Актьори на работа или с какво се занимават нашите шушки през лятото

В ситуацията на пандемия лятото от сезон за почивка се превърна в чудесна възможност за Летен театрален сезон и така отдавна чаканите срещи с публиката се случват под открито небе на нашата лятна сцена в двора на Софийски университет. Актьорите от Алма Алтер обаче са неуморни и между пълната с репетиции програма, по-голямата част от тях не спират да търсят нови приключения и да се отдават на работа и забавление. Ето какво споделиха някои от тях: 

Всяко лято през месец август Мариела Димитрова, Мисис Ловет от мюзикъла Суийни Тод, работи като Аниматор на детски скаут-лагер в Банско. Всеки ден има активности с децата като езда, походи, палатки, риболов, лагерен огън и шоу на таланта, което тя самата огранизира. А  в обедните почивки си намира тихо местенце да пее за своя първи концерт, който се надява да успее да подготви за новия сезон. ( Няма да издаваме повече.) Не спира да чете, танцува и да наваксва с пропуснатите книги и филми. “Децата са страшно зареждащи и ме замислят повече за това “тук и сега”, което понякога ми бяга…” споделя Мариела. 

Любимият на момичетата Марко Дженев, чичо Скар, прави преводи от всякакъв род и характер на правна фискална документация, изготвянето на такава по ЗМИП и ЗКЛП, законодателните рамки, каквото и да означава това.  Марко води комуникацията с клиенти и институции, подсигурява функциониращ офис, и всичко друго което може да възникне при счетоводното обработване на една фирма. В свободното си време(или когато е симултанен преводач на клиенти от чужбина) се занимава със снимане и търсене на кадри, записва сънищата си, преживяванията с хората, с които се сблъсква, хваща поезията на ежедневието (скрита между мотрисите, стълбите, асансьорите), менажира лудостта на семейството, архивира миговете от деня, чете множество книги и още толкова Уикипедия за всички места къде е бил, не е бил, може би ще бъде. И откровено споделя “И малко спорт и психиатър за да се сливам с нормалните хора. И за здраве.”

Животът на Мария Ганчез, нашата Жулиета, винаги е изпълнен с музика. През лятото тя има повече време да помага на родителите си в онова автентично и магично пространство, наречено Дюкян Меломан. Освен между плочите на рафтовете, Мария можем да видим и на най-известните музикални фестивали, където не спира да се усмихва и е готова да помогне с всичко, от разполагането на техниката до дълги и задълбочени разговори с музикантите, които имат нужда да отдъхнат между многото репетиции. “Като не съм на работа обикновено мигрирам от градинка на парк в търсене на някаква муза за песен” не си губи времето Мария. 

Ангелина Грозева, момичето с фалцета от култовата двойка на циврите от “Суийни Тод”, в реалността има дълбок и спокоен глас, който често можем да чуем в програмата на БНР София и да видим усмивката й по БНТ. Анджи работи като репортер в БНТ, в предаванията “Библиотеката” и “Натисни Ф1” и водещ на “Артефир”, програма “Христо Ботев”. Последната и вълнуваща инициатива, която заслужава нашите адмирации е детският подкаст канал “Ние, децата”, в който заедно с Андриян Асенов и Мария Бояджиева се впускат в нелеката задача да накарат децата да мислят, докато се забавляват заедно. Анджи често обича да цитира Екзюпери “Лудост е да мразиш всички рози, защото трън те е ужилил, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е сбъднала, да се откажеш от всички опити, защото единият се е провалил.”

Бръснарят на бръснарите – Симеон Василев, от началото на годината е докторант във Философски факултет на Софийски университет. И ако до сега Симо се беше заровил в книгите, защото искаше да разбере как функционира света, то да обясни парадоксите на екзистенцията вече е негова официална работа. Само за последните няколко месеца Философът на Алма Алтер участва в три конференции по света и у нас, като най-магичното място сред посетените той открива в Тутцинг, Германия. “Графикът ми е пълен хаос. Познавайки себе си, вероятно ще остане такъв, докато от хаоса не доминира едно конкретно занимание, което ще ме обсеби до степен, в която заради него, ще бъдат пренебрегнати всички останали занимания.” размишлява асистент Василев. 

След като приключи работата по първия си мащабен проект “Изкуство в училище”, финансиран от НФК, малкият Симба – Михаил Бонев, се отправи към морето. Там из дюните на Смокиня Мишо прави гевреци, кебапчета и мекици. Само след седмица обаче това му се стори крайно недостатъчно и понеже работното му време е само от 6 до 19:00, той реши да предложи услугите си като барман, не къде да е другаде, а в култовото заведение Малката Текила в Созопол. Ако искате коктейл “Танци на плажа” тръгвайте на там!

За чичкото от “Гаврошовци и котета разбойници”, Диан Ставрев, лятото е сезонът, в който сме по-свободни от ангажименти и не само. Затова тази година Диан решава да не работи като последните лета по Черноморието, а използва свободното време по различен начин и забавя темпото от изминалата динамична година. Основните неща, на които се старае да наблегне, са спорт, време, прекарано с близките, и пътуване. “За предпочитане до места с по-малко цимент. Взех и да готвя повече, за добро или лошо.” усмихва се той.

Следващото представление в програмата на Летния театрален сезон на Алма Алтер е “Гаврошовци и котета разбойници”, с подкрепата на Министерство на културата, Не пропускайте тази среща с актьорите на Алма Алтер на 30 юли от 20:00 часа в двора на Софийски университет!

Ще го познаеш по усмивката.

След виртуозното кабаре, което Андриян Асенов завихри снощи в “По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня”, вдъхновена Ангелина Грозева ни предлага един текст – препратка към тазвечершната премиера и покана за 24 Часовия Театрален Маратон. Кой е Андриян Асенов? Щастливеца? Ще го познаеш по усмивката!

“Потропване. Забързани стъпки. Развълнувани въздишки. Влиза. Той е. С белия бастун. С онази кротка голяма усмивка, която сякаш звънливо напомняше за неговото присъствие.

Поздрави. Седна измежду първите редове. Не чакаше, започна да тактува с крака, с ръце. Отново влизаше в нечий образ или пък беше себе си? Не, той беше човекът-актьор, този който описваше Господина, неговият режисьор.

Часът започна, минутата удари. Той отново кротко поклащаше краката си. Какво издаваше това? Че искаше да стъпи на сцената, да преодолее пространството и да го завладее, както той може.

Кой ще бъде пръв запита Господина? Той стана сякаш вече знаеше какъв е въпросът. Прицели се точно към центъра на сцената. Усети светлината на прожектора. И сякаш взе цялата му топлина и я хвърли върху публиката. Не, той няма отново да говори. Той отново ще разкрие душата си. С неговото слово, което живееше в него. Текст на Гео, на Брехт, на Стамболов, всички тръпнеха да чуят кой автор беше заживял в душата на Андриян. Пълнозрящото му сърце бе избрало. Текстът бе преминал по всички сетива на тялото му. А сега произнесен от него, се забиваше като пирон, поставяше точки, хвърляше теми в нашите умове. Стамболов беше. Беше актьорското. Беше онова, което човек никога не забравяше.”

Из текст от часовете на Петър Чухов в „Авторски театър“. Днес, 28-ми февруари, можете да гледате Андриян Асенов в последната премиера на Алма Алтер по текстове на Петър Чухов – “Малко, по-малко, достаръчно дълго”.

Златните отговори и цитати от историята на Андриян:

  • Как откри, че театърът е твоето призвание? Какво за теб е театърът? Как прекрачи прага на „Алма Алтер? Какво е изкуство? Кои са любимите ти роли?

Тези и още много въпроси, имат своите отговори от Вътрешното тихо на Андриян. Прочетете ги!

  • Не съм го откривал театъра, това беше моята мечта, винаги съм го носел в себе си, да бъда на сцена, да давам на зрителите, всичко което може да им се даде като енергия и като случване, като Човекът- актьор.
  • Бил съм на  10-11 години, когато попаднах на една аудио касета, тогава се отключи нещо в мен и започнах да имитирам гласове и да желая да бъда актьор.
  • Щастлив съм, когато съм на сцена, емоцията е различна всеки път, не може да се опише, важно е и самият ти да си доволен и публиката.
  • Нещо, което ми пречеше е, че след като завърших средното си образование, исках да намеря театър, който да ме приеме, но тогава не успях, ето че сега преди 2 години и половина, „Алма Алтер“ отвори вратите си за мен.
  • Театърът ме промени в посоката, в която открих своето вътрешно Аз. Това не стана веднага, трябваше да мина през много репетиции, през много трудни периоди на развитие, в които да открия пътя към това да мога да бъда себе си.
  • Първата ми главна роля беше Дядо Йоцо, втората ми е Звяра, в „Красавицата и Звяра“, Да играеш Стефан Стамболов е отговорност и аз я поех тази отговорност в третото ми превъплъщение на сцената. Въпреки, че е трудно, но това е любимата ми роля.
  • Първият ми ден в театъра беше на 24-часов Социален Експеримент Без Граници или както си го наричаме ние – Маратона. Очаквайте го тази година на 28- 29 март. Тогава разбрах за курса „Авторски театър“. Първата премиера, в която участвах беше „Думи няма“ по Самюел Бекет.
  • Сега съм друг човек, откакто съм в театъра, промених се. Не бих си представил живота си без него.
  • Нищо не ми е взел театъра, само ми дава, това много ме радва, дава ми смисъл да продължа напред и нагоре
  • Изкуството е изкуство, само когато има кой да го създава, да го развива и да може да го предаде на другите. Трябва да си автор, за да създаваш изкуство, то да се ражда вътре в теб.

Ангелина Грозева

„Алтери 2020“ без номинация за главна женска роля, слагайте маските на Жокера

Жокера – не става въпрос за излишната карта в тестето, която или замества някоя загубена Дама Пика или Поп Купа, или просто седи захвърлена някъде из вкъщи, след поредния чифт кент купе. Може би това е първо-сигналната ни асоциация с тази дума, второ-сигналната е за четящите  комикси на ДиСи, защото мистериозният образ първо се появява на страниците на комикс „Батман“ още през далечната 1940-та година, но като враг на едноименния герой.Трето-сигналната връзка с думата  са всички интерпретации на „Жокера“ в различни ленти, разбира се най-прясната от 2019, под режисурата на Тод Филипс, за която ще си говорим днес. А четвърто-сигналната е театър-лаборатория “Алма Алтер“, на който му предстои едно от най-важните събития за годината – бляскавата церемония „Алтери 2020“. Няма да блъскаме повече асоциации в този текст, защото ще стане прекалено, ще се залеете с информация и няма да разберете същината – номинациите за Алтер. И все пак Вие сте свободни да си правите, каквито си искате асоциации с Жокера, но първо гледайте филма…

Разбира се, ще започна с моето преживяване от това гледане….Настаних се в киносалона с големи очаквания, които много реално се оправдаха, типично за мен, разбира се, пуснах някоя и друга сълза, но все пак не съм наводнила кино-салона, както всъщност наводних душата си с поуки и мисли…В крайна сметка най-важното от един филм беше да те остави в транс от размисли и търсения, да не ти позволи да заспиш (все пак аз мразя съня) и дълго да го анализираш. Така е не само с филмите, и с театъра.

Суровият живот в най-чистия му и абсурден вид през обектива на оператора Лорънс Шер в американския психологически трилър разтърсва сетива и те оставя без думи…Отварям скобки (Време за самореклама: И постановките на Алма Алтер имат такава сила и мощ над своята публика, когато човекът-актьор е успял да се справи със задачите на Г-н Георгиев и е предал цялата си енергия на човека-зрител или пък е „изсърбал цялата попара“, както често се случва на Марко Дженев…) Затварям скобките.

Определено „Жокера“ е филм, който трябва да гледате с половинката си, и ако София Николова реши да се изправи пред екрана на седмото изкуство, за да гледа Жокера, то непременно Евгени Панчовски трябва грижливо да придържа ръката й. Нямаше как да не спомена звездната двойка на театър „Алма Алтер“, но тазгодишните Алтери са определили в категория най-добър дует Софи да застане редом до Симеон Василев, който има много сходни паралели с Жокера в ролята си в „Суйни Тод, бръснарят Демон от Флийт Стрийт“. Изправен пред това да бъде искрено жесток, заради несправедливостите на живота, Симо успешно може да конкурира Хоакин Финикс в нова репродукция на филма (разбира се след всички няколко стотин съвета и репетиции на Г-н Георгиев какво изисква тази роля от него).

И за да продължим със саморекламите, в категория дует виждаме две други алтеровски имена, а именно тези на Адриана и Михаил, танцът им е почти толкова грациозен, колкото този на Жокера, и е единствената красота в грозния свят на бръснаря в мюзикъла Суйни Тод, която е красива именно заради любовта. И ако трябва да направим аналог с филма, който анализирам, това е може би и единственото нещо което би спасило Артър – героя на Финикс, но за съжаление, то остава само в измисления му свят, който може би бил много хубав, но така и тази обич е затворена само зад решетките на главата му, с красивата усмивка на жената, която всъщност не би могла да бъде негова.

Мисля, че абсурдният смях на „Жокера“ най-добре би могъл да възпроизведе Мирослав Филков, особено, когато разбере, че тази година получава само един единствен Алтер, за разлика от миналата, и къщата му от „Алтери“ ще остане само с един етаж. И все пак „Точката му на пречупване“ заслужава поне една Алтеровска тухла. Ако все пак решите да го подкрепите, за да не издивее като „Жокера“, да си знаете, че това е категорията за „Най-добър дипломен спектакъл.“

Определено „Жокера“ не е имал успешен дипломен спектакъл, но така или иначе тази ярост, която е таял в себе си се е зародила много преди дипломиране. Историята около неговото детство е в основата. Не е достатъчно, че е разбран само от майка си, която е вечната му подкрепа. И в един момент, когато научава, че и тя го е мамила, наистина жална му майка.. Неразбирането идва от въпросите, на които не можеш да си отговориш – като кой е баща ти, откъде идваш и от невъзможността да дадеш на хората, това което искаш. И цялата тази ярост не е събрана само в един изстрел, а  в много бунтове, но определено най-семантично натоварен става онзи момент, в който си отмъщава за всичко през медиите и убива водещия, изигран от блестящия Робърт Де Ниро.

Заприказвах за водещи и да взема да вмъкна още една самореклама за най-добрия водещ, който гледаха всички българи по цял свят…(Георги Арсов, не си ти) Това е този, който и буквално и преносно е „Хванал дядо Господ за шлифера“, дори в „България търси талант“. Такава му е категорията, а името му е – Андриян Асенов. Може да бъде „Жокера“, когато си поиска, защото гласът и имитациите му никога не спират да се модулират и той никога не спи, готов е да ви даде целия си глас и да вземе целия ваш глас…Така, че искайте и ще Ви се даде…

И разбира се една от най-важните категории, която пряко и косвено ни обвързва с филма „Жокера“ е „Алтер в интенциите на Жокера“. Общо взето тук са всички със своите странности, реално почти всички, но най-несправедливото е, че една жената се бори срещу 6 мъже, и после как да не й се иска на тази жена да влезе в образа на Жокера – това е Иваша Христова. Не, че Ви офертирам да гласувате само за нея, но няма да Ви казвам останалите номинирани, от женска солидарност, и защото „Силата трябва да победи“. Иваша, с теб съм, Алтерът е твой, и нито Камен, нито Любо, нито Ким, нито Пламен, нито другите двама, които имат номинации в други категории ще победят. Покажи им какво може една жена, когато влезе в кожата на Жокера. Общо взето за капак тук само Стоил липсва, но той не е голяма конкуренция, защото за него Алтери почти не остават. И все пак, ако се смилите над него, дайте му едно лайкче за „Жертва в името на изкуството“, за ролята му в „Кралят умира“.

Психопат и садист с извратено чувство за хумор. Спокойно, това не се отнася за Стоил, няма да Ви говоря пак и за Симо, въпреки че и той има номинация за своя дипломен спектакъл, но стига вече с тези самореклами. Симо, все пак „Златният глобус“ вече е спечелен от Хоакин Финикс, но теб може и някоя Златна тухла да те удари по главата… за героя на Финикс – Артър става въпрос… Болезнената депресия на „Жокера“ не може да се излекува от болното общество, в което живее, но мисля, че лекарите от „Токуда“(това също е една от номинациите в категория „Дует“), които грижливо се погрижиха за Николай Георгиев биха се справили с неовладяния смях на Жокера и чувството му, че не е разбран.

Жокера убива в знак на протест срещу спотаената в него болка, срещу преживяната несправедливост и лъжите, в които е живял цял живот. Но за Алтер убиват всички 7 човека в категорията – „Алтер за най-секси хиена“. Е как да не се сбиеш за този Алтер. Тук „борбата е безмилостно жестока“, между Неди, Насковци, Мирославковци, Кимчета, Стасита, Мадленчета, Адита. Двама мъже се борят срещу 5 жени, дори Жокера в крайна сметка не остава сам срещу всички и набира последователи в неговия бунт срещу системата. За героя Артър това е най-голямата награда, но за актьорите на Алма Алтер – възнаграждението са Алтерите и Вие – публиката…

Често онези така наречени клоуни, които работят, за да доставят удоволствие и смях, в реалния живот се превръщат в най-нещастните хора на земята. Равновесие на съдбата, орис, участ или както още може да се нарече, животът често балансира, често е несправедлив, и често това удоволствие, което си доставил на своята публика, не се връща при теб. Дори в Алма Алтер, първо защото може да не получиш Алтер и второ, защото ръкопляскането е забранено…

Мисля, че визуално в „Жокера“ все пак има един пропуск, не са се доверили на Михаил Лалов за оформлението на декорите и даже и за грима на Жокера. Така че, не пропускайте да му дадете едно гласче в категорията „Алтер за най-добър реквизит“. И преди да кажете, че това е агитация, не е, просто препоръка. Сценографирал е „Кралят умира“, но Жокера никога не умира. Така че и ако Лалов не спечели, може и той да вдигне бунт и той обаче със сигурност ще бъде много художествено изобразителен, и сцената ще се полее с цветна боя… и преди да завърша окончателно със самореклама, ще направя още едно сравнение. Понеже все пак анализирам цялостно филма, та установих, че в саундтрака на „Жокера“ липсва „Гласът на бабите“. Още една категория и генерален извод – Жокера на сцената на Алма Алтер, трябва да го има… „Симо, подготвяй се за ролята, твоя е.“

Оскар със сигурност Жокера ще получи,
защото 11 номинации да има се случи,
Георги Арсов Алтерите обаче на кого ще връчи,
ожесточена битка се отключи,
сцената на Алма Алтер след 19:30 ще се заключи,
така че бързайте да се настаните, и
победителите на Алтери 2020 да поздравите…

Шестото ми чувство нещо ми говори,
в ролята на Жокера трябва да влезе някоя жена
и за справедливост да се бори,
защото липсва Алтер за главни женски роли…

Слагайте маските на Жокера жени актриси,  от това бъдещето Ви зависи…

Ангелина Грозева

П.С.: Статията не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Всяка прилика  с реални лица е съвсем случайна…