Без уговорки, без предварителни планове, без сценарий, първата седмица от ваканцията на Алма Алтер, голяма част от актьорите избраха Созопол.
Обичам Созопол. Когато навърших пълнолетие, цяло лято прекарах на един строеж, за да спестя пари и да дойда на Созопол. Тук, на Смокиня, за първи път усетих свободата на мига, влюбвах се, танцувах, връщах се всяка година и с тъга наблюдавах новите бетонни завоевания, с носталгия си спомнях за Голямата Текила и с въодушевление откривах все още пустите кътчета, между камъните и скалите, където никой не може да изкопае основи и да се заземи, а духът лети, заедно с чайките и гларусите в безкрайната синева на морската и небесната шир. И не съм само аз, казвам си, ето я и Мария, и Михаела, и Марко, и Гопето, и Ади, и Мишо, с които живеем живият живот на театъра, случването и мечтите.
Валерия Димитрова – Вал
Обичам традициите, а Созопол е една голяма такава. Семейството ми прекарва морските си дни тук от още преди да съм се родила и семейните албуми са пълни със снимки от малкия морски град. Тук съм прекарала невръстните си лета, но по една или друга причина, последните години ходихме на море навсякъде другаде, но не и тук.
Миналото лято обаче решихме да се върнем в милия ни Созопол. Отдавна забравените традиции биват заменени с мои собствени, като малката пролука между къщите, през която минавам всеки ден, за да си взема от хубавите палачинки (една “Бабина” и една със сладко от смокини), напът за скалите под разкопките. Скалите, разбира се, са една от старите традиции, там баща ми е предложил брак на майка ми по средата на едно следобедно плуване (да, стандартите ми са толкова високи). Продължавам да ходя там, въпреки че имам потресаващ страх от подводни скали. Предполагам, че инатливостта ми да спазвам традициите ми помага да го преодолея. Изгревът се гледа там, също и като свършат забавленията в центъра, там отивам, за да гледам единствено видимите ярко бели гребени на разбиващите се вълни. Залез се гледа от Миденото плажче. Всеки ден. За вечеря – пържени картофки и салата, за вкъщи, ядат се на едни скали на крайбрежната. Накрая се прибирам в къщата на леля Данче, която е нашият подслон в този град. Ей това е Созопол за мен. Михаела обаче също толкова инатливо се опитва да разбие моите традиции и да ме накара да опитвам нови и нови неща. Поддавам се. Може пък да се създадат нови традиции от това.
Мария Ганчез
Созопол е всичко, което ми трябва, за да оцелея между последният ден от морето и първият от следващото. Няма място по-добро за събиране на ума и забавление с приятели, по едно и също време, от Созопол. Малките улички и тихите места като Мидения плаж, и всяка една созополска котка разбойник, ме карат да се чувствам носталгично. (Основно, защото почти няма улица,на която не се е случило нещо, плаж, който не съм обиколила от край до край или котка в Созопол, която не знам)
А шумната главна улица с хилядите хора по нея, центъра, заведенията, Харманите, и т.н. са най-хубавото нещо, което може да се случи на голяма компания.
И точно за това обичам Созопол.
Михаела Загорова
Какво е Созопол? За мен? Може би… котките? Небесносинята плака, която спира времето всеки ден от 6 до 6 и 5, златният зъб на файтонджията, турският акцент на баничаря, баба ми която си говори с чайката на изгрев, духът на прабаба ми който й отговаря през нея привечер, всички отминали срещи и тепърва неслуичили се спомени, погледът край кея, целувката на вратата, страстите върху скалата. летните сънища и безсънните им нощи… Мекият ритьм на песента: “летни нощи ах ти… можем и още нали…”
Марко Дженев
Созопол се е променил. Станал е някак по-туристически, по-шумен, по-обикновен. Но всъщност като погледнеш отвъд светлините, като се заслушаш отвъд шума и попаднеш под скалите Созопол си е все там. Вярно, малко скрит, но пък безкрайно жив за този, който иска да го намери
Георги Арсов-Гопето
Созопол тази година беше различен, не заради новите сгради, новите заведения, новите плажове, а заради старите приятели, които по някаква случайност се озовават в един общ свят изпълнен с миди и много слънце. Наздраве!
Адриана Славова
В Созопол прекарвам едно различно лято, което ме учи на много ценни уроци и ме среща с много интересни хора. Спя под звездите и чакам някоя голяма вълна да ме отнесе на другия край на Черно море в Русия. Пека гевреци с бели брашнени сърца и кюфтета от жертвено принесени животни. Лятото не е това което очаквах – работа, плажче, сън… Нито плаж нито сън. Вчера един ми каза че изглеждам като авантюрист, може и да съм.
Дъждът танцува по тялото ми
Морето гали кожата ми
Сънят ме съблазнява
Танцувам с падащите капки
Танцувам, танцувам, танцувам
Танцувам безкористно, яростно, страстно
Михаил Бонев – Мишо
