И нека силата бъде с вас

И нека силата бъде с вас! О, ще имате нужда! Четиридесет и три години и девет епизода по-късно, емблематичната космическа сага на Джордж Лукас се превърна в кино-сериал. И както се пее в една песен „45 години стигат!“.

Още помня началото на 90те. Отварят първите видеотеки, пълно е с пиратски касетки, всяко домакинство, сдобило се с видеомагнетофон, презаписва: Червената Соня, Терминатор, Робокоп. Цяло едно поколение, студентите на Прехода, онези, които имаха своя гражданска позиция и убедеността, че трябва да я защитават по улиците, въздишаха по „Търкалящи се камъни“, „Пушки и рози“ и Харисън Форд. Братовчедка ми Ралица беше от онези, имали късмета да опознаят света, между Мароко, Алжир, Франция и България, стаята й в София беше като малък олтар на Аксел Роуз. Един ден довлече при баба ми цяла колекция филми с Харисън Форд. О, всички въздишаха по Харисън Форд! И докато „Индиана Джоунс“ беше нещо като филм за всички, то „Междузвездни войни“ беше религия.

„Завръщането на джедаите“ съм го гледала поне 15 пъти“ усмихваше се Ралица със същия блясък в погледа, с който майка ми броеше последната фраза в „Сладкото дете във времето“ на „Дълбокото лилаво“, кълнейки се „В оригиналния запис се повтаря 17 пъти!“.

Истина е. За времето си „Междузвездни войни“ беше революция в киното. Мащабът на продукцията, специалните ефекти, семплият сценарий, богатството на различни междупланентни раси, всяка с тяхната философия, но вече и визия, и език, и разбира се – секс-символът на тогавашния Холивуд – Харисън Форд. И всичкото това в още по-голям мащаб в България, заради падането на Режима и на оковите на цензурата.

Продължението на сагата 20 години след заснемането на първия епизод трайно се настани във вкусовете на хипстърската култура, и заедно с филмите за супер-герои на Марвел и ДС създаде култа към брандираните продукти. От милионите малки пластмасови фигурки, до тениски, чанти, дрехи, легендарните кецове Конвърс и какво ли още не. От кино „Междузвездни войни“ се превърна в търговия. Джордж Лукас продаде правата за сагата и постепенно тя се превърна в сериал.

И ние всички влизаме в киното от носталгия.

Да поговорим за „Възходът на Скайуокър“, който получи и две почетни номинации на Оскари 2020, не друго – от носталгия:  

Сериалът започва с класическото въведение в историята, което сега, за разлика от първите епизоди, прилича на въведение в латиноамериканска сапунка. Но това въведение не е достатъчно, сценарият е изпълнен с обяснителни и уточняващи реплики, които повтарят и потретват развитието на сюжетните линии. Гледах  „Възходът на Скайуокър“ с братовчедите от испанската рода: Луис, Ману, Алберто, Нико, Хулия и Хайме, и написването на сценария си го представихме горе долу така:

Сценаристите сядат в кръг, напушват се, и започват да фантазират. Голяма част от фантазиите им са носталгични версиии на първите епизоди. Потопили се вече в атмосферата те започват да дават предложения и понеже са от хипи вълната, всяко предложение се уважава от колегите, което довежда до абсурди като:

  • Какво ще правим с Кайло Рен?
  • Да живее!
  • Не, да умре.
  • Да умре, но после да се окаже, че е жив.
  • Добре, да живее, докато не умре в прегръдките й.
  • А после не ще ли оживее пак?

След като са смотали по няколко бургера и са омазали всичко наоколо в кетчуп и диетична кола започват да ги осеняват и гениални прозрения:

  • А как да вкараме Харисън Форд, за да дойдат и старите фенове?
  • Ами представи си внучката на Палпатин в яростта си, съмнявайки се в джедайската си природа си изхвърля меча във вълните на океана…
  • И к‘во от това?
  • Ами изведнъж мечът застива във въздуха и се появява духът на Хан Соло, който й го връща обратно.
  • Ахахаххахахаха, духът ли?
  • Да бе , като холограма!
  • Ехааа, колко яко!!!

За да стигнат до брилянтния финал:

  • Коя ти е любимата реплика от филм, копеле?
  • Хм… Бонд, Джейсм Бонд…
  • Дай да я откраднем за финала…
  • К‘во имаш предвид?
  • Рей… Рей Скайуокър…

Благодаря ти, Холивуд. За носталгията и усмивките, и не е никак неудачно да се каже: имало едно време в Холивуд…

Валерия Димитрова

Имало едно време в Холивуд

В навечерието на Оскарите естествено е да си припомним най-добрите филми през изминалата година. Разбира се е много трудно да сравняваш един филм с друг, защото всеки е различен, разказва различна история, потапя те в различен свят.

Как да сравниш мащабността на ‘’Ирландецът” с бруталния реализъм на ‘’1917” ?

Как да сравниш нечовешкото изпълнение на Хоакин Финикс с човешката изповед на Адам Драйвър ?

Но измежду всички номинирани за мен един блести като диамант заради дързостта и истинската си природа.

През лятото, докато вървях по пътя ‘’Камино де Сантяго’’ осъзнах, че докато аз вървя по пътя ще излезе новият филм на Куентин Тарантино. Казах си, че ще ми е трудно да изчакам, за да го видя, но още по-трудно се оказа да гледаш филм на английски в Испания. А пък Леонардо ди Каприо да ми говори на испански не ми се струваше като добра идея. И така се бях примирил, че ще трябва да изчакам да се прибера вкъщи и да видя този 3 часов епос.

Е, съдбата ми се усмихна накрая. Точно в Сантяго намерих малко кино, където прожектираха филма на оригинален език. И след 1000 извървяни километри най-накрая се озовах в кино залата. С къси панталони, мръсни обувки и широка усмивка. И магията започна..

Първо ми се иска да кажа, че никога не съм виждал филм на Тарантино да разделя толкова много публиката в двете крайности. Повечето ми приятели казваха: ‘’Няма такава тъпотия. Това въобще не е Тарантино. Не става…’’.

Мен, обаче, този филм си ме държа от началото до края. Идеята за филм във филма е реализирана не веднъж и два пъти в киното, но не и по начина, по който ни я показва Тарантино. Сцената с Леонардо ди Каприо и Тимъти Олифант си е чист учебник за кино. И то никак не скучен.

Цветовете, картините, музиката – всичко това е любовното писмо на Тарантино към една отминала епоха. Така, както той я е видял. И, да, определено е най-различният му филм, но за мен и един от най-добрите.

И ако има нещо, което издига филма на върха то това са актьорите. Никога не сме виждали Леонардо ди Каприо по този начин – уязвим, хленчещ и за пореден път приковаващ погледите в себе си, показвайки, че е един от най-добрите актьори на своето поколение.

Всяка сцена с Марго Роби си е наслада за сетивата, а малкото й реплики правят всяка дума значима. Във всеки кадър се оглеждаме за нея, търсим я, а когато се появи тайно пляскаме с ръце.

Всяка една от поддържащите роли допълва образа на този Холивуд и историята на Шарън Тейт и Чарли Менсън.

Но това, което ме кара да искам да гледам отново и отново  този филм е Брад Пит в една от най-добрите роли, която съвременното кино познава. На 50 години той изглежда поне 30 пъти по-добре от мен на 25. Акцентът, погледът, умението да застанеш на покрива, да запалиш цигарата и да приковеш погледа в себе си,карайки жените да въздишат, а мъжете да завиждат е умение, което малко хора притежават. Сцената в убеждищата на хипитата не намирам за дълга, както някои казват, а за напълно естествена, разкриваща два свята, които никога няма да се срещнат и показвайки една бездна, в която веднъж попаднеш ли не можеш да излезеш. Силно се надявам това да е годината, в която Брад Пит най-сетне да грабне статуетката.

Разбира се, финалът ни дава необходимата доза Тарантино, която всички чакаме, но за мен много по-ценни са всички останали неща вътре. Защото приятелството е рядкост, а то може да се появи и на най-необикновените места.

‘When you come to the end of the line with a buddy who is more than a brother, and a little less than a wife, getting blind drunk together is really the only way to say farewell

Георги Арсов.

Купуването и продаването на гласове не е престъпление

Официално изявление от пресцентъра на Алма Алтер

Вчера, 28 януари, най-официално бяха пуснати бюлетините за гласуване за годишните награди Алтери 2020. Това доведе до редица безредици, които завършиха със спорове, които според участващите ще се решават в прокуратурата. Г-н Борисов, заподозря за нагласяване на изборните резултати, въпреки, че комисията по изброяване на гласовете се състои от двама делегирани членове и един независим. Г-н Борисов поиска повторна проверка на резултатите от миналата година, като недвусмислено заяви, че според него в момента в Кения се печатат нелегални бюлетини, които ще бъдат пуснати в обръщение до дни. Алма Алтер днес изпрати свои репортери там, за да направят журналистическо проучване.

Междувременно Иваша, която е номинирана в категорията ‘’Алтер в интенциите на Жокера” започна да продава мръснишките си номера не само на момчетата от театъра и г-н Борисов, но и на публиката, когато обяви, че купува гласове на във всякаква валута. Последва вълна от неприлични предложения, които Иваша приемаше на драго сърце и на бос крак.

Ади, продаваше гласа си срещу 100 какаови зърна и кокошка.

Марко веднагически разпра боксерките си и разби сърцата на нежната част от публиката.

Според непотвърдени данни Стоил Атанасов, който никога до сега не е печелил Алтер, развихря своите Динг афери и чрез тежки психодраматични методи и упойващи вещества убеждава непълнолетни и пенсионерки да гласуват в него. Според Виваком той развива и бизнес с флашиви сим карти с които изпраща семеси с текст: Гласувай за мен или ще ти пръсна гейзера.

Щаба на Алма Алтер ще ви държи в течение за последващото развитие на сагата Алтери 2020