Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? Запознайте се с рожденика днес – Камен Жижанов, през погледа на колегата – картоиграч – Евгени Панчовски.
Зимата беше люта, слънцето отдавна беше залязло, а театърът се пълнеше с хора. След броени минути започваше премиерата на „Дядо Йоцо гледа“. Изведнъж обаче, както си седя, в залата нахлува Камен. Усмихнат до уши, той сяда на първия ред и заема поза лотос. „Що за човек.“, мисля си аз, с намерението да науча нещо повече.
Публиката вече беше навън, включително и Камен. Запознахме се, посмяхме се, след което разбрах, че ще бъдем колеги. Не знаех какво предстои, но разговорът ни за Дзен Будизъм, Алън Уотс и човешкото съзнание беше прекрасно начало.
Камен е скромен човек, не обича да говори за себе си, защото смята, че действията говорят най-силно. В разгара на всеки разговор е готов да вметне нещо философско, което да прекрати празните приказки и да замисли всички участници. А пък стане ли по-топло, той взима своето вярно хъски – Широ, и заминава в планината. Едно своеобразно поклонение, в което никой друг не му е нужен.
Спомням си един разговор в парка. Беше мрачно и пусто, а ние с него вървяхме с бира в ръка. Поговорихме си за бъдещето, колкото и абстрактно да е то. Една от неговите мечти е да направи света по-добър, каквото и да значи това. Аз съм сигурен, че тя ще се сбъдне, защото той вече върви по този път. Когато се търкулнат още няколко години, ще се върнем пак в парка, ще отворим още една бира, и ще си поговорим. Този път, може би за миналото.
Евгени Панчовски