Запетайката на Алма Алтер е символ за онова, което следва да се случи, нещо предстои, неказано всичко до края. Имало е нещо преди нея, ще има нещо за случване и след нея. Ние сме на път, по път, насред пътя. Тук в Алма Алтер няма послания, няма велики мисли, няма поука, а нещо много по – простично – крачки по пътя. Един неясен път, който ни мами със своята неяснота. Зрителят е поканен да крачи с нас, да се лута, да се губи, да вади компаса от джоба и да отгатва посоката, да търси слънцето, да се ориентира по звездите, да пълзи по Млечния път. Запетайката ще стои на ръката ти поне още няколко дни или докато не дойдеш отново, за да я подновим, да блесне черното на дланта ти, да ти се усмихне опашката й. В повечето случаи маркера е перманентен, за да може да ти напомня когато плащаш хляба, докато отключваш врата или протягаш ръка за сбогом, че си бил на път, че си случвал, че се е случило.
От денс хвърляме маркерите и хващаме телефоните. Ефектът на запетайката ти дава възможност да надникнеш през ключалката на запетайката и не през врата, а през ключалката да се намъкнеш в случването. Кликни, грабни, погледни. През черната запетайка светът е цветен.
Създател на ефекта на запетайката: Дейвид Хънкинс
Автор на текста: Петя Йосфова
https://www.facebook.com/fbcameraeffects/tryit/139709203752477/?__tn__=HHH-R