fbpx

Искам да ви разкажа за една приказка, която се роди пред мен

’’До края на света и обратно’’ 

НАЧАЛОТО

Кастинг за двугодишна професионална квалификация Авторски театър – 2011 година

ГЕРОЯТ:

Едно момче с най-българското име – Георги. 

Аз: Какво очаквате да ви се случи тук, при нас?

Той: Да се науча как да бъда себе си.

Последва едва забележима усмивка. Не сваляше поглед от мен, сякаш искаше да ми каже и нещо друго, още нещо. 

Аз това “още нещо” го разбрах още тогава, извадих т.нар. Зелен картон – приет, безапелационно.

Предстоеше ми да поставя Хамлет. Доверих му се. Този негов Хамлет стана и мой, и на много зрители видели го по цял свят. Последваха награди и овации. Реших да го пришпоря. Възложих му моноспектакъла ”Ричард, кой Ричард”. Той порасна в него, усети сладкото и горчивото на сцената. Дълъг беше този негов път – Камино де Сантяго. И като си спомня откъде започна, от онова несмело момче, кръстосало случайно сцената на Алма Алтер след училище. Чували ли сте неговата разработка на българския химн? В спектакъла “Актьорът принц” можете да я чуете. Чуете ли я, няма да я забравите, защото пипа точно там, в душичката. Последва поредица от главни роли, а след тях и поредица от питания, чуденки и въпроси. “Защо него, защо все той, защо пак той?” Защо ли? Защото му се работи, защото му се ходи по пътеката, по която го водиш, защото пилигримството е вътрешен процес, непрекъснат стремеж да намериш брод. Крачка по крачка, ден след ден, роля след роля. 

И така през 2019 година поиска да отиде до Свещената земя. Както всеки прави, взе най-необходимото – една китара. Върна се. Със себе си донесе своето любимо аз – това на музиканта. Възпял срещите си с другите пилигрими. Обърнал живота си в акорди и думи, всичко на всичко – 12 песни. Бяха оценени и подкрепени от Националния Фонд култура. Така че днес ги държим в ръцете си, облечени в една бутикова опаковка, еко и гладка като коприна. 

Премиерата беше в двора на СУ. 

До края на света и обратно. Обратното ни върна там, откъдето бяхме тръгнали, защото краят иска да се превърне в едно ново начало. 

Началото на срещата между нас – неговите слушатели и тази приказка за този път на едно момче, което продължава да търси.

Автор на текста: Николай Георгиев

Словто като спасение

Словото като информация,

словото като обяснение,

словото като познание,

словото като свобода,

словото като несвобода,

словото като идентичност,

словото като пробуждане,

словото като тишина,

Словото като спасение,

В месеците на социална изолация,

словото ни е Спасение.

Участвай в нациоаналния литературен конкурс за незрящи – “Словото като спасение”, организиран от Алма Алтер, 4хС и Национално читалище на слепите Луи Брайл.

Участниците ще минат курс по Творческо писане с ментори Николай Георгиев и Марин Бодаков. Всеки участник има право да кандидатства с най-много три свои непубликувани творби. 

Жури в петчленен състав на чело с проф. Боян Биолчев ще избере победителите. 

На брайл ще бъдат издадени част от произведенията и ще бъдат представени под формата на поетически спектакъл на церемонията по награждаването на 16 март 2021.

Награден фонд: първа награда – 1000 лв., втора награда – 700 лв. и трета награда – 500 лв.,

Заявка за участие, свободен текст изпращайте на имейл almaalter@yahoo.com до 31 декември 2020.

Проектът се финансира от Национален Фонд Култура. 

Проектът се подкрепя от Очи на четири лапи.

Дъвчете кутии

Песента Дъвчете кутии е написана за новия български игрален филм Жири.

Не на целуфана,

да на сричката,

не на пликчетата,

да на коматчетата хляб,

не на формите,

да на цветовете,

не на феновете,

да на приятлеите.

Текст на песента: Николай Георгиев

Автор на музиката: Коснтантин Кучев

Снимка: Валерия Димтрова

Продуцент на филма: АРС Диджитал

Жири е осъществен с подкрепата на НФК.