ОТЕЛО по Уилям Шекспир

Доблестният мавър, чистосърдечната Дездемона, изисканият Касио –
всички те, са пионки в ръцете на своя „пъклен кукловод – Яго”.


Кукловодът гледа отгоре, но какво се случва, когато той реши да поведе и то с наслада своите марионетки в хода на действието? Дали ще ни потопи в най-мътната чернилка на душите, в най-тихото на телата, в най-горещата кръв, раздробяваща мозъка на пръснати навсякъде парченца без да ни подава ръка, за да се измъкнем?
Можем ли да разкажем Отело днес?

Истината е, че не трябва да го разказваме. Всички сюжети за далечни битки са разказани, всички романтични девойки са вече влюбени. През фрагмента, през тялото и бруталната експресия на музиката, острите погледи на лицата, безумното бушуващо в нас, ще се изправим пред всепозволеността на днешния ден. Пред самите себе си. Пред бесовете си. Само тогава ще можем да издействаме Отело, да го деконструираме на съставните му части, за да разберем от какво е направен, от какво сме направени ние – човеците на днешния ден. Само тогава ще можем да ви срещнем – не красиво, опаковано или съвършено, а автентично, човешки. Защото толкова много ни липсва тази среща днес.

Режисьор: Георги Арсов
Хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс
Композитор: Константин Кучев
Участват: Орнелла Цолканов, Димитър Димитров, Жулиян Желязков, Станимира Димова, Елена Григорова, Мариела Димитрова и Даниел Петков

Спектакълът е част от проекта “Културни мостове – България, светът и ние”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура.

За мен това не е филм, а жива реалност

Днес за Жири ни разказав Косьо

“Жири”. Винаги съм участвал в този филм, още отпреди да зная какво е филм. Той е съществена част от човека и артиста, който съм. Моят герой – Пинко, е човек, чиято глава е истински празна, благодарение на което постоянно улавя всякакви сигнали от близки и далечни галактики. И най-вече – музика. Тази музика той споделя с хората, превръщайки се в огледало на техните емоции, изразени и неизразени. 

Жири е момчето, което пораства. А Пинко е свободният поток на музиката, в който нагазва Жири, за да намери своята същност, своята музика, своя свят.  

Да кажа, че почувствах този филм по време на снимките, ще бъде, все едно да обясня с думи колко е вкусен шоколадът. За мен това не е филм, а жива реалност. Не знам дали ще става за гледане. Със сигурност знам, че ще бъде истинско, толкова истинско, че е възможно екраните и прожекционните апарати да не го понесат. А зрителят от киното внезапно да се озове някъде другаде, на място, което не е място, където душата е разперила криле за свободен полет към…

Автор на текста: Константин Кучев

Снимки: Валерия Димитрова

Продуцент: АРС Диджитал

Жири е заснет с финансовата подкрепа на НФЦ

Косьо е в Междучасие

Какви са първите впечатления на младия композитор Константин Кучев от срещата му с учениците в 22 СЕУ по проекта “Театрално междучасие”? Какво си казаха след като заедно изгледаха спектакъла “Албена”? Как класната стая се превърна в йовковото село на откровения и случване?

“Първото ни театрално междучасие в 22ро училище беше истинска среща на вътрешно ниво. След като от екипа се представихме, учениците направиха същото. Всеки сподели нещо съществено за себе си, което дълбоко го вълнува. Георги Арсов-Гопето прочете разказа “Албена” така, че покани всички присъстващи в друго игрово поле, това на Йовковия свят. Първата практическа задача беше всеки от учениците да избере своя персонаж от разказа, в който да се превъплъти. Трансформацията беше мигновена. Чрез тялото и гласа си те успяха да пресъздадат своето усещане за йовковите герои. Следващият етап беше да се създадат взаимоотношния между тези герои. В даден момент от процеса вече не се намирахме в класна стая, а в живо село с истински взаимоотношения между неговите жители. Съществена беше и поканата учениците да открият въпросите и проблемите, поставени от Йовков, в личния си живот, така че да споделят нещо съкровено за себе си. Всяко от тези споделяния беше изигравано за тях от техните съученици с изключителна вътрешна интуиция, взаимоотдаденост и партньорство в процеса.

Поставихме началото на нещо, което може да бъде мотивиращо и дори определящо бъдещия творчески път на учениците, в които започнахме да отключваме вътрешния актьор и най-вече, вътрешния човек. Нямам търпение да продължим да откриваме заедно. Около нас е пълно с будни, отворени деца, които очакват да им бъде обърнато внимание, за да разгърнат творческия си потенциал. И проекти като “Театрално междучасие” са жизнено необходими, за да почувстват тези подрастващи, че идеите и творческият им имплус са ценни и необходими за света и когато бъдат изразени, могат да променят реалността, в която съществуваме.”

Театрално междучасие е проект на театър-студио 4хС и 22 СЕУ за създаването на театрална учебна програма, която да върви паралелно със задължителната такава с цел разбирането на учебното съдържание през творчески процес, както и неговото дигитализиране  в най-модерната социална платформа за тийнейджъри Тик Ток. 

Проектът се финансира по програма “Публики” на Национален Фонд Култура.