1. Намерете хубав буркан. Всеки размер може да ви свърши работа – от бурканче с бебешко пюре до буркан с лозови листа. Уверете се, че няма пукнатини и може да бъде плътно затворен.
2. Съберете вашите материали – няколко звездички анасон, две пръчици канела, изсипете няколко от най-топлите ви спомени, поръсете с блясък или изкуствен сняг. Ще ви трябват още бутилирана вода, два грама чиста отдаденост, глицерин или бебешко олио (които да сгъстят водата и снега да пада по бавно), всичките ви запаси от дестилирана обич, която сте събирали до сега, епоксидно лепило, неотваряна надежда и една чаена лъжичка течна ванилия.
3. Изсипете всичко, което сте събрали в ред по значимост, като оставите дестилираната обич последна, защото тя ще е катализатор на всички останали съставки.
4. Завъртете капака.Ако има някаква допълнителна надежда тя може да изтече малко, но това е нормално.
5. Разклатете го. Сега процесът на химична реакция започва. Дестилираната обич ще разрастне бързо в размери и ще започне да се отаява в сингулярност на дъното. Сингулярността – точка с нулев обем и безкрайна плъстност. От теорията за Големия взрив, вселената е създадена от гравитационна сингулярност, която внезапно се е разширила в светлинни години. Не се знае какво е имало преди това, казват че наввярно нищо.
Изглежда невъзможно, че може да се получи от нищо нещо, но фактът, че някога не е имало нищо, а сега имаме вселена, е явно доказателство, че може.
6. Оставяме нашето преспапие да престои, докато сингулярността от дестилирана обич счупи бурканът заедно със законите на физиката, за да създаде в навечерието на Коледна една нова вселена, в която близостта от духовността е свързващата материя.
За първият опит ще си простим.
Автор: Виолина Иванова