Една изложба между Ницше и Шопенхауер

Или как философията изказва недоизказаното и обговаря неназовимото.

Големият български художник и един от любимите преподаватели в Авторския театър – Михаил Лалов откри нова изложба съвместно със своя колега Христо Йотов в галерия VALER.

Неотдавна, когато все още снегът скриваше бетонния софийски пейзаж, ви заведохме заедно със студентите на една „лекция“ в ателие „Пространство“, един от предметите в Авторския театър, а всъщност на гости в Ателието на Художника. Още там сетивата на студентите бяха силно раздразнени и търсещи новия цвят, новия символ, новата композиция.

Какво отличава добрата картина от шедьовъра? Не е възможно да направиш шедьовър без да си се осмелил да нарисуваш най-лошите си картини със смелост и размах, с вдъхновение и разочарование.

Сред гостите на изложбата беше и Студентът-Философ, провокиран още в първите си срещи с Художника. И докато Художникът често остава зад картините си криптичен и тайнствен, то Философът разгръща мисълта си в мета-диалог с всяка от тях, гали ги или ги бичува с камшика на безмилостната си критика. В детайли и символика той се разпищолва в сравненията си и човек, по човек, изследвайки картините на Христо Йотов го извисява до нихилизма на Шопенхауер и до неминуемото заключение „Онова което хората наричат съдба е съвкупност от глупостите, които са направили“*. Открехвайки вратата към свободата на тялото през разврата и волята за нищо още в първия час в галерията, то  следвайки „ръководната нишка на тялото“ се обръща към картините на Михаил Лалов, за да се самобичува или да изпита облекчение и да потърси спасителната глъдка въздух във философията на тялото на Фридрих Ницше.  „На презрителите на плътта искам да кажа своята дума. Не искам от тях нито отново да се учат, нито да ги поучавам, а само да кажат „сбогом” на собственото си тяло – и тъй да занемеят. „Тяло съм аз и душа” – тъй говори детето. А защо да не говори човек като децата? Но пробуденият, знаещият казва: „Тяло съм аз изцяло и нищо повече от това, а душа е само слово за нещо от тялото. “Тялото е голям разум, множественост с един-единствен смисъл: война и мир, стадо и пастир. Сечиво на тялото ти е, брате мой, и твоят малък разум, който ти зовеш „дух”, малко сечиво и играчка на твоя голям разум. Ти казваш „Аз” и се гордееш с тази дума. Но по-голямото, в което не желаеш да повярваш, е твоето тяло и неговият голям разум: той не казва „Аз”, а прави това „Аз”**

Една изложба. Двама художници. И ти. Една среща отвъд времето.

Изложбата можете да видите до 15 април.

*Артур Шопенхауер
**Фридрих Ницше

По идея на Симеон Василев

В ателието на художника

Лекциите при художника Михаил Лалов започнаха с гостуване в ателието му в Нови Искър.

Ако успееш да се отделиш от всеобщия шум и си оставиш време да поговориш с художника през неговите картини, то тук е събран цял един творчески път.

Шедьоври и опити съжителстват заедно, за да ни напомнят, че отвъд големия талант изкуството е последователен денонощен труд.

Аскетски, но и бохемски живот…

На всички нас ни се иска да бъдем една от музите, вдъхновили тези платна. Да подържим ябълката. Да постоим на ръба на леглото на художника. Или с размах да скицираме сценографията на собствения си живот… но колко от нас ще проявят упорството да го направят? Малцина.

“Всеки един предмет тук е пропит от енергията на изкуството. Дори и салфетките и шампоанът на нощното шкафче изглеждат специални, сякаш поставени точно на място.”

Кристиана Миткова

“Ателието на Лалов беше „неочаквано“ преживяване. Имаше няколко добри картини, които ми направиха повече от добро впечатление. Направо да си го кажа, „грабнаха ме“. Точно тези абстрактни опити на Лалов, които са наистина абстрактни и десенсуализирани, ми се оказаха любими. И това, което ме афектира още от началото и ми остана до края на деня, дори и в момента  – беше атмосферата на самото ателие. Сега, първо трябва да се каже, че зимата беше обладала абсолютно цялото поле на перцепцията, и това автоматично подсилва добрите ми впечатления за каквото и да е. Но имаше нещо в това ателие… нещо концептуално, хаотично структурирано, порядъчно анархично, даже призрачно в известен смисъл. Усещаше се… нещо.”

Симеон Василев

Снимки: Кристиана Миткова и Мадлен Зашева