Тя и Той

Песента Тя и Той е написана за новия български игрален филм Жири.

Георги написва песента по време на пилигримстването си Камино де Сантяго. Песента е вдъхновена от един дядо, който Георги среща по пътя си, стъпките ги зближават, а тази близост пресраства в мелодия, която по-късно намира място и във филма.

Текст и музика: Георги Арсов

Снимка: личен архив

Продуцент на филма: АРС Диджитал

Жири е осъществен с подкрепата на НФК.

Топ 10 бордови игри на Георги Арсов, част втора

Защото бордовите игри ни приближават до театъра, до мисленето, до философията, до живота, до мечтите, до това какви много ни се иска понякога да бъдем, до смеха с приятелите ни, до сърдене, до сдобряване, до нас самите. “Защото преставаме да си играем, не защото стареем, а стареем, защото преставаме да си играем.”

5. Wingspan – Всеки, който е навътре с бордовите игри поне веднъж е чувал за играта на Джейми Стейгмайър. Това, което я прави толкова специална е: динамичният и прост за разучаване геймплей и същевременно дълбочината и трудността да измислиш кой е най-добрият ход в най-точния момент. Да не забравяме и страхотните компонените, пък, ако се загледате в картите може и нещо да се понаучи. И ако това не ви е навело на мисълта, че играта е страхотна, то може би фактът, че и самата Валерия Димитрова я харесва, трябва да ви говори много.

4. Nemesis – Игра, която имам съвсем, съвсем отскоро, а чакам от дълго и за да я имам беше необходима раздялата с доста други. Но дали си заслужава… Ако харесвате Alien, то това е играта. Има компоненти, които са направени страхотно. А историята… събуждане в космоса на кораб, в който един от вашите приятели е умрял. Навсякъде се чуват звуци, а вие трябва само да избягате, но… Всеки играч си има своя мисия. И тя най-често може да е: Играч 5 да не завърши играта. И не, вие не можете да го убиете, но пък, ако го затворите в една стая с пришълец, той може да свърши тази работа вместо вас. Кратко резюме: Георги Арсов бе погълнат от ларва и от него излезе пришълец, Любомир Георгиев бе убит от Георги Арсов, който започна да помага на пришълците, Симеон Василев бе изоставен от Адриана Славова, а Мирослав Филков му прати няколко сладки пришълчета, а корабът избухна в космоса. Е… случват се и такива неща.

3. Tаpestry – Още една от игрите на Джейми Стейгмайър. Ако сте играли Civilization на компютър… ами това е в пъти по-добро. Само един недостатък си има (или плюс)- тези Landmark buildings винаги заемат страшно много място… питайте Адриана Славова да ви каже. 

2. Arkham Horror; Eldritch Horror; Mansions of madness – Тези игри заемат 50 процента от мястото на рафтовете. Най-добрите игри, ако обичате истории, мистерии и… чудовища. Независимо дали ще се потопите в света на Аркам, в мащабните карти на Елдрич, или в именията, където витае ужас, ще влезете в ролята на следовател, който се опитва да разкрие страховита мистерия и в голяма част от времето умира… дали, защото е полудял, дали защото е изяден, това няма значение. Безкрайно трудни за побеждаване, игрите от Arkham Horror вселената са си Dungeon crawler, което може да се сравни с малко неща. Симеон Василев е единственият, който обожава, когато играта ни побеждава отново и отново. Пълни с хиляди експанжъни, фигури и чудовища, игрите на Fantasy flight са тези, към които ще се връщам винаги. 

1. Игра на тронове – Да. Тя си остава най-отгоре. Дали от носталгия, дали от нещо друго. Играта с най-заплетените правила, играта, в която не може да вярваш на никого, играта, която продължава с часове, докато някой не вземе 7-та крепост или докато драконите не прелетят и завземат Westeros. Ако някога си я вземете и се уплашите от тези 33 страници правила, дайте й шанс. Тя няма да ви разочарова. Дори, ако ви е страх, че ако всички не играете срещу Гопето той пак ще си прати драконите из Вестерос и ще спечели. Но това е единствената игра, която помни най-иконичната целувка в историята: Тази на Марко Дженев и Камен Жижанов в името на битката за ”Речен пад”. Тя имаше само една цел: да ни покаже, че дори в света на бордовите игри любовта и войната вървят ръка за ръка. 

Honorable mentions: Scythe; Marvel Champions; Everdell; Obscurio; Paranormal Detectives; Mountains of madness

Георги Арсов

Топ 10 бордови игри на Георги Арсов

Вече за никого не е изненада, че светът се обърна с главата надолу. И докато е почти невъзможно да се срещаме с публиката, да играем пред тях, то се оказа, че изолацията дава възможност на моята скрита страст да излезе на преден план. Настолните игри. 

Всичко започна преди около 6 години, когато мои приятели ме повикаха да играя заедно с тях: ”Игра на тронове”. Първите няколко пъти нищо не разбрах, само местих разни фигурки по едно огромно поле, но след третия път нещата рязко смениха посоката. Не можех да повярвам, че съществува нещо друго освен Монополи и Диксит, че има настолна игра,  в която има политика, мисъл, интеракция. От всичко това и по-много. Не подозирах също така, че 7 години по-късно апартаментът до Румънското посолство ще прилича по-скоро на клуб за игри, отколкото на място за живеене. 

И понеже много познати ме питат кои са ти любимите, какво да си вземем, реших да направя един списък на моите топ 10, които смятам, че биха се харесали на всеки. 

10. Letters from Whitechapel – Няма как да не включа в списъка тази игра, било то и на последното място. Игра с много прости правила и откровено труден геймплей. Един играч поема ролята на Джак Изкормвача, а пет други се опитват да го намерят. Джак има проста задача- да убие 5 жени в 5 различни нощи и да се прибере вкъщи, а останалите просто трябва да го сгащят някъде по лондонските улици. И ако арестът е на 69, още по-добре. Питайте Мирослав Филков да ви каже. Него трудно може да го хванете в тази игра.

9. Secret Hitler – Не съм голям фен на парти игрите, защото най-често в тях или се караш с някого или губиш интерес. Но както навсякъде, така и в света на бордовите игри има изключения. И Secret hitler е едно от тях. Играчите се разделят на фашисти и либерали, а един от фашистите е именно той: Адолф Хитлер. И фашистите се знаят, либералите трябва да намерят фашистите, но кой е Хитлер, това е мистерия както за едните, така и за другите. Ако обичате да спорите и да се карате, да отстоявате своето на всяка цена, това е играта за вас. Но внимавайте с Марко Дженев. Защото, ако се качи на стола и фашисти, и либерали… всички падат под ножа. 

8. Detective: A modern crime boardgame – За тази игра бях с доста занижени очаквания. Дълго време не посягах към нея. Но миналата Коледа й обърнахме внимание и… Oh boy. Ако някога сте си представяли какво е да разследвате един от най-заплетените случаи в криминалната история, то това е най-добрият ви шанс. Играта идва с много дедукция, специална апликация и някои казаха, че с чаша кафе била незаменима. Ако пиех кафе, може би наистина щеше да е така. Освен всичко играта е и безкрайно трудна, защото трябва да вземеш решението коя улика да преследваш. Миналата година с Любомир Георгиев взехме грешните решения и на въпроса на играта: ”Кой беше в мазето”, нашият отговор беше: ”Кое мазе ?”. Горещо препоръчвам.

7. Disney Villainous – Обикновено като чуем Дисни всички си представяме някаква сладка история и съответно очакванията за тази игра бяха за нещо много мило и приятно. Приятно- да, мило, обаче- не. Тук влизате в ролята на един от иконичните злодеи на Дисни: Урсула, Джафар, Скар, Злата мащеха на Снежанка и др. И се състезавате с… други злодеи от други приказки. Всеки си има своята тайна цел, но това, което откроява тази игра е интеракцията между играчите. Всеки от тях има възможността да ”прецаква” другарчето като му вади герои от неговата си приказка, които да му пречат. Ако сте си мислисли, че винаги сте харесвали Ариел, Аладин или Снежанка, след една игра на Villainous нещата рязко могат да се променят. Особено за Мирослав Филков, който много обича сладката рибка Фландър, особено, ако е изтеглена от Адриана Славова.

6. Western legends – Ако има игра, която да може да отведе в дивия Запад, то това е тя. Тук може да си шериф или да бягаш извън закона, можеш да се движиш на Мустанг или магаре, да носиш злато, да се дуелираш, да ограбваш, да събираш и разделяш и най-важното – да играеш покер. Необходимо е само да го умееш. Момичетата така и не се научиха да го играят, но това не пречи момчетата да опитват да ги научат отново и отново…

Очаквайте продължение…

Георги Арсов

На 26-ти Септември се случи нещо, което беше като сън

Днес за Жири разказва главният актьор – Георги Арсов – Жири

Спомням си кога за пръв път стъпих в киносалон. Бях на 7 години и заедно с леля ми гледахме 2 филма един след друг в киното ‘‘Мултиплекс‘‘, което се намираше в подлеза на НДК и което отдавна вече го няма. Гледахме ‘‘Мумията се завръща‘‘ и ‘‘Джурасик парк 3‘‘ – подходящи филми за 7 годишно хлапе, нали ? Но там в това кино се случи една магия. Там започна любовта ми към изкуството, която се развиваше в следващите 19 години. Накарах майка ми всяка събота да ходим на кино и се сърдех в редките случаи, когато това не се случваше, обичах късните прожекции, защото така цял ден очаквах това важно за мен събитие. Подбирах филмите, гледахме ги по няколко пъти. Това беше моят малък ритуал, който имаше голямо значение за творческия ми път.

На 26-ти Септември 2020 г. се случи нещо, което беше като сън. Започнаха снимките на филмовата продукция ‘‘Жири‘‘ с режисьор: Петя Йосифова, сценарист: Николай Георгиев, продуцент: Иван Тонев и в главната роля…: Георги Арсов. И сега като го пиша чак ми звучи невероятно. Но се случи. Събуждане в 6 часа сутринта, отиваме на терен и там вече е целият екип: реди осветление, обсъждат кадъра, групата ще започне да свири навън. Дъждът не успя да спре никого, защото когато нещата се правят с любов и природата не може да се намеси.

И така започнаха едни 3 седмици, в които непрестанно трябваше да се уча да живея с моя персонаж, да го разбирам, да го усещам. Да знам всеки ден къде точно се намира той, да проверя къде съм аз и когато чуя думите: ‘‘Марк. Сет. Начало!‘‘ да влезем в кадъра като едно. Естествено, това не винаги се случваше по най-добрия възможен начин от първия път.

Но както във всяко едно изкуство, така и в киното се оказа, че нищо не би било възможно, ако не срещнеш точните хора на точното място. Без Петя Йосифова и нейните точни и прецизни наставления, без Иван Тонев и неговото безпогрешно око, без Косьо с неговата цигулка, без Тино и дълбокия му глас, без Марко и неговата експресия, без опита на Елена Петрова, без думите на Николай Георгиев, без музиката на Иво Димчев – нищо не би било такова, каквото беше. И разбира се, без един от най-истинските партньори- Зора, с която минахме през апартамента на 6-ти Септември, през водоносната машина, през къщата музей ‘‘Гео Милев‘‘, за да чуем заедно последният ‘‘Стоп‘‘ на едно от най-красивите места в България, огряно от залязващото слънце.

Ако някой ме попита един ден: театърът или киното ? Мисля в този момент да му се усмихна, да се върна назад във времето, да сляза по стълбите на киното в НДК, което отдавна вече го няма, да вляза на прожекцията на ‘‘Джурасик парк 3‘‘, да седна до онова 7-годишно хлапе и да го попитам какво ни чака занапред. Защото киното е най-голямото приключение, животът е един непрестанен маратон, а посоката за мен е ясна: ‘‘ЖИРИ‘‘.

Продуцент: АРС ДИДЖИТАЛ

Филмът се осъществява с подкрепата на Национален Филмов Център.

Снимки: Личен архив и Валерия Димитрова

Очаквайте текста на Валерия Димторва – Нети.

От ЖИРАФЧЕТО до ЖИРИ

  От пети А на основното училище до Софийския Университет

от 1986 до 2020

Днес за Жири разказва сценариста на филма – Николай Георгиев

Николай Георгиев на снимачната площадка

Жирафчето се прибира вкъщи с малко кученце, баба му: ”Или аз, или куче!” 

Бабата на Жирафчето

Жирафчето клинчи, увърта, шмекерува, хитрува.

Става нощем и отива в стаята на родителите си. Те спят, значи не могат да му забранят.  Мушва се под юргана между майка си и баща си, едната му ръчичка държи ръката на мама, другата на татко. На сутринта отново е сам. 

Отваря врата и внезапно чува: ”Здравей! Как си ?” Това е Здравейчето, което по няколко пъти на ден нарочно се разминава с него, за да го поздравите.

Жирафчето: ”Здравей! Добре съм ?”

В сутрешната бъркотия всички ходят на глава – така ги вижда Жирафчето, направил стойка на глава в отвора на вратата. Мама и тате тръгват на работа, баба му хвърля една след друга дрехите му. Вече е облечен. И тича надолу по стълбите, за да отвори тържествено вратата на асансьора. Готово. 

В училище, докато другите пишат в тетрадките си той рисува голям жираф. Учителката грабва тетрадката му. 

След училище някакви големи момчета го блъскат и обвиняват: ”Ей, Жираф, защо се блъскаш ?” Свалят го на земята. 

Баща му: ”Бият ли те, бий и ти!” Започват тренировки. Баща му го налага. Жири се отбранява, не иска да удари баща си, но се ядосва и го поваля с едно кроше на земята. Всичко това е минало.

Сега Жирафчето е Жири. Сега е студент, голяма работа в СУ – ще става артист. Ще играе убиеца – крал на Шекспир – Ричард III. Търси приятеля си, Давид, от училище, но никога не го намира вкъщи. Давид има нови приятели, случайно ги среща, когато на една стена пишат: ”Удоволствието да умреш млад”. Нахвърля се върху тях, крещейки: ”Неееее…”. Бой. И той е на земята. Колко бързо свършват и най-прекрасните приятелства – училищните.

Среща Лили. Първото влюбване. Страшен маратон. Докато не се намерят един друг в къщата-музей на Гео Милев, среща, която има необикновен финал.

Да обичаш значи да се вричаш.

Да обичаш значи да се отричаш. .

Обичам те и се вричам във всичко, което си ти. 

Обичам те и се отричам от всичко, което не си ти.

Лили и Жири в Музея на Гео Милев в Стара Загора

Текст: Николай Георгиев

Снимки: Валерия Димитрова и БНТ, личен архив

Продуцент: АРС Диджитал

Филмът е реалзиран с подкрпеата на Национален Филмов Център

Жири или един живот на пресекулки

Днес за Жири разказва режисьорът на филма – Петя Йосифова-Хънкинс

Това е той – главният герой, Жири. Тича градския маратон. До него съм аз, неговият режисьор или поне ролята, която едно интересно стечение на обстоятелствата ми отреди. 

Той тича, аз умирам. 

Аз умирам, защото също съм създадена да тичам, да падам, да изоставам, да побеждавам и губя. Той тича, защото така съм му казала. 

Ето го, моят Жири сред множество номера, народности, вълнения, трепети. 

“Не е важно да победиш, а да участваш” – за това тичат другите, той тича, за да порасне, израсте, да избуи, както казва баба му. Подминава камерата и се усмихва, отдалечава се и се превръща в малка тичаща точица. 

Давай, Жири, давай – мълчи вътрешният ми глас. Мълча и аз. Режисьорът трябва да знае как да мълчи, ако казва нещо,  да е тихо, за да го обичат актьорите. А те, актьорите, могат да обичат, от всичко, това правят най-добре и много им личи на камера. Те, камерите, като че ли са създадени да улавят чувствата толкова добре, колкото фалша. 

В един софийски бар Нети пуши. Близък кадър на душевната й размирица, в която една птица се блъска в стените на клетката си. Ето я, тук, тази клетка. Виждаш ли я? Зрителю, дано я виждаш, ако не, може би ти си клетката. 

Тяло до тяло, гърди, крака, коси, очи, колани, пиърсинги, устни, расте динамиката, крещи песента. Актьорите няма да танцуват. В някой друг живот сигурно съм била хореограф, в този съм режисьор, който мрази  мюзикъли. Ще танцува камерата. Тя тръгва в бясно темпо, операторът едва успява да я настигне. Беше вдъхновяващо, и той операторът влиза в роля. 

Жири тича. 

Искам да знам какво мисли, какво усеща. Няма да го питам, ще го бичувам с мълчание. Може да се разглези, а разглезените актьори и за статисти не стават. 

Едно цветнокожо момиче танцува по струните на една цигулка. Цигулката има пръсти, пръстите – ръка, ръката – тяло, тялото – пардесю с едно голяма синьо око на гърба, за да вижда всичко. Тя – Фасика среща него – Пинко, който е изучил мажорите и минорите на всичко живо що чувства. Той свири, тя танцува. Какво стана, нали нямаше да танцуват актьорите. Стоп! Искам дубъл. 

Часът е 6:30. Аз и една стена на снимачната площадка. Аз знам за стената, стената знае за мен, само снимачната площадка не знае, че ще бъде такава. Аз до стената. Аз пред стената. Аз зад стената. Така го чувствам, като стена. Киното като стена. Някои го чувстват като екран, аз съм дебютант и все още го чувствам като стена. Стената притиска мен, аз притискам нея. Грабвам бои и тя започва да се топи. Пиша буква по буква: У д о в о л с т в и е т о  д а  у м р е ш  м л а д. Стената ме прегръща, не е време за интимности. Часът е 7, директор – продукция е тук, грим, гардероб, звук, първи асистент режисьор, втори асистент режисьор, скриптър, всички идват, а заедно с всички идва и закуската. Това киното не е като театъра, тук много се яде. 

“Обичам затвори, може би, защото майка ми е красива затворничка,

Обичам диви кучета, може би, защото баща ми е бил диво куче,

Обичам градини, цъфтящи градини, 

Детето ми е градина, 

Собственото ми дете е градина.” – така е казал поетът и не само го е казал, възпял го е, а аз възпявам поета. Тино, който играе Давид пее. Той пее, а аз се нервирам. Нервирам се, защото този път знам какво искам, другите обаче не го искат, а Тино, нали знаете защо пее, така съм му казала. 

Кога ли ще кажа на Жири да спре да тича. Засега нека си тича. Ако може да тича на каданс, 150. Едно камъче удари окото на камерата. Любим кадър, любимо камъче. Взех си го за спомен. Стискам го в юмрук. Колко ръбати само са спомените. Колкото повече ги стискаш, толкова повече болят. 

Като сълзата на Нети, винаги на една и съща дума, винаги по един и същи начин се търкулва по бузата. Това не е нейната сълза, моята е. Аз я плача. Сега обаче не мога да си го позволя. Седя във вилиджа, до мен продуцента. Няма да се излагам и да се сополивя. А вътрешно се омазвам в тази красива драма която създадох, аз ли я създадох. Да, аз. Поисках я. Манипулирах я. Друго важно качество на режисьора в мен. 

Токчета, перли, къдрици, големи влажни очи, те също плачат, но навън, грим. Много ни е добър гримьорът, много ни е красива актрисата. Колко ли мъже от екипа тази нощ ще бъдат режисьори на своите мокри сънища. Елена, нали я знаете, Елена Петрова, изигра моята роля, беше писана за мен, преди да ми напишат ролята на режисьор. Елена все търсеше погледа ми, искаше да стигне до дъното на тази жена, която на края на филма ще загуби сина си. Вървеше смело и уверено, а след всеки стоп, се връщаше при мен да търси сина си – Давид. Ако някой ден имам син, ще го кръстя Давид. Сега обаче не е време за мелодрами, трябва да си довърша филма. 

Жири тича сред тълпата. Не е време да спира. 

Във всеки филм трябвало да има поне малко еротика и любов. Ето ти еротика на кило. Той тича, а до него Евелин, момичето с големия бюст, което взе десет пъти по-голям хонорар от мен днес. Голият й бюст влиза в очите,  ушите,  мята се под мишниците й. Аз пак гледам във вилиджа, влиза и в моите очи. Ще нарисуваме този бюст, мисля си. Няма да мине иначе. Правим поне 10 дубъла преди да синхронизираме движението на бомбите с това на камервагена. Мисля, че мъжете са професионалисти и нямат проблем да понесат тази гледка. Единствено сценаристът обикаляше и казваше: ”Ама, аз не съм го писал това нещо.”  Да, вие не сте, но аз го изрежисирах. Е, бедни зрителю, не знам дали ще се докопаш до този кадър. 

Киното е пълно с титани, хора заснели по 100, 1000, 10000 филма. Трябва да ги слушам повече, много се ядосват иначе. Мисля да се омета от киноиндустрията преди моя стотен филм. 

Утре ще е хубаво. Ще снимаме Зора. Играе главната роля на Лили. Влюбва се в Жири и започва и тя да тича Маратона. Хубаво ми е с нея, много ми вярва и аз й вярвам. Това ми дава самочувствие, давам малко от моето и на нея. 

Някой шепне в ухото ми: направи си пресечка от този диагонал, ще ти трябва при монтажа. Усмихвам се и си правя пресечка. Колко приятели съм имала, които не съм познавала. И така, пресечка след пресечка, Нети изпуши цигарата си, Елена изплака сълзите си, Пинко изсвири Фасика, а Фасика не изтанцува танца си. Марко намери златната рибка, която долетя от втория етаж на библиотеката, където Натали четеше Булгаков. Жири изтича Септември по Гео Милев, а Лили го намери в гората. Тяхната любов ще бъде мокра, за да не останат никога на сухо. Поръчахме си дъждовална машина. 

Ще си обичам актьорите, така както босият си обича цървулите. Те, актьорите са всичко, и майката, и бащата  на режисьор. В някой друг живот ще стана актриса. 

Жири, давай, давай Жири – крещят статистите.  Той тича, а усмивката е залепнала на лицето му, както ръката на Лили за неговата. До тях – Нети, Пинко, Митко, Фасика, Давид, Марко, Натали и дакелът Луция. Близо са до финала и вместо да го пресекат кривват вляво. 

Режисьорът вътре в мен крещи: чакайте ме, идвам с вас!

Обичам ви, 

Пет

Продуцент: АРС ДИДЖИТАЛ

Филмът се осъществява с подкрепата на Национален Филмов Център.

Снимки: Личен архив и Валерия Димитрова

Очаквайте текста на сценариста – Николай Георгиев.

Музикална мусака “Ето така”

Готвенето никога не е било моята страст. Дори още повече- единственото, което можех да готвя е баницата, която леля ми ме научи да правя преди повече от 10 години.

За добро или лошо, обаче, тази ситуация изисква извънредни мерки и жертви от всеки един от нас. И моята дойде:  опознах печката, зеленчуците и готвенето.

И трябва да ви кажа – в това да готвиш има някаква скрита магия и добре че беше карантината та и аз да разбера, че не всичко е музика и заведения (които така или иначе сега не работят).

Музикална мусака, продукти:

1кг картофи
1/2кг кайма
1 глава лук
1 голям морков
1 песен “Ето така” на Стефан Вълдобрев

И така сега ще ви кажа какво успях да скалъпя. Разбира се, никой готвач не може да започне сам, така че тук трябва да отдам огромната си благодарност към моя кулинарен наставник и ментор – Петя Йосифова. Под нейно ръководство нарязах лука и морковите и ги сложих на котлона в тавата (Разбира се, добавих и олио). След това добавих и каймата.

Докато всичко се запържваше картофите също бяха сложени вътре. Моят ментор ми каза какви точно подправки да сложа, но аз като един истински експериментатор добавих… каквото ми падна и ми хареса на мирис. Заляхме с вода и воала… три часа по-късно имахме типичното българско ястие Мусака.

Вкусна беше… или поне така ми се струваше. Ето че добавям още нещо към баницата.

Така че след карантината ви каня всички на баница.и мусака. Не е много здравословно, но..

Аз от днес минавам на строга диета, за да може все още да се позная след това извънредно положение, но се радвам, че стоенето вкъщи ми открива нови хоризонти.

Радвайте се и вие, търсете и вие , за да може като се видим да си кажем: ‘’Бре… мама му скара’’

Георги Арсов

Последвайте страничката на “Майка му скара” във фейсбук тук.

Март- месецът на свободата

Като че ли в народната мисъл 1-ви Март винаги се е свързвал с настъпването на пролетта. Странно, защото астрономически тя се случва на 22-ри Март, но още в края на Февруари, когато започнеш да виждаш мартеници навсякъде започва да мирише на пролет.

Признавам си, че и аз съм то тези, които доста по-често купуват мартеници, а не ги правят и винаги, когато разменя парите за червено-белите кончета, украсени по най-различни начини имам чувството, че мамя някого – дали себе си, дали тези, които ще ги получат.

Март месец, обаче като че ли е повече от мартениците. Той носи със себе си някаква много определена символика. Всички знаем за 3-ти Март – за това какво в действителност е, обаче май сме позабравили. И си казваме ‘’Честит празник’’ (макар че премиерът честити като празник и обесването на Апостола, така че май и това вече се е поизтъракло), но какво всъщност празнуваме?

Освобождаването ни от турско робство, макар че тези, които трябва да го празнуват отдавна вече ги няма ? Подписването на някой договор ? Или просто се радваме на официалния неработен ден и се чудим кое е най-доброто заведение, където може да ‘’полеем” този светъл празник.

Моето предложение е по-простичко – да отидем някъде сами, да застанем под някое дърво и сами да сплетем конците и колкото и да е трудно да съчетаем бялото с червеното, да се насладим на това, че и различното понякога може да бъде прието стига да има ръце, които да му помогнат.

Пък тя пролетта ще дойде. И птиците ще се върнат. И колелата ще се извадят от мазетата. И бирата ще се изстуди, но ние трябва да помним, че все още сме този народ, който не 500 години е бил под нечие робство, а 500 години се е борил за свободата си. Пък аз знам, че Симо ще ми прости за това изречение. Защото рано или късно всички слагаме мартениците.

“Защо светът е хубав! Много е хубав дори! Очарователна работа! Неизразима! Или в человека има нещо, което тъй неудържимо го влече към света? Нещо, което като семе израства в душата му, още от бебе невръстно, месец след месец, година след година, и накрай го привързва съдбовно? Кой знай… Затуй може би и ти се иска да го обикаляш, да променяш местата – че тъй го опознаеш. Сякаш тя сама природата към туй тласка. В път, в прешествие, в друго поприще… Не знам защо и как, и противно на сякоя проницателна и мрачна мисъл, но тук да си е щастие голямо! Ала трябва и да си свободен. Светът е за свободните направен. Сам Господ, казват, го е направил тъй, от свобода. И само свободните могат да му се насладят. А человеците често тънат в робство и туй наричат свой живот. Какво нещастие, каква поквара на блажений свят!” Милен Русков, Възвишение

Георги Арсов

Една „ужасно“ пъстра вечер – Алтери 2020г.!

Както знаете, всяка  година в Алма Алтер има нашия вариант на Оскарите – но с по-благозвучно име – Алтери!  И вместо статуетки, се раздават тухли – за да ти тежи в ръката и да ти напомнят да не се взимаш на сериозно, но и да се стараеш да доказваш всеки ден, че си я заслужил тази прословута тухла!

И както звездно изглежда всичко по Холивудските червени килими, то и така при нас беше цветно, пъстро и истинско

Подчертавам истинско – защото всеки изрази себе си и се чувстваше спокоен и уверен в кожата си. Защото не е претруфено и пренагланцирано – а това , по-живото.

Което избликва от вътре и добавя този особен блясък в очите.

С две думи – точно в стил Алма Алтер.  Имаше от всичко вечерта – готини водещи, които трябваше да устоят да защитят мястото си ( и закана, че следващата година ще има жени водещи 😉 ), шоуто на Андриян Асенов, който говори с гласа на миналото и настоящето – с мутри и бандити.  Дълбоки чувствени песни. Имаше танци, омагьосващи съблазнявания и сериозни закани. Смях и чувствени моменти ( Когато Жокерът излива душата си пред Николай Георгиев – това нещо, драги, се вижда веднъж в живота!)

Та… няма да съм многословна, освен да кажа, че имаше за всеки по нещо – от просто блясък до истински чувства!

Честити да са всички наградени: Алтер за най-добър спектакъл – “Последна радост”, Алтер за най-добър Крал – Михаил Бонев, Алтер за най-добър мюзикъл – “Цар Лъв”, Алтер за музикални модулации – София Николова за “Кралят умира”, Алтер за жертва в името на изкуството – Симеон Василев за бичуването в “Кладенецът и махалото”, Алтер “хванах дядо Господ за шлифера” за най-добър дипломен спектакъл – “Опиат”, Алтер за най-добър дует – София Николова и Симеон Василев за “Суийни Тод”, Алтер за сърбане на попарата – Марко Дженев за “Бурята”, Алтер за най0секси хиена – Адриана Славова за “Цар Лъв”, Алтер за работа с реквизит – Михаил Лалов за “Кралят умира”, Алтер за талисман на Алма Алтер – Капитан Зеленчук, Алтер “Гласът на бабите” – бабите от село Мусачево, Алтер за блогаджия – Петя Йосифова-Хънкинс и аз 🙂  и трите специални награди, дадени от режисьора на Алма Алтер – Николай Георгиев на Иво Димчев, студентите по Еразъм и художникът Михаил Лалов.

И без значение дали сте били от публиката, от актьорите или сте сега читатели, то бляскайте и се усмихвайте и вие, защото както казват – единственото стойностно в света е красотата и истината!

А какво по- красиво от искрящи очи и звездна усмивка?

Кристиана Миткова

П.П. Липсвахте ни, Пет и Вал! 

„Алтери 2020“ без номинация за главна женска роля, слагайте маските на Жокера

Жокера – не става въпрос за излишната карта в тестето, която или замества някоя загубена Дама Пика или Поп Купа, или просто седи захвърлена някъде из вкъщи, след поредния чифт кент купе. Може би това е първо-сигналната ни асоциация с тази дума, второ-сигналната е за четящите  комикси на ДиСи, защото мистериозният образ първо се появява на страниците на комикс „Батман“ още през далечната 1940-та година, но като враг на едноименния герой.Трето-сигналната връзка с думата  са всички интерпретации на „Жокера“ в различни ленти, разбира се най-прясната от 2019, под режисурата на Тод Филипс, за която ще си говорим днес. А четвърто-сигналната е театър-лаборатория “Алма Алтер“, на който му предстои едно от най-важните събития за годината – бляскавата церемония „Алтери 2020“. Няма да блъскаме повече асоциации в този текст, защото ще стане прекалено, ще се залеете с информация и няма да разберете същината – номинациите за Алтер. И все пак Вие сте свободни да си правите, каквито си искате асоциации с Жокера, но първо гледайте филма…

Разбира се, ще започна с моето преживяване от това гледане….Настаних се в киносалона с големи очаквания, които много реално се оправдаха, типично за мен, разбира се, пуснах някоя и друга сълза, но все пак не съм наводнила кино-салона, както всъщност наводних душата си с поуки и мисли…В крайна сметка най-важното от един филм беше да те остави в транс от размисли и търсения, да не ти позволи да заспиш (все пак аз мразя съня) и дълго да го анализираш. Така е не само с филмите, и с театъра.

Суровият живот в най-чистия му и абсурден вид през обектива на оператора Лорънс Шер в американския психологически трилър разтърсва сетива и те оставя без думи…Отварям скобки (Време за самореклама: И постановките на Алма Алтер имат такава сила и мощ над своята публика, когато човекът-актьор е успял да се справи със задачите на Г-н Георгиев и е предал цялата си енергия на човека-зрител или пък е „изсърбал цялата попара“, както често се случва на Марко Дженев…) Затварям скобките.

Определено „Жокера“ е филм, който трябва да гледате с половинката си, и ако София Николова реши да се изправи пред екрана на седмото изкуство, за да гледа Жокера, то непременно Евгени Панчовски трябва грижливо да придържа ръката й. Нямаше как да не спомена звездната двойка на театър „Алма Алтер“, но тазгодишните Алтери са определили в категория най-добър дует Софи да застане редом до Симеон Василев, който има много сходни паралели с Жокера в ролята си в „Суйни Тод, бръснарят Демон от Флийт Стрийт“. Изправен пред това да бъде искрено жесток, заради несправедливостите на живота, Симо успешно може да конкурира Хоакин Финикс в нова репродукция на филма (разбира се след всички няколко стотин съвета и репетиции на Г-н Георгиев какво изисква тази роля от него).

И за да продължим със саморекламите, в категория дует виждаме две други алтеровски имена, а именно тези на Адриана и Михаил, танцът им е почти толкова грациозен, колкото този на Жокера, и е единствената красота в грозния свят на бръснаря в мюзикъла Суйни Тод, която е красива именно заради любовта. И ако трябва да направим аналог с филма, който анализирам, това е може би и единственото нещо което би спасило Артър – героя на Финикс, но за съжаление, то остава само в измисления му свят, който може би бил много хубав, но така и тази обич е затворена само зад решетките на главата му, с красивата усмивка на жената, която всъщност не би могла да бъде негова.

Мисля, че абсурдният смях на „Жокера“ най-добре би могъл да възпроизведе Мирослав Филков, особено, когато разбере, че тази година получава само един единствен Алтер, за разлика от миналата, и къщата му от „Алтери“ ще остане само с един етаж. И все пак „Точката му на пречупване“ заслужава поне една Алтеровска тухла. Ако все пак решите да го подкрепите, за да не издивее като „Жокера“, да си знаете, че това е категорията за „Най-добър дипломен спектакъл.“

Определено „Жокера“ не е имал успешен дипломен спектакъл, но така или иначе тази ярост, която е таял в себе си се е зародила много преди дипломиране. Историята около неговото детство е в основата. Не е достатъчно, че е разбран само от майка си, която е вечната му подкрепа. И в един момент, когато научава, че и тя го е мамила, наистина жална му майка.. Неразбирането идва от въпросите, на които не можеш да си отговориш – като кой е баща ти, откъде идваш и от невъзможността да дадеш на хората, това което искаш. И цялата тази ярост не е събрана само в един изстрел, а  в много бунтове, но определено най-семантично натоварен става онзи момент, в който си отмъщава за всичко през медиите и убива водещия, изигран от блестящия Робърт Де Ниро.

Заприказвах за водещи и да взема да вмъкна още една самореклама за най-добрия водещ, който гледаха всички българи по цял свят…(Георги Арсов, не си ти) Това е този, който и буквално и преносно е „Хванал дядо Господ за шлифера“, дори в „България търси талант“. Такава му е категорията, а името му е – Андриян Асенов. Може да бъде „Жокера“, когато си поиска, защото гласът и имитациите му никога не спират да се модулират и той никога не спи, готов е да ви даде целия си глас и да вземе целия ваш глас…Така, че искайте и ще Ви се даде…

И разбира се една от най-важните категории, която пряко и косвено ни обвързва с филма „Жокера“ е „Алтер в интенциите на Жокера“. Общо взето тук са всички със своите странности, реално почти всички, но най-несправедливото е, че една жената се бори срещу 6 мъже, и после как да не й се иска на тази жена да влезе в образа на Жокера – това е Иваша Христова. Не, че Ви офертирам да гласувате само за нея, но няма да Ви казвам останалите номинирани, от женска солидарност, и защото „Силата трябва да победи“. Иваша, с теб съм, Алтерът е твой, и нито Камен, нито Любо, нито Ким, нито Пламен, нито другите двама, които имат номинации в други категории ще победят. Покажи им какво може една жена, когато влезе в кожата на Жокера. Общо взето за капак тук само Стоил липсва, но той не е голяма конкуренция, защото за него Алтери почти не остават. И все пак, ако се смилите над него, дайте му едно лайкче за „Жертва в името на изкуството“, за ролята му в „Кралят умира“.

Психопат и садист с извратено чувство за хумор. Спокойно, това не се отнася за Стоил, няма да Ви говоря пак и за Симо, въпреки че и той има номинация за своя дипломен спектакъл, но стига вече с тези самореклами. Симо, все пак „Златният глобус“ вече е спечелен от Хоакин Финикс, но теб може и някоя Златна тухла да те удари по главата… за героя на Финикс – Артър става въпрос… Болезнената депресия на „Жокера“ не може да се излекува от болното общество, в което живее, но мисля, че лекарите от „Токуда“(това също е една от номинациите в категория „Дует“), които грижливо се погрижиха за Николай Георгиев биха се справили с неовладяния смях на Жокера и чувството му, че не е разбран.

Жокера убива в знак на протест срещу спотаената в него болка, срещу преживяната несправедливост и лъжите, в които е живял цял живот. Но за Алтер убиват всички 7 човека в категорията – „Алтер за най-секси хиена“. Е как да не се сбиеш за този Алтер. Тук „борбата е безмилостно жестока“, между Неди, Насковци, Мирославковци, Кимчета, Стасита, Мадленчета, Адита. Двама мъже се борят срещу 5 жени, дори Жокера в крайна сметка не остава сам срещу всички и набира последователи в неговия бунт срещу системата. За героя Артър това е най-голямата награда, но за актьорите на Алма Алтер – възнаграждението са Алтерите и Вие – публиката…

Често онези така наречени клоуни, които работят, за да доставят удоволствие и смях, в реалния живот се превръщат в най-нещастните хора на земята. Равновесие на съдбата, орис, участ или както още може да се нарече, животът често балансира, често е несправедлив, и често това удоволствие, което си доставил на своята публика, не се връща при теб. Дори в Алма Алтер, първо защото може да не получиш Алтер и второ, защото ръкопляскането е забранено…

Мисля, че визуално в „Жокера“ все пак има един пропуск, не са се доверили на Михаил Лалов за оформлението на декорите и даже и за грима на Жокера. Така че, не пропускайте да му дадете едно гласче в категорията „Алтер за най-добър реквизит“. И преди да кажете, че това е агитация, не е, просто препоръка. Сценографирал е „Кралят умира“, но Жокера никога не умира. Така че и ако Лалов не спечели, може и той да вдигне бунт и той обаче със сигурност ще бъде много художествено изобразителен, и сцената ще се полее с цветна боя… и преди да завърша окончателно със самореклама, ще направя още едно сравнение. Понеже все пак анализирам цялостно филма, та установих, че в саундтрака на „Жокера“ липсва „Гласът на бабите“. Още една категория и генерален извод – Жокера на сцената на Алма Алтер, трябва да го има… „Симо, подготвяй се за ролята, твоя е.“

Оскар със сигурност Жокера ще получи,
защото 11 номинации да има се случи,
Георги Арсов Алтерите обаче на кого ще връчи,
ожесточена битка се отключи,
сцената на Алма Алтер след 19:30 ще се заключи,
така че бързайте да се настаните, и
победителите на Алтери 2020 да поздравите…

Шестото ми чувство нещо ми говори,
в ролята на Жокера трябва да влезе някоя жена
и за справедливост да се бори,
защото липсва Алтер за главни женски роли…

Слагайте маските на Жокера жени актриси,  от това бъдещето Ви зависи…

Ангелина Грозева

П.С.: Статията не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Всяка прилика  с реални лица е съвсем случайна…