Мария е на 27 години и е от Гърция. Психолог и младежки работник. Има опит в управлението на проекти и създаването на съдържание. Подкрепя екипа за социални медии на фестивала Alter Ego. Обича захарта и кучетата. Много.
Да бъдеш жена в края на 20-те си години и да гледаш „Антигона“ от Жан Ануй в изпълнение на Валерия Димитрова е незабравимо преживяване.
Антигона е всяка жена, във всяка епоха на човечеството – бунтовната дъщеря, лечителката, вещицата, развратната тийнейджърка, командващата колежка. Антигона е всяка жена, която се опитва да предизвика статуквото, традициите и междугенерационната травма. В нейната епоха да се изправиш срещу силен мъж означава да жертваш собствения си живот. Неспособна да преживее живот, който не заслужава, като жена, изградена от собствените си принципи, тя избира смъртта.
„Сега съм твърде далеч от теб, говоря ти от царство, в което не можеш да влезеш — с бързия си език и кухото си сърце.
Ако животът трябва да бъде нещо от страх, лъжа и компромис; ако животът не може да бъде свободен, смел, некорумпиран — тогава, Креон, аз избирам смъртта!“
Валерия се бори постоянно сама, нанася удари във въздуха с решителност, облечена в боксьорски екип. Тялото ѝ разказва цялата история — бори се до изтощение, крещи своята истина, за да я чуят всички.
Тя използва тялото и гласа си, за да опише по изключително автентичен начин преживяването на човек, който се бори с властта, който се бори за правото си да съществува по собствените си условия. Виковете, хореографията на всеки момент, актьорската игра, заедно с автобиографичните препратки на Валерия, доказват, че тя е дала всичко от себе си, за да ни покаже вечната дива жена — въплътена пред очите ни.
Тя оплаква живота си, като си организира празненство. Облечена е празнично, пияна, плаче и се подготвя да умре. Жена, удовлетворена, че е променила разказа — не е позволила съдбата да реши вместо нея. В този момент Валерия е едновременно истерична и дълбоко човешка.
Когато отидете да гледате „Антигона“, ще видите жена, която се бори неуморно на сцената с толкова страст и решителност, с вяра в собствените си принципи. Толкова минималистичната, телесна режисура е напълно подходяща за посланието, което „Антигона“ иска да предаде.
Тази публикация се осъществява с подкрепата на Европейски корпус за солидарност (проект № 2025-1-BG01-ESC51-VTJ-000346618).