Човекът е социално животно и социалната изолация не е за всеки. За нас актьорите в “живия театър”, свикнали да се срещаме с публиката четири дни в седмицата и отменените представления, онлайн репетициите, невъзможността да се събираме в пространствата на театъра и да коментираме текстове, движения, идеи, да ги пробваме, да ги случваме, е равносилно на не-живеене. Справяме се все някак и съществуваме на авто-пилот до следващата ни среща. 

Предлагаме ви да се запознаете с някой от най-разпространените домашни занимания на актьорите от Алма Алтер.

Бордовите игри поддържат игровата позиция и творческия дух на част от екипа. С лидер на групата за бордови игри – Георги Арсов, в пространството, което в Airbnb може да се намери като The Alive Theatre room, се събират Симеон Василев, Мирослав Филков, Адриана Славова, Любомир Георгиев и Мария Ганчева. Не случайно една от най-популярните игри на 2020 година е Paranormal detectives. Играта предлага високо ниво на креативност, актьорски задачи и скрита загадка, а историите, които най-често се разиграват са сценарии от представления, репетиции и случки от фестивали. Гопето ни е обещал отделен пост в блога с любимите игри на групата, така, че ги очакваме с нетърпение. 

Въображение, цветове и форми се преплитат в копринените плетива на една кука на хореографа на театъра – Пет и нейния Twinkle Boutique. Със същата прецизност, с която д-р Йосифова-Хънкинс си играе с телата ни, тя развихря фантазията си и създава красиви бижута, шалове, покривки, разделители за книги и разбира се коледна украса. Хобито на Пет изисква креативност, сръчност и търпение, а резултатът е красота и деликатност. Ето и един урок за абсолютно начинаещи, който намерихме в интернет.

Освен за духа си, актьорите на Алма Алтер полагат особени грижи и за телата си. В клуба на спортистите лидер е Пламен Момчилов, а веднага след него се нареждат Пет и Вал. Хиляди изтичани километри, йога, плуване, колело и всякакви упражнения, които могат да се намерят напълно безплатно и да се практикуват без никаква екипировка. Ето и любимия тренинг на Вал за едночасова тренировка, която да раздвижи цялото ви тяло: 

Редувате една серия за крака Lolo legs, със серия от 5 упражнения за корем с abs wheel, общо четири рунда. Когато приключите включвате хронометъра на 10 минути и правите стойка на ръце, редувайки 30 секунди с гръб към стената, 30 секунди почивка, 30 секунди с лице към стената, 30 секунди почивка. Не забравяйте да се разтегнете в края на тренировката. 

Филмите си остават най-близкия ни до театъра медиум и в моментите на социална изолация все повече гледаме, говорим и анализираме киното. Особено след лудите ни приключения по време на снимачния период на първия алма-алтеровски филм “Жири”. Сред любимите режисьори на трупата са Тарковски, Фелини, Бертолучи, Тарантино, Костурица. А по идея на Мишо се впуснахме в една игра, която феновете на киното познават от “Мечтатели”, а именно “Кой е филмът?”. Ето и най-забавните ни опити: 

Споделете ни в коментар как вие се справяте с новите социални норми и нека преминем през трудностите заедно!