Има места, на които винаги ще се връщаме. Без какво и без защо. От както се помня не разбирам как така едно чуждо парче претворена реалност влияе. На мен, на теб, на публиката. Как се хващаш за една измислица и се доверяваш напълно на нейните форми? Как фантазията на някой друг отключва личната ти тишина и намира място из най-укриваните ти ъгли?
Няма да си говорим за величието на актьорите. Няма такова величие. Или те бива, или не те. Но има едно представление, в което играе един човек. Един много специален човек, една Тя. И нея със сигурност я бива. Важно е да сме смели. Важно е белите арфи да не ги използваме само през лятото, когато слънцето е високо в небето и се смеем по-силно от всякога. Важно е да си спомняме за всички онези, които не са чували песента на арфите и за които лятото не е с нищо по-различно от всеки друг сезон. Важно е да си казваме истината, особено, когато я знаем само ние. Важно е да си помагаме. Важно е да се грижим. Важно е да сме добри. От несподелената близост много боли. Боли ги онези, дето не могат вече да се борят.
Кой е виновен – те, че са различни от нас, или ние – че сме различни от тях? Хубаво е да се грижим за социалния ред по света. Хубаво е да мислим за правата на жените в Индия, хубаво е да говорим за социалните помощи в Израел, за ветераните във Флорида и за всички онези без рай. Но кога най-после ще помислим за собствения си дом, в който близостта все повече липсва?
Петя е много неща. От Петя можете много да вземете, тя никога няма да спре да ви дава. Конфликтът е в обратната връзка. Когато ние трябва да дадем на нея. Има едно тайно място, което също е важно и на което близостта е споделена.
Едно място, на което тази вечер ще се казва истината. 19:30, Театър-лаборатория „Алма Алтер“ „ДЖИПСИ АД“
„Пионери“ с режисьор Петя Йосифова-Хънкинс и сценарист Дейвид Хънкинс взе наградите за най-добро представление и за най-добър сценарий на международните театрални награди „Алтери“ 2019 на официална церемония късно снощи.
Между големите победители се наредиха доц Възкресия Вихърова и спектакълът „чайка, чайки… Чайката“ на НБУ, община Стара Загора, къщата музей Гео Милев и Стефан Вълдобрев, които получиха специалната награда Алтер за културно сътрудничество. Алтер за най-добра женска роля отиде при Натали Дакова за „Лимоненото момиче“, а най-добра мъжка роля безапелационно грабна Андриян Асенов за „Стефан Стамболов – часът на моето убийство“.
Въпреки опитите на режисьора Николай Георгиев да отстрани Марко Дженев от дуета-водещи в церемонията, Марко се завърна бравурно със семи-балетното си изпълнение от преди две години и взе първия си Алтер за музикално случване с безапелационното изпълнение на Георги Арсов на Лефу от „Красавицата и звяра“.
Очаквано любимите
филми-пърформънси на публиката „През третото око на българския модернизъм“,
подкрепени от Програмата за популяризиране на съвременното европейско изкуство в рамките
на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз,
Министерство на културата, получиха Алтер за синтез между киното и театъра в
интенциите на алтернативното.
Един жест, едно движение, един фрагмент, който изразява цялото, по-добре, отколкото цялото само изразява себе си. Алтер в категория микротанц отиде при „Аз искам да изляза“ на Янита Кирова.
Голямата награда за актьорство в интенциите на Алма Алтер, която тази година беше дадена тайно – като „Алтер за поддържаща роля“, взе Мирослав Филков, но след брилянтното изпълнение на импровизиран микро-хореографски текст на Стоил Атанасов и протестът на Публиката, в крайна сметка с Алтер си тръгна Стоил.
Авторският театър не е
лесна задача, актьорите винаги работят в гранична ситуация, а някой от тях
излизат извън собствените си възможности. Алтер за жертва в името на изкуството си разделиха Симеон
Василев и Георги Арсов.
Дуетите в “Алма Алтер“ са нещо важно и специфично. Тази година те са повече от поетични и решихме да се ограничим до мъжкото и женското начало. И да заложим на естетика и красота. Алтерът за най-добър дует отиде при Адриана Славова и Георги Арсов за дуета от „Човеците на Лорка“.
Бекет е казал „Кашата“ му ще е неговия пророчески скиптър… Но ние прочетохме апокрифните абсурдистки текстове и разбрахме, че първообраз на неговата воля и власт не е кашата… а попарата! Така че капака завря – значи настъпи времето: Скъпи съотечественици, драги сънародници, прочее служители на култа – Алтер за сърбане на попарата резонно получи Николай Георгиев за вече споменатия Марко Дженев.
Анархистите на театър-лаборатория Алма Алтер, онези които винаги вървят в противоположна на режисьорските указания посока са Мирослав Филков и Симеон Василев за „Красавицата и звяра“. Публиката ги удостои с Алтер за вървене обратно на часовниковата стрелка.
„Текстът, който учих вчера, не е текстът, който ще кажа утре“ е реплика зад кулисите на Мирослав Филков, който взе още една тухла за сценични модулации.
Алма Алтер се разполага в концепцията на „бедния театър“ и на сцената рядко се появява реквизит. Когато все пак символното значение на един предмет оправдае появата му на сцената – енергията му е трудна за овладяване и често пъти надвива концентрацията на актьорите. Ето защо една от най-деликатните категории на международните театрални награди Алтери 2019 е за работа с реквизит и безспорно тази награда отиде при София Николова за жезъла-реликва в „За бащата. И за братята“.
Всяка година една от категориите в Алтерите е насочена към съвременните форми на изкуство. През 2018 година в абсолютен хит се превърнаха тениските на Дейвид Хънкинс и проектът Стената на славата. Алтер за тениска с лика на алмаалтеровец получи Луция Георгиева.
Най-голямата сила на Алма
Алтер смятаме, че са неговите живи интеракции. За това дадохме възможност на
вас, публиката директно да интерактира с нас и собственоръчно да избере кое от
бижутата в короната на Алма Алтер да се завърне в програмата на театъра чрез
категорията“Обратно в Афиша“ – победител е „Орфей или върни се в своя ад човече“.
Спектакълът може да гледате „обратно в афиша“ на 18 март от 19:30 часа.
Официалната церемония по награждаването приключи с триото Моника Методиева, Стефан Вълдобре и Георги Арсов и песента „Тази песен не е за любов“.
Международните театрални награди „Алтери“ 2019 се организират с финансовата подкрепа на Студентски съвет на Софийски университет.
За четвърта година ще гледам представлението „Краят на играта“ по текстове на Бекет в „Алма Алтер“ и да викажа честно, спектакълът ми е много по-интересен през погледа на актьорите.
Марко Дженев, винаги в центъра на събитията, докладва:
Ей, Гопе, спомняш ли си онзи път, в който решихме да „повдигнем“ малко представлението 15 минути преди началото. Така, де, аз реших. И вместо да започна да броя „едно, две, три…“, реших да започна, като броя в хора – „един човек, двама човека…“. Прецених да не казвам на Георгиев, защото мислех, че ще му хареса идеята. И тя не му хареса. Накрая, по време на разбора след спектакъла, той ни пита дали знаем къде е подът. Ние знаехме. Той каза, че сме се запътили по-ниско и от пода с тая наша психологическа бутафория.
Вдъхновена от успеха на актьорите в тази версия, потърсих доказателства и за успеха на спектакъла при предишния състав. Не останах разочарована, Марко отново докладва…
Преди няколко години, когато Ники участваше, имаше един случай. Представлението почти приключва, всичко е супер, не сме объркали нищо, публиката поема с интерес. Започва монологът на Ники, който седи на висок стол върху масата. И Ники, мотивиран от общия успех до този момент, набира с текста все по-ентусиазирано, прави множество мимики, тялото му се клатушка на стола, калкулира все повече енергия…и пада от стола. Зад завесата. Все едно тя го погълна. Не знам дали някой разбра, че не беше нарочно.
Е, Марко, едва ли някой не е разбрал, че не е било нарочно, но ти вярвай в каквото сърцето ти си пожелае. Не искам да ви подвеждам – „Краят на играта“ е една нова форма на театралната класика от миналия век. Форма, която толкова може да ви обърка, колкото и да ви накара да прогледнете въпреки мръсния въздух навън. Тази вечер, 19:30, Алма Алтер.
Разходка в миналото с Марко Дженев и Натали Дакова.
