Tag: симеон василев

Под ярема на безумието

Ръководител на проекта: изследовател ас. Докторант магистър богомил бръснар иконом прокуратор Симеон Николаев Василев Софийски

АНОТАЦИЯ

Постепенната експликация на субектната децентрализация изисква визуализация посредством даден творчески и/или образователен медиум. Под „изисква“ тук се има предвид необходимост със социален характер, тъй като единствено субектите от социалната сфера могат да извлекат каквато и да е полза от рамкираното пояснение на тяхната обреченост (т.е. изискването няма никакъв друг физически, гносеологически, онтологичен или ноуменален статус). Проектът „Под Ярема на Безумието“ цели да задоволи горепосочената необходимост, чрез запълването на проблематичната визуализация със също толкова проблематичното си съдържание. Във времена в които количеството се очертава като по-важно от качеството, информацията като по-значителна от знанието, изкуственият интелект като по-съществен от своя органичен вариант, и безумието като по-комерсиално от мъдростта, съставянето на огледало за очерталата се ситуация би довело до сформирането на полезни изводи и заключения относно бездната на съвременната душевност. Проектът „Под Ярема на Безумието“ цели  да ориентира монадите към въпросните изводи и заключения, не с цел избавяне от вече установилия се постултратехнометамодернизъм – затова вече е твърде късно – но с цел даряване на достойнството на знанието, самопознанието и самосъзнанието в контекста на ковчега, в който съвременното общество се намира. 

ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА 

Анализ на състоянието на научните изследвания по темата на проекта и актуалност на научната проблематика (до 1 стандартна страница)

Проектът „Под Ярема на Безумието“ овладява своята състоятелност с повишена бдителност относно границите на тази състоятелност. Ако предприетия анализ стане твърде експанзивен със съответните си наблюдения, прозорливостта на наблюденията спонтанно бива обезценена посредством серия от шаблонни, рутинни, банални, тривиални и прозаични твърдения, най-често поднесени под формата на закачливи шеги и вицо-подобни басни. Ако тези твърдения локализират предприетия анализ в крайността на несъстоятелността, те биват редуцирани и взети в своята цялост, която отново насочва наблюдателя към съдържателното ядро на наблюдаваното. Това се прави с цел удържането на финия баланс на анализа, без който баланс истината рискува твърде остро разобличаване отвъд-ясно-зададените-естетически=рамки-на=своята~демаркация. В допълнение към това, анализът очаква да постигне своята ентелехия в процеса на работа, която ентелехия представлява имено фундаменталната инвалидицация на центричното-тълкуване за „Баланса“, особено когато той ни се явява като Събитие. Това прави проектът особено актуален, тъй като той цели да се противопостави на параметричните парадигми в съвременното общество, които превръщат въпросното общество по-скоро в административен рай отколкото в реален ад. В резултат на което, административните елементи изцяло заменят тези, принадлежащи на реалността, което води до масовото обезценяване на съставните части на съвременното общество. К0ето в0ди д0 мас0в0т0 0безценяване на съставните части на съвременн0т0 0бществ0. К03т0 в0д1 д0 м4с0в070 0бEзцEняв4н3 н4 съст4вн173 ч4с71 н4 съвр3м3нн0т0 0бщ3с7в0. К03т0 в0д1 д0 м4с0в070 0бEзцEняв4н3 н4 съст4вн173 ч4с71 н4 съвр3м3н173 0бщ4c1. К03т0 в0дi д0 м4с0в070 0бEзцEняв4н3 н4 съст4вн173 ч4с71 н4 съвр3м3н173 пр0с74ц1. 001010 00101010101010 10 0101 0101 01011  010010 100 1010010 100 01010 0101010111 10000 10010 010101011 11 00 00100. 0 0 0 0.

Цели на проекта (до 1 стандартна страница)  
Проектът цели да се противопостави. Да конформира. Да умира и със загиването си да твори. Най-малко… достойно е ако ще се умира, субектът сам да издиктува своя епитаф, вместо да разчита на това някой изкуствен интелект да го генерира. С това твърдение не се отправя критика към изкуствения интелект, който сам по себе си изпълнява функциите си брилянтно. Критиката е по скоро насочена към едно административно, проектно-заложено общество, което е свалило своите изисквания и чувствителността на своята субектност до нива в които тя се превръща в излишна. Органичният интелект редуцира себе си до етап в който той не е просто еквивалентен на изкуствения, но е и видимо инфериорен на него, поради критерии, които органичният интелект сам поставя и изисква от себе си и от своите околни под-=~вариации.

Описание на изпълнението на проекта (до 4 стандартни страници)

Изследователските задачи биват фиксирани посредством паноптикона. Методологията черпи вдъхновение от дадаизма. Видовете дейности са синтетични, определени от ролята на участниците и участващите в организационното изпълнение на проекта. Ролята на участниците и участващите в организационното изпълнение на проекта е определена от видовете дейности. По този начин проектът разчита на само-определение чрез взаимо-определение, с допълнителна експериментална задача, целяща определянето на границите между паразитизма и мутуализма и как и кога едното преминава в другото. Надеждата е това наблюдение да доведе до едно по-задълбочено разбиране за светлината на автономията и сенките плъзващи от нея. Ето и още няколко произволни думи: копче, лист, небе, ебе, сух, генеалогия, Brain dead, eye drops, Pain meds, cyclops, Daybed, iPod, “May-back,” Maybach, Trainwrecks, sidewalks, Payless, high-tops, K-Fed, iHop

Playtex, icebox, that’s how much we have in common, up on this mic when we’re on it,

Очаквани резултати и научни приноси. Приложимост на резултатите (до 2 стандартни страници)

“After returning to work I no longer suffered from the nightmares that had caused me to go running back to the factory in the first place. And yet I continued to feel, if somewhat faintly, the atmosphere of those nightmares, which was so like the atmosphere our temporary supervisor had brought to the factory. I believe that this feeling of the overseeing presence of the temporary supervisor was a calculated measure on the part of the Quine Organization, which is always making adjustments and refinements in the way it does business. The company retained its policy of not accepting resignations. It even extended this policy at some point and would not allow retirements. We were all prescribed new medications, although I can’t say exactly howmany years ago that happened. No one at the factory can remember how long we’ve worked here, or how old we are, yet our pace and productivity continues to increase. It seems as if neither the company nor our temporary supervisor will ever be done with us. Yet we are only human beings, or at least physical beings, and one day we must die. This is is the only retirement we can expect, even though none of us is looking forward to that time. For we can’t keep from wondering what might come afterward – what the company could have planned for us, and the part our temporary supervisor might play in that plan. Working at a furious pace, fitting together those small pieces of metal, helps keep our minds off such things.” – Thomas Ligotti, “Our Temporary Supervisor”

Ключови думи

Externism, Karawane, ‘Pataphysics

 2. Изисква се… да се изисква

Колко често разбивате стените на реалността? А колко често късате замъци? Памперсите Ви с какво са пълни?

Ако тези въпроси Ви се струват нелогични, значи не сте гледали внимателно… Или не сте гледали където трябва. В “Кралят Умира” няма понятие “логика” – нея я има, но и я няма, зависи дали за Вас тя е нещо истинско. За мен се пропука.

Попитах няколко от актьорите в “Кралят Умира” тези въпроси, както и какво е тяхното усещане спрямо лудостта на сцената и не останах разочарована.

“В Кралят умира стените на реалността не съществуват, всичко е само в съзнанието. Всичко виси на косъм, който късайки се те праща в реалността. Замъците съществуват само като понятия. Замъкът е мираж – изграден от хартия, която се къса по-лесно, но можеш да я изградиш веднага отново. Само отломките остават и от тях започва всичко отново. Памперсите са пълни с нашите страхове, с нашите вълнения, с всичко недоизречено, което ни е страх да покажем пред света.”

Какво е Кралят Умира?

“Преживяване, което може да ти се случи само в Алма Алтер. Представление, което те докосва… И емоционално… и физически”

Какво е да откриваш невъзможното в репетиционния процес?

“За скромните три години в Алма Алтер, бях преминала през няколко екстремни репетиционни процеси – “Думи няма” по Бекет, “Хамлет” в последните му няколко версии и други. Но това заглавие… мисля, че то успя с бормашина или по-скоро някоя от онези тежките машини, с които се разбива асфалт, да си гравира собствените букви върху мозъчните гънки на всички, преминали през репетиционния му процес. Все още, чувайки самото заглавие, всеки участник в този спектакъл получава резки спазми, изразени по различен начин – някои потреперват, други получават тикове, трети дърпат шалтера на главния мозък. Но за самият репетиционен процес по-добре да не разказвам… Каквото се е случило между парчетата хартия на сцената, си остава там. Или както казваше първият ми режисьор: “Театър и любов се правят на закрити врати.”

А ето и някои дълбоки размишления, които остават у актьорите след докосването с “Чудото”.

“Пропуква се! Стената се пропуква! Къде ли е единия син чорап. Какво ли прави шутът на краля. А кралят на шута? И кой на кого е накрая. Нали ако има едно място, то има и друго на точно определена точка, другаде? Или тази хипотеза е само сън? Плод на илюзията, която е връзката между съзвездията и хората? Знаем, че всеки живот е път и вътре в него всеки път завършва със смърт. Но също мислим, че всяка смърт поставя началото на нов живот и въпреки това не сме сигурни в това. Защото сълзите от очите никога не са достатъчни, дори и да са от кралските очи. И за това плетем паяжини. Защото не вярваме на стените, тухлите, кирпича и мазилката – на конкретиката… а на празното… липсата в отсъствието. Вървим нагоре надолу по мрежите си гложди, престържа. Време е да сменим. Да сменим нещо. Преди, преди да… Преди да се върнем в началото. Антропологичното начало върху географската ширина – царската комета. Но тя липсва на небето? Всякаш регистрите на вселената са отписали нашия… Крал? Не, Император! А може би принц… кралици? Къде сте кралици? Само вие знаете отговора. Една. Две. Три. По една за титлата. Възрастта. Само вие знаете дали Царят спи. Ами ако не спи… пропуква се… Пропуква се!”

За някои това е приключение навътре, за някои е изблик, който няма как да не пуснеш навън. Предизвикателството е отправено колкото към актьорите, толкова и към публиката – да разбием царските стени и да затегнем памперсите, все пак, Кралят умира!

Неда Таскова

Човеците на Йовков сме ние, но преди век. Век и половина. Малко по-бедни. Малко по-необразовани. Но и малко по-човечни. И мъката ни по-дълбока, и щастието ни по-същностно. Станал по-изгрев слънце Симеон Василев не приказва. Мълчи и мисли. Мисли и мълчи. А мислите му…

Кажи ми, Вълкадине, с какво съм аз различен от теб? С какво всички ние сме различни от вас.

Ти от Йов? Ти от Гилгамеш? Ти от Едип? Ти от Хамлет или от Макбет? Ти от Фауст или от младия Вердер? От онези заблудените Ивановци, Карамазов и Илич? От Кандид, Ередия, Артур или Кихот?

Нима това е проклятието на мисълта? Когато съзнанието екскрементира въпроси, човекът се превръща във философ. Мисълта сковава, прави те статичен, все по-безсмислен и по-философичен. Това са те – философите: хора, които робуват на себе си. Тяло, което робува на течност побрана в череп, която от уважение наричаме орган. Не са ли те най-смелите сред нас, Варадине? Тоест най-видните глупаци. Какви чудни мелодии изобретяват с този орган!

Приемайки безумието с отворени ръце, те задават въпроса непосредствено – като теб. Падат на крака, вдигат глава и имат скромната наглост да се обърнат към небесата и да желаят вниманието на Всевишния. И той ще откликне, разбира се. Че нали е добър? Или поне така си е мислел Сократ, редуцирайки Бог до тази празна абстракция, т.нар „Благо“. Единствен Пирон се опази от знанието, от отговора, докато Зенон, по-късно, Сенека, Аврелий и Епиктет задавът „въпроса“ към дърветата и горите. Навярно стоиците, подобно на горските зверове, намират себе си и своя Бог насред природата. А Аристотел и перипатетиците, та те дори не се осмеляват да го намерят. Задоволяват се просто с това да го преследват.

Какво остава за средновековните философи? За Августиниянците, Томистите, схоластиците, които правят от Бог едно копеле,  син на себе си, криещи се зад измъчената и разпната идея за Тройцата.

Губим Бог, Вълкадине. Губим го в мислите си. И така той губи нас в мъгла от концепции, идеи и абстракции.

С кой би предпочел да говориш ти, Вълкадине, с машина или със звяр? С Бога на Спиноза, или с този на Шопенхауер? Или може би с труп? До там стигна този наш Господ в нашето време, до неговата собствена смърт.

Мълчанието, не липсата на отговор, то е отговорът.

А тишината… тишината е всеприсъстващият идеал, към който никой не желае да посегне. А колко жалко е това, след като единствено при нея съзнанието може да намери своята последна радост.

Симеон Василев

“Последна радост” можете да гледате тази вечер, 03 декември 2019, 19:30 часа. ВХОД: СВОБОДЕН

Спектакълът е финансиран от Национален Фонд Култура.

Как живеят актьорите в деня преди премиерата? Какво ги вълнува отвъд генералната репетиция? Съществува ли живот извън театъра? Ето какво споделя екипът на „Кралят умира“.

Марко Дженев обикаля София с апарат в ръка „Ще хвана всяко едно тайно кътче от София с апарата си“. Въпреки високия си диоптър или именно заради него Марко има нюх към композицията и наскоро разбира, че фотографията му се отдава.

Евгени Панчовски не излиза от Университета, когато не е в театъра той се отдава на заниманията си по филология „Ще правя презентация върху „Пътешествията на Гъливер“.

Станимира Димова му прави компания, но в полето на педагогическите науки. „Ще чертая мисловна карта“ подхвърля ни, сякаш знаем какво е това, а Стаси ни намигва „Представете си“.

София Николова я заловихме в междучасие „След известна пауза влизам отново в час. Български език за шестокласници.“

Георги Арсов също се занимава с учение, но не е каквото си мислите. „Помагам на майка ми да си напише курсовата работа по Богословие“ – споделя той.

Единствените, които заварваме в театъра са Петя Йосифова и Симеон Василев „Репетираме със Симо дипломния му спектакъл“.

Актьорът с главно „А“ – Стоил Атанасов, не можем дори да попитаме. Причината е съвсем прозаична, от негово име „На работа съм“.

А вие какво правите днес? В навечерието на „Кралят умира“.

„Алма Алтер“ често е заклеймяван като театър, в който преобладават дамите, а Николай Геогиев като режисьор, който предпочита да работи със силната женска сексуална енергия и да я преобразува в творческа. От години сме свикнали в театъра да има един или максимум двама секс-символи, които да обират сърцата на момичетата и множество актриси, от които трудно можеш да откъснеш очи.

Онези, които не бива да забравяме…

В последните няколко години обаче правилата не са това, което бяха и на сцената на Алма Алтер се качиха младите, различните, иновативните. Представяме ви петимата, които не бива да изпускате на сцената.

Красивият

Сини очи, руси коси, атлетично тяло на професионален танцьор. Михаил Бонев е лицето, което трябва да запомните. Само на 17 години Мишо има зад гърба си над 10 спектакъла, завършва специалността „Авторски театър“ и е отправил поглед към върховете на съвременния танц. До края на сезона можете да гледате Мишо в: „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30

Арогантният

Къдрави коси и самодоволна усмивка са запазената марка на винаги уверения в себе си Евгени Панчовски.  Генчо, както го наричаме, спечели сърцето на недостъпната София Николова и от тогава единствените очи пред които свежда поглед са нейните. Брилянтният английски на Евгени му позволява да си играе с акцентите, както си поиска и с това спечели сърцето на публиката като ненадминатия бръснар Пирели в Суийни Тод. До края на сезона можете да го гледате в: „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30

Хипито

Атлетичен, къдрокос, зелен до дъното на душата си. Камен Жижанов ще ви спечели с любовта си към природата и безрезервната си доброта. Все по-рядко можем да видим Камен на сцената, защото сърцето му е там: в гората, до реката, със своето хъски, спасено от улицата и със стотиците си истории, които ще ви направят по-добър човек. Неспиращото му любопитство към живота изпраща Камен в Калифорния за това лято, очакваме го отново през новия сезон.

Вампирът

Бледо лице, гарванов нос и дълбок отвеян поглед. Симеон Василев рядко излиза на дневна светлина. Разпънат между философията и театъра, между разума и душата си, Симеон Василев често стои зад завесите и общува предимно със себе си. Нихилист до мозъка на костите си Симо е повече от магнетичен, но недостъпен. Врекъл се е във вярност на смъртта. Симо можете да гледате в последния мюзикъл на Алма Алтер – „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30, разбира се в главната роля.

Ироничният

Какъв е цветът на очите на Хумора? Синьо, синьо… като морето. Иронията и брилянтният ум на Мирослав Филков го нареждат сред най-желаните мъже в „Алма Алтер“. И тук вече не говорим за момчета. Спокоен в живота, но пълен с енергия на сцената Миро е готов на всякакви експерименти и да рови до дъно в себе си. Болката е най-силното оръжие на иронията. До края на сезона Миро може да видите в „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30

Посвещавам този материал на Георги Арсов и неговата китара. С иронично намигване,
Вал