ОТЕЛО по Уилям Шекспир

Доблестният мавър, чистосърдечната Дездемона, изисканият Касио –
всички те, са пионки в ръцете на своя „пъклен кукловод – Яго”.


Кукловодът гледа отгоре, но какво се случва, когато той реши да поведе и то с наслада своите марионетки в хода на действието? Дали ще ни потопи в най-мътната чернилка на душите, в най-тихото на телата, в най-горещата кръв, раздробяваща мозъка на пръснати навсякъде парченца без да ни подава ръка, за да се измъкнем?
Можем ли да разкажем Отело днес?

Истината е, че не трябва да го разказваме. Всички сюжети за далечни битки са разказани, всички романтични девойки са вече влюбени. През фрагмента, през тялото и бруталната експресия на музиката, острите погледи на лицата, безумното бушуващо в нас, ще се изправим пред всепозволеността на днешния ден. Пред самите себе си. Пред бесовете си. Само тогава ще можем да издействаме Отело, да го деконструираме на съставните му части, за да разберем от какво е направен, от какво сме направени ние – човеците на днешния ден. Само тогава ще можем да ви срещнем – не красиво, опаковано или съвършено, а автентично, човешки. Защото толкова много ни липсва тази среща днес.

Режисьор: Георги Арсов
Хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс
Композитор: Константин Кучев
Участват: Орнелла Цолканов, Димитър Димитров, Жулиян Желязков, Станимира Димова, Елена Григорова, Мариела Димитрова и Даниел Петков

Спектакълът е част от проекта “Културни мостове – България, светът и ние”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура.

АНТИГОНА по Жан Ануи


Аз съм Антигона.
Не онази от учебниците. А тази – дребната, мургавата, която мисли, че няма право на глас.
Тази, която се изправя – сама срещу Креон, срещу Тива, срещу света.
Тази, която си мисли, че ще умре. Но въпреки това – не се отказва.
„Антигона“ е разрив. Разрив между света и младото същество, което още помни какво е да искаш всичко – веднага.
“Антигона” е бунт:
на момичето, което не иска да слуша;
на жената, която отказва да живее на малки трошици щастие,
на човека, който все още може да каже НЕ.
Моноспектакълът на Валерия Димитрова е откровение, рана, съпротива.
Сценичната чувствителност на Петя Йосифова и музикалната дълбочина на Игнасио Карваджал се завихрят като торнадо, чието ядро е Антигона.
Трагедията е чиста работа.

„Антигона“ е авторски моноспектакъл по текстове на Жан Ануѝ, Николай
Георгиев и Валерия Димитрова, под режисурата на Петя Йосифова-Хънкинс, който съчетава в себе си визуален и физикъл театър. Спектакълът пречупва класическата история през оптиката на съвременния ден, през личното и автобиографичното, през актьора-човек Валерия Димитрова, чието духовно поле и тяло стават ринг – сцена за вечния сблъсък между власт и съвест, между закона и любовта.

Музиката е дело на испанския композитор Игнасио Карваджал, който определя
своя стил като „минималистичен“, а неговите звукови пространства създават пулс и
ритъм, които превръщат текста и движението в сакрално действие.

„Антигона“ е не само среща с един мит, пренесен в настоящето, но и интимно
изследване на границата между личното и универсално – класическото, между
историята на античността и гласа на съвременната жена, която би отказала всичко друго, но не и това да се заяви – “Сама срещу света”.

Режисьор: Петя Йосифова-Хънкинс
Моноспектакъл на: Валерия Димитрова
Музика: Игнасио Карваджал
Превод: Мария Коева

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез #NextGenerationEU . Схема BG‑RRP‑11.020 – Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ, договор номер № BG-RRP-11.020-0086-C01.

See less