Кастинг за двугодишна професионална квалификация Авторски театър – 2011 година
ГЕРОЯТ:
Едно момче с най-българското име – Георги.
Аз: Какво очаквате да ви се случи тук, при нас?
Той: Да се науча как да бъда себе си.
Последва едва забележима усмивка. Не сваляше поглед от мен, сякаш искаше да ми каже и нещо друго, още нещо.
Аз това “още нещо” го разбрах още тогава, извадих т.нар. Зелен картон – приет, безапелационно.
Предстоеше ми да поставя Хамлет. Доверих му се. Този негов Хамлет стана и мой, и на много зрители видели го по цял свят. Последваха награди и овации. Реших да го пришпоря. Възложих му моноспектакъла ”Ричард, кой Ричард”. Той порасна в него, усети сладкото и горчивото на сцената. Дълъг беше този негов път – Камино де Сантяго. И като си спомня откъде започна, от онова несмело момче, кръстосало случайно сцената на Алма Алтер след училище. Чували ли сте неговата разработка на българския химн? В спектакъла “Актьорът принц” можете да я чуете. Чуете ли я, няма да я забравите, защото пипа точно там, в душичката. Последва поредица от главни роли, а след тях и поредица от питания, чуденки и въпроси. “Защо него, защо все той, защо пак той?” Защо ли? Защото му се работи, защото му се ходи по пътеката, по която го водиш, защото пилигримството е вътрешен процес, непрекъснат стремеж да намериш брод. Крачка по крачка, ден след ден, роля след роля.
И така през 2019 година поиска да отиде до Свещената земя. Както всеки прави, взе най-необходимото – една китара. Върна се. Със себе си донесе своето любимо аз – това на музиканта. Възпял срещите си с другите пилигрими. Обърнал живота си в акорди и думи, всичко на всичко – 12 песни. Бяха оценени и подкрепени от Националния Фонд култура. Така че днес ги държим в ръцете си, облечени в една бутикова опаковка, еко и гладка като коприна.
Премиерата беше в двора на СУ.
До края на света и обратно. Обратното ни върна там, откъдето бяхме тръгнали, защото краят иска да се превърне в едно ново начало.
Началото на срещата между нас – неговите слушатели и тази приказка за този път на едно момче, което продължава да търси.
Само преди броени дни дойде добрата новина, програмата на Национален Фонд Култура “Социално ангажирани изкуства” подкрепи проекта на театър-студио 4хС “Словото като спасение”. Един проект за развиването на творческите умения на хора с увреждания, чрез срещите им с известни поети и писатели, които да ги подготвят за участие в национален поетически конкурс, който ще има състезателен характер. Участниците ще представят своето творчество под формата на спектакъл в театър Алма Алтер. В рамките на проекта ще стартираме и подкаст канал Очи в очи с незрящия независим актьор и победител в България търси талант – Андриян Асенов. Потърсихме Ади за коментар и ето какво ни сподели.
Очите са нещо, което всички имаме, което носим вън от себе си, но и вътре в себе си.
Всяко око, има своя изглед, своя поглед, своето виждане.
Аз нямам очи, но имам едно око – сърцето. То вижда, гледа, и най-вече чува.
И ето – настъпи момента, в който това ще започне да се случва.
Очи в очи – с Андриян Асенов.
Аз – с мой, собствен подкаст.
Благодарение на театъра отново ще имам възможността да срещна очите на другите, да разбера техните идеали, тяхната външна и вътрешна същност.
За мен този шанс да бъда водещ, да си имам свое, собствено време – за да задавам въпроси, за да търся отговори, ме кара да се чувствам пълноценен, щастлив.
Гостите ми – те ще бъдат различни. Културни, некултурни, дръзки, смели, крайни, всякакви.
Сигурен съм, че всеки би имал какво да каже, че всеки би искал да бъде чут.
Аз съм готов да погледна през вашите очи. А дали вие ще бъдете готови да погледнете през моето око, тепърва предстои да разберем.
Очи в очи – с Андриян Асенов – Погледът има значение!
Андриян Асенов
Проектът се финансира по програма “Социално Ангажирани Изкуства” на Национален Фонд Култура.
След виртуозното кабаре, което Андриян Асенов завихри снощи в “По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня”, вдъхновена Ангелина Грозева ни предлага един текст – препратка към тазвечершната премиера и покана за 24 Часовия Театрален Маратон. Кой е Андриян Асенов? Щастливеца? Ще го познаеш по усмивката!
“Потропване. Забързани стъпки. Развълнувани въздишки. Влиза. Той е. С белия бастун. С онази кротка голяма усмивка, която сякаш звънливо напомняше за неговото присъствие.
Поздрави. Седна измежду първите редове. Не чакаше, започна да тактува с крака, с ръце. Отново влизаше в нечий образ или пък беше себе си? Не, той беше човекът-актьор, този който описваше Господина, неговият режисьор.
Часът започна, минутата удари. Той отново кротко поклащаше краката си. Какво издаваше това? Че искаше да стъпи на сцената, да преодолее пространството и да го завладее, както той може.
Кой ще бъде пръв запита Господина? Той стана сякаш вече знаеше какъв е въпросът. Прицели се точно към центъра на сцената. Усети светлината на прожектора. И сякаш взе цялата му топлина и я хвърли върху публиката. Не, той няма отново да говори. Той отново ще разкрие душата си. С неговото слово, което живееше в него. Текст на Гео, на Брехт, на Стамболов, всички тръпнеха да чуят кой автор беше заживял в душата на Андриян. Пълнозрящото му сърце бе избрало. Текстът бе преминал по всички сетива на тялото му. А сега произнесен от него, се забиваше като пирон, поставяше точки, хвърляше теми в нашите умове. Стамболов беше. Беше актьорското. Беше онова, което човек никога не забравяше.”
Из текст от часовете на Петър Чухов в „Авторски театър“. Днес, 28-ми февруари, можете да гледате Андриян Асенов в последната премиера на Алма Алтер по текстове на Петър Чухов – “Малко, по-малко, достаръчно дълго”.
Златните отговори и цитати от историята на
Андриян:
Как откри, че театърът е
твоето призвание? Какво за теб е театърът? Как прекрачи прага на „Алма Алтер?
Какво е изкуство? Кои са любимите ти роли?
Тези и още много въпроси, имат своите отговори от
Вътрешното тихо на Андриян. Прочетете ги!
Не съм го откривал театъра, това беше моята мечта, винаги съм го носел в себе си, да бъда на сцена, да давам на зрителите, всичко което може да им се даде като енергия и като случване, като Човекът- актьор.
Бил съм на 10-11 години, когато попаднах на една аудио касета, тогава се отключи нещо в мен и започнах да имитирам гласове и да желая да бъда актьор.
Щастлив съм, когато съм на сцена, емоцията е различна всеки път, не може да се опише, важно е и самият ти да си доволен и публиката.
Нещо, което ми пречеше е, че след като завърших средното си образование, исках да намеря театър, който да ме приеме, но тогава не успях, ето че сега преди 2 години и половина, „Алма Алтер“ отвори вратите си за мен.
Театърът ме промени в посоката, в която открих своето вътрешно Аз. Това не стана веднага, трябваше да мина през много репетиции, през много трудни периоди на развитие, в които да открия пътя към това да мога да бъда себе си.
Първата ми главна роля беше Дядо Йоцо, втората ми е Звяра, в „Красавицата и Звяра“, Да играеш Стефан Стамболов е отговорност и аз я поех тази отговорност в третото ми превъплъщение на сцената. Въпреки, че е трудно, но това е любимата ми роля.
Първият ми ден в театъра беше на 24-часов Социален Експеримент Без Граници или както си го наричаме ние – Маратона. Очаквайте го тази година на 28- 29 март. Тогава разбрах за курса „Авторски театър“. Първата премиера, в която участвах беше „Думи няма“ по Самюел Бекет.
Сега съм друг човек, откакто съм в театъра, промених се. Не бих си представил живота си без него.
Нищо не ми е взел театъра, само ми дава, това много ме радва, дава ми смисъл да продължа напред и нагоре
Изкуството е изкуство, само когато има кой да го създава, да го развива и да може да го предаде на другите. Трябва да си автор, за да създаваш изкуство, то да се ражда вътре в теб.
От 12 години нямам телевизор. Не че баща ми не ми подари чисто нов, с мисълта, че сигурно не ми е останало време да си купя… И след 3 дни го прибрах под един диван, за да не го бутна случайно, докато танцувам… Сериозна съм. 😉 Просто не ми харесва този вид „канал“ и начинът на негативно предаване на информацията. Освен това всичко по телевизията се случва много бавно, резтегнато и нямам търпение да изчакам края… ( За разлика от нещата, които правим в театъра) НО… Това ви го казвам, защото…
Ако вие сте гледали телевизия онзи ден, сигурно сте видяли, че нашият колега Андриян Асенов спечели първото място на „България търси талант“.
Той е с много силен дух и нрав.
Незрящ, а излиза пред сцената ни пълна с хора да играе постановки с лекота и увереност и то с какви дълбоки роли – като тези на Стефан Стамболов, Дядо Йоцо….!
( Съветвам ви горещо да изгледате постановките в Алма Алтер, ако още не сте)
Развил изключително силно волята и непреклонното си намерение, той заслужава чрез образа си да докаже на всички, че желанието, работата и волята са достатъчни, за да изкачиш планината, която си избрал.
Денят преди да дойде финалът, го бях хванала под ръка и ходихме по малките улички около университета и го питах дали се вълнува за финала.
Той ми каза: „Криси, от какво да се вълнувам, то аз вече всичко съм си направил, подготвил съм се. Просто ще отида и ще го направя.“ Сякаш беше планинар приготвил раницата, силата си и сложил котките, тръгвайки нагоре по леда. И нямаше време и желание да говори празни приказки, а просто да го направи.
И на по-следващия ден, когато го видяхме в театъра, вече спечелил, дори не беше ентусиазиран или окрилен. По – скоро излъчваше усещането, че е направил едно добро представление като в Алма Алтер вечерно време.
Нищо повече.
Та…
За всички гледали и не-гледали телевизия…
За всички посещаващи често или по-рядко театъра ни….
Мисля, че това е поздрав за нас – за силата и непреклоността на духа.
За това, което буквално не се вижда с очите, а живее в нас и чака да го предизвикаме!
Поздравления на Андриян Асенов и неговите незаменими учители и вдъхновители в Алма Алтер – Николай Георгиев и Петя Йосифова!
П.П. Пссс и ако искате да усетите волният му дух и зареждането от всички останали актьори в Алма Алтер – то тежката ни метална врата е отворена за вас! Добре дошли в различния ни свят, където всичко е възможно!
Летото ни разпръсква по целия свет. А ние събираме наще срещи и винаги са връщаме, напълниле джобовете с камъняци. Всеко камъче е една мининка среща, която сакаме да споделиме. Коги са врънем у назе, у театъра, камик по камик го градиме отново и те за тава са извисева високо, дълбоко у душите.
Сигурно наще зрителе, демек публиката, много често са пита. Кво ли праат актьорите през ваканцията, освен че са готват за некое друго представление за началото на сезоня.
Ми да ви кажа, и ние сме като сите ора. Одиме
на море, планина, или в краен случай у некоа държавица, че да смениме
обстановката.
Язе обаче, не почивам., връша работа. Бе
накратко – ода на работа.
Работа си като стой та гледай. Цела седмица
нема мръданье от стола. Дет са вика – вънка нека си е жега, я съм си добре.
Бе кво и да си говориме, у едно нещо спор
нема. Който тръси, намира. Има ли желание човек да връши нещо, почивка му не
требва.
Ама па не може и без почивка. И я заминавам на
почивка у балканя след седмица.
Те тава е наща ваканция. Да почиваме и работим едновременно.
Андриян Асенов
ПС: Ако сте почитатели на хумора на Андриян разгледайте рекламната кампания на Слави Трифонов, Бойко Борисов и Митьо Пищова на концерта “Изкуствено дишане”.
Един глас, един вопъл срещу механизираният до краен предел свят, в който човешката личност e номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, която жертва личността и превръща безчовечността в самоцел…
Образите и усещания на мъртвото и свръх-мъртвото са различни, но винаги превръщат живия, човешкия дом в обиталище. Отсъствието на живот разлага не само плътта, но и камъка, дървото, духа. Но Той – Човекът се нуждае от своя дух, а ние Хората – от нашия жив дом.
Двама човеци – режисьорът Николай Георгиев и актьорът Андриян Асенов ще се срещнат с нас хората в една пукнатина в средата на механизирания свят… и постъпателно, две вътрешни тела, почти машини, почти живи или почти мъртви, две статуи от плът ще вживяват света, от който – те другите, свръх – мъртвите отдавна сме се отказали.
„Този спектакъл не е изграден по една предварително готова драматургия, а по една драматургия, която се раждаше по време на репетициите. И все пак е под влиянието на едни от най-големите руски писатели: Достоевски, Замятин и един незабравим руски филм и още по-незабравимата песен на Булат Окуджава…“ Николай Георгиев
„Пионери“ с режисьор Петя Йосифова-Хънкинс и сценарист Дейвид Хънкинс взе наградите за най-добро представление и за най-добър сценарий на международните театрални награди „Алтери“ 2019 на официална церемония късно снощи.
Между големите победители се наредиха доц Възкресия Вихърова и спектакълът „чайка, чайки… Чайката“ на НБУ, община Стара Загора, къщата музей Гео Милев и Стефан Вълдобрев, които получиха специалната награда Алтер за културно сътрудничество. Алтер за най-добра женска роля отиде при Натали Дакова за „Лимоненото момиче“, а най-добра мъжка роля безапелационно грабна Андриян Асенов за „Стефан Стамболов – часът на моето убийство“.
Въпреки опитите на режисьора Николай Георгиев да отстрани Марко Дженев от дуета-водещи в церемонията, Марко се завърна бравурно със семи-балетното си изпълнение от преди две години и взе първия си Алтер за музикално случване с безапелационното изпълнение на Георги Арсов на Лефу от „Красавицата и звяра“.
Очаквано любимите
филми-пърформънси на публиката „През третото око на българския модернизъм“,
подкрепени от Програмата за популяризиране на съвременното европейско изкуство в рамките
на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз,
Министерство на културата, получиха Алтер за синтез между киното и театъра в
интенциите на алтернативното.
Един жест, едно движение, един фрагмент, който изразява цялото, по-добре, отколкото цялото само изразява себе си. Алтер в категория микротанц отиде при „Аз искам да изляза“ на Янита Кирова.
Голямата награда за актьорство в интенциите на Алма Алтер, която тази година беше дадена тайно – като „Алтер за поддържаща роля“, взе Мирослав Филков, но след брилянтното изпълнение на импровизиран микро-хореографски текст на Стоил Атанасов и протестът на Публиката, в крайна сметка с Алтер си тръгна Стоил.
Авторският театър не е
лесна задача, актьорите винаги работят в гранична ситуация, а някой от тях
излизат извън собствените си възможности. Алтер за жертва в името на изкуството си разделиха Симеон
Василев и Георги Арсов.
Дуетите в “Алма Алтер“ са нещо важно и специфично. Тази година те са повече от поетични и решихме да се ограничим до мъжкото и женското начало. И да заложим на естетика и красота. Алтерът за най-добър дует отиде при Адриана Славова и Георги Арсов за дуета от „Човеците на Лорка“.
Бекет е казал „Кашата“ му ще е неговия пророчески скиптър… Но ние прочетохме апокрифните абсурдистки текстове и разбрахме, че първообраз на неговата воля и власт не е кашата… а попарата! Така че капака завря – значи настъпи времето: Скъпи съотечественици, драги сънародници, прочее служители на култа – Алтер за сърбане на попарата резонно получи Николай Георгиев за вече споменатия Марко Дженев.
Анархистите на театър-лаборатория Алма Алтер, онези които винаги вървят в противоположна на режисьорските указания посока са Мирослав Филков и Симеон Василев за „Красавицата и звяра“. Публиката ги удостои с Алтер за вървене обратно на часовниковата стрелка.
„Текстът, който учих вчера, не е текстът, който ще кажа утре“ е реплика зад кулисите на Мирослав Филков, който взе още една тухла за сценични модулации.
Алма Алтер се разполага в концепцията на „бедния театър“ и на сцената рядко се появява реквизит. Когато все пак символното значение на един предмет оправдае появата му на сцената – енергията му е трудна за овладяване и често пъти надвива концентрацията на актьорите. Ето защо една от най-деликатните категории на международните театрални награди Алтери 2019 е за работа с реквизит и безспорно тази награда отиде при София Николова за жезъла-реликва в „За бащата. И за братята“.
Всяка година една от категориите в Алтерите е насочена към съвременните форми на изкуство. През 2018 година в абсолютен хит се превърнаха тениските на Дейвид Хънкинс и проектът Стената на славата. Алтер за тениска с лика на алмаалтеровец получи Луция Георгиева.
Най-голямата сила на Алма
Алтер смятаме, че са неговите живи интеракции. За това дадохме възможност на
вас, публиката директно да интерактира с нас и собственоръчно да избере кое от
бижутата в короната на Алма Алтер да се завърне в програмата на театъра чрез
категорията“Обратно в Афиша“ – победител е „Орфей или върни се в своя ад човече“.
Спектакълът може да гледате „обратно в афиша“ на 18 март от 19:30 часа.
Официалната церемония по награждаването приключи с триото Моника Методиева, Стефан Вълдобре и Георги Арсов и песента „Тази песен не е за любов“.
Международните театрални награди „Алтери“ 2019 се организират с финансовата подкрепа на Студентски съвет на Софийски университет.
Няколко думи за „Чикаго“ във Феникс театър, Лондон, „Красавицата и звяра“ в театър-лаборатория „Алма Алтер“ и предстоящата премиера „Суини Тод“.
Красавицата и звяра
Чикаго
Суини Тод
Събота вечер е. В лондонския „Феникс“ вече няма свободни места. Все още трезвени англичани и любопитни туристи са седнали в залата и очакват мюзикъла да започне. Ах, Чикаго…Сценографията е брилянтна. Върху сцената има един стол, върху стола е поставена шапка. Завесата се отваря. По дяволите, защо им е въобще завеса. Оркестърът е сценографията.Актьорите са настанени неангажиращи от двете страни. И мюзикълът започва с „All that jazz…“
Костюмите – безсрамно разголени. Това се харесва на публиката.
Музиката тук е всичко и… добре, че е музиката. Тя увлича и ни кара да забравим кратките актьорски скечове между отделните песни, в които английската школа на старото поколение се сблъсква с новите бутафорни представи за автентичност на младите актриси, които безпардонно преекспонират и интонират всяко изречение. Ах… най-автентичен в спектакъла и много точно усетено решение на режисьора е присъствието на диригента.С лекота той влиза и излиза от действието без да има никакви претенции за велика актьорска игра, семпло и със замах.
…и тук един друг диригент ме грабва и ме отнася в кухнята на Алма Алтер, където Когсуърт (Симеон Василев) и Люмиер (Мирослав Филков) не могат да разделят властта в замъка на Звяра (Андриян Асенов). Музиката отстъпва крачка назад и разкрива човешкия свят на актьора. Свят дълбок, многопластов, който увлича без показност, без шум и без голотии, разголени са само душите. На Моника и Андриян. Двамата незрящи актьори ни отварят очите за една любовна история, която се развива в своята дълбочина и въпреки шума на аристократичната си съвременност.
Позволете си да отидете на театър и да обикнете семпло, без фанфари, но дълбоко, за цял живот. Четвъртък вечер от 19:30 с вход свободен – „Красавицата и звяра“.
Простете ми Мисис Потс, но бих искала да разкрия още малко от кухнята на „Алма Алтер“…
Не друг, а отново Георги Арсов посяга към следващия мюзикъл на сцената на „Алма Алтер“ – „Суини Тод“. В него тъмните сили изпълзяват от катакомбите на театъра… в главните роли очаквайте София Николова и Симеон Василев, а всички останали като… трупове…
София Николова – Софи
Симеон Василев – Симо
Вчера си тръгнах от Лондон: мрачни улици, дъжд, плесен, безкрайно много хора, в град, който би бил магнетичен с бързаща загърната двойка, един преследвач и може би някоя друга препускаща карета.
Вчера Гопето, Ади и Софи играха ‘’Стефан Стамболов: Часът на моето убийство’’ в старчески дом ‘’Дървеница”.
В столовата. На дневна светлина. Без осветление, музика и декори. И за двамата това беше едно от най-емоционалните им преживявания. Хората от дома напираха да влязат в пространството далеч преди самото начало на спектакъла. Някои от тях бяха сложили специални костюми, други бяха дошли по домашните си чехли, но и едните и другите потънаха в историята и съдбата на Стефан Стамболов. На края на спектакъла една възрастна дама сподели: ‘’Аз съм на 90 години и цял живот чаках да ви срещна. Благодаря ви, че ми позволихте това да се случи именно в този момент. По Коледа наистина се случват чудеса’’.
Гопето ни напомня: “Стефан Стамболов е казал: ‘’Би било добре някой да вземе и да отрови всички българи над 20 години.’’ Днес съм леко разколебан в тази идея.”
