fbpx

Март, кръстопът на вери

Март месец е странен месец. Не само заради „Р“-то в месеца или ненадейната му променливост. Месец на кръстопът между сезоните, поверите и равноденствието. Като че ли този месец е българският месец, че дори и за нас евреите – тук са Баба Марта, 3-то Mартенската свобода и началото на пролетта. Онази пролет, която обагря нашето първоначално българско, Йовково съзнание-самосъзнание.

Странно е как като малък чакаш големите празници като Коледа и Нова година с техните подаръци и цялата им еуфория, само че с прехода на времето по-симпатични ти стават онези малки, непретенциозни празници с мил-човешки характер. Всички асоциират 1-ви март с червно-белите конци от вълна, благопожеланията да сме румени-засмени и търговците на мартеници, които рядко са румено-засмени. Но за един български евреин във водовъртежа на собствената си вяра, този месец е кръстопът и на вери.

            Тези дни ще се кръстосват легендите за Крал Ахаш Верош Персийски, който е подтикван от подлия си съветник Аман да изтреби еврейския народ, а Кав Хан Аспарух ще изпрати гълъб с бял конец, за да спаси брат си Баян и Жена му Хуба от робството на хуните. И докато Естер, еврейската любовница на Ахаш Верош ще спаси евреите, поставяйки началото на Пурим когато всички евреи се преобразяват карнавално, за да заблудят Персийския Aхаш Верош и с шумни кречатала ще заглушават от алеалите на историята коварния Аман, то край Онгъла хунска стрела ще прониже сърцето на Баян, оставящ кървава диря по конеца на гълъба, който ги е предвождал към Новата свободна земя на българите. Червено-бялата нишка, която ще окичва Хан Аспарух, Хан Тервел, Княз Борис-Михаил и така ръцете на всички техни потомци до ден днешен, за да напомня на българите онзи прастар урок на Кубрата: „Българи, деца мои, бъдете заедно!” – не във физическия смисъл, а по онзи начин, по който са обединени всички облаци по света. Призива да сме обединени около добротата, топлотата и съпричастността ни.

И по време на преминаването на слънцето през небесния екватор, от митичната мъгла на легендите, между епоса на времето, росата, снега, слънцето и мъглата на март – между езичеството и юдеизма се преплита и подава скромната… искрена прошка. Онази, която търси човечното у човека и моли да бъдем добри със себе си. Лявата буза на Христос, за която сме забравили, но от която се нуждаем.

Нека да погледнем състрадателно на нашите грешки – те са дял човешки. Здравето и свободата ще последват след това:

 “Март,

ето първото пурпурно утро.

Ето пурпурните тръби на утринната заря.

И в този миг: ето първият пролетен гръм.”

Марко Дженев,

с любезното съдействие на Николай Георгиев и Гео Милев

Март- месецът на свободата

Като че ли в народната мисъл 1-ви Март винаги се е свързвал с настъпването на пролетта. Странно, защото астрономически тя се случва на 22-ри Март, но още в края на Февруари, когато започнеш да виждаш мартеници навсякъде започва да мирише на пролет.

Признавам си, че и аз съм то тези, които доста по-често купуват мартеници, а не ги правят и винаги, когато разменя парите за червено-белите кончета, украсени по най-различни начини имам чувството, че мамя някого – дали себе си, дали тези, които ще ги получат.

Март месец, обаче като че ли е повече от мартениците. Той носи със себе си някаква много определена символика. Всички знаем за 3-ти Март – за това какво в действителност е, обаче май сме позабравили. И си казваме ‘’Честит празник’’ (макар че премиерът честити като празник и обесването на Апостола, така че май и това вече се е поизтъракло), но какво всъщност празнуваме?

Освобождаването ни от турско робство, макар че тези, които трябва да го празнуват отдавна вече ги няма ? Подписването на някой договор ? Или просто се радваме на официалния неработен ден и се чудим кое е най-доброто заведение, където може да ‘’полеем” този светъл празник.

Моето предложение е по-простичко – да отидем някъде сами, да застанем под някое дърво и сами да сплетем конците и колкото и да е трудно да съчетаем бялото с червеното, да се насладим на това, че и различното понякога може да бъде прието стига да има ръце, които да му помогнат.

Пък тя пролетта ще дойде. И птиците ще се върнат. И колелата ще се извадят от мазетата. И бирата ще се изстуди, но ние трябва да помним, че все още сме този народ, който не 500 години е бил под нечие робство, а 500 години се е борил за свободата си. Пък аз знам, че Симо ще ми прости за това изречение. Защото рано или късно всички слагаме мартениците.

“Защо светът е хубав! Много е хубав дори! Очарователна работа! Неизразима! Или в человека има нещо, което тъй неудържимо го влече към света? Нещо, което като семе израства в душата му, още от бебе невръстно, месец след месец, година след година, и накрай го привързва съдбовно? Кой знай… Затуй може би и ти се иска да го обикаляш, да променяш местата – че тъй го опознаеш. Сякаш тя сама природата към туй тласка. В път, в прешествие, в друго поприще… Не знам защо и как, и противно на сякоя проницателна и мрачна мисъл, но тук да си е щастие голямо! Ала трябва и да си свободен. Светът е за свободните направен. Сам Господ, казват, го е направил тъй, от свобода. И само свободните могат да му се насладят. А человеците често тънат в робство и туй наричат свой живот. Какво нещастие, каква поквара на блажений свят!” Милен Русков, Възвишение

Георги Арсов

Баба Марта е споделянето. Топлото чувство. Просто да дадеш. 

Никога не съм харесвала първи март. Когато бях дете нямах приятели нито в България, нито в Париж в началото. Празнуваше се семейно и символизма в мартениците ми убягваше до третата година във Версай. Докато българските площади и улици още от средата на предшестващия месец се пълнят със сергии и баби, плъзват с плетени ръчно или купувани символи на празника във Франция хората не са и чували коя е Бабата на зимните месеци. 

И това не ми правеше впечатление, докато не се явих в училище накичена в бяло и червено, без това да говори каквото и да е на заобиколилите ме съученици. Баба ми беше пратила плетени от нея мартенички и ако други години не показвах носените кончета около китките, гордостта ми завоюва дрехите ми, както Наполеон Аустерлиц. Версайските възпитаници откликнаха на нещата, които нося и взеха да разпитват, а аз – да разказвам. Идеята толкова много се хареса, че на следващия ден, без да съм раздавала прекалено, лицея се изпълни с ученици с бели и червени конци. Бях изненадана, имайки предвид моя субективен преразказ на балканската традиция. Бях наблегнала на даването и моето си щастие от бабините мартеници, но във ветровития месец, дори намусените младежи бяха оценили благото, което изразих, просто в жеста да подариш и пожелаеш добро.

До ден днешен празника ми напомня мартениците на баба ми, конците нескопосано вплетени на китките на френските съученици. Както и добротата – просто да искаш да дадеш на някой добро, дори съвсем да не го разбираш.

Иваша Христова

Промоция на Мартеници ХХXLLLLL

Най-новият продукт на Алма Алтер Магазин е “Мартеници ХХXLLLLL”, в който ХХXLLLLL показва броят на мартениците, които можете да предпазите по време на миене на ръцете или къпане през месец март. 

Иновативната Нано технология на Мартеници ХХXLLLLL е следващата стъпка в еволюцията в света на почистването. Тя гарантира ефикасността на дълбоко почистване с вода и сапун без това да разрушава тъканите на вашите мартеници.

Нано технологията на Мартеници ХХXLLLLL създава постоянно, мощно гумено покритие, което е устойчиво на високи температури и интензивен сблъсък с водните молекули. По време на миене или къпане се отделя предпазен слой с нано частици и качествени отрицателни йони, които гарантирано ще запазят вашите мартеници сухи. 

Революционната Нано технология образува защитно покритие, което не само предпазва от намокряне, но задържа температурата на тялото, с което се грижи за добрата хидратация на ръцете. Тя изсъхва бързо, което я прави идеална за редовна употреба, не само в дома, но и в театъра.

Мартеници ХХXLLLLL е създадена от американския изобретател Дейвид Хънкинс, който се сблъсква с ужаса на къпането през март още през ранната 2016. След години детайлни проучвания и тестови период Мартеници ХХXLLLLL е одобрена от Международната Асоциация на Производители на Мартеници. 

Можете да поръчате Мартеници ХХXLLLLL, на телефон: ХХXLLLLL

Войната е музата на съвременното изкуство

В “Тайното пътуване” на Йошико Чума в края на февруари ще избухне атомната бомба, първо над Хирошима, после над Нагазаки. Група момчета ще играят брейк над радиоактивните останки на двата японски града. Името на пърформънса е “Утопия”, съвременно изкуство. Преди малко повече от 20 години в месеца на баба Марта върху прожекция от сняг, кокичета и слънце ще се сипят бомбите на Северноатлантическия съюз, за да оставят своите кървавочервени мартеници върху белия сняг, все още покриващ някои от сръбските военни поделения. Войната е музата на съвременното изкуство. 

Мартеницата е от онези традиционни символи, които често намират място в културния живот на народа ни, като мост между поколенията. Мост върху, който се сипят снарядите на забравата. Белият цвят е символ на раждането и смъртта, а червеният на отвъдния живот и вечността, но си ги разменяме за здраве, казват. На първи март по стар български обичай и по новите китайски търговски закони червено-белият тренд се затяга около китките и вратовете на забравилите. В деня на баба Марта наблюдаваме следната лайв-инсталация: 

Човек, за целта на представлението няма значение дали е мъж или жена, е отпуснал ръката си с животворните мартеници върху масата в кафене, а накрая на грациозно разположените в пепелника пръсти дими цигара. След всяко дръпване мартениците следват цигарата в ръката, за здраве, казват. На масата се води ожесточена дискусия за последния “терористичен акт” в Германия, който този път е извършен от 34 годишен германец, финансист по професия, жертвите – петима турци, един босненец, един българин, една полякиня. Човеците дебатират, за и против национализма, за и против емигрантите, за и против бежанците. Но ако трябва да обобщим “за”-тата са малко. Кафенето е одимено, жълтите лампи едва се виждат, както впрочем и слънцето навън. Спорът приключва разгорещено, главният пърформър си тръгва навъсен, мартениците се полюшват около скоростния лост и около волана на паркирания пред кафенето джип, кракът натиска газта и колата полита в мъглите на деня. Не проследяваме шофьора, инсталацията остава с отворен край и повече жертви няма да има. На негово място в кафето сяда случаен зрител от публиката, но бързо се увлича в разговора, а ръката му и тя държи цигара, и върху нея се полюшват мартеници, за здраве казват. 

Върху семплата рурална картина се прожектира филмът “За Сама”, който третира войната в Сирия през камерата на семейство бунтовници.

Постепенно звукът от масата в кафето и този от прожекцията заглъхват, сцената, която и без това трудно се вижда от кълбетата цигарен дим потъва в сумрак. Върви запис: 

В края на операция “Благородна наковалня” руски военни части преминават през Сърбия и завземат летището в Прищина. След възникналото напрежение командващия НАТО ген. Уесли Кларк заповядва на 200 британски и френски парашутисти да превземат летището. Британският генерал Майк Джаксън отказва да изпълни заповедта на ген. Уесли Кларк, като заявява, че няма да стане причина за започване на Трета световна война.

В края на записа човеците-актьори, осъзнали парадокса на случилото се, се надпреварват да гасят цигарите си в единствения пепелник. Очите им се проясняват, те се впускат сред зрителите и на всекиго наричат бял и червен конец “Честита Баба Марта”.

Валерия Димитрова

Не знам защо, но още от дете винаги съм обичала Баба Марта.

Дали защото идва пролетта и дворът ни разцъфваше в най-разнообразни краски. Обикалях кокичетата, лалетата, зюмбюлите, нарцисите и запомнях аромата им. Вдишвах дълбоко, задържах го докато броях до три и после издишвах. И така шарех по пътечките около къщата ни. Един малък фъстък сред цветовете на пролетта. Цветята в двора никога не късах, беше закон, баба ми много се ядосваше, но изляза ли на улицата без букет за мама не се прибирах. Глухарчета, теменужки, тревички, каквото дала ливадата, аз го вземах и гордо понасях към вкъщи. Малко по-късно сестра ми ме научи да ги сплитам във венци, тогава фъстъкът вече беше мома. 

Дали защото Баба Марта, носи под мишница рождения ми ден, който винаги много съм обичала, не знам защо, но имам чувството, че много съм обичана, и тази обич се концентрира в този ден. Освен това всички празнуват на моя рожден ден, страхотно е, навсякъде цветя, музика, усмивки, настроението е приповдигнато. Празник е, трети март. Даже преди няколко години докато гвардейският духов оркестър ползваше тоалетната в театъра на път за официалното честване, беше убеден от един от актьорите да ми  изсвири на сцената Happy Birthday. Толкова плаках от щастие. Тонове, тонове щастие.

Родила съм се точно на 100 годишнината, не е ли яко. Не знам защо хората си крият годините, не го разбирам. 

Дали защото когато бях на 3 баба ми ми даде кълбото от плетката си и аз започнах да го навивам наново, а на 5 можех да плета опакова плетка и изплетох шал за любимата си Чибурашка, а за рождения си ден на 7 получих списание Верена и започнах да прехвърлям бримки по модел, скоро заплетох и първия си пуловер. От всичко най-любимо ми беше да правя мартеници – Пижо и Пенда, бродирах им очички и уста, можех да ги правя сърдити или радостни, добавях им аксесоари, плетях им шапки или престилки за да изглеждат селяни или чантички, обувки и очила, за да изглеждат граждани, даже си спомням, че на една Пенда й сложих метла и я направих Баба Яга, за което получих доста критики, но много се гордеех с тази идея. 

После с годините започнах да си измислям всевъзможни мартеници, ето някои от най-интересните: за едни влюбени приятели бях купила бутилка бяло и червено вино и ги бях омотала с бели и червени конци; бях купила мини бурканчета и ги бях изрисувал с всевъзможни цветя и напълнила със сол и червен пипер; една година ме беше треснало главоболие и използвах ампули аналгин за мартеници; по-миналата година организирах кръжок за изработка на мартеници в театъра, получиха се страхотни, освен конци, използвахме дърени лъжици, звънчета, цветя и пирограф, раздадохме на всички в Университета, даже съвсем скоро ходих в Обществени поръчки и тяхната лъжица още стоеше на таблото им; миналта година с Давид направихме мартеници шалове, но те бяха щедро американизирани и в някои нямаше дори и бяло и червено, срамота, нали.

Преди две години София беше осеяна с тези пингвинчета, а на 1 март те осъмнаха с мартеници, досещате ли се?
Колелото ми в Сан Франциско целогодишно е украсено с мартеница и често ме питат за нея.

Какви са вашите идеи за мартеници тази година? 

Аз над моите все още умувам. 
Текст: Петя Йосифова

Снимки: личен архив