fbpx

Войната е музата на съвременното изкуство

В “Тайното пътуване” на Йошико Чума в края на февруари ще избухне атомната бомба, първо над Хирошима, после над Нагазаки. Група момчета ще играят брейк над радиоактивните останки на двата японски града. Името на пърформънса е “Утопия”, съвременно изкуство. Преди малко повече от 20 години в месеца на баба Марта върху прожекция от сняг, кокичета и слънце ще се сипят бомбите на Северноатлантическия съюз, за да оставят своите кървавочервени мартеници върху белия сняг, все още покриващ някои от сръбските военни поделения. Войната е музата на съвременното изкуство. 

Мартеницата е от онези традиционни символи, които често намират място в културния живот на народа ни, като мост между поколенията. Мост върху, който се сипят снарядите на забравата. Белият цвят е символ на раждането и смъртта, а червеният на отвъдния живот и вечността, но си ги разменяме за здраве, казват. На първи март по стар български обичай и по новите китайски търговски закони червено-белият тренд се затяга около китките и вратовете на забравилите. В деня на баба Марта наблюдаваме следната лайв-инсталация: 

Човек, за целта на представлението няма значение дали е мъж или жена, е отпуснал ръката си с животворните мартеници върху масата в кафене, а накрая на грациозно разположените в пепелника пръсти дими цигара. След всяко дръпване мартениците следват цигарата в ръката, за здраве, казват. На масата се води ожесточена дискусия за последния “терористичен акт” в Германия, който този път е извършен от 34 годишен германец, финансист по професия, жертвите – петима турци, един босненец, един българин, една полякиня. Човеците дебатират, за и против национализма, за и против емигрантите, за и против бежанците. Но ако трябва да обобщим “за”-тата са малко. Кафенето е одимено, жълтите лампи едва се виждат, както впрочем и слънцето навън. Спорът приключва разгорещено, главният пърформър си тръгва навъсен, мартениците се полюшват около скоростния лост и около волана на паркирания пред кафенето джип, кракът натиска газта и колата полита в мъглите на деня. Не проследяваме шофьора, инсталацията остава с отворен край и повече жертви няма да има. На негово място в кафето сяда случаен зрител от публиката, но бързо се увлича в разговора, а ръката му и тя държи цигара, и върху нея се полюшват мартеници, за здраве казват. 

Върху семплата рурална картина се прожектира филмът “За Сама”, който третира войната в Сирия през камерата на семейство бунтовници.

Постепенно звукът от масата в кафето и този от прожекцията заглъхват, сцената, която и без това трудно се вижда от кълбетата цигарен дим потъва в сумрак. Върви запис: 

В края на операция “Благородна наковалня” руски военни части преминават през Сърбия и завземат летището в Прищина. След възникналото напрежение командващия НАТО ген. Уесли Кларк заповядва на 200 британски и френски парашутисти да превземат летището. Британският генерал Майк Джаксън отказва да изпълни заповедта на ген. Уесли Кларк, като заявява, че няма да стане причина за започване на Трета световна война.

В края на записа човеците-актьори, осъзнали парадокса на случилото се, се надпреварват да гасят цигарите си в единствения пепелник. Очите им се проясняват, те се впускат сред зрителите и на всекиго наричат бял и червен конец “Честита Баба Марта”.

Валерия Димитрова

Не знам защо, но още от дете винаги съм обичала Баба Марта.

Дали защото идва пролетта и дворът ни разцъфваше в най-разнообразни краски. Обикалях кокичетата, лалетата, зюмбюлите, нарцисите и запомнях аромата им. Вдишвах дълбоко, задържах го докато броях до три и после издишвах. И така шарех по пътечките около къщата ни. Един малък фъстък сред цветовете на пролетта. Цветята в двора никога не късах, беше закон, баба ми много се ядосваше, но изляза ли на улицата без букет за мама не се прибирах. Глухарчета, теменужки, тревички, каквото дала ливадата, аз го вземах и гордо понасях към вкъщи. Малко по-късно сестра ми ме научи да ги сплитам във венци, тогава фъстъкът вече беше мома. 

Дали защото Баба Марта, носи под мишница рождения ми ден, който винаги много съм обичала, не знам защо, но имам чувството, че много съм обичана, и тази обич се концентрира в този ден. Освен това всички празнуват на моя рожден ден, страхотно е, навсякъде цветя, музика, усмивки, настроението е приповдигнато. Празник е, трети март. Даже преди няколко години докато гвардейският духов оркестър ползваше тоалетната в театъра на път за официалното честване, беше убеден от един от актьорите да ми  изсвири на сцената Happy Birthday. Толкова плаках от щастие. Тонове, тонове щастие.

Родила съм се точно на 100 годишнината, не е ли яко. Не знам защо хората си крият годините, не го разбирам. 

Дали защото когато бях на 3 баба ми ми даде кълбото от плетката си и аз започнах да го навивам наново, а на 5 можех да плета опакова плетка и изплетох шал за любимата си Чибурашка, а за рождения си ден на 7 получих списание Верена и започнах да прехвърлям бримки по модел, скоро заплетох и първия си пуловер. От всичко най-любимо ми беше да правя мартеници – Пижо и Пенда, бродирах им очички и уста, можех да ги правя сърдити или радостни, добавях им аксесоари, плетях им шапки или престилки за да изглеждат селяни или чантички, обувки и очила, за да изглеждат граждани, даже си спомням, че на една Пенда й сложих метла и я направих Баба Яга, за което получих доста критики, но много се гордеех с тази идея. 

После с годините започнах да си измислям всевъзможни мартеници, ето някои от най-интересните: за едни влюбени приятели бях купила бутилка бяло и червено вино и ги бях омотала с бели и червени конци; бях купила мини бурканчета и ги бях изрисувал с всевъзможни цветя и напълнила със сол и червен пипер; една година ме беше треснало главоболие и използвах ампули аналгин за мартеници; по-миналата година организирах кръжок за изработка на мартеници в театъра, получиха се страхотни, освен конци, използвахме дърени лъжици, звънчета, цветя и пирограф, раздадохме на всички в Университета, даже съвсем скоро ходих в Обществени поръчки и тяхната лъжица още стоеше на таблото им; миналта година с Давид направихме мартеници шалове, но те бяха щедро американизирани и в някои нямаше дори и бяло и червено, срамота, нали.

Преди две години София беше осеяна с тези пингвинчета, а на 1 март те осъмнаха с мартеници, досещате ли се?
Колелото ми в Сан Франциско целогодишно е украсено с мартеница и често ме питат за нея.

Какви са вашите идеи за мартеници тази година? 

Аз над моите все още умувам. 
Текст: Петя Йосифова

Снимки: личен архив