fbpx

Актьори на работа или с какво се занимават нашите шушки през лятото

В ситуацията на пандемия лятото от сезон за почивка се превърна в чудесна възможност за Летен театрален сезон и така отдавна чаканите срещи с публиката се случват под открито небе на нашата лятна сцена в двора на Софийски университет. Актьорите от Алма Алтер обаче са неуморни и между пълната с репетиции програма, по-голямата част от тях не спират да търсят нови приключения и да се отдават на работа и забавление. Ето какво споделиха някои от тях: 

Всяко лято през месец август Мариела Димитрова, Мисис Ловет от мюзикъла Суийни Тод, работи като Аниматор на детски скаут-лагер в Банско. Всеки ден има активности с децата като езда, походи, палатки, риболов, лагерен огън и шоу на таланта, което тя самата огранизира. А  в обедните почивки си намира тихо местенце да пее за своя първи концерт, който се надява да успее да подготви за новия сезон. ( Няма да издаваме повече.) Не спира да чете, танцува и да наваксва с пропуснатите книги и филми. “Децата са страшно зареждащи и ме замислят повече за това “тук и сега”, което понякога ми бяга…” споделя Мариела. 

Любимият на момичетата Марко Дженев, чичо Скар, прави преводи от всякакъв род и характер на правна фискална документация, изготвянето на такава по ЗМИП и ЗКЛП, законодателните рамки, каквото и да означава това.  Марко води комуникацията с клиенти и институции, подсигурява функциониращ офис, и всичко друго което може да възникне при счетоводното обработване на една фирма. В свободното си време(или когато е симултанен преводач на клиенти от чужбина) се занимава със снимане и търсене на кадри, записва сънищата си, преживяванията с хората, с които се сблъсква, хваща поезията на ежедневието (скрита между мотрисите, стълбите, асансьорите), менажира лудостта на семейството, архивира миговете от деня, чете множество книги и още толкова Уикипедия за всички места къде е бил, не е бил, може би ще бъде. И откровено споделя “И малко спорт и психиатър за да се сливам с нормалните хора. И за здраве.”

Животът на Мария Ганчез, нашата Жулиета, винаги е изпълнен с музика. През лятото тя има повече време да помага на родителите си в онова автентично и магично пространство, наречено Дюкян Меломан. Освен между плочите на рафтовете, Мария можем да видим и на най-известните музикални фестивали, където не спира да се усмихва и е готова да помогне с всичко, от разполагането на техниката до дълги и задълбочени разговори с музикантите, които имат нужда да отдъхнат между многото репетиции. “Като не съм на работа обикновено мигрирам от градинка на парк в търсене на някаква муза за песен” не си губи времето Мария. 

Ангелина Грозева, момичето с фалцета от култовата двойка на циврите от “Суийни Тод”, в реалността има дълбок и спокоен глас, който често можем да чуем в програмата на БНР София и да видим усмивката й по БНТ. Анджи работи като репортер в БНТ, в предаванията “Библиотеката” и “Натисни Ф1” и водещ на “Артефир”, програма “Христо Ботев”. Последната и вълнуваща инициатива, която заслужава нашите адмирации е детският подкаст канал “Ние, децата”, в който заедно с Андриян Асенов и Мария Бояджиева се впускат в нелеката задача да накарат децата да мислят, докато се забавляват заедно. Анджи често обича да цитира Екзюпери “Лудост е да мразиш всички рози, защото трън те е ужилил, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е сбъднала, да се откажеш от всички опити, защото единият се е провалил.”

Бръснарят на бръснарите – Симеон Василев, от началото на годината е докторант във Философски факултет на Софийски университет. И ако до сега Симо се беше заровил в книгите, защото искаше да разбере как функционира света, то да обясни парадоксите на екзистенцията вече е негова официална работа. Само за последните няколко месеца Философът на Алма Алтер участва в три конференции по света и у нас, като най-магичното място сред посетените той открива в Тутцинг, Германия. “Графикът ми е пълен хаос. Познавайки себе си, вероятно ще остане такъв, докато от хаоса не доминира едно конкретно занимание, което ще ме обсеби до степен, в която заради него, ще бъдат пренебрегнати всички останали занимания.” размишлява асистент Василев. 

След като приключи работата по първия си мащабен проект “Изкуство в училище”, финансиран от НФК, малкият Симба – Михаил Бонев, се отправи към морето. Там из дюните на Смокиня Мишо прави гевреци, кебапчета и мекици. Само след седмица обаче това му се стори крайно недостатъчно и понеже работното му време е само от 6 до 19:00, той реши да предложи услугите си като барман, не къде да е другаде, а в култовото заведение Малката Текила в Созопол. Ако искате коктейл “Танци на плажа” тръгвайте на там!

За чичкото от “Гаврошовци и котета разбойници”, Диан Ставрев, лятото е сезонът, в който сме по-свободни от ангажименти и не само. Затова тази година Диан решава да не работи като последните лета по Черноморието, а използва свободното време по различен начин и забавя темпото от изминалата динамична година. Основните неща, на които се старае да наблегне, са спорт, време, прекарано с близките, и пътуване. “За предпочитане до места с по-малко цимент. Взех и да готвя повече, за добро или лошо.” усмихва се той.

Следващото представление в програмата на Летния театрален сезон на Алма Алтер е “Гаврошовци и котета разбойници”, с подкрепата на Министерство на културата, Не пропускайте тази среща с актьорите на Алма Алтер на 30 юли от 20:00 часа в двора на Софийски университет!

Ще го познаеш по усмивката.

След виртуозното кабаре, което Андриян Асенов завихри снощи в “По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня”, вдъхновена Ангелина Грозева ни предлага един текст – препратка към тазвечершната премиера и покана за 24 Часовия Театрален Маратон. Кой е Андриян Асенов? Щастливеца? Ще го познаеш по усмивката!

“Потропване. Забързани стъпки. Развълнувани въздишки. Влиза. Той е. С белия бастун. С онази кротка голяма усмивка, която сякаш звънливо напомняше за неговото присъствие.

Поздрави. Седна измежду първите редове. Не чакаше, започна да тактува с крака, с ръце. Отново влизаше в нечий образ или пък беше себе си? Не, той беше човекът-актьор, този който описваше Господина, неговият режисьор.

Часът започна, минутата удари. Той отново кротко поклащаше краката си. Какво издаваше това? Че искаше да стъпи на сцената, да преодолее пространството и да го завладее, както той може.

Кой ще бъде пръв запита Господина? Той стана сякаш вече знаеше какъв е въпросът. Прицели се точно към центъра на сцената. Усети светлината на прожектора. И сякаш взе цялата му топлина и я хвърли върху публиката. Не, той няма отново да говори. Той отново ще разкрие душата си. С неговото слово, което живееше в него. Текст на Гео, на Брехт, на Стамболов, всички тръпнеха да чуят кой автор беше заживял в душата на Андриян. Пълнозрящото му сърце бе избрало. Текстът бе преминал по всички сетива на тялото му. А сега произнесен от него, се забиваше като пирон, поставяше точки, хвърляше теми в нашите умове. Стамболов беше. Беше актьорското. Беше онова, което човек никога не забравяше.”

Из текст от часовете на Петър Чухов в „Авторски театър“. Днес, 28-ми февруари, можете да гледате Андриян Асенов в последната премиера на Алма Алтер по текстове на Петър Чухов – “Малко, по-малко, достаръчно дълго”.

Златните отговори и цитати от историята на Андриян:

  • Как откри, че театърът е твоето призвание? Какво за теб е театърът? Как прекрачи прага на „Алма Алтер? Какво е изкуство? Кои са любимите ти роли?

Тези и още много въпроси, имат своите отговори от Вътрешното тихо на Андриян. Прочетете ги!

  • Не съм го откривал театъра, това беше моята мечта, винаги съм го носел в себе си, да бъда на сцена, да давам на зрителите, всичко което може да им се даде като енергия и като случване, като Човекът- актьор.
  • Бил съм на  10-11 години, когато попаднах на една аудио касета, тогава се отключи нещо в мен и започнах да имитирам гласове и да желая да бъда актьор.
  • Щастлив съм, когато съм на сцена, емоцията е различна всеки път, не може да се опише, важно е и самият ти да си доволен и публиката.
  • Нещо, което ми пречеше е, че след като завърших средното си образование, исках да намеря театър, който да ме приеме, но тогава не успях, ето че сега преди 2 години и половина, „Алма Алтер“ отвори вратите си за мен.
  • Театърът ме промени в посоката, в която открих своето вътрешно Аз. Това не стана веднага, трябваше да мина през много репетиции, през много трудни периоди на развитие, в които да открия пътя към това да мога да бъда себе си.
  • Първата ми главна роля беше Дядо Йоцо, втората ми е Звяра, в „Красавицата и Звяра“, Да играеш Стефан Стамболов е отговорност и аз я поех тази отговорност в третото ми превъплъщение на сцената. Въпреки, че е трудно, но това е любимата ми роля.
  • Първият ми ден в театъра беше на 24-часов Социален Експеримент Без Граници или както си го наричаме ние – Маратона. Очаквайте го тази година на 28- 29 март. Тогава разбрах за курса „Авторски театър“. Първата премиера, в която участвах беше „Думи няма“ по Самюел Бекет.
  • Сега съм друг човек, откакто съм в театъра, промених се. Не бих си представил живота си без него.
  • Нищо не ми е взел театъра, само ми дава, това много ме радва, дава ми смисъл да продължа напред и нагоре
  • Изкуството е изкуство, само когато има кой да го създава, да го развива и да може да го предаде на другите. Трябва да си автор, за да създаваш изкуство, то да се ражда вътре в теб.

Ангелина Грозева