Tag: кристиана миткова

Може ли сряда следобяд да е обикновен,  ако влезеш с тетрадка в ръка и непишеща химикалка в гримиьорната с режисьора на @лма @лтер – Николай Георгиев, за да му зададеш няколко въпроса?

Определено става необикновенна случка, откъдето и да го гледаш.
Ами въпростите – не търсете притенциозност –  те са просто небрежно летящи, които идват невинно и чисто, когато очите ми се срещнат с неговите.

Как се създаде Николай Георгиев?

Не съм създал Николай Георгиев. Дори не знам кой е. Допускам, че просто се е родил. Не така, както се раждат хората.
Той се е родил извън живота. Извън живота на хората, които обаче го създаваха. Тези хора дори не подозираха това, както и не подозираха, че общувайки с него, той е един изкусен крадец. От своите учители крадеше всичко, което имаха. Никой не подозираше това, защото той живееше сам зад онази граница на живота, която хората никога не преминаваха.
Границата между това външното и това вътрешното.
Границата между казано – тихо.
Добро – лошо.
Възможно – невъзможно.
Назовимо – неназовимо.
Границата, зад която той можеше да се опази и съхрани и да остане себе си.
Продължава да е на тази граница и да бъде само това, което е. И това, което иска още да бъде. Ще бъде. На всяка цена. Дори тази, която не може сам да плати.
Във всяка градина има много цветя, но от всички тези прекраси цветя и ухания, той най-много обича тези, които никой не е посадил.
Затова е и ще продължава да бъде просто саморасляк. Просто един саморасляк.
Простете му, че е такъв.
Би се съгласил да бъде и друг, за да ви се хареса, но той просто друг не може да бъде.

Какво ще прошепнете на двайсет-годишния ви „Аз“?

Това, което шепна ежедневно на себе си – 20йсет-годишния Аз.
Аз нямам възраст.  Възраст притежават несвободните.
А аз живея в свободно време.
Свободата е моето единствено верую.
Свободата да не накърнявам свободата на другите. А да им помагам да бъдат по-свободни, отколкото са. Колкото е Годо.
Това е любимият ми сън.
Затова не се учудвайте, когато ви учудвам. В този миг просто сънувам.
А вие сте на яве.

Какво е душата?

Това, без което човек не може. Затова прави всичко възможно да избяга от нея. Дори, когато това бягство е илюзорно.

Но защо човек иска да избяга от душата си?

Защото да се избяга от нея е невъзможно. Защото боли – а човек обича да чувства силната истинска болка. Тази, която е усетил в мига на своето раждане.

Какво не знаем?

Кои сме. Откъде сме дошли и на къде да отидем…
А аз знам от друга страна знам какво е това да се докоснеш до нещо. Да го почувстваш и да го скъташ дълбоко в своето вътрешно тихо, за да не го открие никой, който ще се опита да го разбере.

И сега как да завършим мини интервюто, Господине? 🙂

Трябва ли да го завършим? По-скоро трябва да е продължението.

Едно интервю на Кристиана Миткова

Криси от Алма Алтер организира благотворителен базар за деца с онкохематологични заболявания, вижте какво казва тя:
“Хората ме питат как ми дойде на ум да организирам базара – освен театъра и всичките други сфери, които движа. Прави са да ме питат. Понякога изглежда като “невъзможен сценарии” да се съчетае всичко. Но всъщност има ли “невъзможни сценарии”?

Усетих, че не мога да съм в “сивата зона”, когато видях тези деца. Просто отклика от това да “влея” енергия, която да отиде към тях, е по-силна от ума ми, който ми казва, че това е трудна задача. И като човек на изкуството за мен отклика е най-важен. И да – трудно е да организираш базара, да говориш на хората и да ги каниш да се включат в благотворителност ( без значение в каква форма). В един от дните, когато въпреки усилията ми нямаше особен успех, говорех с една жена от фондацията, която е смела майка и има опит с благотворителни мероприятия. Тя ми каза:

” Криси, не се тревожи, правиш това , което трябва. Няма друга “тайна формула”. Просто обществото в цялостта си е такова. Ако си снимаш зелената салата и я качиш, ще предизвика повече шум и одобрение, отколкото цял един базар и то за деца с такава тежка диагноза, за които всеки ден е от значение. За жалост това е реалността ни.” И така – без да влизам в упрек към обществото, аз просто правя каквото зависи от мен и ще се радвам да видя повече хора на 15ти Юни, които обичат да ядат “зелена салата”, но знаят, че има и доста по-основни неща, на които е хубаво да се даде поне малко енергия и време. Вярвам, че има много такива светли и пърхащи хора, които ще привлека и заедно ще направим нещо много истинско и стойностно.”

Вижте за събитието и как може да се включите тук.

Вчера вечерта в Алма Алтер изиграхме представлението „Суийни Тод – Бръснарят демон от улица Флийт“ –  и за разлика от други вечери, тази имаше два големи различни елемента, които се набиха на очи.

Игра нова Луси – тоест аз.

Ролята ми дойде буквално от вчера за днес. ( Историята на Алма Алтер познава и по-бързи смяни на „посоката“ – от сега за сега ( тип Валерия) – така че това направо си изглежда планирано : )

И само, когато имаш предизвкателство и нова ситуация можеш най-добре да усетиш енергията и топлината на хората около теб.  Или те са с теб и ти помагат като отбор или не.  Просто няма среден вариант.

И вчера  аз усетих много силно как всеки един от трупата на Алма Алтер беше с мен и до мен. Следяха  ме, намигваха и с напрегнат трепет сякаш вибрираха с мен, за да ми предадат възможно най–бързо всичко за представлението . За да може след 2 часа да изляза пред публиката с тях.

За мен само едни много добри актьори могат да въвеждат друг и едновренно да работят за себе си.

Представлението мина. Не мога да ви кажа много, защото съм обективна и го гледах „отвътре“.

Но мога да ви кажа колко тясна и задушна ни се видя на всички гримьорната след това.

Когато Георги Арсов ( режисюра на това представление)  каза:

• Хора, имам да ви говоря много на всеки един от вас по отделно , но сега нямам време … така че сега само ще ви кажа , че това представление беше… ужасяващо!

И ние , свели глави, продължавахме да се борим с топлия и задушен въздух в стаята. ( Добре , че Марко – човек с опит, преживал не една лоша критика каза – „Хоора, отворете вратата да влезе малко въздух.“  Защото той знаеше какво следва… )

И чули разочарованието от Георги, се надявахме ( поне мъничко скрита  надежда)  Господиn Георгиев да каже нещо малко пo–позитивно.

Но… страховете се сбъднаха.

ПРИСЪДА – Най- лошото изиграване на това представление. Бавно и без достатъчно енергия.

Когато човек пропадне във влажна и кална пропаст и успее да „издрапа“ от нея….за награда усеща колко приятно е слънцето на поляната.

И колко по-блестящи стават лъчите, когато тръгваш към върха на планината.

( Превод – когато направиш едно лошо представление знаеш поне какво да не правиш 🙂

Така че пропастите са нашите добри стимули, за да „драпаме“ нагоре сys зъби, нокти и бръснарски ножове.

Криси

П.П. Май ви е време да минете през улица Флийт – имаме нови прясни пайове от вчера. Още са  топли , топли….