На 26-ти и на 27-ми юни, точно в 19.30 студентите от специалността Авторски театър ще представят театрални миниатюри по разказите на Йордан Йовков. Мариела, Мария, Диан, Дима, Вия, Дайновски, Цвети, Ани, Михаела и Калина със своите идеи, хрумки, мисли, мечти, в една акция – интеракция.
Кои са тези момичета и момчета? Как виждат света около себе си? Какво знаете и не знаете за тях?
Мариела Димитрова или както е по-популярна във фейсбук – Мариела Марс, е момичето на стоте енергии. Когато Мариела се захване с нещо, тя го изпипва до най-малките детайли. През смях споделя, че баща й, който има музикално студио, изпитва тих ужас, когато собствената му дъщеря прекрачи прага, защото знае, че е възможно денят да не е достатъчно дълъг, за да запише всички онези малки музикални детайли, които Мариела чува не със слух, а със сърце. Едно момиче, което и на сцената и на живота е огън. Проваля се единствено в кухнята, но с такава усмивка поднася спагетите и най-искрените си извинения, че често сме готови да я посетим за вечеря. Мариела ще представи своята разработка на “Индже”.
Мария Ганчес е романтик по душа. Тя обича любовта до полуда, въпреки, че все още не я е изпитвала. Е, с живо човешко същество. Иначе колко пъти се е влюбвала в героите на Шекспир, в поезията на Шели, в звучността на испанския, в грациозните движения на балета, ех, само тя си знае. Мария е от онези момичета, които имат късмета да следват мечтите си. Родителите й я оставят на свободно обучение и днес само на 17 тя е категорична, че иска да следва мюзикъл или музикален театър, и вече от години следва мечтите си: първо с балета, после със сулфежа, а сега и с театъра. Тази година Мария взе своите изпити за диплома от Кеймбридж и е готова да продължи напред право към целта. В свободното си време обаче, това романтично ефимерно същество всъщност е фенка на Марвел и винаги е готова да сложи кецовете. С толкова музика в живота изобщо не се учудваме, че Мария си е избрала “Песента на колелетата”.
Диан Ставрев е този висок, синеок младеж, който може да омае всеки с дълбокия си тембър и удържаното си поведение. Душата на Диан обаче е светла душа, не случайно Георгиев му доверява ролята на Левий Матей в Маргарита и Майстора. Грижовен и отговорен, Диан обича семейството си, държи на приятелите си, върши с усърдие всяка задача и е готов да посвети цялото си време, за да направи света около себе си едно по-хубаво място за живеене. Запазил детското в себе си обича децата, а децата го обожават и го въвличат в хилядите си чудати игри, а той черпи вдъхновение и свобода от времето с тях. Всеки обаче си има тъмни страни и ще ви издам под сурдинка, че Диан беше забелязан в компанията на Вал и Мишо в Механа Младост да танцува не точно съвременни танци. Може би за това изборът му на разказ е “През чумавото”, за да реши сам за себе си тези вътрешни парадокси.
Дима Настева, работохолик по професия, човек по душа. Дима винаги бди над всичко, което се случва с особено внимание към детайла. Дясната и лявата ви ръка, тя е готова да се превърне в стълбата, с която заедно ще закачите прожектора, в гафера, за да поставите танцувалния килим, в метлата, за да почистите сцената, в думите, за да напишете разказа си, във вдъхновението, за да снимате новия си филм. Силно авангардният й вкус към изкуството вярвам е онова, което е довело в Алма Алтер, а колективният и дух я прави неизменна част от екипа. Дима не е от суетните артисти, за които сцената е самоцел, напротив тя предпочита да я анализира, да стои в сянката зад кулисите и да твори с прецизността на своя ум. Колкото и да се опитвам не мога да намеря тъмната й страна, сигурно и нея е поставила под контрол на интензивното си ежедневие и я е помолила да изчака някой друг по-подходящ момент, за да притеснява работния процес. За изпитната си работа Дима работи с магиите на “Русалска нощ” и сигурна съм, ще успее и вас да излекува.
Виолина Иванова или просто Вия е момичето на идеалите. Тя често не разбира жестоката човешка природа и намира себе си в света на животните. Всички с носталгия помним първия гълъб, който докара в театъра, който след като беше излекуван, често се връщаше на входа на Алма Алтер и в негова чест беше създаден клуб Фрикасе. Мишки, зайци, дакели и стотици птици, около Вия природата е създала своята малка страна, в която има и гора, и поле, и вятър, и слънце. Затова й цветята оживяват всичко, до което се докосне. Косата и често сменя цвета си. А дори и най-семплата закуска – палачинки с домашно сладко Вия винаги ще декорира, сякаш сте седнали на чай при Белия заек. Един от малкото й грехове, че винаги закъснява, но от природата никой не очаква, че трябва да влезе в понятието за време, нали? Сред любимите й сборници с разкази е “Старопланински легенди”, а материалът върху който се е спряла, разбира се, е “Кошута”.
Дайновски, който малко хора познават като Дилян е вечно съмняващия се в себе си мислител, който има нужда от часове убеждаване, за да повярва в собствените си таланти. Кристално сините му очи и топлият му глас са достатъчни да разтопят сърцето на всяка жена, но Дайновски предпочита да се скрие зад брилянтно изиграната роля на аутсайдер и обикновено е сам. Тази самота обаче му дава възможност с часове да съзерцава околния свят, да се занимава с поезия и литература, кино и театър, и малко по-малко да изгражда своя дълбоко скрит артист, който все имам чувството, че мъничко ненавижда. Човек на идеите Дайновчето винаги е готов да предложи алтернатива: да репетираме на поляната, да заминем за уикенда, да оптимизираме фейсбука, да си наберем копривата сами и да си сготвим вечеря, всяка ситуация за него има не едно, не две, а цели три решения. Само ако имаше кой да ги организира 🙂 Брилянтен в кухнята, ужасен в сметките, Дайновски не е лесен за комуникация, но винаги е желана компания. В песимистичния му свят разказът “Последна радост” ще донесе и малко цветна надежда.
Цвета Разбойникова е сред котките-разбойници на Алма Алтер. Малко е да кажем, че се движи “гъвкаво” във всяка от хореографиите на Пет. Тялото й не танцува то живее и мисли в театъра. Затова и бързо тя се отърсва от всичко онова, което балетът и е донесъл, и се впуска смело в нови приключения. Онова което не е успяла да направи на репетиция днес, ще си го отработи вкъщи и утре ще е готово. Ах, как само нямам търпение да видя Цвета в Хамлет, Орфей и Зеленодиво, където енергията й ще запулсира с енергията на групата. Това деликатно тяло пази в себе си една също така деликатна душа. Цветето на Цвета е срамежливо, тя ревностно крие мислите и емоциите си за себе си и рядко ги споделя извън сцената. Но в случването тя е готова да се отвори и всичките и венчелистчета да разцъфнат. Въпреки това обаче Цвета е винаги готова за купон или сбирка в Кривото, парадоксално, нали? Разказът, който си избра е “Шибил”, може би така ще вникнем в тайнствения свят на цветината любов.
Ани Ангелова е от онези хора, които наричам “скрита лимонка”. Леко срамежлива, никога няма да видите Ани да се бори за роля, но винаги ще оставате в плен на гласа й и любвеобвилните й очи. Освен, че е истинско произведение на изкуството, тя се радва и на искрен автентизъм. Всеки път когато запее лицето на Ани грейва от щастие, сякаш е чула песента на птиците за първи път. Когато затанцува се изненадва сама на собствените си движения и е готова да търси нови пътеки, водени от хореографа и режисьора на театъра. Най-близо до същността на Ани обаче си остава нейният преподавател по пеене, и не нямам предвид Гопето, а Константин Кучев. В срещите си с него тя сякаш най-много се доближава до природата си и до мощната енергия на собствения й глас. Най-смешният компромат, който имам с нейно участие е кастинг видеото й за хореографията на Иво Димчев – “Кажи како”, но понеже не съм оторизирана да го разпространявам ще се радваме ако Ани сама ни го сподели. А защо е избрала “Грешница” за свой материал можем само да гадаем.
Михаела Загорова или Мишето, както я познаваме е самата еуфория. Тя е толкова щастлива от живота и всичко, което й се случва, че е трудно да останеш сред песимистите или дори реалистите в нейна компания. Това я прави и чудесен приятел, а най-добре съзнава това Мария. Колко пъти Мишето я подкрепя във всяко начинание и й спасява кожата, само те си знаят. В театъра тя попадна в много интензивен период – множество постановки, филми, провокации, и винаги е готова да се впусне с голямата си усмивка и къдравите си коси в поредното приключение. Оптимизмът й я прави изключително мил и откликващ човек, затова й винаги помага с каквото може. В творческите си търсения Мишето стъпва бавно, но уверено. За себе си е категорична, че иска да бъде автор, както на сцената така и в живота и разпервайки крила скача дълбоко в себе си. Понякога, когато никой не гледа, очите й се пълнят със сълзи, но не от тъга, а от желание да направи всичко по-добре! И Михаела, като Вия, си е избрала “Кошута”, да й пожелаем успех!
Калина Петкова е самата мистерия. Русите й къдрици и сините й очи крият артистична душа, зад загадъчна усмивка. Трудно е да срещнеш Калина сред колегите й в театъра, тя предпочита да остане встрани от всеобщия шум и да работи с автора в себе си. Последвала стъпките на Николай Георгиев, тя редовно посещава лекциите му и записва всяка негова дума. И докато трудно можем да я видим на сцената и в представления, то когато говорим за задача, поставена й от Господина, то това ще бъде един от онези, рядки като изумруд, моменти, в които ще можем да се докоснем до нейното творчество. Именно в тази колаборация с режисьора на Алма Алтер, тя безапелационно избира “Албена”. Дръзко решение, нямам търпение!
За вас, зад кулисите надникнах аз 🙂
Вал
