fbpx

Искам да ви разкажа за една приказка, която се роди пред мен

’’До края на света и обратно’’ 

НАЧАЛОТО

Кастинг за двугодишна професионална квалификация Авторски театър – 2011 година

ГЕРОЯТ:

Едно момче с най-българското име – Георги. 

Аз: Какво очаквате да ви се случи тук, при нас?

Той: Да се науча как да бъда себе си.

Последва едва забележима усмивка. Не сваляше поглед от мен, сякаш искаше да ми каже и нещо друго, още нещо. 

Аз това “още нещо” го разбрах още тогава, извадих т.нар. Зелен картон – приет, безапелационно.

Предстоеше ми да поставя Хамлет. Доверих му се. Този негов Хамлет стана и мой, и на много зрители видели го по цял свят. Последваха награди и овации. Реших да го пришпоря. Възложих му моноспектакъла ”Ричард, кой Ричард”. Той порасна в него, усети сладкото и горчивото на сцената. Дълъг беше този негов път – Камино де Сантяго. И като си спомня откъде започна, от онова несмело момче, кръстосало случайно сцената на Алма Алтер след училище. Чували ли сте неговата разработка на българския химн? В спектакъла “Актьорът принц” можете да я чуете. Чуете ли я, няма да я забравите, защото пипа точно там, в душичката. Последва поредица от главни роли, а след тях и поредица от питания, чуденки и въпроси. “Защо него, защо все той, защо пак той?” Защо ли? Защото му се работи, защото му се ходи по пътеката, по която го водиш, защото пилигримството е вътрешен процес, непрекъснат стремеж да намериш брод. Крачка по крачка, ден след ден, роля след роля. 

И така през 2019 година поиска да отиде до Свещената земя. Както всеки прави, взе най-необходимото – една китара. Върна се. Със себе си донесе своето любимо аз – това на музиканта. Възпял срещите си с другите пилигрими. Обърнал живота си в акорди и думи, всичко на всичко – 12 песни. Бяха оценени и подкрепени от Националния Фонд култура. Така че днес ги държим в ръцете си, облечени в една бутикова опаковка, еко и гладка като коприна. 

Премиерата беше в двора на СУ. 

До края на света и обратно. Обратното ни върна там, откъдето бяхме тръгнали, защото краят иска да се превърне в едно ново начало. 

Началото на срещата между нас – неговите слушатели и тази приказка за този път на едно момче, което продължава да търси.

Автор на текста: Николай Георгиев

Тя и Той

Песента Тя и Той е написана за новия български игрален филм Жири.

Георги написва песента по време на пилигримстването си Камино де Сантяго. Песента е вдъхновена от един дядо, който Георги среща по пътя си, стъпките ги зближават, а тази близост пресраства в мелодия, която по-късно намира място и във филма.

Текст и музика: Георги Арсов

Снимка: личен архив

Продуцент на филма: АРС Диджитал

Жири е осъществен с подкрепата на НФК.

El arte de caminar

Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? Актьора-музикант, а в мюзикълите и режисьор – Георги Арсов, щрихира Евгени Панчовски.

Хамлет, Ромео, Орфей (Георги Арсов). Трудно е обаче да оставиш Гопето между тия две скоби. Още по-трудно е да опознаеш всичките му страни.

Беше преди около година, когато започнахме работа върху „Суийни Тод“. Покани ни вкъщи, за да се потопим в света на бордовите игри – неговата скрита страст. Веднага щом отворих вратата на стаята му, на масата имаше изкусно подредени свещи, а до тях работен сценарии. „Така работя аз.“, каза той, а след това набързо ги изгаси и приготви масата за игра.

Истина е. За Гопето всяко нещо е ритуал. Дали ще е песен, дали ще е творчески процес, или пък бродене през широката Испания – то винаги е сакрално. У него цари сериозност, която липсва в много хора.

Много често виждам Гопето замислен, сякаш се чуди какво следва. Питам ли го какво му е на ума, веднага идва на себе си и казва „А, нищо.“. Има случаи обаче, в които ме поглежда право в очите и започва да говори, да споделя. Единственото, което ми остава е само да слушам и да се чудя как може да има толкова пъстър човек.

Помня какво ми каза, когато се върна от Ел камино де Сантяго – „Едва ли съм намерил това, което търся. Но поне сега знам, че не е толкова лесно.“. Тогава замълчах, усмихнах се и кимнах. Хората са казали, че който търси – намира. Аз не познавам човек, който търси по-нахъсано от Гопето. За сега обаче той си остава тук, с нас. Още има на какво да ни научи. А кой знае, може би след време ще получим покани за първото му участие на една от сцените на Бродуей!

Евгени Панчовски