fbpx

Честит Рожден Ден, Пет

Актьорите от Алма Алтер на всички времена пожелават на хореографа на Алма Алтер – Петя Йосифова-Хънкинс:

АБСУРДЕН, БОРБЕН, ВЕЛИКОЛЕПЕН, ГРАЦИОЗЕН, ДИНАМИЧЕН, ЕКЛЕКТИЧЕН, ЖИЗНЕН, ЗДРАВ, ИНТЕРЕСЕН, ЙОГА, КРАСИВ, ЛИЛАВ, МЕЧТАН, НЕЖЕН, ОПИЯНЯВАЩ, ПРЕКРАСЕН, РАДОСТЕН, СТРАСТЕН, УРАВНОВЕСЕН, ФАНТАСТИЧЕН, ЦВЕТЕН, ЧАРОВЕН, ШАНТАВ, ЩАСТЛИВ, ЪПСУРДЕН ;), ЮВЕЛИРЕН, ЯГОДОВ

ЖИВОТ!

Да си много вдъхновена и от идеи окрилена, с усмивка и творчество – само напред, Пет!
Напред и нагоре, Пет’!
Мечтите са, за да се сбъдват.
Пет, пожелавам ти малко, но от сърце: Малко здраве, но всеки час, малко късмет, но в нужния момент, малко любов, но от подходящите хора, малко щастие, но всеки миг и малко доброта, но истинска и неподправена.
Петата принцеса по предназначение полска прелестна приемница проектира природната прожекция по приятелство и провидение. Пробите пропорционално просветват през прозореца: Посветени. Пламтящи. Променящи. Прекрасна Пет, пожелавам, просълзявам, припявам! Присъстващ постоянно проВал 🙂

Всеки, който иска да се включи в инициативата да ъплоудне своето видео в Youtube и да ни го изпрати на almaalter@yahoo.com

Пет за Бурята

Просперо, Ариел, Калибан и Миранда попадат в една мълниеносна, опустошаваща, поетична, еротична, дори цинична буря. “Времето върви различно за различните хора”* и полунощ е относително понятие. Камбаните бият на едно с ударите на сърцето, а миналото, настоящето и бъдещето са се смесили в една симбиоза на времето. Едно е сигурно, “Колкото е по-горчиво миналото, толкова е по-сладко настоящето.”* 

Всяка минута Просперо остарява, но не бива да “остаряваш преди да си поумнял”*.

Миранда отключва и заключва комплекса на Електра и “любовта й е емблема на сляпата необмисленост”*

Калибан знае, че е “ужасно да бъдеш цивилизован, защото когато стигнеш до края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата.”

Ариел живее на границата между светлината и тъмнината и знае, че “Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнина. Наздраве за тъмнината!”* И всички отпиват от горчивата чаша на съмнението, което е рана, която не оставя белег. 


Петя Йосифова-Хънкинс

*Шекспир