И нека силата бъде с вас! О, ще имате нужда! Четиридесет и три години и девет епизода по-късно, емблематичната космическа сага на Джордж Лукас се превърна в кино-сериал. И както се пее в една песен „45 години стигат!“.
Още помня началото на 90те. Отварят първите видеотеки, пълно е с пиратски касетки, всяко домакинство, сдобило се с видеомагнетофон, презаписва: Червената Соня, Терминатор, Робокоп. Цяло едно поколение, студентите на Прехода, онези, които имаха своя гражданска позиция и убедеността, че трябва да я защитават по улиците, въздишаха по „Търкалящи се камъни“, „Пушки и рози“ и Харисън Форд. Братовчедка ми Ралица беше от онези, имали късмета да опознаят света, между Мароко, Алжир, Франция и България, стаята й в София беше като малък олтар на Аксел Роуз. Един ден довлече при баба ми цяла колекция филми с Харисън Форд. О, всички въздишаха по Харисън Форд! И докато „Индиана Джоунс“ беше нещо като филм за всички, то „Междузвездни войни“ беше религия.
„Завръщането на джедаите“ съм го гледала поне 15 пъти“ усмихваше се Ралица със същия блясък в погледа, с който майка ми броеше последната фраза в „Сладкото дете във времето“ на „Дълбокото лилаво“, кълнейки се „В оригиналния запис се повтаря 17 пъти!“.
Истина е. За времето си „Междузвездни войни“ беше революция в киното. Мащабът на продукцията, специалните ефекти, семплият сценарий, богатството на различни междупланентни раси, всяка с тяхната философия, но вече и визия, и език, и разбира се – секс-символът на тогавашния Холивуд – Харисън Форд. И всичкото това в още по-голям мащаб в България, заради падането на Режима и на оковите на цензурата.
Продължението на сагата 20 години след заснемането на първия епизод трайно се настани във вкусовете на хипстърската култура, и заедно с филмите за супер-герои на Марвел и ДС създаде култа към брандираните продукти. От милионите малки пластмасови фигурки, до тениски, чанти, дрехи, легендарните кецове Конвърс и какво ли още не. От кино „Междузвездни войни“ се превърна в търговия. Джордж Лукас продаде правата за сагата и постепенно тя се превърна в сериал.
И ние всички влизаме в киното от носталгия.
Да поговорим за „Възходът на Скайуокър“, който получи и две почетни номинации на Оскари 2020, не друго – от носталгия:
Сериалът започва с класическото въведение в историята, което сега, за разлика от първите епизоди, прилича на въведение в латиноамериканска сапунка. Но това въведение не е достатъчно, сценарият е изпълнен с обяснителни и уточняващи реплики, които повтарят и потретват развитието на сюжетните линии. Гледах „Възходът на Скайуокър“ с братовчедите от испанската рода: Луис, Ману, Алберто, Нико, Хулия и Хайме, и написването на сценария си го представихме горе долу така:
Сценаристите сядат в кръг, напушват се, и започват да фантазират. Голяма част от фантазиите им са носталгични версиии на първите епизоди. Потопили се вече в атмосферата те започват да дават предложения и понеже са от хипи вълната, всяко предложение се уважава от колегите, което довежда до абсурди като:
- Какво ще правим с Кайло Рен?
- Да живее!
- Не, да умре.
- Да умре, но после да се окаже, че е жив.
- Добре, да живее, докато не умре в прегръдките й.
- А после не ще ли оживее пак?
След като са смотали по няколко бургера и са омазали всичко наоколо в кетчуп и диетична кола започват да ги осеняват и гениални прозрения:
- А как да вкараме Харисън Форд, за да дойдат и старите фенове?
- Ами представи си внучката на Палпатин в яростта си, съмнявайки се в джедайската си природа си изхвърля меча във вълните на океана…
- И к‘во от това?
- Ами изведнъж мечът застива във въздуха и се появява духът на Хан Соло, който й го връща обратно.
- Ахахаххахахаха, духът ли?
- Да бе , като холограма!
- Ехааа, колко яко!!!
За да стигнат до брилянтния финал:
- Коя ти е любимата реплика от филм, копеле?
- Хм… Бонд, Джейсм Бонд…
- Дай да я откраднем за финала…
- К‘во имаш предвид?
- Рей… Рей Скайуокър…
Благодаря ти, Холивуд. За носталгията и усмивките, и не е никак неудачно да се каже: имало едно време в Холивуд…
Валерия Димитрова
