Tag: Софийски университет

’’До края на света и обратно’’ 

НАЧАЛОТО

Кастинг за двугодишна професионална квалификация Авторски театър – 2011 година

ГЕРОЯТ:

Едно момче с най-българското име – Георги. 

Аз: Какво очаквате да ви се случи тук, при нас?

Той: Да се науча как да бъда себе си.

Последва едва забележима усмивка. Не сваляше поглед от мен, сякаш искаше да ми каже и нещо друго, още нещо. 

Аз това “още нещо” го разбрах още тогава, извадих т.нар. Зелен картон – приет, безапелационно.

Предстоеше ми да поставя Хамлет. Доверих му се. Този негов Хамлет стана и мой, и на много зрители видели го по цял свят. Последваха награди и овации. Реших да го пришпоря. Възложих му моноспектакъла ”Ричард, кой Ричард”. Той порасна в него, усети сладкото и горчивото на сцената. Дълъг беше този негов път – Камино де Сантяго. И като си спомня откъде започна, от онова несмело момче, кръстосало случайно сцената на Алма Алтер след училище. Чували ли сте неговата разработка на българския химн? В спектакъла “Актьорът принц” можете да я чуете. Чуете ли я, няма да я забравите, защото пипа точно там, в душичката. Последва поредица от главни роли, а след тях и поредица от питания, чуденки и въпроси. “Защо него, защо все той, защо пак той?” Защо ли? Защото му се работи, защото му се ходи по пътеката, по която го водиш, защото пилигримството е вътрешен процес, непрекъснат стремеж да намериш брод. Крачка по крачка, ден след ден, роля след роля. 

И така през 2019 година поиска да отиде до Свещената земя. Както всеки прави, взе най-необходимото – една китара. Върна се. Със себе си донесе своето любимо аз – това на музиканта. Възпял срещите си с другите пилигрими. Обърнал живота си в акорди и думи, всичко на всичко – 12 песни. Бяха оценени и подкрепени от Националния Фонд култура. Така че днес ги държим в ръцете си, облечени в една бутикова опаковка, еко и гладка като коприна. 

Премиерата беше в двора на СУ. 

До края на света и обратно. Обратното ни върна там, откъдето бяхме тръгнали, защото краят иска да се превърне в едно ново начало. 

Началото на срещата между нас – неговите слушатели и тази приказка за този път на едно момче, което продължава да търси.

Автор на текста: Николай Георгиев

С Указ номер 171 президентът на Република България – Румен Радев, награди режисьора на театър-лаборатория Алма Алтер – Николай Георгиев,  с орден „Св. св Кирил и Методий“ първа степен за особено значимите му заслуги в областта на културата.  

Президентът благодари на Николай Георгиев, Иван Терзиев, Лозан Лозанов, Донка Копринкова и Рашко Иванов, обръщайки се към тях с думите  „Вашите биографии са разказ за творческото дело, посветено на общественото развитие и духовното израстване. С художествените средства на кинематографията, театъра, архитектурата, фотографията, с утвърждаването на културни ценности и традиции  вие изграждате основополагащи ценности, възпитавате мироглед и разкривате нови хоризонти. Днешното отличие е дълбоко признание на цялото ни общество за вашите постижения и за вашата безрезервна отдаденост. Вашите професионални успехи са пример за отстояването на естетически мащаб в нашите културни традиции  и този пример е изключително важен за младото поколение, за да вижда то в културните, образователните и научните постижения инвестиции в своето бъдеще и общ български път към успеха.”

Потърсихме Господина за коментар: „Разбира се когато се съберат двама братя, това не е случайно. Кръвната връзка обикновено се превръща в духовна връзка. Така е с Кирил и Методий. Така е с братята Евлоги и Христо Георгиеви. Това не е успех на този и онзи, а успех в името на всички. Именно с това тази награда е важна. Тази награда е награда на Алма Алтер, театърът на Софийски университет и на специалността Авторски театър, защото ползата от всичко това е че младото поколение минава през културните процеси и разбира, че над конкретните, личните и професионални успехи трябва да има един успех в името на всички, в името на нацията, в името на народа. За да можем действително сред достойните представители в Европейския съюз да се наредим и ние като достойни българи.”

След дълъг период на социална изолация ’’Алма Алтер’’ се срещна със своята публика в едно от най-интимните представления от репертоара. Вчера, 15 юни, дворът на Университета приюти публика и актьори в росната си пролетна прегръдка. Проливният дъжд изсипал се минути преди началото на представлението не спря нито публиката, нито актьорите да се впуснат в това необикновено приключение, в което всичко заигра на живо и аромата на липите, и цъфналите цветя на двора, и прелитащите птици, и алармите на колите, всичко се вписа в случването. Именно случване поиска от актьорите си режисьорът Николай Георгиев преди представлението. И ето, случването се случи. Дали заради карантината, която наложи внезапна спирачка на живота ни, дали заради уюта на пространството, дали заради жаждата за нова среща, спектакълът оживя така, както никога досега.. 

Актьорски състав: Георги Арсов в ролята на Ромео, Неда Таскова в ролята на Жулиета, Марко Дженев в ролята на  Меркуцио, Мирослав Филков в ролята на Тибалт, Константин Кучев в ролята на Отец Лоренцо, Атанас Великов в ролята на граф Парис, София Николова в ролята на Дойката, Валерия Димитрова и Адриана Славова.