Неда за Кралят умира

Колко често разбивате стените на реалността? А колко често късате замъци? Памперсите Ви с какво са пълни?

Ако тези въпроси Ви се струват нелогични, значи не сте гледали внимателно… Или не сте гледали където трябва. В “Кралят Умира” няма понятие “логика” – нея я има, но и я няма, зависи дали за Вас тя е нещо истинско. За мен се пропука.

Попитах няколко от актьорите в “Кралят Умира” тези въпроси, както и какво е тяхното усещане спрямо лудостта на сцената и не останах разочарована.

“В Кралят умира стените на реалността не съществуват, всичко е само в съзнанието. Всичко виси на косъм, който късайки се те праща в реалността. Замъците съществуват само като понятия. Замъкът е мираж – изграден от хартия, която се къса по-лесно, но можеш да я изградиш веднага отново. Само отломките остават и от тях започва всичко отново. Памперсите са пълни с нашите страхове, с нашите вълнения, с всичко недоизречено, което ни е страх да покажем пред света.”

Какво е Кралят Умира?

“Преживяване, което може да ти се случи само в Алма Алтер. Представление, което те докосва… И емоционално… и физически”

Какво е да откриваш невъзможното в репетиционния процес?

“За скромните три години в Алма Алтер, бях преминала през няколко екстремни репетиционни процеси – “Думи няма” по Бекет, “Хамлет” в последните му няколко версии и други. Но това заглавие… мисля, че то успя с бормашина или по-скоро някоя от онези тежките машини, с които се разбива асфалт, да си гравира собствените букви върху мозъчните гънки на всички, преминали през репетиционния му процес. Все още, чувайки самото заглавие, всеки участник в този спектакъл получава резки спазми, изразени по различен начин – някои потреперват, други получават тикове, трети дърпат шалтера на главния мозък. Но за самият репетиционен процес по-добре да не разказвам… Каквото се е случило между парчетата хартия на сцената, си остава там. Или както казваше първият ми режисьор: “Театър и любов се правят на закрити врати.”

А ето и някои дълбоки размишления, които остават у актьорите след докосването с “Чудото”.

“Пропуква се! Стената се пропуква! Къде ли е единия син чорап. Какво ли прави шутът на краля. А кралят на шута? И кой на кого е накрая. Нали ако има едно място, то има и друго на точно определена точка, другаде? Или тази хипотеза е само сън? Плод на илюзията, която е връзката между съзвездията и хората? Знаем, че всеки живот е път и вътре в него всеки път завършва със смърт. Но също мислим, че всяка смърт поставя началото на нов живот и въпреки това не сме сигурни в това. Защото сълзите от очите никога не са достатъчни, дори и да са от кралските очи. И за това плетем паяжини. Защото не вярваме на стените, тухлите, кирпича и мазилката – на конкретиката… а на празното… липсата в отсъствието. Вървим нагоре надолу по мрежите си гложди, престържа. Време е да сменим. Да сменим нещо. Преди, преди да… Преди да се върнем в началото. Антропологичното начало върху географската ширина – царската комета. Но тя липсва на небето? Всякаш регистрите на вселената са отписали нашия… Крал? Не, Император! А може би принц… кралици? Къде сте кралици? Само вие знаете отговора. Една. Две. Три. По една за титлата. Възрастта. Само вие знаете дали Царят спи. Ами ако не спи… пропуква се… Пропуква се!”

За някои това е приключение навътре, за някои е изблик, който няма как да не пуснеш навън. Предизвикателството е отправено колкото към актьорите, толкова и към публиката – да разбием царските стени и да затегнем памперсите, все пак, Кралят умира!

Неда Таскова

Публиката за “Кралят умира”

Случва се след някои представления пощата ни да се напълни със зрителски коментари. Понякога коментарите са равносилни на представленията. Друг път предизвикват дебати, които обитават театъра с месеци. В рубриката “Публиката” ще споделяме вашите мисли, непосредствено след спектаклите. Елате да си говорим.

Днес съм ще остана тук и ще изчакам. Да дойдете. За оставите шапките, шаловете, връхните си дрехи върху мен. Топли, ароматни. Ще заместя гърбовете, вратовете, главите ви. Ще пия от вас. Ще извличам натрупана топлина, ще я събирам и смесвам. Под цялата обвивка на дрехите ви, ще създам сбор аромати. Ще унищожа индивидуалността. Ще създам обект с общ мирис и стайна температура. Съвършен. Ще чакате спокойно да си свърша работата, да създам система в покой. Десет, двайсет, трийсет елемента. В покой. С един крак стъпил върху земята. Докато източа топлината , символ на вашето физическо здраве, ще смесвам миризмите ви. Представител на психичното ви здраве. Ще придам на палтото мирис на шапка, на жената вкус на мъж. Всеки ще вземе от мен различна дреха, различна част. Ще я облече и ще живее с нея. Няколко часа и моята работа ще е мъртва. Тези няколко часа вие сте мое творение.

Зрител на “Кралят умира”

В навечерието на “Краля умира”

Как живеят актьорите в деня преди премиерата? Какво ги вълнува отвъд генералната репетиция? Съществува ли живот извън театъра? Ето какво споделя екипът на „Кралят умира“.

Марко Дженев обикаля София с апарат в ръка „Ще хвана всяко едно тайно кътче от София с апарата си“. Въпреки високия си диоптър или именно заради него Марко има нюх към композицията и наскоро разбира, че фотографията му се отдава.

Евгени Панчовски не излиза от Университета, когато не е в театъра той се отдава на заниманията си по филология „Ще правя презентация върху „Пътешествията на Гъливер“.

Станимира Димова му прави компания, но в полето на педагогическите науки. „Ще чертая мисловна карта“ подхвърля ни, сякаш знаем какво е това, а Стаси ни намигва „Представете си“.

София Николова я заловихме в междучасие „След известна пауза влизам отново в час. Български език за шестокласници.“

Георги Арсов също се занимава с учение, но не е каквото си мислите. „Помагам на майка ми да си напише курсовата работа по Богословие“ – споделя той.

Единствените, които заварваме в театъра са Петя Йосифова и Симеон Василев „Репетираме със Симо дипломния му спектакъл“.

Актьорът с главно „А“ – Стоил Атанасов, не можем дори да попитаме. Причината е съвсем прозаична, от негово име „На работа съм“.

А вие какво правите днес? В навечерието на „Кралят умира“.

Кралят умира по Йожен Йонеско

Кой съм? Кралят или шутът на краля? И това го пропуснах. И това го изтървах, защото вече няма крал, няма шут. А как би могло да ги има, когато са разделени, а единият без другия няма как да бъде.Това освобождава един самотен женски глас, който постепенно въвежда една упокойна песен, която никой не чува, защото вече няма никакъв смисъл. Какво може да бъде успокоено, когато нищо не съществува?
Не разбрах, сметнахте че бълнувам? Защо да живеем един живот, който вони с миризмата си, вместо да търсим аромата, който все още не сме познали. Ако съществуват толкова много неща, защо и това да не съществува?
Този свят не е моят свят.

Режисьор: Николай Георгиев
Научен консултант: д-р Пол Дженкинс, Уелс.

“Кралят умира” е част от програмата на “Алма Алтер” и 4хС – “Активна класика – поетиката на абсурда”.


Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания и Министерство на културата. Използвани са теренни музикални записи от ННЦОКН.

Еднорогът Алма Алтер

В седмицата след Международния театрален форум Алтер Его 2019 и в навечерието на премиерата на “Краля умира” хореографът на Алма Алтер – Петя Йосифова-Хънкинс се впуска в едно дръзко интервю с Пол Дженкинс с намерението да не оставя незададени въпроси.

Петя: Защо Алма Алтер?

Пол: Защо Алма Алтер за мен или по принцип?

Петя: Защо Алма Алтер по принцип?

Пол: Алма Алтер е Алма Алтер и трябва да съществува. Ако не съществуваше, щеше да се създаде от само себе си.

Петя: А защо Ти в Алма Алтер?

Пол: Защото смятам, че всички ние като човешки същества, имаме нужда от таковa нещо като Алма Алтер и предполагам, че съдбата на всеки човек е да намери това, което обича. Всеки има избор – можеш да бягаш от него, можеш и да бягаш към него. 

Петя: Много пъти си бил на фестивала „Алтер Его“, с какво тазгодишното издание бе различно от миналите?

Пол: Интересното е, че всяко издание е различно, но същевременно еднакво. Такова беше и това.

Петя: Какво точно беше различното?

Пол: Много ми хареса представлението на Алма Алтер – „Що е отечество – Въпросът който уби Гео Милев“, за мен това представление е среща на човека Гео Милев с човека Пол Дженкинс. То е посветено на известен български поет, чийто принципи Алма Алтер изповядва.

Петя: Ти взе участие в дискусионните панели, би ли споделил онова, което премълча?

Пол: Това е страхотен въпрос. Премълчах едно представление – последното, за което никой не каза нищо, защото беше след дискусионните панели. Честно казано, не знаех какво да очаквам, защото познавам актрисите, знам че са добри, но не подозирах, че те самите могат да произведат нещо такова. За мен беше прекрасно да гледам как случват това представление базирано на една много свободна физическа и вокална импровизация. Това да гледаш представление, което се създава на момента, без дори те да знаят къде ще ги доведе беше страхотно изживяване. 

Петя: Сега ти работиш с нас върху „Кралят Умира“ по Йожен Йонеско, защо се чувстваш толкова комфортно в абсурда?

Пол: Не знам, може би защото вече 10 години идвам в Алма Алтер, чувствам се у дома си, тук научих колко важна е същността, есенцията в театъра. Под това имам предвид една много дълбока искреност, дълбока истина – опитваш се да се срещнеш с най – искрената част от себе си и да заработиш с нея, както и с останалите актьори и публиката. И без всичко това абсурдната драма е толкова абсурдна, че губи изцяло смисъла си. Знам, че това е сериозно твърдение, но според мен абсурдът работи единствено с принципите на Алма Алтер, защото  тогава се получава нещо напълно искрено, напълно абстрактно, напълно абсурдно. Може би това са основните елементи на вселената, не знам, но се усеща една полярност между човекът, душата и изкривяването на логиката. 

Петя: Спомена колко важни са принципите на Алма Алтер, можеш ли да ми кажеш един, два или три от тях?

Пол: Това тест ли е?!

Петя: Интересно ми е за теб кои са най – важните, може да се различават от моите.

Пол: Ами, трябва да кажа, че в Алма Алтер научих всичко, което знам за Гротовски, тук се запознах и с Гео Милев. И двамата залагат на едни много основни принципи – за човека – актьор, свещеният актьор, фрагментът и неговото надмощие над цялото, стремежът към нещо – всъщност на дискусионния панел стана дума за премахването на маската от ежедневния живот и както аз го разбирам всички тези принципи са в основата на искането на Гротовски да сме автентични човеци на сцената. Затова постоянно се опитваме да се оголим, стигаме до етап, в който не се страхуваме от това, което сме. Не се страхуваме да се покажем, минаваме отвъд страха от унижение, отвъд срама, които носим в себе си постоянно. И ако успеем да направим това пред публика, настъпва спасение за всички, защото виждаме, че няма от какво да ни е страх. Това е огромна отговорност обаче, трудна задача за всеки актьор. Общо взето това плюс идеята за фрагмента на Гео Милев, за мен са най – важните принципи.

Петя: Кой е Николай Георгиев?

Пол: Той е художественият ръководител на Алма Алтер, той ме спаси като артист, вдъхна ми вяра както в мен самия, така и в изкуството. Показа ми, че то може да е средство, сила за промяна. Той ми показа методи на работа, за които дори не бях чувал преди. Смятам, че Николай Георгиев и Петя Йосифова са много важен творчески тандем в световния театър, не само в българския.

Петя: Миналата година води курс в СУ „Климент Охридски“ – „Абсурден театър – поетиката на абсурда“. Колко различни са българските студенти от тези в Уелс?

Пол: Проблемът на Обединеното Кралство и  Западна Европа е, че мисли прекалено много. Актьорите постоянно мислят, анализират, искат да разберат как работи нещо преди дори да са го опитали. Няма как да разбереш нещо без да го пробваш. Разликата е, че тук има една група от хора, които са запознати с динамичното откриване на истината на сцената. А вкъщи, в Уелс, хората тръгват към сцената с аналитична настройка, залагат на сигурно.

Петя: Преподаването не е едностранен процес, докато учиш, ти самият научаваш. Какво научи от българските студенти?

Пол: Научих, че трябва да съм по – добър учител, дадоха ми добър урок! Шегата настрана, създаването на едно представление е колективна работа. Или успяваме заедно, или се проваляме заедно. Просто е. Важно е да сме обективни и искрени относно качеството на това, което правим. Ако ни липсва това основно доверие един на друг в процеса на създаването, не можем да направим нищо стойностно. 

Петя: Премиерата на „Кралят Умира“ е следващия месец. Какво да очаква публиката?

Пол: Аз самият още не знам. Уникалният начин, по който Алма Алтер работи – всяко представление е живо и неопределено събитие, има своята роля и  репетиционния процес – той също е жив и неопределен. Понякога не знаем какво ще стане, докато не стане. Това е както риск, така и сила, защото трябва да съберем нашата креативност с вярата ни, за да може представлението да се превърне в реалност. В този смисъл, аз очаквам то да бъде като всяко друго представление на Алма Алтер – силно, опасно, живо. Този път обаче имаме и още едно предизвикателство, работим с художника Мишо Лалов, той прави сценографията. Ще бъде интересно да видим как едно живо представление среща една фиксирана естетика. 

Петя: Последен въпрос, що за животно е Алма Алтер?

Пол: Не искам да го споменавам, защото напоследък станха доста популярни, дори прекалено популярни. Но щом трябва, Алма Алтер е еднорог – митично същество, в което вярват много малко хора. Но когато си видял еднорог, вече си сигурен, че съществува. Аз знам, че Алма Алтер съществува, че може да съществува.