Tag: НФЦ

Днес за Жири ни разказав Косьо

“Жири”. Винаги съм участвал в този филм, още отпреди да зная какво е филм. Той е съществена част от човека и артиста, който съм. Моят герой – Пинко, е човек, чиято глава е истински празна, благодарение на което постоянно улавя всякакви сигнали от близки и далечни галактики. И най-вече – музика. Тази музика той споделя с хората, превръщайки се в огледало на техните емоции, изразени и неизразени. 

Жири е момчето, което пораства. А Пинко е свободният поток на музиката, в който нагазва Жири, за да намери своята същност, своята музика, своя свят.  

Да кажа, че почувствах този филм по време на снимките, ще бъде, все едно да обясня с думи колко е вкусен шоколадът. За мен това не е филм, а жива реалност. Не знам дали ще става за гледане. Със сигурност знам, че ще бъде истинско, толкова истинско, че е възможно екраните и прожекционните апарати да не го понесат. А зрителят от киното внезапно да се озове някъде другаде, на място, което не е място, където душата е разперила криле за свободен полет към…

Автор на текста: Константин Кучев

Снимки: Валерия Димитрова

Продуцент: АРС Диджитал

Жири е заснет с финансовата подкрепа на НФЦ

Днес за Жири ни разказва Елена Петрова

Когато дъждът е радост!

Когато бягането не е в краката, а в сърцето!

Когато сълзите са сила!

Когато думите спират в гърлото, а тишината крещи!

Един лабиринт в който всички влязохме, за да се изгубим и в края да намерим по-добрите нас!

Трудно е да бъдеш най-истинският себе си, защото ставаш прозрачен!

Тя-жената, моята героиня влезе в тази реалност, за да се претопи и да стане нова, друга!

В началото твърда като скала, вярва, че всичко трябва да се подчинява на нейната представа за света, че може да контролира живота на сина си, че прави най-доброто като майка, но никога не го пита, той как се чувства, за какво мечтае, от какво го е страх?

А в края всичко се разпада пред очите й! Светът й се срива, като пясъчен замък, който вълните поглъщат. Тя е чуплива, невидима, сянка, спомен за самата себе си!

А всичко започна с един дъжд. Първи снимачен ден. Всички са в трескаво очакване, като пред старт! Подготвят се, усмихват се, вълнуват се! Всеки момент ще чуем начало. Снимките целия ден са навън. Дъждът красиво и нахално продължава да вали! Търси внимание. И той иска да участва, да бъде герой в това приключение. Така и става. Никой не се отказва! Ще се снима навън под дъжда! Всички започват да пеят, да танцуват и свирят! Няма как да е по-истинско! Страхотни млади хора!

Малко по-късно, когато дойде ред на моята сцена за деня слънцето ни огря! Дъждът беше приключил за днес! Изигра своята роля. Продължихме по график, а препятствията по пътя само ни учат и могат да добавят стойност и емоции, които помагат на процеса!

А последният снимачен ден беше събрал в себе си смирение, тишина, молитва!

Язовир Пчелина! Магично и тайнствено се чувствах там! Сякаш природата те прегръща и ти прошепва- вярвай, мечтай, бъди!

Не бързай да пораснеш! Не се страхувай да останеш толкова малък, колкото искаш да бъдеш голям-казва моята героиня на Жири! Човек не трябва да бъде сам!

Благодаря за преживяването!

Благодаря на всички прегърнали този проект!

Благодаря на целия екип, пред и зад камерата!

Автор на текста: Елена Петрова

Снимки: Валерия Димитрова

Продуцент: АРС Диджитал

Жири е заснет с финаносвата подкрпета на НФЦ.

  От пети А на основното училище до Софийския Университет

от 1986 до 2020

Днес за Жири разказва сценариста на филма – Николай Георгиев

Жирафчето се прибира вкъщи с малко кученце, баба му: ”Или аз, или куче!” 

Жирафчето клинчи, увърта, шмекерува, хитрува.

Става нощем и отива в стаята на родителите си. Те спят, значи не могат да му забранят.  Мушва се под юргана между майка си и баща си, едната му ръчичка държи ръката на мама, другата на татко. На сутринта отново е сам. 

Отваря врата и внезапно чува: ”Здравей! Как си ?” Това е Здравейчето, което по няколко пъти на ден нарочно се разминава с него, за да го поздравите.

Жирафчето: ”Здравей! Добре съм ?”

В сутрешната бъркотия всички ходят на глава – така ги вижда Жирафчето, направил стойка на глава в отвора на вратата. Мама и тате тръгват на работа, баба му хвърля една след друга дрехите му. Вече е облечен. И тича надолу по стълбите, за да отвори тържествено вратата на асансьора. Готово. 

В училище, докато другите пишат в тетрадките си той рисува голям жираф. Учителката грабва тетрадката му. 

След училище някакви големи момчета го блъскат и обвиняват: ”Ей, Жираф, защо се блъскаш ?” Свалят го на земята. 

Баща му: ”Бият ли те, бий и ти!” Започват тренировки. Баща му го налага. Жири се отбранява, не иска да удари баща си, но се ядосва и го поваля с едно кроше на земята. Всичко това е минало.

Сега Жирафчето е Жири. Сега е студент, голяма работа в СУ – ще става артист. Ще играе убиеца – крал на Шекспир – Ричард III. Търси приятеля си, Давид, от училище, но никога не го намира вкъщи. Давид има нови приятели, случайно ги среща, когато на една стена пишат: ”Удоволствието да умреш млад”. Нахвърля се върху тях, крещейки: ”Неееее…”. Бой. И той е на земята. Колко бързо свършват и най-прекрасните приятелства – училищните.

Среща Лили. Първото влюбване. Страшен маратон. Докато не се намерят един друг в къщата-музей на Гео Милев, среща, която има необикновен финал.

Да обичаш значи да се вричаш.

Да обичаш значи да се отричаш. .

Обичам те и се вричам във всичко, което си ти. 

Обичам те и се отричам от всичко, което не си ти.

Текст: Николай Георгиев

Снимки: Валерия Димитрова и БНТ, личен архив

Продуцент: АРС Диджитал

Филмът е реалзиран с подкрпеата на Национален Филмов Център