Дядо Коледа не е един човек, той е идея. Идея, която живее чрез нас. Да казваме на децата си, че има някакъв стар мъж в работилница в Северния полюс, който прави играчки 24/7, за да препътува света в едно денонощие да остави играчка на всяко дете, е абсурдно.
От друга страна – да казваме на децата си, че във всеки човек живее един Дядо Коледа, който желае да обича и дава безгранично и че на Коледа празнуваме тази велика човешка черта близка до Бога… ето това е и вълшебно, и истинно.
И моля… без подаръци от Мола.. Нещо от вас си, както Дядо коледа прави играчките си и нещо лично, което да покаже, че сте се радвали на живота, на човека до вас през цялата година, както Дядо Коледа прави.
Долу консуматорството, долу кухотата на света, долу, долу, долу!
Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? Запознайте се с рожденика днес – Камен Жижанов, през погледа на колегата – картоиграч – Евгени Панчовски.
Зимата беше люта, слънцето отдавна беше залязло, а
театърът се пълнеше с хора. След броени минути започваше премиерата на „Дядо
Йоцо гледа“. Изведнъж обаче, както си седя, в залата нахлува Камен. Усмихнат до
уши, той сяда на първия ред и заема поза лотос. „Що за човек.“, мисля си аз, с
намерението да науча нещо повече.
Публиката вече беше навън, включително и Камен.
Запознахме се, посмяхме се, след което разбрах, че ще бъдем колеги. Не знаех
какво предстои, но разговорът ни за Дзен Будизъм, Алън Уотс и човешкото
съзнание беше прекрасно начало.
Камен е скромен човек, не обича да говори за себе си,
защото смята, че действията говорят най-силно. В разгара на всеки разговор е
готов да вметне нещо философско, което да прекрати празните приказки и да
замисли всички участници. А пък стане ли по-топло, той взима своето вярно хъски
– Широ, и заминава в планината. Едно своеобразно поклонение, в което никой друг
не му е нужен.
Спомням си един разговор в парка. Беше мрачно и пусто, а ние с него вървяхме с бира в ръка. Поговорихме си за бъдещето, колкото и абстрактно да е то. Една от неговите мечти е да направи света по-добър, каквото и да значи това. Аз съм сигурен, че тя ще се сбъдне, защото той вече върви по този път. Когато се търкулнат още няколко години, ще се върнем пак в парка, ще отворим още една бира, и ще си поговорим. Този път, може би за миналото.
Лятото ни разпръсква по всички крайща на света. А ние събираме своите срещи и винаги се връщаме, напълнили джобовете с камъчета. Всяко камъче е една малка среща, която искаме да споделим. Когато се върнем у дома, в театъра, камъче по камъче го изграждаме отново и затова се извисява високо, дълбоко в душите. Днес Камен Жижанов наруши своя обет за лятно мълчание и ето ни в страната на неограничените възможности.
Добре съм. Не мисля че лятото ми можеше да се развие по добре отколкото вече е. Това е само началото и вече съм изключително доволен че заминах. Всичките ми очаквания се покриха. Много съм щастлив.
Америка е чудесна. В седмиците в които продаваха от врата на врата тук разбрах много. Учудващо е колко много можеш да видиш и узнаеш от ходене по улиците и говорене с хора по 12 часа на ден. Много от стереотипите се оказаха истина. Полицията им е груба и наплашена от тъмнокожи. Хората също ги е страх от тъмнокожи. Даже тъмнокожите ги е страх от тъмнокожи. Хахаха (нервен смях ли дочух?!)
Лесно може да подведеш американците към това да повярват на нещо стига да си им спечелил доверието. Не мога да кажа че са глупави. Просто не мислят. Хората с които ме е запознало до сега това преживяване и ситуациите ме промениха мен, промениха ми светогледа и ми дадоха нови сили, с които да продължавам още по-силно в живота. Само началото е, но вече имам много да разказвам. Историята ме разплака още на там и тогава. Кръстих историята Cherry – името на жената. Втората седмица ми беше изключително тежка. Бях на ново място. Нямах пари за храна и ядях веднъж на ден. Работех над 12 часа на 110 Фаренхайт с чанта тежаща 15 килограма. Минах си последната улица без продажби и се спрях на последната къща. Къщата беше много жалка. Чувствах, че или ще ме гръмнат на място задето влизам в двора им или ще са пияници и наркомани вътре. Така изглеждаше. Двуумях се дали да опитам или не и изведнъж чух глас на жена до мен. Каза ми “Hi, how are you?”. Носеше дрипави дрехи, на около 38, силно изрусена коса, тяло с “малко повечко” и love handles, красиви сини очи и мило лице с дружелюбна усмивка с лека гънка на флирт в нея. Беше ми ясно от вида на къщата и на жената че няма откъде да кихне 250 долара за книгите ми и все пак я питах дали тя е собственикът на къщата, дали е майка, дали има някой стар. Пофлиртувахме малко и тя почна да се шегува че баща й с който живее в къщата е “някой стар”. Преди да си тръгна я питах как се казва. Тя каза “Cherry”. Много ме шокира това… Казах си “Горката е кръстена да играе на пилона”.
В края на работния ми ден я видях на бензиностанцията където чаках. Тя мина безпричинно покрай мен, поглеждайки ме, завъртя се веднъж и тръгна да си ходи. Аз казах “Hi Cherry”. На нея й падна ченето и каза “You remember my name? Way to go!”. Усмихнах се и нищо не казах. Тя влезе в бензиностанцията. След 20 минути излезе с пица и гаджето си и ме попита дали искам парче. Тогава на мен ми падна ченето. Взех си едно парче и й казах че е изключително мила и че нещо такова в Европа никога няма да се случи. Тя ме попита “Is that where you are from?”. Аз поклатих глава с усмивка и тръгна. Не знам дали тя знаеше, но тогава ми пристъргваше корема от глад, никой не ми беше дал шише вода цял ден от семействата с който бях говорил и не бях направил и една продажба. Много лош ден. Сдържах се докато си тръгне, но веднага щом зави по ъгъла се разревах и ядях пицата през солените сълзи. Тази жена нямаше пари да си оправи живота, но имаше добротата да даде от малкото което има на непознат. Човек със сърце е безценен. Пред един милион образовани богаташи винаги бих избрал да прекарам деня си с човек като Чери даже и пари да ми дават всичките. Знам на кой ще пратя милион по пощата когато стана милионер. Пица за милиони… Винаги когато си спомня за Cherry плача. За това, че добри хора като нея мизеруват, а богаташи с 8 коли отпред, къща за милиарди и фалшиви мигли колкото сметките на Cherry за месеца, които отказват да ми налеят вода от чешмата в шишето живеят като богове. Исус Христос ще заплаче когато види света за който се е жертвал.
„Алма Алтер“ често е заклеймяван като театър, в който преобладават дамите, а Николай Геогиев като режисьор, който предпочита да работи със силната женска сексуална енергия и да я преобразува в творческа. От години сме свикнали в театъра да има един или максимум двама секс-символи, които да обират сърцата на момичетата и множество актриси, от които трудно можеш да откъснеш очи.
Онези, които не бива да забравяме…
Георги Арсов
Димитър Димитров
Пламен Момчилов
Стоил Атанасов
Цветелин Радев
В последните няколко години обаче правилата не са това, което бяха и на сцената на Алма Алтер се качиха младите, различните, иновативните. Представяме ви петимата, които не бива да изпускате на сцената.
Красивият
Михаил Бонев – Мишо
Михаил Бонев – Мишо
Сини очи, руси коси, атлетично тяло на професионален танцьор. Михаил Бонев е лицето, което трябва да запомните. Само на 17 години Мишо има зад гърба си над 10 спектакъла, завършва специалността „Авторски театър“ и е отправил поглед към върховете на съвременния танц. До края на сезона можете да гледате Мишо в: „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30
Арогантният
Евгени Панчовски – Генчо
Евгени Панчовски – Генчо
Къдрави коси и самодоволна усмивка са запазената марка на винаги уверения в себе си Евгени Панчовски. Генчо, както го наричаме, спечели сърцето на недостъпната София Николова и от тогава единствените очи пред които свежда поглед са нейните. Брилянтният английски на Евгени му позволява да си играе с акцентите, както си поиска и с това спечели сърцето на публиката като ненадминатия бръснар Пирели в Суийни Тод. До края на сезона можете да го гледате в: „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30
Хипито
Камен Жижанов
Камен Жижанов
Атлетичен, къдрокос, зелен до дъното на душата си. Камен Жижанов ще ви спечели с любовта си към природата и безрезервната си доброта. Все по-рядко можем да видим Камен на сцената, защото сърцето му е там: в гората, до реката, със своето хъски, спасено от улицата и със стотиците си истории, които ще ви направят по-добър човек. Неспиращото му любопитство към живота изпраща Камен в Калифорния за това лято, очакваме го отново през новия сезон.
Вампирът
Симеон Василев – Симо
Симеон Василев – Симо
Бледо лице, гарванов
нос и дълбок отвеян поглед. Симеон Василев рядко излиза на дневна светлина. Разпънат
между философията и театъра, между разума и душата си, Симеон Василев често
стои зад завесите и общува предимно със себе си. Нихилист до мозъка на костите
си Симо е повече от магнетичен, но недостъпен. Врекъл се е във вярност на смъртта.
Симо можете да гледате в последния мюзикъл на Алма Алтер – „Суийни Тод –
бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30, разбира се в главната роля.
Ироничният
Мирослав Филков – Миро
Мирослав Филков – Миро
Какъв е цветът на
очите на Хумора? Синьо, синьо… като морето. Иронията и брилянтният ум на
Мирослав Филков го нареждат сред най-желаните мъже в „Алма Алтер“. И тук вече
не говорим за момчета. Спокоен в живота, но пълен с енергия на сцената Миро е
готов на всякакви експерименти и да рови до дъно в себе си. Болката е най-силното
оръжие на иронията. До края на сезона Миро може да видите в „Орфей или върни се
в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“,
25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30
Посвещавам този материал на Георги Арсов и неговата китара. С иронично намигване, Вал
