24 ДНИ ДО 24 ЧАСОВИЯ НОН СТОП ТЕАТРАЛЕН МАРАТОН

Попитахме миналогодишните участници, какво е за тях 24 часовият Нон Стоп Тетарален Маратон и ето какво:

“24 часовият Нон-стоп Театрален Маратон е  уникално театрално преживяване: не само имаш възможността да видиш любимите си представления, но и да влезеш в ‘’кухнята” на театъра и да участваш в множество уъркшопи, игри и предизвикателства като част от трупата, учейки се и изследвайки заедно в един акт на изксутвото. Присъедини се тази години и подхрани душата си. ”

Алис Музиоли, Италия

”24 часовият Нон-стоп  Театрален Маратон са 100 тухли в стената на изкуството и очите на тези, които ги носят”

Георги Арсов

”24 причини да надмогнеш себе си’’

Валерия Димитрова

”Театралният маратон е много специално събитие . То е място, където може да се загубиш и след това да намериш себе си отново. Време, в което можеш да направиш, получиш и дадеш подаръка на спонтанното изкуство. Мечтано пространство, където можеш да съградиш нови светове и да ги обитаваш за цели 24 часа.”

Пол Дженкинс, Уелс

”Купон в затвор без килии и надзиратели.’’

Евгений Панчовски

‘’24 карата воля, енергия и концентрация’’

Мирослав Филков

Ако искаш да ни споделиш какво е 24 Часовият Нон Стоп Театрален Маратон за теб, пиши като коментар в поста във фейсбук или в блога. Трите “Най Най Най” ще получат книга по избор “Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски” или “Представлението”. Краен срок: 15 март 2020.

Повече информация за Маратона можеш да намериш ТУК.

„Алтери 2020“ без номинация за главна женска роля, слагайте маските на Жокера

Жокера – не става въпрос за излишната карта в тестето, която или замества някоя загубена Дама Пика или Поп Купа, или просто седи захвърлена някъде из вкъщи, след поредния чифт кент купе. Може би това е първо-сигналната ни асоциация с тази дума, второ-сигналната е за четящите  комикси на ДиСи, защото мистериозният образ първо се появява на страниците на комикс „Батман“ още през далечната 1940-та година, но като враг на едноименния герой.Трето-сигналната връзка с думата  са всички интерпретации на „Жокера“ в различни ленти, разбира се най-прясната от 2019, под режисурата на Тод Филипс, за която ще си говорим днес. А четвърто-сигналната е театър-лаборатория “Алма Алтер“, на който му предстои едно от най-важните събития за годината – бляскавата церемония „Алтери 2020“. Няма да блъскаме повече асоциации в този текст, защото ще стане прекалено, ще се залеете с информация и няма да разберете същината – номинациите за Алтер. И все пак Вие сте свободни да си правите, каквито си искате асоциации с Жокера, но първо гледайте филма…

Разбира се, ще започна с моето преживяване от това гледане….Настаних се в киносалона с големи очаквания, които много реално се оправдаха, типично за мен, разбира се, пуснах някоя и друга сълза, но все пак не съм наводнила кино-салона, както всъщност наводних душата си с поуки и мисли…В крайна сметка най-важното от един филм беше да те остави в транс от размисли и търсения, да не ти позволи да заспиш (все пак аз мразя съня) и дълго да го анализираш. Така е не само с филмите, и с театъра.

Суровият живот в най-чистия му и абсурден вид през обектива на оператора Лорънс Шер в американския психологически трилър разтърсва сетива и те оставя без думи…Отварям скобки (Време за самореклама: И постановките на Алма Алтер имат такава сила и мощ над своята публика, когато човекът-актьор е успял да се справи със задачите на Г-н Георгиев и е предал цялата си енергия на човека-зрител или пък е „изсърбал цялата попара“, както често се случва на Марко Дженев…) Затварям скобките.

Определено „Жокера“ е филм, който трябва да гледате с половинката си, и ако София Николова реши да се изправи пред екрана на седмото изкуство, за да гледа Жокера, то непременно Евгени Панчовски трябва грижливо да придържа ръката й. Нямаше как да не спомена звездната двойка на театър „Алма Алтер“, но тазгодишните Алтери са определили в категория най-добър дует Софи да застане редом до Симеон Василев, който има много сходни паралели с Жокера в ролята си в „Суйни Тод, бръснарят Демон от Флийт Стрийт“. Изправен пред това да бъде искрено жесток, заради несправедливостите на живота, Симо успешно може да конкурира Хоакин Финикс в нова репродукция на филма (разбира се след всички няколко стотин съвета и репетиции на Г-н Георгиев какво изисква тази роля от него).

И за да продължим със саморекламите, в категория дует виждаме две други алтеровски имена, а именно тези на Адриана и Михаил, танцът им е почти толкова грациозен, колкото този на Жокера, и е единствената красота в грозния свят на бръснаря в мюзикъла Суйни Тод, която е красива именно заради любовта. И ако трябва да направим аналог с филма, който анализирам, това е може би и единственото нещо което би спасило Артър – героя на Финикс, но за съжаление, то остава само в измисления му свят, който може би бил много хубав, но така и тази обич е затворена само зад решетките на главата му, с красивата усмивка на жената, която всъщност не би могла да бъде негова.

Мисля, че абсурдният смях на „Жокера“ най-добре би могъл да възпроизведе Мирослав Филков, особено, когато разбере, че тази година получава само един единствен Алтер, за разлика от миналата, и къщата му от „Алтери“ ще остане само с един етаж. И все пак „Точката му на пречупване“ заслужава поне една Алтеровска тухла. Ако все пак решите да го подкрепите, за да не издивее като „Жокера“, да си знаете, че това е категорията за „Най-добър дипломен спектакъл.“

Определено „Жокера“ не е имал успешен дипломен спектакъл, но така или иначе тази ярост, която е таял в себе си се е зародила много преди дипломиране. Историята около неговото детство е в основата. Не е достатъчно, че е разбран само от майка си, която е вечната му подкрепа. И в един момент, когато научава, че и тя го е мамила, наистина жална му майка.. Неразбирането идва от въпросите, на които не можеш да си отговориш – като кой е баща ти, откъде идваш и от невъзможността да дадеш на хората, това което искаш. И цялата тази ярост не е събрана само в един изстрел, а  в много бунтове, но определено най-семантично натоварен става онзи момент, в който си отмъщава за всичко през медиите и убива водещия, изигран от блестящия Робърт Де Ниро.

Заприказвах за водещи и да взема да вмъкна още една самореклама за най-добрия водещ, който гледаха всички българи по цял свят…(Георги Арсов, не си ти) Това е този, който и буквално и преносно е „Хванал дядо Господ за шлифера“, дори в „България търси талант“. Такава му е категорията, а името му е – Андриян Асенов. Може да бъде „Жокера“, когато си поиска, защото гласът и имитациите му никога не спират да се модулират и той никога не спи, готов е да ви даде целия си глас и да вземе целия ваш глас…Така, че искайте и ще Ви се даде…

И разбира се една от най-важните категории, която пряко и косвено ни обвързва с филма „Жокера“ е „Алтер в интенциите на Жокера“. Общо взето тук са всички със своите странности, реално почти всички, но най-несправедливото е, че една жената се бори срещу 6 мъже, и после как да не й се иска на тази жена да влезе в образа на Жокера – това е Иваша Христова. Не, че Ви офертирам да гласувате само за нея, но няма да Ви казвам останалите номинирани, от женска солидарност, и защото „Силата трябва да победи“. Иваша, с теб съм, Алтерът е твой, и нито Камен, нито Любо, нито Ким, нито Пламен, нито другите двама, които имат номинации в други категории ще победят. Покажи им какво може една жена, когато влезе в кожата на Жокера. Общо взето за капак тук само Стоил липсва, но той не е голяма конкуренция, защото за него Алтери почти не остават. И все пак, ако се смилите над него, дайте му едно лайкче за „Жертва в името на изкуството“, за ролята му в „Кралят умира“.

Психопат и садист с извратено чувство за хумор. Спокойно, това не се отнася за Стоил, няма да Ви говоря пак и за Симо, въпреки че и той има номинация за своя дипломен спектакъл, но стига вече с тези самореклами. Симо, все пак „Златният глобус“ вече е спечелен от Хоакин Финикс, но теб може и някоя Златна тухла да те удари по главата… за героя на Финикс – Артър става въпрос… Болезнената депресия на „Жокера“ не може да се излекува от болното общество, в което живее, но мисля, че лекарите от „Токуда“(това също е една от номинациите в категория „Дует“), които грижливо се погрижиха за Николай Георгиев биха се справили с неовладяния смях на Жокера и чувството му, че не е разбран.

Жокера убива в знак на протест срещу спотаената в него болка, срещу преживяната несправедливост и лъжите, в които е живял цял живот. Но за Алтер убиват всички 7 човека в категорията – „Алтер за най-секси хиена“. Е как да не се сбиеш за този Алтер. Тук „борбата е безмилостно жестока“, между Неди, Насковци, Мирославковци, Кимчета, Стасита, Мадленчета, Адита. Двама мъже се борят срещу 5 жени, дори Жокера в крайна сметка не остава сам срещу всички и набира последователи в неговия бунт срещу системата. За героя Артър това е най-голямата награда, но за актьорите на Алма Алтер – възнаграждението са Алтерите и Вие – публиката…

Често онези така наречени клоуни, които работят, за да доставят удоволствие и смях, в реалния живот се превръщат в най-нещастните хора на земята. Равновесие на съдбата, орис, участ или както още може да се нарече, животът често балансира, често е несправедлив, и често това удоволствие, което си доставил на своята публика, не се връща при теб. Дори в Алма Алтер, първо защото може да не получиш Алтер и второ, защото ръкопляскането е забранено…

Мисля, че визуално в „Жокера“ все пак има един пропуск, не са се доверили на Михаил Лалов за оформлението на декорите и даже и за грима на Жокера. Така че, не пропускайте да му дадете едно гласче в категорията „Алтер за най-добър реквизит“. И преди да кажете, че това е агитация, не е, просто препоръка. Сценографирал е „Кралят умира“, но Жокера никога не умира. Така че и ако Лалов не спечели, може и той да вдигне бунт и той обаче със сигурност ще бъде много художествено изобразителен, и сцената ще се полее с цветна боя… и преди да завърша окончателно със самореклама, ще направя още едно сравнение. Понеже все пак анализирам цялостно филма, та установих, че в саундтрака на „Жокера“ липсва „Гласът на бабите“. Още една категория и генерален извод – Жокера на сцената на Алма Алтер, трябва да го има… „Симо, подготвяй се за ролята, твоя е.“

Оскар със сигурност Жокера ще получи,
защото 11 номинации да има се случи,
Георги Арсов Алтерите обаче на кого ще връчи,
ожесточена битка се отключи,
сцената на Алма Алтер след 19:30 ще се заключи,
така че бързайте да се настаните, и
победителите на Алтери 2020 да поздравите…

Шестото ми чувство нещо ми говори,
в ролята на Жокера трябва да влезе някоя жена
и за справедливост да се бори,
защото липсва Алтер за главни женски роли…

Слагайте маските на Жокера жени актриси,  от това бъдещето Ви зависи…

Ангелина Грозева

П.С.: Статията не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Всяка прилика  с реални лица е съвсем случайна…

Неда за Кралят умира

Колко често разбивате стените на реалността? А колко често късате замъци? Памперсите Ви с какво са пълни?

Ако тези въпроси Ви се струват нелогични, значи не сте гледали внимателно… Или не сте гледали където трябва. В “Кралят Умира” няма понятие “логика” – нея я има, но и я няма, зависи дали за Вас тя е нещо истинско. За мен се пропука.

Попитах няколко от актьорите в “Кралят Умира” тези въпроси, както и какво е тяхното усещане спрямо лудостта на сцената и не останах разочарована.

“В Кралят умира стените на реалността не съществуват, всичко е само в съзнанието. Всичко виси на косъм, който късайки се те праща в реалността. Замъците съществуват само като понятия. Замъкът е мираж – изграден от хартия, която се къса по-лесно, но можеш да я изградиш веднага отново. Само отломките остават и от тях започва всичко отново. Памперсите са пълни с нашите страхове, с нашите вълнения, с всичко недоизречено, което ни е страх да покажем пред света.”

Какво е Кралят Умира?

“Преживяване, което може да ти се случи само в Алма Алтер. Представление, което те докосва… И емоционално… и физически”

Какво е да откриваш невъзможното в репетиционния процес?

“За скромните три години в Алма Алтер, бях преминала през няколко екстремни репетиционни процеси – “Думи няма” по Бекет, “Хамлет” в последните му няколко версии и други. Но това заглавие… мисля, че то успя с бормашина или по-скоро някоя от онези тежките машини, с които се разбива асфалт, да си гравира собствените букви върху мозъчните гънки на всички, преминали през репетиционния му процес. Все още, чувайки самото заглавие, всеки участник в този спектакъл получава резки спазми, изразени по различен начин – някои потреперват, други получават тикове, трети дърпат шалтера на главния мозък. Но за самият репетиционен процес по-добре да не разказвам… Каквото се е случило между парчетата хартия на сцената, си остава там. Или както казваше първият ми режисьор: “Театър и любов се правят на закрити врати.”

А ето и някои дълбоки размишления, които остават у актьорите след докосването с “Чудото”.

“Пропуква се! Стената се пропуква! Къде ли е единия син чорап. Какво ли прави шутът на краля. А кралят на шута? И кой на кого е накрая. Нали ако има едно място, то има и друго на точно определена точка, другаде? Или тази хипотеза е само сън? Плод на илюзията, която е връзката между съзвездията и хората? Знаем, че всеки живот е път и вътре в него всеки път завършва със смърт. Но също мислим, че всяка смърт поставя началото на нов живот и въпреки това не сме сигурни в това. Защото сълзите от очите никога не са достатъчни, дори и да са от кралските очи. И за това плетем паяжини. Защото не вярваме на стените, тухлите, кирпича и мазилката – на конкретиката… а на празното… липсата в отсъствието. Вървим нагоре надолу по мрежите си гложди, престържа. Време е да сменим. Да сменим нещо. Преди, преди да… Преди да се върнем в началото. Антропологичното начало върху географската ширина – царската комета. Но тя липсва на небето? Всякаш регистрите на вселената са отписали нашия… Крал? Не, Император! А може би принц… кралици? Къде сте кралици? Само вие знаете отговора. Една. Две. Три. По една за титлата. Възрастта. Само вие знаете дали Царят спи. Ами ако не спи… пропуква се… Пропуква се!”

За някои това е приключение навътре, за някои е изблик, който няма как да не пуснеш навън. Предизвикателството е отправено колкото към актьорите, толкова и към публиката – да разбием царските стени и да затегнем памперсите, все пак, Кралят умира!

Неда Таскова

В навечерието на “Краля умира”

Как живеят актьорите в деня преди премиерата? Какво ги вълнува отвъд генералната репетиция? Съществува ли живот извън театъра? Ето какво споделя екипът на „Кралят умира“.

Марко Дженев обикаля София с апарат в ръка „Ще хвана всяко едно тайно кътче от София с апарата си“. Въпреки високия си диоптър или именно заради него Марко има нюх към композицията и наскоро разбира, че фотографията му се отдава.

Евгени Панчовски не излиза от Университета, когато не е в театъра той се отдава на заниманията си по филология „Ще правя презентация върху „Пътешествията на Гъливер“.

Станимира Димова му прави компания, но в полето на педагогическите науки. „Ще чертая мисловна карта“ подхвърля ни, сякаш знаем какво е това, а Стаси ни намигва „Представете си“.

София Николова я заловихме в междучасие „След известна пауза влизам отново в час. Български език за шестокласници.“

Георги Арсов също се занимава с учение, но не е каквото си мислите. „Помагам на майка ми да си напише курсовата работа по Богословие“ – споделя той.

Единствените, които заварваме в театъра са Петя Йосифова и Симеон Василев „Репетираме със Симо дипломния му спектакъл“.

Актьорът с главно „А“ – Стоил Атанасов, не можем дори да попитаме. Причината е съвсем прозаична, от негово име „На работа съм“.

А вие какво правите днес? В навечерието на „Кралят умира“.

Мечтателят

Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? Запознайте се с рожденика днес – Камен Жижанов, през погледа на колегата – картоиграч – Евгени Панчовски.

Зимата беше люта, слънцето отдавна беше залязло, а театърът се пълнеше с хора. След броени минути започваше премиерата на „Дядо Йоцо гледа“. Изведнъж обаче, както си седя, в залата нахлува Камен. Усмихнат до уши, той сяда на първия ред и заема поза лотос. „Що за човек.“, мисля си аз, с намерението да науча нещо повече.

Публиката вече беше навън, включително и Камен. Запознахме се, посмяхме се, след което разбрах, че ще бъдем колеги. Не знаех какво предстои, но разговорът ни за Дзен Будизъм, Алън Уотс и човешкото съзнание беше прекрасно начало.

Камен е скромен човек, не обича да говори за себе си, защото смята, че действията говорят най-силно. В разгара на всеки разговор е готов да вметне нещо философско, което да прекрати празните приказки и да замисли всички участници. А пък стане ли по-топло, той взима своето вярно хъски – Широ, и заминава в планината. Едно своеобразно поклонение, в което никой друг не му е нужен.

Спомням си един разговор в парка. Беше мрачно и пусто, а ние с него вървяхме с бира в ръка. Поговорихме си за бъдещето, колкото и абстрактно да е то. Една от неговите мечти е да направи света по-добър, каквото и да значи това. Аз съм сигурен, че тя ще се сбъдне, защото той вече върви по този път. Когато се търкулнат още няколко години, ще се върнем пак в парка, ще отворим още една бира, и ще си поговорим. Този път, може би за миналото.

Евгени Панчовски

Новите секссимволи

„Алма Алтер“ често е заклеймяван като театър, в който преобладават дамите, а Николай Геогиев като режисьор, който предпочита да работи със силната женска сексуална енергия и да я преобразува в творческа. От години сме свикнали в театъра да има един или максимум двама секс-символи, които да обират сърцата на момичетата и множество актриси, от които трудно можеш да откъснеш очи.

Онези, които не бива да забравяме…

В последните няколко години обаче правилата не са това, което бяха и на сцената на Алма Алтер се качиха младите, различните, иновативните. Представяме ви петимата, които не бива да изпускате на сцената.

Красивият

Сини очи, руси коси, атлетично тяло на професионален танцьор. Михаил Бонев е лицето, което трябва да запомните. Само на 17 години Мишо има зад гърба си над 10 спектакъла, завършва специалността „Авторски театър“ и е отправил поглед към върховете на съвременния танц. До края на сезона можете да гледате Мишо в: „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30

Арогантният

Къдрави коси и самодоволна усмивка са запазената марка на винаги уверения в себе си Евгени Панчовски.  Генчо, както го наричаме, спечели сърцето на недостъпната София Николова и от тогава единствените очи пред които свежда поглед са нейните. Брилянтният английски на Евгени му позволява да си играе с акцентите, както си поиска и с това спечели сърцето на публиката като ненадминатия бръснар Пирели в Суийни Тод. До края на сезона можете да го гледате в: „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30

Хипито

Атлетичен, къдрокос, зелен до дъното на душата си. Камен Жижанов ще ви спечели с любовта си към природата и безрезервната си доброта. Все по-рядко можем да видим Камен на сцената, защото сърцето му е там: в гората, до реката, със своето хъски, спасено от улицата и със стотиците си истории, които ще ви направят по-добър човек. Неспиращото му любопитство към живота изпраща Камен в Калифорния за това лято, очакваме го отново през новия сезон.

Вампирът

Бледо лице, гарванов нос и дълбок отвеян поглед. Симеон Василев рядко излиза на дневна светлина. Разпънат между философията и театъра, между разума и душата си, Симеон Василев често стои зад завесите и общува предимно със себе си. Нихилист до мозъка на костите си Симо е повече от магнетичен, но недостъпен. Врекъл се е във вярност на смъртта. Симо можете да гледате в последния мюзикъл на Алма Алтер – „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30, разбира се в главната роля.

Ироничният

Какъв е цветът на очите на Хумора? Синьо, синьо… като морето. Иронията и брилянтният ум на Мирослав Филков го нареждат сред най-желаните мъже в „Алма Алтер“. И тук вече не говорим за момчета. Спокоен в живота, но пълен с енергия на сцената Миро е готов на всякакви експерименти и да рови до дъно в себе си. Болката е най-силното оръжие на иронията. До края на сезона Миро може да видите в „Орфей или върни се в своя ад човече“, 20 юни, 19:30; „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“, 25 юни, 19:30; „Ах Бродуей, Бродуей“, 27 юни, 19:30

Посвещавам този материал на Георги Арсов и неговата китара. С иронично намигване,
Вал

Суийни Тод – мюзикъл, театър и смърт на сцената на Алма Алтер

Премиерата на мюзикъла „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“ се проведе пред пълен салон в театър-лабиратория „Алма Алтер“.

Театърът се оказа малък за всички, които снощи бяга дошли да се докоснат до лондонското общество от 18 век и голяма част от публиката ще се върне отново на 19 февруари от 19:30, когато ще бъде второто представление в програмата на Университетския театър.

Това е вторият мюзикъл на младия режисьор Георги Арсов, който заедно със студентите от специалността „Авторски театър“, посяга към готическото заглавие. Авторската адаптация превръща Лондон в черно-бяла шахматна дъска, по дизайн на големия български художник Михаил Лалов, а актьорите в спектакъла – в шахматни фигури, които само привидно действат подтиквани от свободната си воля. Нестандартни решения, нови диалози, смели музикални интерпретации, „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт“ е всичко онова, което можем да си представим като съвместно творчеството между млади и интересни артисти.

В главните роли на сцената стъпиха Симеон Василев и София Николова, които не се поколебаха да сготвят и публиката, за да постигнат своите престъпни намерения. Срещу тях застанаха не по-малко покварения Мирослав Филков, в  ролята на съдията и търсещият справедливост – Евгени Панчовски, в ролята на бръснаря Пирели. Джоана и Антъни, Адриана Славова и Михаил Бонев, едни от най-младите актьори в групата, се влюбиха и отлетяха в красив хореографски дует, дело на хореографа на Алма Алтер – Петя Йосифова – Хънкинс, като всички очаквания са за номинация за международните театрални награди Алтери 2020. Безспорен хит в спектакъла се превърна и намигването на режисьора на Алма Алтер – Николай Георгиев към младите творци – с миниатюрата „Циврите“.