Кои са те? Новите лица на Алма Алтер

На 26-ти и на 27-ми юни, точно в 19.30 студентите от специалността Авторски театър ще представят театрални миниатюри по разказите на Йордан Йовков. Мариела, Мария, Диан, Дима, Вия, Дайновски, Цвети, Ани, Михаела и Калина със своите идеи, хрумки, мисли, мечти, в една акция – интеракция. 

Кои са тези момичета и момчета? Как виждат света около себе си? Какво знаете и не знаете за тях?

Мариела Димитрова или както е по-популярна във фейсбук – Мариела Марс, е момичето на стоте енергии. Когато Мариела се захване с нещо, тя го изпипва до най-малките детайли. През смях споделя, че баща й, който има музикално студио, изпитва тих ужас, когато собствената му дъщеря прекрачи прага, защото знае, че е възможно денят да не е достатъчно дълъг, за да запише всички онези малки музикални детайли, които Мариела чува не със слух, а със сърце. Едно момиче, което и на сцената и на живота е огън. Проваля се единствено в кухнята, но с такава усмивка поднася спагетите и най-искрените си извинения, че често сме готови да я посетим за вечеря. Мариела ще представи своята разработка на “Индже”.

Мария Ганчес е романтик по душа. Тя обича любовта до полуда, въпреки, че все още не я е изпитвала. Е, с живо човешко същество. Иначе колко пъти се е влюбвала в героите на Шекспир, в поезията на Шели, в звучността на испанския, в грациозните движения на балета, ех, само тя си знае. Мария е от онези момичета, които имат късмета да следват мечтите си. Родителите й я оставят на свободно обучение и днес само на 17 тя е категорична, че иска да следва мюзикъл или музикален театър, и вече от години следва мечтите си: първо с балета, после със сулфежа, а сега и с театъра. Тази година Мария взе своите изпити за диплома от Кеймбридж и е готова да продължи напред право към целта. В свободното си време обаче, това романтично ефимерно същество всъщност е фенка на Марвел и винаги е готова да сложи кецовете. С толкова музика в живота изобщо не се учудваме, че Мария си е избрала “Песента на колелетата”. 

Диан Ставрев е този висок, синеок младеж, който може да омае всеки с дълбокия си тембър и удържаното си поведение. Душата на Диан обаче е светла душа, не случайно Георгиев му доверява ролята на Левий Матей в Маргарита и Майстора. Грижовен и отговорен, Диан обича семейството си, държи на приятелите си, върши с усърдие всяка задача и е готов да посвети цялото си време, за да направи света около себе си едно по-хубаво място за живеене. Запазил детското в себе си обича децата, а децата го обожават и го въвличат в хилядите си чудати игри, а той черпи вдъхновение и свобода от времето с тях. Всеки обаче си има тъмни страни и ще ви издам под сурдинка, че Диан беше забелязан в компанията на Вал и Мишо в Механа Младост да танцува не точно съвременни танци. Може би за това изборът му на разказ е “През чумавото”, за да реши сам за себе си тези вътрешни парадокси. 

Дима Настева, работохолик по професия, човек по душа. Дима винаги бди над всичко, което се случва с особено внимание към детайла. Дясната и лявата ви ръка, тя е готова да се превърне в стълбата, с която заедно ще закачите прожектора, в гафера, за да поставите танцувалния килим, в метлата, за да почистите сцената, в думите, за да напишете разказа си, във вдъхновението, за да снимате новия си филм. Силно авангардният й вкус към изкуството вярвам е онова, което е довело в Алма Алтер, а колективният и дух я прави неизменна част от екипа. Дима не е от суетните артисти, за които сцената е самоцел, напротив тя предпочита да я анализира, да стои в сянката зад кулисите и да твори с прецизността на своя ум. Колкото и да се опитвам не мога да намеря тъмната й страна, сигурно и нея е поставила под контрол на интензивното си ежедневие и я е помолила да изчака някой друг по-подходящ момент, за да притеснява работния процес. За изпитната си работа Дима работи с магиите на “Русалска нощ” и сигурна съм, ще успее и вас да излекува. 

Виолина Иванова или просто Вия е момичето на идеалите. Тя често не разбира жестоката човешка природа и намира себе си в света на животните. Всички с носталгия помним първия гълъб, който докара в театъра, който след като беше излекуван, често се връщаше на входа на Алма Алтер и в негова чест беше създаден клуб Фрикасе. Мишки, зайци, дакели и стотици птици, около Вия природата е създала своята малка страна, в която има и гора, и поле, и вятър, и слънце. Затова й цветята оживяват всичко, до което се докосне. Косата и често сменя цвета си. А дори и най-семплата закуска – палачинки с домашно сладко Вия винаги ще декорира, сякаш сте седнали на чай при Белия заек. Един от малкото й грехове, че винаги закъснява, но от природата никой не очаква, че трябва да влезе в понятието за време, нали? Сред любимите й сборници с разкази е “Старопланински легенди”, а материалът върху който се е спряла, разбира се, е “Кошута”.

Дайновски, който малко хора познават като Дилян е вечно съмняващия се в себе си мислител, който има нужда от часове убеждаване, за да повярва в собствените си таланти. Кристално сините му очи и топлият му глас са достатъчни да разтопят сърцето на всяка жена, но Дайновски предпочита да се скрие зад брилянтно изиграната роля на аутсайдер и обикновено е сам. Тази самота обаче му дава възможност с часове да съзерцава околния свят, да се занимава с поезия и литература, кино и театър, и малко по-малко да изгражда своя дълбоко скрит артист, който все имам чувството, че мъничко ненавижда. Човек на идеите Дайновчето винаги е готов да предложи алтернатива: да репетираме на поляната, да заминем за уикенда, да оптимизираме фейсбука, да си наберем копривата сами и да си сготвим вечеря, всяка ситуация за него има не едно, не две, а цели три решения. Само ако имаше кой да ги организира 🙂 Брилянтен в кухнята, ужасен в сметките, Дайновски не е лесен за комуникация, но винаги е желана компания. В песимистичния му свят разказът “Последна радост” ще донесе и малко цветна надежда. 

Цвета Разбойникова е сред котките-разбойници на Алма Алтер. Малко е да кажем, че се движи “гъвкаво” във всяка от хореографиите на Пет. Тялото й не танцува то живее и мисли в театъра. Затова и бързо тя се отърсва от всичко онова, което балетът и е донесъл, и се впуска смело в нови приключения. Онова което не е успяла да направи на репетиция днес, ще си го отработи вкъщи и утре ще е готово. Ах, как само нямам търпение да видя Цвета в Хамлет, Орфей и Зеленодиво, където енергията й ще запулсира с енергията на групата. Това деликатно тяло пази в себе си една също така деликатна душа. Цветето на Цвета е срамежливо, тя ревностно крие мислите и емоциите си за себе си и рядко ги споделя извън сцената. Но в случването тя е готова да се отвори и всичките и венчелистчета да разцъфнат. Въпреки това обаче Цвета е винаги готова за купон или сбирка в Кривото, парадоксално, нали? Разказът, който си избра е “Шибил”, може би така ще вникнем в тайнствения свят на цветината любов. 

Ани Ангелова е от онези хора, които наричам “скрита лимонка”. Леко срамежлива, никога няма да видите Ани да се бори за роля, но винаги ще оставате в плен на гласа й и любвеобвилните й очи. Освен, че е истинско произведение на изкуството, тя се радва и на искрен автентизъм. Всеки път  когато запее лицето на Ани грейва от щастие, сякаш е чула песента на птиците за първи път. Когато затанцува се изненадва сама на собствените си движения и е готова да търси нови пътеки, водени от хореографа и режисьора на театъра. Най-близо до същността на Ани обаче си остава нейният преподавател по пеене, и не нямам предвид Гопето, а Константин Кучев. В срещите си с него тя сякаш най-много се доближава до природата си и до мощната енергия на собствения й глас. Най-смешният компромат, който имам с нейно участие е кастинг видеото й за хореографията на Иво Димчев – “Кажи како”, но понеже не съм оторизирана да го разпространявам ще се радваме ако Ани сама ни го сподели. А защо е избрала “Грешница” за свой материал можем само да гадаем. 

Михаела Загорова или Мишето, както я познаваме е самата еуфория. Тя е толкова щастлива от живота и всичко, което й се случва, че е трудно да останеш сред песимистите или дори реалистите в нейна компания. Това я прави и чудесен приятел, а най-добре съзнава това Мария. Колко пъти Мишето я подкрепя във всяко начинание и й спасява кожата, само те си знаят. В театъра тя попадна в много интензивен период – множество постановки, филми, провокации, и винаги е готова да се впусне с голямата си усмивка и къдравите си коси в поредното приключение. Оптимизмът й я прави изключително мил и откликващ човек, затова й винаги помага с каквото може. В творческите си търсения Мишето стъпва бавно, но уверено. За себе си е категорична, че иска да бъде автор, както на сцената така и в живота и разпервайки крила скача дълбоко в себе си. Понякога, когато никой не гледа, очите й се пълнят със сълзи, но не от тъга, а от желание да направи всичко по-добре! И Михаела, като Вия,  си е избрала “Кошута”, да й пожелаем успех! 

Калина Петкова е самата мистерия. Русите й къдрици и сините й очи крият артистична душа, зад загадъчна усмивка. Трудно е да срещнеш Калина сред колегите й в театъра, тя предпочита да остане встрани от всеобщия шум и да работи с автора в себе си. Последвала стъпките на Николай Георгиев, тя редовно посещава лекциите му и записва всяка негова дума. И докато трудно можем да я видим на сцената и в представления, то когато говорим за задача, поставена й от Господина, то това ще бъде един от онези, рядки като изумруд, моменти, в които ще можем да се докоснем до нейното творчество. Именно в тази колаборация с режисьора на Алма Алтер, тя безапелационно избира “Албена”. Дръзко решение, нямам търпение! 

За вас, зад кулисите надникнах аз 🙂

Вал

В ателието на художника

Лекциите при художника Михаил Лалов започнаха с гостуване в ателието му в Нови Искър.

Ако успееш да се отделиш от всеобщия шум и си оставиш време да поговориш с художника през неговите картини, то тук е събран цял един творчески път.

Шедьоври и опити съжителстват заедно, за да ни напомнят, че отвъд големия талант изкуството е последователен денонощен труд.

Аскетски, но и бохемски живот…

На всички нас ни се иска да бъдем една от музите, вдъхновили тези платна. Да подържим ябълката. Да постоим на ръба на леглото на художника. Или с размах да скицираме сценографията на собствения си живот… но колко от нас ще проявят упорството да го направят? Малцина.

“Всеки един предмет тук е пропит от енергията на изкуството. Дори и салфетките и шампоанът на нощното шкафче изглеждат специални, сякаш поставени точно на място.”

Кристиана Миткова

“Ателието на Лалов беше „неочаквано“ преживяване. Имаше няколко добри картини, които ми направиха повече от добро впечатление. Направо да си го кажа, „грабнаха ме“. Точно тези абстрактни опити на Лалов, които са наистина абстрактни и десенсуализирани, ми се оказаха любими. И това, което ме афектира още от началото и ми остана до края на деня, дори и в момента  – беше атмосферата на самото ателие. Сега, първо трябва да се каже, че зимата беше обладала абсолютно цялото поле на перцепцията, и това автоматично подсилва добрите ми впечатления за каквото и да е. Но имаше нещо в това ателие… нещо концептуално, хаотично структурирано, порядъчно анархично, даже призрачно в известен смисъл. Усещаше се… нещо.”

Симеон Василев

Снимки: Кристиана Миткова и Мадлен Зашева