Алма Алтер откри Летния театрален сезон с “Ромео и Жулиета”

Има неща които не можеш да си представиш, не можеш да разкажеш или опишеш. Като вкуса на ябълката, опитай се да го опишеш с думи и ще откриеш тяхната слабост. Всичко казано ще е по-малко от тръпчивия й вкус. Тези неща са силни  в своето собствено случване. Те не могат да бъдат провокирани, те прост са.

Едно такова нещо беше снощи. Случи се в двора на Софийския Университет – Театър-лаборатория Алма Алтер откри своя летен театрален сезон със спектакъла “Ромео и Жулиета или сонет за безсмъртната любов”. Двор се изпълни с аромат на цъфнали липи, птича песен, музика и хора, много хора. Не стиганаха нито пейките, нито столовете, за да ги настаним. Едно такова свойско, градинско, лятно случване в което през цялото време имаше една невероятна тишина, която проникваше навсякъде, дори в опияняващата поетика на шекспировия текст. Един спектакъл отвъд думите и категориите, един спектакъл на мига, на комуникацията, на срещата между човеците – зрители и актьори. Породи се отдавна забравеното усещане  за близост, но не физическа, а духовна, онази близост, която след алиенацията от пандемията изгубихме, забравихме. Имаше едно такова специално усещане за човеци, за общност, за комуникация, не случайно този спектакъл е носител на наградата за Съвременна класика от Международния фестивал в Печ, Унгария.

Надяваме се, че следващите вечери в двора на Софийския университет ще продължат да радват зрителите, които дълго ще носят докосванията си със спектакълите.

Николай Георгиев

В прогамата на летния сезон можете да гледате:

29 юни – Когато няма апетит за череши

9 юли – Цар Лъв

15 юли – Красавицата и Звяра

22 юли – Суийни Тод, бръснарят демон от улица Флийт

29 юли – Гаврошовци и котета разбойници

Начало: 20:00 ч. ; ВХОД: СВОБОДЕН

Най-вълнуващата любовна история за Ромео и Жулиета оживя под липите в Софийския

След дълъг период на социална изолация ’’Алма Алтер’’ се срещна със своята публика в едно от най-интимните представления от репертоара. Вчера, 15 юни, дворът на Университета приюти публика и актьори в росната си пролетна прегръдка. Проливният дъжд изсипал се минути преди началото на представлението не спря нито публиката, нито актьорите да се впуснат в това необикновено приключение, в което всичко заигра на живо и аромата на липите, и цъфналите цветя на двора, и прелитащите птици, и алармите на колите, всичко се вписа в случването. Именно случване поиска от актьорите си режисьорът Николай Георгиев преди представлението. И ето, случването се случи. Дали заради карантината, която наложи внезапна спирачка на живота ни, дали заради уюта на пространството, дали заради жаждата за нова среща, спектакълът оживя така, както никога досега.. 

Актьорски състав: Георги Арсов в ролята на Ромео, Неда Таскова в ролята на Жулиета, Марко Дженев в ролята на  Меркуцио, Мирослав Филков в ролята на Тибалт, Константин Кучев в ролята на Отец Лоренцо, Атанас Великов в ролята на граф Парис, София Николова в ролята на Дойката, Валерия Димитрова и Адриана Славова.  

И когато се наситя да те гледам ще те целуна и ще си отида

В “Нощта на влюбените” имахме удоволствието да имаме пълна зала… С влюбени.

Енергията, която актьори и публика обмени още с първия спектакъл, а именно вечната история за “Красавицата и звярът”, окрилените и още по-влюбени двойки останаха и за второто паратеатрално случване на вечерта, другата безсмъртна история – на “Ромео и Жулиета”.

Уви, за да се престраши някоя от тези двойки да заеме специалните кресла в залата, Гопето беше принуден да търси различни интерактивни подходи към кандидатите. В крайна сметка се намериха смелчаци. В сюблимния момент на спектакъла, когато между Ромео и Жулиета се разменя страстна целувка, следва интеракция със специалната двойка, в която се очаква също да демонстрира страст. Тази вечер обаче се случи нещо, което дори самият Георги Арсов призна, че никога не се е случвало – вторият “Ромео” грижливо прегърна своята “Жулиета” и вместо страст, публиката стана свидетел на една скромна, но говореща в пъти повече целувка по челото.

В интеракцията последваха въпроси с цел да опознаем и разберем кога, къде и как са се запознали влюбените и каква е била първата им мисъл, когато са се срещнали за пръв път. Оказа се, че и двамата не са от града (и под града имам предвид, който и да е град), а от едно село. На въпроса кой какво си е помислил за другия получихме също толкова скромен отговор – нямало е мисъл, имало е само чувство. Макар и с нотка хумор, тази семпла, но истинска история бе красиво вплетена между думите на Шекспир, Шели и Николай Георгиев.

София Николова

Къде останаха всички Жулиети в моя живот?

Тази вечер в „Ромео и Жулиета“ до Георги Арсов застава Неда Таскова. След партньорството на Танита Генова, Зора Колева, Виолина Иванова, Натали Дакова, Илианна Сербезова и Аделина Анатолива, нямаше как да не попитам Гопето – защо според теб Жулиетите винаги ти бягат?

  • Защото любовта на сцената е нещо плашещо. Театърът ни дава правото на избор – да преживееш своя 14-ти бал отново и отново или да тръгнеш по новите трамвайни линии на “Графа”, да се вгледаш в спомените си и да си кажеш: “Къде останаха всички Жулиети в моя живот?”. Отговорът може да намериш като се върнеш по “Шишман” (на път можеш да хапнеш една супа), да се усмихнеш на дядото до опашката на коня, да влезеш в подлеза, да се озовеш на “Цар Освободител”, да отвориш желязната врата и да скочиш на сцената. Защото сцената помни и за разлика от хората не пита, а винаги прощава.

Попитах и Неда “Ти как би се описала?”

  • В една степен съм хамелеон, защото винаги гледам да реагирам адекватно на ситуацията. Колибри, защото съм с 200 напред и за част от секундата съм с 200 назад. Аз съм Божие дете, частичка от Вселената и съм изпълнена с вяра и сила. 
    Силата ми е дошла от опит, който животът обича да ми бута и да гледа как се препъвам и как ще се изправя, за 20 години не съм имала един “лек” ден. 
    Не знам как да го кажа с по-малко думи. Може би “Духовната дама, която ще те обича без да ти позволи да й се качиш на главата”.