fbpx

За мен това не е филм, а жива реалност

Днес за Жири ни разказав Косьо

“Жири”. Винаги съм участвал в този филм, още отпреди да зная какво е филм. Той е съществена част от човека и артиста, който съм. Моят герой – Пинко, е човек, чиято глава е истински празна, благодарение на което постоянно улавя всякакви сигнали от близки и далечни галактики. И най-вече – музика. Тази музика той споделя с хората, превръщайки се в огледало на техните емоции, изразени и неизразени. 

Жири е момчето, което пораства. А Пинко е свободният поток на музиката, в който нагазва Жири, за да намери своята същност, своята музика, своя свят.  

Да кажа, че почувствах този филм по време на снимките, ще бъде, все едно да обясня с думи колко е вкусен шоколадът. За мен това не е филм, а жива реалност. Не знам дали ще става за гледане. Със сигурност знам, че ще бъде истинско, толкова истинско, че е възможно екраните и прожекционните апарати да не го понесат. А зрителят от киното внезапно да се озове някъде другаде, на място, което не е място, където душата е разперила криле за свободен полет към…

Автор на текста: Константин Кучев

Снимки: Валерия Димитрова

Продуцент: АРС Диджитал

Жири е заснет с финансовата подкрепа на НФЦ

Косьо е в Междучасие

Какви са първите впечатления на младия композитор Константин Кучев от срещата му с учениците в 22 СЕУ по проекта “Театрално междучасие”? Какво си казаха след като заедно изгледаха спектакъла “Албена”? Как класната стая се превърна в йовковото село на откровения и случване?

“Първото ни театрално междучасие в 22ро училище беше истинска среща на вътрешно ниво. След като от екипа се представихме, учениците направиха същото. Всеки сподели нещо съществено за себе си, което дълбоко го вълнува. Георги Арсов-Гопето прочете разказа “Албена” така, че покани всички присъстващи в друго игрово поле, това на Йовковия свят. Първата практическа задача беше всеки от учениците да избере своя персонаж от разказа, в който да се превъплъти. Трансформацията беше мигновена. Чрез тялото и гласа си те успяха да пресъздадат своето усещане за йовковите герои. Следващият етап беше да се създадат взаимоотношния между тези герои. В даден момент от процеса вече не се намирахме в класна стая, а в живо село с истински взаимоотношения между неговите жители. Съществена беше и поканата учениците да открият въпросите и проблемите, поставени от Йовков, в личния си живот, така че да споделят нещо съкровено за себе си. Всяко от тези споделяния беше изигравано за тях от техните съученици с изключителна вътрешна интуиция, взаимоотдаденост и партньорство в процеса.

Поставихме началото на нещо, което може да бъде мотивиращо и дори определящо бъдещия творчески път на учениците, в които започнахме да отключваме вътрешния актьор и най-вече, вътрешния човек. Нямам търпение да продължим да откриваме заедно. Около нас е пълно с будни, отворени деца, които очакват да им бъде обърнато внимание, за да разгърнат творческия си потенциал. И проекти като “Театрално междучасие” са жизнено необходими, за да почувстват тези подрастващи, че идеите и творческият им имплус са ценни и необходими за света и когато бъдат изразени, могат да променят реалността, в която съществуваме.”

Театрално междучасие е проект на театър-студио 4хС и 22 СЕУ за създаването на театрална учебна програма, която да върви паралелно със задължителната такава с цел разбирането на учебното съдържание през творчески процес, както и неговото дигитализиране  в най-модерната социална платформа за тийнейджъри Тик Ток. 

Проектът се финансира по програма “Публики” на Национален Фонд Култура.