“Господи… те те разпнаха, макар, че те обичаха… Обичаха ли те? Разпнаха ли те? А ти, Господи възкръсна ли? За кого? Ти си имал за кого да възкръснеш, затова си възкръснал… а, аз? Аз се разпнах сам и ще остана разпнат… завинаги… като този Разпети петък, вечно разпъван и никога достатъчно разпнат. Без надежда за Възкръсване. Възкръсването е в неделя, само в неделя, Господи. Как да те достигна Господи, как? Като между петъка на моето Разпъване и неделята на твоето Възкръсване има събота, цяла една събота в която никой не разпъват, но и никой не възкръсва.” Николай Георгиев
