„Алтери 2020“ без номинация за главна женска роля, слагайте маските на Жокера

Жокера – не става въпрос за излишната карта в тестето, която или замества някоя загубена Дама Пика или Поп Купа, или просто седи захвърлена някъде из вкъщи, след поредния чифт кент купе. Може би това е първо-сигналната ни асоциация с тази дума, второ-сигналната е за четящите  комикси на ДиСи, защото мистериозният образ първо се появява на страниците на комикс „Батман“ още през далечната 1940-та година, но като враг на едноименния герой.Трето-сигналната връзка с думата  са всички интерпретации на „Жокера“ в различни ленти, разбира се най-прясната от 2019, под режисурата на Тод Филипс, за която ще си говорим днес. А четвърто-сигналната е театър-лаборатория “Алма Алтер“, на който му предстои едно от най-важните събития за годината – бляскавата церемония „Алтери 2020“. Няма да блъскаме повече асоциации в този текст, защото ще стане прекалено, ще се залеете с информация и няма да разберете същината – номинациите за Алтер. И все пак Вие сте свободни да си правите, каквито си искате асоциации с Жокера, но първо гледайте филма…

Разбира се, ще започна с моето преживяване от това гледане….Настаних се в киносалона с големи очаквания, които много реално се оправдаха, типично за мен, разбира се, пуснах някоя и друга сълза, но все пак не съм наводнила кино-салона, както всъщност наводних душата си с поуки и мисли…В крайна сметка най-важното от един филм беше да те остави в транс от размисли и търсения, да не ти позволи да заспиш (все пак аз мразя съня) и дълго да го анализираш. Така е не само с филмите, и с театъра.

Суровият живот в най-чистия му и абсурден вид през обектива на оператора Лорънс Шер в американския психологически трилър разтърсва сетива и те оставя без думи…Отварям скобки (Време за самореклама: И постановките на Алма Алтер имат такава сила и мощ над своята публика, когато човекът-актьор е успял да се справи със задачите на Г-н Георгиев и е предал цялата си енергия на човека-зрител или пък е „изсърбал цялата попара“, както често се случва на Марко Дженев…) Затварям скобките.

Определено „Жокера“ е филм, който трябва да гледате с половинката си, и ако София Николова реши да се изправи пред екрана на седмото изкуство, за да гледа Жокера, то непременно Евгени Панчовски трябва грижливо да придържа ръката й. Нямаше как да не спомена звездната двойка на театър „Алма Алтер“, но тазгодишните Алтери са определили в категория най-добър дует Софи да застане редом до Симеон Василев, който има много сходни паралели с Жокера в ролята си в „Суйни Тод, бръснарят Демон от Флийт Стрийт“. Изправен пред това да бъде искрено жесток, заради несправедливостите на живота, Симо успешно може да конкурира Хоакин Финикс в нова репродукция на филма (разбира се след всички няколко стотин съвета и репетиции на Г-н Георгиев какво изисква тази роля от него).

И за да продължим със саморекламите, в категория дует виждаме две други алтеровски имена, а именно тези на Адриана и Михаил, танцът им е почти толкова грациозен, колкото този на Жокера, и е единствената красота в грозния свят на бръснаря в мюзикъла Суйни Тод, която е красива именно заради любовта. И ако трябва да направим аналог с филма, който анализирам, това е може би и единственото нещо което би спасило Артър – героя на Финикс, но за съжаление, то остава само в измисления му свят, който може би бил много хубав, но така и тази обич е затворена само зад решетките на главата му, с красивата усмивка на жената, която всъщност не би могла да бъде негова.

Мисля, че абсурдният смях на „Жокера“ най-добре би могъл да възпроизведе Мирослав Филков, особено, когато разбере, че тази година получава само един единствен Алтер, за разлика от миналата, и къщата му от „Алтери“ ще остане само с един етаж. И все пак „Точката му на пречупване“ заслужава поне една Алтеровска тухла. Ако все пак решите да го подкрепите, за да не издивее като „Жокера“, да си знаете, че това е категорията за „Най-добър дипломен спектакъл.“

Определено „Жокера“ не е имал успешен дипломен спектакъл, но така или иначе тази ярост, която е таял в себе си се е зародила много преди дипломиране. Историята около неговото детство е в основата. Не е достатъчно, че е разбран само от майка си, която е вечната му подкрепа. И в един момент, когато научава, че и тя го е мамила, наистина жална му майка.. Неразбирането идва от въпросите, на които не можеш да си отговориш – като кой е баща ти, откъде идваш и от невъзможността да дадеш на хората, това което искаш. И цялата тази ярост не е събрана само в един изстрел, а  в много бунтове, но определено най-семантично натоварен става онзи момент, в който си отмъщава за всичко през медиите и убива водещия, изигран от блестящия Робърт Де Ниро.

Заприказвах за водещи и да взема да вмъкна още една самореклама за най-добрия водещ, който гледаха всички българи по цял свят…(Георги Арсов, не си ти) Това е този, който и буквално и преносно е „Хванал дядо Господ за шлифера“, дори в „България търси талант“. Такава му е категорията, а името му е – Андриян Асенов. Може да бъде „Жокера“, когато си поиска, защото гласът и имитациите му никога не спират да се модулират и той никога не спи, готов е да ви даде целия си глас и да вземе целия ваш глас…Така, че искайте и ще Ви се даде…

И разбира се една от най-важните категории, която пряко и косвено ни обвързва с филма „Жокера“ е „Алтер в интенциите на Жокера“. Общо взето тук са всички със своите странности, реално почти всички, но най-несправедливото е, че една жената се бори срещу 6 мъже, и после как да не й се иска на тази жена да влезе в образа на Жокера – това е Иваша Христова. Не, че Ви офертирам да гласувате само за нея, но няма да Ви казвам останалите номинирани, от женска солидарност, и защото „Силата трябва да победи“. Иваша, с теб съм, Алтерът е твой, и нито Камен, нито Любо, нито Ким, нито Пламен, нито другите двама, които имат номинации в други категории ще победят. Покажи им какво може една жена, когато влезе в кожата на Жокера. Общо взето за капак тук само Стоил липсва, но той не е голяма конкуренция, защото за него Алтери почти не остават. И все пак, ако се смилите над него, дайте му едно лайкче за „Жертва в името на изкуството“, за ролята му в „Кралят умира“.

Психопат и садист с извратено чувство за хумор. Спокойно, това не се отнася за Стоил, няма да Ви говоря пак и за Симо, въпреки че и той има номинация за своя дипломен спектакъл, но стига вече с тези самореклами. Симо, все пак „Златният глобус“ вече е спечелен от Хоакин Финикс, но теб може и някоя Златна тухла да те удари по главата… за героя на Финикс – Артър става въпрос… Болезнената депресия на „Жокера“ не може да се излекува от болното общество, в което живее, но мисля, че лекарите от „Токуда“(това също е една от номинациите в категория „Дует“), които грижливо се погрижиха за Николай Георгиев биха се справили с неовладяния смях на Жокера и чувството му, че не е разбран.

Жокера убива в знак на протест срещу спотаената в него болка, срещу преживяната несправедливост и лъжите, в които е живял цял живот. Но за Алтер убиват всички 7 човека в категорията – „Алтер за най-секси хиена“. Е как да не се сбиеш за този Алтер. Тук „борбата е безмилостно жестока“, между Неди, Насковци, Мирославковци, Кимчета, Стасита, Мадленчета, Адита. Двама мъже се борят срещу 5 жени, дори Жокера в крайна сметка не остава сам срещу всички и набира последователи в неговия бунт срещу системата. За героя Артър това е най-голямата награда, но за актьорите на Алма Алтер – възнаграждението са Алтерите и Вие – публиката…

Често онези така наречени клоуни, които работят, за да доставят удоволствие и смях, в реалния живот се превръщат в най-нещастните хора на земята. Равновесие на съдбата, орис, участ или както още може да се нарече, животът често балансира, често е несправедлив, и често това удоволствие, което си доставил на своята публика, не се връща при теб. Дори в Алма Алтер, първо защото може да не получиш Алтер и второ, защото ръкопляскането е забранено…

Мисля, че визуално в „Жокера“ все пак има един пропуск, не са се доверили на Михаил Лалов за оформлението на декорите и даже и за грима на Жокера. Така че, не пропускайте да му дадете едно гласче в категорията „Алтер за най-добър реквизит“. И преди да кажете, че това е агитация, не е, просто препоръка. Сценографирал е „Кралят умира“, но Жокера никога не умира. Така че и ако Лалов не спечели, може и той да вдигне бунт и той обаче със сигурност ще бъде много художествено изобразителен, и сцената ще се полее с цветна боя… и преди да завърша окончателно със самореклама, ще направя още едно сравнение. Понеже все пак анализирам цялостно филма, та установих, че в саундтрака на „Жокера“ липсва „Гласът на бабите“. Още една категория и генерален извод – Жокера на сцената на Алма Алтер, трябва да го има… „Симо, подготвяй се за ролята, твоя е.“

Оскар със сигурност Жокера ще получи,
защото 11 номинации да има се случи,
Георги Арсов Алтерите обаче на кого ще връчи,
ожесточена битка се отключи,
сцената на Алма Алтер след 19:30 ще се заключи,
така че бързайте да се настаните, и
победителите на Алтери 2020 да поздравите…

Шестото ми чувство нещо ми говори,
в ролята на Жокера трябва да влезе някоя жена
и за справедливост да се бори,
защото липсва Алтер за главни женски роли…

Слагайте маските на Жокера жени актриси,  от това бъдещето Ви зависи…

Ангелина Грозева

П.С.: Статията не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Всяка прилика  с реални лица е съвсем случайна…

Неда за Кралят умира

Колко често разбивате стените на реалността? А колко често късате замъци? Памперсите Ви с какво са пълни?

Ако тези въпроси Ви се струват нелогични, значи не сте гледали внимателно… Или не сте гледали където трябва. В “Кралят Умира” няма понятие “логика” – нея я има, но и я няма, зависи дали за Вас тя е нещо истинско. За мен се пропука.

Попитах няколко от актьорите в “Кралят Умира” тези въпроси, както и какво е тяхното усещане спрямо лудостта на сцената и не останах разочарована.

“В Кралят умира стените на реалността не съществуват, всичко е само в съзнанието. Всичко виси на косъм, който късайки се те праща в реалността. Замъците съществуват само като понятия. Замъкът е мираж – изграден от хартия, която се къса по-лесно, но можеш да я изградиш веднага отново. Само отломките остават и от тях започва всичко отново. Памперсите са пълни с нашите страхове, с нашите вълнения, с всичко недоизречено, което ни е страх да покажем пред света.”

Какво е Кралят Умира?

“Преживяване, което може да ти се случи само в Алма Алтер. Представление, което те докосва… И емоционално… и физически”

Какво е да откриваш невъзможното в репетиционния процес?

“За скромните три години в Алма Алтер, бях преминала през няколко екстремни репетиционни процеси – “Думи няма” по Бекет, “Хамлет” в последните му няколко версии и други. Но това заглавие… мисля, че то успя с бормашина или по-скоро някоя от онези тежките машини, с които се разбива асфалт, да си гравира собствените букви върху мозъчните гънки на всички, преминали през репетиционния му процес. Все още, чувайки самото заглавие, всеки участник в този спектакъл получава резки спазми, изразени по различен начин – някои потреперват, други получават тикове, трети дърпат шалтера на главния мозък. Но за самият репетиционен процес по-добре да не разказвам… Каквото се е случило между парчетата хартия на сцената, си остава там. Или както казваше първият ми режисьор: “Театър и любов се правят на закрити врати.”

А ето и някои дълбоки размишления, които остават у актьорите след докосването с “Чудото”.

“Пропуква се! Стената се пропуква! Къде ли е единия син чорап. Какво ли прави шутът на краля. А кралят на шута? И кой на кого е накрая. Нали ако има едно място, то има и друго на точно определена точка, другаде? Или тази хипотеза е само сън? Плод на илюзията, която е връзката между съзвездията и хората? Знаем, че всеки живот е път и вътре в него всеки път завършва със смърт. Но също мислим, че всяка смърт поставя началото на нов живот и въпреки това не сме сигурни в това. Защото сълзите от очите никога не са достатъчни, дори и да са от кралските очи. И за това плетем паяжини. Защото не вярваме на стените, тухлите, кирпича и мазилката – на конкретиката… а на празното… липсата в отсъствието. Вървим нагоре надолу по мрежите си гложди, престържа. Време е да сменим. Да сменим нещо. Преди, преди да… Преди да се върнем в началото. Антропологичното начало върху географската ширина – царската комета. Но тя липсва на небето? Всякаш регистрите на вселената са отписали нашия… Крал? Не, Император! А може би принц… кралици? Къде сте кралици? Само вие знаете отговора. Една. Две. Три. По една за титлата. Възрастта. Само вие знаете дали Царят спи. Ами ако не спи… пропуква се… Пропуква се!”

За някои това е приключение навътре, за някои е изблик, който няма как да не пуснеш навън. Предизвикателството е отправено колкото към актьорите, толкова и към публиката – да разбием царските стени и да затегнем памперсите, все пак, Кралят умира!

Неда Таскова

В навечерието на “Краля умира”

Как живеят актьорите в деня преди премиерата? Какво ги вълнува отвъд генералната репетиция? Съществува ли живот извън театъра? Ето какво споделя екипът на „Кралят умира“.

Марко Дженев обикаля София с апарат в ръка „Ще хвана всяко едно тайно кътче от София с апарата си“. Въпреки високия си диоптър или именно заради него Марко има нюх към композицията и наскоро разбира, че фотографията му се отдава.

Евгени Панчовски не излиза от Университета, когато не е в театъра той се отдава на заниманията си по филология „Ще правя презентация върху „Пътешествията на Гъливер“.

Станимира Димова му прави компания, но в полето на педагогическите науки. „Ще чертая мисловна карта“ подхвърля ни, сякаш знаем какво е това, а Стаси ни намигва „Представете си“.

София Николова я заловихме в междучасие „След известна пауза влизам отново в час. Български език за шестокласници.“

Георги Арсов също се занимава с учение, но не е каквото си мислите. „Помагам на майка ми да си напише курсовата работа по Богословие“ – споделя той.

Единствените, които заварваме в театъра са Петя Йосифова и Симеон Василев „Репетираме със Симо дипломния му спектакъл“.

Актьорът с главно „А“ – Стоил Атанасов, не можем дори да попитаме. Причината е съвсем прозаична, от негово име „На работа съм“.

А вие какво правите днес? В навечерието на „Кралят умира“.

И когато се наситя да те гледам ще те целуна и ще си отида

В “Нощта на влюбените” имахме удоволствието да имаме пълна зала… С влюбени.

Енергията, която актьори и публика обмени още с първия спектакъл, а именно вечната история за “Красавицата и звярът”, окрилените и още по-влюбени двойки останаха и за второто паратеатрално случване на вечерта, другата безсмъртна история – на “Ромео и Жулиета”.

Уви, за да се престраши някоя от тези двойки да заеме специалните кресла в залата, Гопето беше принуден да търси различни интерактивни подходи към кандидатите. В крайна сметка се намериха смелчаци. В сюблимния момент на спектакъла, когато между Ромео и Жулиета се разменя страстна целувка, следва интеракция със специалната двойка, в която се очаква също да демонстрира страст. Тази вечер обаче се случи нещо, което дори самият Георги Арсов призна, че никога не се е случвало – вторият “Ромео” грижливо прегърна своята “Жулиета” и вместо страст, публиката стана свидетел на една скромна, но говореща в пъти повече целувка по челото.

В интеракцията последваха въпроси с цел да опознаем и разберем кога, къде и как са се запознали влюбените и каква е била първата им мисъл, когато са се срещнали за пръв път. Оказа се, че и двамата не са от града (и под града имам предвид, който и да е град), а от едно село. На въпроса кой какво си е помислил за другия получихме също толкова скромен отговор – нямало е мисъл, имало е само чувство. Макар и с нотка хумор, тази семпла, но истинска история бе красиво вплетена между думите на Шекспир, Шели и Николай Георгиев.

София Николова

Суийни Тод – мюзикъл, театър и смърт на сцената на Алма Алтер

Премиерата на мюзикъла „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“ се проведе пред пълен салон в театър-лабиратория „Алма Алтер“.

Театърът се оказа малък за всички, които снощи бяга дошли да се докоснат до лондонското общество от 18 век и голяма част от публиката ще се върне отново на 19 февруари от 19:30, когато ще бъде второто представление в програмата на Университетския театър.

Това е вторият мюзикъл на младия режисьор Георги Арсов, който заедно със студентите от специалността „Авторски театър“, посяга към готическото заглавие. Авторската адаптация превръща Лондон в черно-бяла шахматна дъска, по дизайн на големия български художник Михаил Лалов, а актьорите в спектакъла – в шахматни фигури, които само привидно действат подтиквани от свободната си воля. Нестандартни решения, нови диалози, смели музикални интерпретации, „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“ е всичко онова, което можем да си представим като съвместно творчеството между млади и интересни артисти.

В главните роли на сцената стъпиха Симеон Василев и София Николова, които не се поколебаха да сготвят и публиката, за да постигнат своите престъпни намерения. Срещу тях застанаха не по-малко покварения Мирослав Филков, в  ролята на съдията и търсещият справедливост – Евгени Панчовски, в ролята на бръснаря Пирели. Джоана и Антъни, Адриана Славова и Михаил Бонев, едни от най-младите актьори в групата, се влюбиха и отлетяха в красив хореографски дует, дело на хореографа на Алма Алтер – Петя Йосифова – Хънкинс, като всички очаквания са за номинация за международните театрални награди Алтери 2020. Безспорен хит в спектакъла се превърна и намигването на режисьора на Алма Алтер – Николай Георгиев към младите творци – с миниатюрата „Циврите“.

Суийни Тод – Бръснарят демон от улица Флийт

Пешка на A1!
Kакво би станало, ако в един момент човек загуби всичко онова, което е имал и светът се сгромоляса под краката му ?

Офицер на B4!
Ще продължи напред, биха казали някои. Не и в нашия случай…
Топ на C2!
Ще отмъщава на онези, които са му отнели всичко. Но защо да спира само дотам ? Офицер на G3!
Защо не отмъсти на всички – виновни и невинни…
Кон на D5!
Защото ние хората сме си вкусни едни на други, а човешките пайове ухаят някак по друг начин…
Кон на D5!
Фигурите се движат по дъската от онзи, който ги движи. Ти от коя страна ще застанеш ?

Един спектакъл за Лондон във времето, в което хората са го отбягвали, защото са чували  легендата за онзи бръснар от Флийт Стрийт, който е намерил своите приятели- остри и пропити с кръв. Кръвта на народите и поколенията.

Каним ви на едно пътешествие под звуците на красивата музика на Стивън Сондхайм. Има причина мюзикълът да не е поставян в България, има причина и ти да дойдеш. Да, ти – защото всички имаме вкус – стига да бъдем сготвени с правилните подправки.

Режисьор: Георги Арсов
По музиката на: С. Сондхайм
С участието на: Симеон Василев, София Николова, Мирослав Филков, Камен Жижанов, Михаил Бонев, Габриела Медникарова, Адриана Славова, Андриян Асенов, Евгений Панчовски, Марко Дженев, Иваша Христова, Станимира Димова, Ангелина  Грозева, Мартина Алексиева, Любомир Георгиев

За мюзикъла с любов

Няколко думи за „Чикаго“ във Феникс театър, Лондон, „Красавицата и звяра“ в театър-лаборатория „Алма Алтер“ и предстоящата премиера „Суини Тод“.

Събота вечер е. В лондонския „Феникс“ вече няма свободни места. Все още трезвени англичани и любопитни туристи са седнали в залата и очакват мюзикъла да започне. Ах, Чикаго…Сценографията е брилянтна. Върху сцената има един стол, върху стола е поставена шапка. Завесата се отваря. По дяволите, защо им е въобще завеса. Оркестърът е сценографията.Актьорите са настанени неангажиращи от двете страни. И мюзикълът започва с „All that jazz…“

Костюмите – безсрамно разголени. Това се харесва на публиката.

Музиката тук е всичко и… добре, че е музиката. Тя увлича и ни кара да забравим кратките актьорски скечове между отделните песни, в които английската школа на старото поколение се сблъсква с новите бутафорни представи за автентичност на младите актриси, които безпардонно преекспонират и интонират всяко изречение. Ах… най-автентичен в спектакъла и много точно усетено решение на режисьора е присъствието на диригента.С лекота той влиза и излиза от действието без да има никакви претенции за велика актьорска игра, семпло и със замах.

…и тук един друг диригент ме грабва и ме отнася в кухнята на Алма Алтер, където Когсуърт (Симеон Василев) и Люмиер (Мирослав Филков) не могат да разделят властта в замъка на Звяра (Андриян Асенов). Музиката отстъпва крачка назад и разкрива човешкия свят на актьора. Свят дълбок, многопластов, който увлича без показност, без шум и без голотии, разголени са само душите. На Моника и Андриян. Двамата незрящи актьори ни отварят очите за една любовна история, която се развива в своята дълбочина и въпреки шума на аристократичната си съвременност.

Позволете си да отидете на театър и да обикнете семпло, без фанфари, но дълбоко, за цял живот. Четвъртък вечер от 19:30 с вход свободен – „Красавицата и звяра“.

Простете ми Мисис Потс, но бих искала да разкрия още малко от кухнята на „Алма Алтер“…

Не друг, а отново Георги Арсов посяга към следващия мюзикъл на сцената на „Алма Алтер“ – „Суини Тод“. В него тъмните сили изпълзяват от катакомбите на театъра… в главните роли очаквайте София Николова и Симеон Василев, а всички останали като… трупове…

Вчера си тръгнах от Лондон: мрачни улици, дъжд, плесен, безкрайно много хора, в град, който би бил магнетичен с бързаща загърната двойка, един преследвач и може би някоя друга препускаща карета.

There is no place like London…

Защото Левски не казваше ние, само аз… Обичах това негово аз.

Вчера Гопето, Ади и Софи играха ‘’Стефан Стамболов: Часът на моето убийство’’ в старчески дом ‘’Дървеница”.

В столовата. На дневна светлина. Без осветление, музика и декори. И за двамата това беше едно от най-емоционалните им преживявания. Хората от дома напираха да влязат в пространството далеч преди самото начало на спектакъла. Някои от тях бяха сложили специални костюми, други бяха дошли по домашните си чехли, но и едните и другите потънаха в историята и съдбата на Стефан Стамболов. На края на спектакъла една възрастна дама сподели: ‘’Аз съм на 90 години и цял живот чаках да ви срещна. Благодаря ви, че ми позволихте това да се случи именно в този момент. По Коледа наистина се случват чудеса’’.

Гопето ни напомня: “Стефан Стамболов е казал: ‘’Би било добре някой да вземе и да отрови всички българи над 20 години.’’ Днес съм леко разколебан в тази идея.”