fbpx

Скъпи Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа, дълго време се двоумих какво да ти напиша или как да започна. Не за друго – просто времето ни отдавна е отминало един за друг.

Отдавна мина времето, когато единствените ми проблеми бяха в това как и кога точно ще украсим за Коледа, колко ястия ще сготви баба, дали ще има сняг на коледното утро, колко касетки с коледни филми ще успея да взема от видеотеката, как да остана буден максимално дълго на тази свята нощ, за да те изчакам, а на сутринта да заваря под елхата всички онези подаръци, които съм Искал. Днес обаче, Украсата вече не е същата, видеотеките затвориха, елхите се превърнаха в посечени борчета, а баба си отиде. С нея някъде и вярата в теб. Затова 24 години по-късно аз ти пиша. За първи път. И май е късно да ти пращам списъка си с желания, защото не съм от добрите момчета. защото ние двамата с теб отдавна сами градим съдбата си, сами купуваме подаръците си и живеем в света, в който сами си създадохме. А как го създадохме само… Ние, възрастните. Но ти не си за възрастните. Ти си за децата. Онези, които никога не пораснаха. Децата, които се нуждаят от малко магия, в която да повярват. Не им давай известност- на децата не им трябва – дай им снежните пързалки, дай им белите мечки и топлите ръкавици. Прочети писмата на тези, които не могат да пишат или да четат. Ако можеш – научи ги.

Днес няма да си пожелавам, а ще ти благодаря. Благодаря ти, че пазиш мама – усмихната, добра и малко луда, но нима не ни е необходима лудост. Благодаря ти, че ми даде дом – не какъв да е, а специален с размери 8 на 8 – тук на бул. Цар Освободител 15- тук на тези дъски – място за истината. Благодаря ти, че ми даде баща – духовен, който да ме преведе през Хамлет, Ричард и да ми покаже, че Може да се стигне дотам, където “няма граница между твореца и сътвореното”. Благодаря ти, че ме срещна с професионалиста, който ми показа, че две тухли могат да те водят по най-стръмния път, най-верния път, но много повече ти благодаря, че Ме срещна с човека и приятеля, който може да те накара да повярваш, че Беззвездното небе и сълзите в една августувска морска нощ не са най-страшното. Че когато любовта понякога си отива, приятелството се възражда. Моля те, връщай ни Валерия поне за малко – не че тя не е тук сега, но Алма никога не би била изцяло пълна без своя Алтер. Благодаря ти, че ми позволиха да създам тази история, че Ми дадоха уменията, знанията и вярата да стигна до нея. Благодаря и на тях – Мирослав, Евгений, Марко, Адриана, София, Михаил, Камен, Симеон – спътниците в дългото пътуване през песни, танци и малко мандарини. На Андриян и Моника – които видяха Красавицата и Звяра така, както аз никога не бих могъл. Днес този спектакъл става на 1 година. Пораства. И аз с него, а нима всички не порастваме по Коледа.

Моля те, теб, скъпи Дядо Коледа само за едно – пази ми ги здрави, пази ми ги усмихнати, пази ми ги толкова енергични, буйни и ненаситни за живота. Дай им любовта, която търсят, пази я в сърцата им, премахни разстоянията и никога не им давай да забравят, че преставаме да си играем не защото стареем, а стареем, защото преставаме да си играем.

Обръщам се към теб, защото Бог понякога е зает, а и си няма вълшебна шейна. Тази година аз ще те чакам под елхата – не материалната, а истинската, единствената, която има значение. Ще те чакам, за да ми донесеш този подарък, който идва от сърцата – от сърцата на хората.

Георги Арсов, финален монолог “Красавицата и звяра”, коледно издание,
инспириран от Бенедикт Къмбърбач

Вярвайте в доброто, то съществува

“Вярвайте в доброто, то съществуа, защото даже да сгрешиш, щом се промениш – стават чудеса.”

Моника и Андриян, красавицата и звярът, и всички актьори от трупата на “Алма Алтер” Ви пожелават живи и автентични коледни празници!

Тази вечер в 19:30 последно представление за 2018 година – “Красавицата и звяра”.

За Коледния дух в “Алма Алтер” се грижи човекът-естет, нашата Пет и Twinkle Boutique.

Повече магия за дома можете да намерите тук.

За мюзикъла с любов

Няколко думи за „Чикаго“ във Феникс театър, Лондон, „Красавицата и звяра“ в театър-лаборатория „Алма Алтер“ и предстоящата премиера „Суини Тод“.

Събота вечер е. В лондонския „Феникс“ вече няма свободни места. Все още трезвени англичани и любопитни туристи са седнали в залата и очакват мюзикъла да започне. Ах, Чикаго…Сценографията е брилянтна. Върху сцената има един стол, върху стола е поставена шапка. Завесата се отваря. По дяволите, защо им е въобще завеса. Оркестърът е сценографията.Актьорите са настанени неангажиращи от двете страни. И мюзикълът започва с „All that jazz…“

Костюмите – безсрамно разголени. Това се харесва на публиката.

Музиката тук е всичко и… добре, че е музиката. Тя увлича и ни кара да забравим кратките актьорски скечове между отделните песни, в които английската школа на старото поколение се сблъсква с новите бутафорни представи за автентичност на младите актриси, които безпардонно преекспонират и интонират всяко изречение. Ах… най-автентичен в спектакъла и много точно усетено решение на режисьора е присъствието на диригента.С лекота той влиза и излиза от действието без да има никакви претенции за велика актьорска игра, семпло и със замах.

…и тук един друг диригент ме грабва и ме отнася в кухнята на Алма Алтер, където Когсуърт (Симеон Василев) и Люмиер (Мирослав Филков) не могат да разделят властта в замъка на Звяра (Андриян Асенов). Музиката отстъпва крачка назад и разкрива човешкия свят на актьора. Свят дълбок, многопластов, който увлича без показност, без шум и без голотии, разголени са само душите. На Моника и Андриян. Двамата незрящи актьори ни отварят очите за една любовна история, която се развива в своята дълбочина и въпреки шума на аристократичната си съвременност.

Позволете си да отидете на театър и да обикнете семпло, без фанфари, но дълбоко, за цял живот. Четвъртък вечер от 19:30 с вход свободен – „Красавицата и звяра“.

Простете ми Мисис Потс, но бих искала да разкрия още малко от кухнята на „Алма Алтер“…

Не друг, а отново Георги Арсов посяга към следващия мюзикъл на сцената на „Алма Алтер“ – „Суини Тод“. В него тъмните сили изпълзяват от катакомбите на театъра… в главните роли очаквайте София Николова и Симеон Василев, а всички останали като… трупове…

Вчера си тръгнах от Лондон: мрачни улици, дъжд, плесен, безкрайно много хора, в град, който би бил магнетичен с бързаща загърната двойка, един преследвач и може би някоя друга препускаща карета.

There is no place like London…