Семейните ни отношения с Родопите започнаха отдавна. Майка ми и вторият ми баща мечтаеха да избягат от Париж на старини и да живеят в някое затънтено място в планината. Така стигнаха до Киселчово.
Следва една дълга история, много ремонти, доброволци и фестивал. Именно този фестивал където за първи път се срещнах с театъра, слушайки част от пиеса няколко години преди да вляза. Но дойде време или пък мерака на майка ми я побутна и тя смени единия баир, с другия. Село Змиево – нова страст, нови ремонти, нова тръпка. Защото майка ми счита, че без да действаме и сътворяваме духът ни започва бавно да умира. Трите къщи се намират на най-долния край на селото в което живеят трима жители. Баба Зития е в най-горната къща, с най-угледната гледка и двама старци. На първата снимка се вижда пристройката към първата къща.
Първия ден в който отидох да помогна на обекта, беше точно за тази постройка – сваляне на мазилката, дейност, която се върши с чук и приятна музика. Първият етаж на къщата беше претърпял доста промени, след като къщата е била необитавана в последните 10 години. На втория имаше вече баня и му оставаше само дограмата и дюшемето за довършване. За почти два месеца който прекарах в този магичен край с майсторите Емо и Бърди, както и някой други които идваха за тока, водата, дограмата, не само дадохме живот на къщата, но и лично аз много научих. Помагах също с местене на дъски и камъни за терасата, с лакиране на дъски и греди както и с боядисване на стените и чистенето за нанасянето ни. С майка ми използвахме старите врати на къщата който лакирахме и оставихме бели следи от предишния им живот. Помагах на майсторите при леенето на бетона за терасата . Тъй като селото е прекалено високо за машина, бетона се лее на ръка.
Мога да кажа, че не само не се оплаквам от карантинния период, но и съм много благодарна за всичко което изживях и научих, за търпението и упоритостта който присвоих и за прекрасното време което прекарах в планината. Работата и атмосферата понякога ми напомняха за театъра, общата енергия с която се създава нещо и осъзнах как интелектуално или физически да създаваш е винаги благословия и се радвам, че имах късмета да го преживея.
В тъмна къща
реставрирана с любовна принадлежност
скърцат дъските, пълни
с недоверието на поколенията.
Дървената врата,
изменена от менящите се времена
открива нов живот под боята.
Малки кибритени котки
се въргалят в имуществото.
На изток рай няма.
Хората събират дърва,
посичат представите си,
възраждат дъбовите вратите под гредите,
отварят представи, бленуват мостовете
към миналото.
Вярата в разказите на времето
тупти.
Иваша Христова
Иваша можете да гледате в Малкия Летен Сезон на Алма Алтер:
30 юни 20:30 “Цар Лъв”
20 юли 20:30 “Суийни Тод, бръснарят демон от улица Флийт”
