fbpx

За вторникът, който осмисля седмицата

или срещите с титана на словото проф. Боян Биолчев

Вторникът винаги е бил просто вторият ден от седмицата – малко безличен, нито понеделник – нито петък, знаеш си, че до уикенда има да избуташ още…

Докато не срещнахме Човека – Боян Биолчев. 

Нашите вторници с него бяха какви ли не – мълчаливи, усмихнати, умни, понякога тихи и смирени, друг път като вулкан от емоции и чувство за хумор, едни такива многолики, необясними.

И някак вторника зае своето почетно място в седмиците ни. Беше осмислен или поскоро окрилен от смисъла. 

Само  стойката на този човек на неговия лекторски стол на сцената на Алма Алтер може да те научи на нещо. Това е 100 процентов човек, който знае как се седи на стол. Стегнато, смилено, бодро.   Няма обаче какво да пиша за Него – четете му книгите, елате на лекциите, просто го срещнете – ако имате този късмет! За нас беше явление. Явление. Бисерите и мъдростите с които ни дари са безброй, ще споделя някои от тях, но начина по който ги казваше да бяхте видели, един такъв простичък, непосредствен, естествен. Геният е в съдържанието, начинът е в човека. 

На „лекциите” ни  той винаги  беше без маска. Това е точно така, както ви го казвам през очите ми на съучастник и очевидец. Не беше пред нас  проф. Боян Биолчев – бившият ректор на Софийския Университет, българският учен, филолог, преподавателят на десетки литератури, писателят, сценаристът –  пред нас стоеше човекът Боян. Оголен. Раним. Понякога недовършващ изреченията си. Търсещ. Скромен. Отдаващ. Замислен. Развълнуван. Разпален. Разгърнат. 

Да, лекции  е твърде слаба и неточна дума за случая. Това бяха… срещи. Разговори очи в очи.  Срещи на добри приятели. На хора, които има какво да си кажат и за какво да си помълчат, а времето някак все не стигаше. Записвахме „лекциите”, за да не ги разпилеем някъде по времето, за да помним. Всичко, което той казваше попивахме и после си повтаряхме като мантра. Цитирахме си го един на друг. Започнахме да го четем повече. А смеха в някои моменти от записите ми е любим. Не помня кога за последно съм чувала по-искрен смях. 

Той искаше да ни накара да мислим. Да питаме, за да търсим. Да поровим, за да се хванем за нещо. Да ни настрои на откривателска честота и да ни научи да не се самобичуваме за това, което още не можем да намерим точно, да не се и самонаслаждаваме,  когато успеем да открием. 

Минаха месеци, а той все още не ни различаваше, заради маските които умело криеха лицата ни, но познаваше човечетата вътре в нас, които пишеха текстове. На предпоследната лекция ни помоли да му изпратим по една снимка с име, защо му трябваше да ни помни, точно когато всичко свършваше. И нали сме автори сътворихме един авторски албум от снимки, и наши, и негови и му го подарихме. На финал започнахме разказ, който той да довърши или да си остане само с начало, защо нещата трябва да свършват изобщо? 

„Лекциите” обаче свършиха, но вторникът повече няма как да бъде обезличен. Той го оцвети завинаги. А портрета му ни гледа с благия му поглед от нашата си стена на славата. 

Стената на славата в Алма Алтер

На нас остава да чакаме лятото, когато ще ходим в Резово на семинар.

А сега с част от мислите му, ще направят Вашия ден вторник: 

“От върха човек вижда колко по-високи върхове има. Иначе собственият ти връх ти пречи.”

“Творческият мързел- това е медитация, потъване в собствения свят”

“Не живееш ли като грешен човек, никога няма да станеш човек”

“Творецът не трябва да мисли за читателите, нито да преувеличава собствената си дарба”

“Четете с очите на друг. А собствените си текстове четете с очите на любопитен човек.”

“Творчеството е раждане.”

“Самоконтролът в изкуството е юзда, когато ще се представяш и броня срещу другите хора. Присъда в изкуството няма! “

“Най-хубавият финал на омразата- да намразиш себе си.”

“Търсеното смешно трябва да бъде скрито зад неочакваното смешно.”

“Комедията се ражда от възможното в живота, но с мяра.”

“Най-големият талант: да изтриеш от себе си нормалното.”

“Най-трудно се играе идиот.”

“Наблюдавайте живота с едно присвито и едно широко отворено око.”

” Ако искате да останете в изкуството, не изпускайте човешкото нито за миг.”

“Човешкото е външната граница на таланта. “

“Коректността е мяра, но не и ограничение. “

Автор: Мариела Димитрова