fbpx

Патиланско политиканстване или отворено писмо от режисьора Николай Георгиев до политика Слави Трифонов

Драги ми Смехурко, 

Чакай, ще ти пиша, но по напред трябва да напиша едно писмо до Слави:

Драги ми Слави, 

Славен Смехурко си, най-напред поздравления със закъснения за това, което се случи или ти се случи – една неочаквана политическа вихрушка те завъртя бързо и високо. Всички очакваха да видят това, за което бяха мечтали, за онази хубава приказка, в която имало един народ, но това се оказа недостатъчно, малко е да има само един народ, в него трябва да има и един човек, който да направи така, че този народ да осъзнае себе си: кой е, откъде идва и накъде върви. За да не разчитаме на стари познания за каквито ни предупреждаваше пловдивският професор, писател и приятел в книгата си “Цигулката на Енгр”, помните ли какво ни каза той? “Кога един народ се превръща в тълпа? – По време на революция? – Кога една тълпа се превръща в народ? – Пак по време на революция! Е, какво, тази революция не е онази, добре приятелю, нека е на твоята, нека онази е тази!” Всички очакваха тази революция, тя обаче се оказа онази. Така е като се оглеждаш в строшени огледала. Защо спря да се усмихваш, драги ми Смехурко, уплаши ли се или те уплашиха? Плашила много, човеци малко, а народът продължава да иска да го има този народ. Е, има ли те или те няма, Слави? Ако те има защо те няма, а ако те няма защо те няма?

Изборите в България, Слави, са славни, те са хазарт. Хазартният българин се развива много бързо и неговото поведение става непредсказуемо. Неслучайно българският Бисмарк, Стефан Стамболов, е казал, че само неговият, български, народ може в безсмислен спор за една межда да унищожи два имота, това не ти ли напомня за онова което се случва между два братски народа – нашия и македонския, които по същия  начин искат да покажат със своя як инат че са по, по от другия и забъркват една бъркотия, в която заради междата, горят и двата народа. Защото думата хазарт идва от арабски –  al zahar и означава зар, а кой би заложил на зарче съдбата на народа. Аз не! 

Политиката, за която аз не знам повече от теб, все пак има правила, които именно я държат в рамката, в която оцелява, но народът не оцелява в рамки. Слави, и ти, и аз знаем, че тези рамки са пагубни, а да те дундуркат няколкото парламентарни бабаити едва ли е голям кеф и едва ли си мечтал за това. За да го има този народ, той трябва да диша, да се развива, да живее, да твори, да мечтае. Хайде да си спомним пак за нашия автор, най-добрият познавач на детската душа, значи на човешката душа, Ран Босилек:

“Патиланци верни, малки и големи, днес е тъкмо време ей на това място един велик въпрос да си зададем: живеем ли ние, както Бог желае? Както си живеят неговите птички? Както растат волно цветя и тревички! Тъй както безгрижно щурчето си пее. Тъй както свободно вятърът си вее? Сърцето си нека всеки да запита! И всеки ще сети съдбата ни колко би била честита, ако свободата като златно слънце всеки миг ни свети. Какви неща славни биха сътворили тогаз умовете…”

Поздрав най-сърдечен,

Твой приятел вечен:

Весел Николай Георгиев – човекът от народа, 

Почетен гражданин на Столицата, 

Носител на Златен Кръст връчен от Полския Президент

Носител на Орден Св. Св. Кирил и Методи  I степен, връчен от Българския Президент  Румен Радев.

На 26-ти Септември се случи нещо, което беше като сън

Днес за Жири разказва главният актьор – Георги Арсов – Жири

Спомням си кога за пръв път стъпих в киносалон. Бях на 7 години и заедно с леля ми гледахме 2 филма един след друг в киното ‘‘Мултиплекс‘‘, което се намираше в подлеза на НДК и което отдавна вече го няма. Гледахме ‘‘Мумията се завръща‘‘ и ‘‘Джурасик парк 3‘‘ – подходящи филми за 7 годишно хлапе, нали ? Но там в това кино се случи една магия. Там започна любовта ми към изкуството, която се развиваше в следващите 19 години. Накарах майка ми всяка събота да ходим на кино и се сърдех в редките случаи, когато това не се случваше, обичах късните прожекции, защото така цял ден очаквах това важно за мен събитие. Подбирах филмите, гледахме ги по няколко пъти. Това беше моят малък ритуал, който имаше голямо значение за творческия ми път.

На 26-ти Септември 2020 г. се случи нещо, което беше като сън. Започнаха снимките на филмовата продукция ‘‘Жири‘‘ с режисьор: Петя Йосифова, сценарист: Николай Георгиев, продуцент: Иван Тонев и в главната роля…: Георги Арсов. И сега като го пиша чак ми звучи невероятно. Но се случи. Събуждане в 6 часа сутринта, отиваме на терен и там вече е целият екип: реди осветление, обсъждат кадъра, групата ще започне да свири навън. Дъждът не успя да спре никого, защото когато нещата се правят с любов и природата не може да се намеси.

И така започнаха едни 3 седмици, в които непрестанно трябваше да се уча да живея с моя персонаж, да го разбирам, да го усещам. Да знам всеки ден къде точно се намира той, да проверя къде съм аз и когато чуя думите: ‘‘Марк. Сет. Начало!‘‘ да влезем в кадъра като едно. Естествено, това не винаги се случваше по най-добрия възможен начин от първия път.

Но както във всяко едно изкуство, така и в киното се оказа, че нищо не би било възможно, ако не срещнеш точните хора на точното място. Без Петя Йосифова и нейните точни и прецизни наставления, без Иван Тонев и неговото безпогрешно око, без Косьо с неговата цигулка, без Тино и дълбокия му глас, без Марко и неговата експресия, без опита на Елена Петрова, без думите на Николай Георгиев, без музиката на Иво Димчев – нищо не би било такова, каквото беше. И разбира се, без един от най-истинските партньори- Зора, с която минахме през апартамента на 6-ти Септември, през водоносната машина, през къщата музей ‘‘Гео Милев‘‘, за да чуем заедно последният ‘‘Стоп‘‘ на едно от най-красивите места в България, огряно от залязващото слънце.

Ако някой ме попита един ден: театърът или киното ? Мисля в този момент да му се усмихна, да се върна назад във времето, да сляза по стълбите на киното в НДК, което отдавна вече го няма, да вляза на прожекцията на ‘‘Джурасик парк 3‘‘, да седна до онова 7-годишно хлапе и да го попитам какво ни чака занапред. Защото киното е най-голямото приключение, животът е един непрестанен маратон, а посоката за мен е ясна: ‘‘ЖИРИ‘‘.

Продуцент: АРС ДИДЖИТАЛ

Филмът се осъществява с подкрепата на Национален Филмов Център.

Снимки: Личен архив и Валерия Димитрова

Очаквайте текста на Валерия Димторва – Нети.

От ЖИРАФЧЕТО до ЖИРИ

  От пети А на основното училище до Софийския Университет

от 1986 до 2020

Днес за Жири разказва сценариста на филма – Николай Георгиев

Николай Георгиев на снимачната площадка

Жирафчето се прибира вкъщи с малко кученце, баба му: ”Или аз, или куче!” 

Бабата на Жирафчето

Жирафчето клинчи, увърта, шмекерува, хитрува.

Става нощем и отива в стаята на родителите си. Те спят, значи не могат да му забранят.  Мушва се под юргана между майка си и баща си, едната му ръчичка държи ръката на мама, другата на татко. На сутринта отново е сам. 

Отваря врата и внезапно чува: ”Здравей! Как си ?” Това е Здравейчето, което по няколко пъти на ден нарочно се разминава с него, за да го поздравите.

Жирафчето: ”Здравей! Добре съм ?”

В сутрешната бъркотия всички ходят на глава – така ги вижда Жирафчето, направил стойка на глава в отвора на вратата. Мама и тате тръгват на работа, баба му хвърля една след друга дрехите му. Вече е облечен. И тича надолу по стълбите, за да отвори тържествено вратата на асансьора. Готово. 

В училище, докато другите пишат в тетрадките си той рисува голям жираф. Учителката грабва тетрадката му. 

След училище някакви големи момчета го блъскат и обвиняват: ”Ей, Жираф, защо се блъскаш ?” Свалят го на земята. 

Баща му: ”Бият ли те, бий и ти!” Започват тренировки. Баща му го налага. Жири се отбранява, не иска да удари баща си, но се ядосва и го поваля с едно кроше на земята. Всичко това е минало.

Сега Жирафчето е Жири. Сега е студент, голяма работа в СУ – ще става артист. Ще играе убиеца – крал на Шекспир – Ричард III. Търси приятеля си, Давид, от училище, но никога не го намира вкъщи. Давид има нови приятели, случайно ги среща, когато на една стена пишат: ”Удоволствието да умреш млад”. Нахвърля се върху тях, крещейки: ”Неееее…”. Бой. И той е на земята. Колко бързо свършват и най-прекрасните приятелства – училищните.

Среща Лили. Първото влюбване. Страшен маратон. Докато не се намерят един друг в къщата-музей на Гео Милев, среща, която има необикновен финал.

Да обичаш значи да се вричаш.

Да обичаш значи да се отричаш. .

Обичам те и се вричам във всичко, което си ти. 

Обичам те и се отричам от всичко, което не си ти.

Лили и Жири в Музея на Гео Милев в Стара Загора

Текст: Николай Георгиев

Снимки: Валерия Димитрова и БНТ, личен архив

Продуцент: АРС Диджитал

Филмът е реалзиран с подкрпеата на Национален Филмов Център

Жири или един живот на пресекулки

Днес за Жири разказва режисьорът на филма – Петя Йосифова-Хънкинс

Това е той – главният герой, Жири. Тича градския маратон. До него съм аз, неговият режисьор или поне ролята, която едно интересно стечение на обстоятелствата ми отреди. 

Той тича, аз умирам. 

Аз умирам, защото също съм създадена да тичам, да падам, да изоставам, да побеждавам и губя. Той тича, защото така съм му казала. 

Ето го, моят Жири сред множество номера, народности, вълнения, трепети. 

“Не е важно да победиш, а да участваш” – за това тичат другите, той тича, за да порасне, израсте, да избуи, както казва баба му. Подминава камерата и се усмихва, отдалечава се и се превръща в малка тичаща точица. 

Давай, Жири, давай – мълчи вътрешният ми глас. Мълча и аз. Режисьорът трябва да знае как да мълчи, ако казва нещо,  да е тихо, за да го обичат актьорите. А те, актьорите, могат да обичат, от всичко, това правят най-добре и много им личи на камера. Те, камерите, като че ли са създадени да улавят чувствата толкова добре, колкото фалша. 

В един софийски бар Нети пуши. Близък кадър на душевната й размирица, в която една птица се блъска в стените на клетката си. Ето я, тук, тази клетка. Виждаш ли я? Зрителю, дано я виждаш, ако не, може би ти си клетката. 

Тяло до тяло, гърди, крака, коси, очи, колани, пиърсинги, устни, расте динамиката, крещи песента. Актьорите няма да танцуват. В някой друг живот сигурно съм била хореограф, в този съм режисьор, който мрази  мюзикъли. Ще танцува камерата. Тя тръгва в бясно темпо, операторът едва успява да я настигне. Беше вдъхновяващо, и той операторът влиза в роля. 

Жири тича. 

Искам да знам какво мисли, какво усеща. Няма да го питам, ще го бичувам с мълчание. Може да се разглези, а разглезените актьори и за статисти не стават. 

Едно цветнокожо момиче танцува по струните на една цигулка. Цигулката има пръсти, пръстите – ръка, ръката – тяло, тялото – пардесю с едно голяма синьо око на гърба, за да вижда всичко. Тя – Фасика среща него – Пинко, който е изучил мажорите и минорите на всичко живо що чувства. Той свири, тя танцува. Какво стана, нали нямаше да танцуват актьорите. Стоп! Искам дубъл. 

Часът е 6:30. Аз и една стена на снимачната площадка. Аз знам за стената, стената знае за мен, само снимачната площадка не знае, че ще бъде такава. Аз до стената. Аз пред стената. Аз зад стената. Така го чувствам, като стена. Киното като стена. Някои го чувстват като екран, аз съм дебютант и все още го чувствам като стена. Стената притиска мен, аз притискам нея. Грабвам бои и тя започва да се топи. Пиша буква по буква: У д о в о л с т в и е т о  д а  у м р е ш  м л а д. Стената ме прегръща, не е време за интимности. Часът е 7, директор – продукция е тук, грим, гардероб, звук, първи асистент режисьор, втори асистент режисьор, скриптър, всички идват, а заедно с всички идва и закуската. Това киното не е като театъра, тук много се яде. 

“Обичам затвори, може би, защото майка ми е красива затворничка,

Обичам диви кучета, може би, защото баща ми е бил диво куче,

Обичам градини, цъфтящи градини, 

Детето ми е градина, 

Собственото ми дете е градина.” – така е казал поетът и не само го е казал, възпял го е, а аз възпявам поета. Тино, който играе Давид пее. Той пее, а аз се нервирам. Нервирам се, защото този път знам какво искам, другите обаче не го искат, а Тино, нали знаете защо пее, така съм му казала. 

Кога ли ще кажа на Жири да спре да тича. Засега нека си тича. Ако може да тича на каданс, 150. Едно камъче удари окото на камерата. Любим кадър, любимо камъче. Взех си го за спомен. Стискам го в юмрук. Колко ръбати само са спомените. Колкото повече ги стискаш, толкова повече болят. 

Като сълзата на Нети, винаги на една и съща дума, винаги по един и същи начин се търкулва по бузата. Това не е нейната сълза, моята е. Аз я плача. Сега обаче не мога да си го позволя. Седя във вилиджа, до мен продуцента. Няма да се излагам и да се сополивя. А вътрешно се омазвам в тази красива драма която създадох, аз ли я създадох. Да, аз. Поисках я. Манипулирах я. Друго важно качество на режисьора в мен. 

Токчета, перли, къдрици, големи влажни очи, те също плачат, но навън, грим. Много ни е добър гримьорът, много ни е красива актрисата. Колко ли мъже от екипа тази нощ ще бъдат режисьори на своите мокри сънища. Елена, нали я знаете, Елена Петрова, изигра моята роля, беше писана за мен, преди да ми напишат ролята на режисьор. Елена все търсеше погледа ми, искаше да стигне до дъното на тази жена, която на края на филма ще загуби сина си. Вървеше смело и уверено, а след всеки стоп, се връщаше при мен да търси сина си – Давид. Ако някой ден имам син, ще го кръстя Давид. Сега обаче не е време за мелодрами, трябва да си довърша филма. 

Жири тича сред тълпата. Не е време да спира. 

Във всеки филм трябвало да има поне малко еротика и любов. Ето ти еротика на кило. Той тича, а до него Евелин, момичето с големия бюст, което взе десет пъти по-голям хонорар от мен днес. Голият й бюст влиза в очите,  ушите,  мята се под мишниците й. Аз пак гледам във вилиджа, влиза и в моите очи. Ще нарисуваме този бюст, мисля си. Няма да мине иначе. Правим поне 10 дубъла преди да синхронизираме движението на бомбите с това на камервагена. Мисля, че мъжете са професионалисти и нямат проблем да понесат тази гледка. Единствено сценаристът обикаляше и казваше: ”Ама, аз не съм го писал това нещо.”  Да, вие не сте, но аз го изрежисирах. Е, бедни зрителю, не знам дали ще се докопаш до този кадър. 

Киното е пълно с титани, хора заснели по 100, 1000, 10000 филма. Трябва да ги слушам повече, много се ядосват иначе. Мисля да се омета от киноиндустрията преди моя стотен филм. 

Утре ще е хубаво. Ще снимаме Зора. Играе главната роля на Лили. Влюбва се в Жири и започва и тя да тича Маратона. Хубаво ми е с нея, много ми вярва и аз й вярвам. Това ми дава самочувствие, давам малко от моето и на нея. 

Някой шепне в ухото ми: направи си пресечка от този диагонал, ще ти трябва при монтажа. Усмихвам се и си правя пресечка. Колко приятели съм имала, които не съм познавала. И така, пресечка след пресечка, Нети изпуши цигарата си, Елена изплака сълзите си, Пинко изсвири Фасика, а Фасика не изтанцува танца си. Марко намери златната рибка, която долетя от втория етаж на библиотеката, където Натали четеше Булгаков. Жири изтича Септември по Гео Милев, а Лили го намери в гората. Тяхната любов ще бъде мокра, за да не останат никога на сухо. Поръчахме си дъждовална машина. 

Ще си обичам актьорите, така както босият си обича цървулите. Те, актьорите са всичко, и майката, и бащата  на режисьор. В някой друг живот ще стана актриса. 

Жири, давай, давай Жири – крещят статистите.  Той тича, а усмивката е залепнала на лицето му, както ръката на Лили за неговата. До тях – Нети, Пинко, Митко, Фасика, Давид, Марко, Натали и дакелът Луция. Близо са до финала и вместо да го пресекат кривват вляво. 

Режисьорът вътре в мен крещи: чакайте ме, идвам с вас!

Обичам ви, 

Пет

Продуцент: АРС ДИДЖИТАЛ

Филмът се осъществява с подкрепата на Национален Филмов Център.

Снимки: Личен архив и Валерия Димитрова

Очаквайте текста на сценариста – Николай Георгиев.

Публиката ни разбра

Социална изолация, от началото на пандемията чуваме само това, че трябва да живеем в социална изолация. Нещо се разбунтува в нас. Как така? Това е невъзможно. Забравихме, че по време на социализма живяхме точно така.  Цели 45 години.  И така свикнахме със социалната изолация, че я приехме. Доброволно. Забравихме, че сме народ, превърнахме се в тълпа. Всички в кюпа. Значи всички равни по отношение на социалната изолация. Тълпата не допуска индивидуалности и различния. На ляво! И всички тръгнаха на ляво. На дясно! Това не смеехме дори да си го помислим, камо ли да го произнесем. Дойде демокрацията, но дойде и норма 2019. В началото приехме това като предупреждение. Но когато тя ни показа зъбките си решихме, че ще я преборим. И започнахме да хитруваме. Няма да спазваме ограничителни мерки, ще си играем театъра. Дори на 30% публика. Дори навън, дъжд, студ,  но срещу билети. Няма да останем гладни. Не сме идиоти.  Като тези от Алама Алтер, които вместо да играят с билети, въведоха запетайки. Сложиш запетайка на зрителя и той я взима за билет.  Никой не разбра идеята ни, че изкуството не е продукт за продаване. Не може да го превърнеш в „работа“ за пари. Ние сме благодетели. Караме другите да живеят с изкуството ни. В отплата очакваме само, че след пандемията публиката ни ще разбере играта. Двама мои актьори от театър 199 пропътуваха цяла България със спектакъл, който поставих там ми казаха, че са събрали пари за четири автомобила. Аз не участвах в играта. Зная, че тази игра е от лошите. Пандемията още не е свършила, а те бързаха да започнат да играят срещу билети. Не, приятели, няма да стане. Зрителите ни разбраха играта. Те не искат да си купуват билети. Минете на социално ангажирано изкуство. Да ви поддържат държавата, фондациите, меценатите.  Има и друг изход. Образование чрез изкуство. Да, артисити сме, но можем да бъдем и учители на новите поколения. Да ги подготвим да не могат да живеят без изкуство. Не само с нашето изкуство, а със своя живот в изкуството. Ако питате мен да бъдеш  учител е повече отколкото да бъдеш артист или просто артист –  учител.

Автор: Николай Георгиев

На 23 през 23-та!

На 6.01.2023 Алма Алтер отпразнува своя 23-ти рожден ден!

Както винаги необикновено и много рожденно Алма Алтер предложи едно пътуване във времето от създаването си до днес. Партито се превърна в един джем сешън от случки, представления, репетиции, фестивали, турнета, песни, музика и танци.

Алма Алтер раздаде и своите подаръци на гостите – музикални албуми, книги, рекламни материали и разбира се един нелегален Алтер получи бивш алмаалтеровец. На партито присъстваха няколко поколения актьори на Алма Алтер, сътрудници на Николай Георгиев, журналисти, професори от Университета, приятели, оперната прима Майла Георгиева, съмишленици и близки.

Унивеситетският театър е възобновен през 1999 г. по инициатива на тогавашния Ректор – проф. Боян Биолчев. Първата му премиера е на 6 януари 2000 г. със спектакъла “Или или, или след събота не винаги следва неделя”, в спектакъла главната роля играе Стоил Атанасов, който 23 години не е слизал от сцената и когото днес можете да видите в спектакъла ДИНГ.

Вече сме на 23, достатъчно смели да знаем пътя по който вървим, достатъчно дръзки, за да не се отклоняваме.

Снимки: Иван Иванов

Писмо от един 40 годишен непослушен наивник.

Коледа наближава и актьорите от специалността “Авторски театър” обръщат поглед навътре, за да споделят най-съкровените си желания. Ето какво споделя Петър Ефтимов от 1ви курс.

Мили дядо Коледа,

Опитвам се да си спомня кога за последен път си пожелавах нещо от теб и ето че не мога… Това означава, че или паметта ми безнадеждно отслабва, или наистина съм натрупал достатъчно годинки, без да правя пожелания! Така ли си мисля, или това ми дава право на нещо наистина голямо? Е, поне ще опитам, пък ти решавай!

И така – моето желание е простичко, но затова пък трудно изпълнимо! Моля те, да позиционираш всички хора (но един по един, за да не се бутат) в орбита отвъд Луната. Нека да е за малко, не повече от половин час, с всички удобства – скафандър, въздух за дишане и гледка към Земята. И към огромното черно нищо около тях, разбира се…

После ги премести по-близичко – да огледат континентите, океаните, да потърсят местенцето, където са се родили… Да видят за секунди изгрева на Слънцето през нищожно тънката атмосфера… И ги върни обратно, откъдето са. Задачата е тежка, така че едва ли ще се справиш за една вечер, но ти работи колкото трябва – аз пак няма да си пожелавам нищо, колкото години кажеш. И започни от по-възрастните и влиятелни хора… Мисля си, че едно такова пътуване никак няма да им навреди. Е, това е!

    С много обич, Петър

Церемония по връчване на годишните награди АЛТЕРИ 2022

Блясък, перли, дантели, пайети,

рокли, костюми, токчета, корсети,

усмивки, сълзи, възгласи, аплодисменти,

речи, танци, защити чрез фрагменти!

Нека ви разкажем как премина официалната церемония по награждаване „Алтери 2022“  в театър-лаборатория Алма Алтер!

След няколкогодишно прекъсване традиционната бляскава церемония се завърна на 30.10.2022 г. с пълна сила, театрална класа и нестихваща енергия! А този път традиционните награди бяха с нова розова визия!

Водещи на събитието и главни отговорници за огромната радост на публиката безпрецедентно бяха цели трима очарователни господа – Георги Арсов, Дилян Дайновски и Марко Дженев!

А кои бяха победителите?

  1. Най-добро представление за сезона: “В Царството на самодивите” по Иван Вазов, Режисьор : Николай Георгиев

Едно от най-новите и най-трудните представления на Алма Алтер, в което седем момичета вплетоха билки, любов, сърце и душа! Бодри, весели, щастливи! Цяло едно женско царство, цяло едно природно господарство!
Очаквайте през декември! 

  • Най-добро лятно представление: “Цар Лъв”

През летния сезон на 2022 г. „Цар Лъв“ се игра цели 5 пъти! Това е спектакълът, с който Алма Алтер се представи на международния фестивал „Експеримент“ в Полша!

  • Доброволческо представление: “Flight”, Режисьор: Георги Арсов.

През периода септември-октомври Алма Алтер беше горд гост на група доброволци от цял свят. Режисьорът и любимец на всички тях Георги Арсов им подари един прекрасен „Полет“ по мотиви на Бекет.

  • Главна женска роля: Зора Колева за Лили във филма “Жири”
  • https://www.youtube.com/watch?v=ghWx014oDqY&t=1s&ab_channel=TheatreStudio
  • Главна мъжка роля: Диан Ставрев за ролята на Селото в “Албена”
  • „Аз и ти на сцената“/най-добър дует за сезона: Радина Тихинова и Диан Ставрев за Нала и Симба в “Цар Лъв”
  • Най-скорострелно влизане в спектакъл: Диан Ставрев за “Албена” и Михаела Загорова за “Краят на играта”

Скорострелното влизане в спектакъл е запазена марка на Алма Алтер и не впечатлява актьорите в трупата, но винаги омайва публиката и този път тя отсъди цели двама победители в категорията!

  • „Да се счупиш от енергия“: Мария Ганчева за “Цар Лъв”
  • „Най-дивна самодива“: Мария Ганчева
  • Най-песнопойна птичка: Радина Тихинова за Нала в “Цар лъв”
  • Най-полезен кадър за сезона: Маглена Гуркова за цялостен принос
  • Композитор: Георги Арсов за “Гаврошовци и котета разбойници”
  • Изгряваща звезда: Дима Настева за дебютния й филм – “Изповед” и специална награда за най-малките звезди в представлението „Задушница – една възможна импровизация“: Луиза и Хана

Следващите награди са огромно признание и благодарност към всички тези институции, които оценяват дълбоко достойнствата на Алма Алтер и подкрепят изкуството, което се ражда на сцената:

  1. Културно сътрудничество: Студентски Съвет към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
  2. Алма Алтер в ефира: Георги Митов -“Класик ФМ”

Още три специални награди бяха единодушно връчено от ръководството на Алма Алтер:

  1. Награда за цялостно творчество за Големия Стефан Попов
  2. Награда за колаборация за Европейския корпус за солидарност
  3. Награда за екипа, създал филма „Жири“

Честито на победителите!

Една тухла къща не прави, но убива страха!

И малко светски клюки за финал:

  • Единият от водещите Дилян Дайновки се успа и закъсня с 15 минути за церемонията
  • Бастунът на Николай Георгиев е бутафория за пред публиката. На церемонията той беше забелязан да тича в продължение на цяла песен по сцената
  • Петя Йосифова блестеше с широка усмивка цяла вечер, учените се чудят как е възможно човек да се усмихва два часа без да спре
  • Куртизантките отварят школа за опитни лоши момичета след като откраднаха една от тухлите
  • Победителят в категорията за най-добра мъжка роля Диан Ставрев бе (не)справедливо обвинен в политическа пропаганда и манипулация на вота
  • След звездеенето цяла вечер актьорите от трупата се върнаха към естественото си състояние на мир, любов, доброта и хармония.

Изборът на победителите зависеше от публиката и беше изключително труден, защото  номинирани в цели 15 категории баяха няколко десетки актьори и актриси, представления и помощници на дейността на театъра. Сред тях са музикантът Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов (“Класик ФМ”), Юрий Дачев (“Рецепта за култура”- БНТ), Милена Янинска (“Социална мрежа”- Канал 3), Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет, АРС ДИДЖИТАЛ и др.

По време на церемонията беще отличена и Лора Димитрова, победител в конкурса за рецензия-есе по повод Фестивал на българската класика през септември!

Благодарим!

Снимки: Наси Христева

ТРЕСКА ЗА АЛТЕРИ

Алтери 2022, официален трейлър:

На 30.10.2022 г. от 19:30 ч. в театър-лаборатория Алма Алтер  на бул. Цар Освободител 15, ще се проведе Официална церемония по връчване на наградите АЛТЕРИ  2022 г.

След тригодишно прекъсване традиционната бляскава церемония ще се завърне с пълна сила, завидна класа и нестихваща енергия!

Водещи  на церемонията са Георги Арсов и Дилян Дайновски. Те ще ни поведат през тайните на успеха, ще ни покажат цената на славата и ще подправят събитието с пикантна доза светска клюка.  

Номинирани в 15-те категории са: актьори, представления, журналисти, композитори, продуценти и културни организации.  Сред тях са: нестандартния певец, хореограф, музикант и композитор Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов, журналист от “Класик ФМ”, Юрий Дачев  от “Рецепта за култура”- БНТ, Милена Янинска от “Социална мрежа”- Канал 3, Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет и др.

Победителите се избират от публиката с гласуване в следната анкета: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfIcZphMLPQ8mgNRSvCfhA3BPrd5fiw3QSybaSMTdbsYoKNhQ/viewform?usp=sf_link

Можете да дадете своя глас и Вие!

Дрескод – официално облекло, каквото и да е то! 

Защо да кандидатствам в Авторски театър?

Кастингите са много специално време, заради вълнението, което непознатото предизвиква, адреналина да донесеш “само себе си”, приятелствата, които се случват, докато чакаме резултатите.

Ако се питате защо и дали, сега е момента да Ви разкажа за някои от безспорно добрите страни на специалността :

Най- важното – Учителите.

 Хората които ни изграждат, формират мисленето ни и ни водят.

Личности като  Николай Георгиев , Петя Йосифова – Хънкинс, Боян Биолчев, Петър Чухов, Люси Дякова и още много,много. Достатъчно е да прочетете малко за тях и колебанието е забравено!

Сцената – мерило за истината. 

Обучението по специалността е с много силна практическа насоченост, което се усеща неминуемо от студентите в нея. Възможността да влезете в спектакъл още през първия семестър е напълно реалистична, всичко зависи от вашата активност и желание 

Цялостно развитие. 

Алма Алтер е място, на което винаги се случват и кипят много неща. Ако сцената не ви привлича с магнетичната си сила, възможностите за творене и себеразвитие са безброй. Камера, сценарий, компютър, осветителен пулт, плакат за представление – с каквото и да се захванете е във вашите ръце, а и винаги можете да разчитате на искрена добронамерена критика, подкрепа и съдействие!

Възможността да реализираш себе си. 

Искаш да направиш концерт? Или изложба? Искаш да създадеш мюзикъл? Театрален спектакъл? Дори фестивал? Ами…защо не? Много пъти съм била свидетел на студентски идеи в зародиш, които достигат пълна реализация. Разбира се с много труд, воля, постоянство и най- вече вярата да отстоиш собствената си идея.

Влез в чудесна физическа кондиция. 

Тялото на актьора е негово изключително важно оръжие. То е храм. Много студенти и актьори в трупата споделят, че именно това е мястото, на което са придобили основите на двигателната си култура и са развивали това у себе си. Някои дори преоткриват любовта към движението и танца като себеизразяване. Освен това толкова е хубаво да се движим заедно!

Възможност да пътуваш. 

Фестивалите са много важна част от дейността на Алма Алтер. Ако си пътешественик по душа това е мястото за теб. 

Времето. 

За младите хора времето е от голямо значение, защото то е инвестиция в бъдещето. В Авторски театър репетициите и лекциите са съобразени с основните специалности, които изучават студентите, също така с работното време. Гъвкавата програма ти позволява да работиш пълноценно над себе си във всички сфери на развитие.

Дипломен проект. 

За да завършиш специалността е необходим дипломен проект,върху който да работиш и осъществиш. Каква по- добра възможност да предизвикаш себе си и да се впуснеш в творчески търсения?

Семейство. 

Всеки член на специалността, може да се превърне в официален член на трупата. Приятелствата, които изграждаме тук са много силни , защото именно Изкуството ни превръща в истински “братя по оръжие.”

Кастингите за Авторски театър ще се проведат на 4,5,6 октомври от 18.00ч. в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер.

Не се подготвяй.

Не се преправяй.

Със себе си носи само себе си.

“Изповед” – Очаквайте скоро първия филм на Дима Настева

“Казват, че Вярата и Кръстът ни обединяват. Че те са ни помогнали да оцелеем през вековете. Но понякога Кръстът може да бъде и клин… Клин, който разделя Човека от другите, и още по- лошо, разделя го от собствените му пориви, стремежи, чувства… Това се случва тогава, когато Вярата се превърне в Догма. Кое накрая побеждава – Сърцето или Догмата и Канона, е въпрос, на който всеки трябва да намери своя собствен отговор.”

Дима Настева е Творец, чиято любов към театъра и киното обаче не я задължават да застане на сцената или пред обектива. Креативната енергия и пламът у нея събират екип съмишленици, сценария се бродира изпод крехките й пръсти и нейният първи филм, е факт. Дима е наградена за дързостта си с усещането за смислен и удовлетворяващ снимачен процес, а на нас ни предстои само сладко-тръпчивото очакване да го преживеем като човеци – зрители. Ето какво споделя тя за своя филм “Изповед” :

Идеята за сценария отлежава от дълго време в мен и основното, което се опитвам да изследвам, е вътрешния конфликт в човека, причинен от външно наложените догми- от обществото, църквата, религията и нашите дълбоко вътрешни усещания, желания и емоции.

Снимките са в селото, в което съм израснала, в къщата на баба и дядо, където съм се чувствала щастлива и която, всъщност е идеален декор за снимките. С цялата простота и чистота, която само една селска къща може да даде. И най- хубавото е, че в последните седмици тя сякаш оживя. Дори вчера си говорихме с Митака- мой приятел от детството и сърежисьор на филма, че за толкова кратко време / няколко дни/ снимачен период, станахме толкова близки, сякаш цял живот съм познавала Иван Митев, Янко / оператора/ Диан и Ваня от читалището в село Книжовник.  Енергията на споделянето и на това да направиш всичко, е невероятна…

По време на цялата подготовка и периода на заснемането ме преследваше невероятен късмет. Имам предвид, че е реализиран с нулев бюджет за хонорари. Абсолютно всички от екипа участват и помагат на доброволни начала и всички,на чиято врата потропах за помощ откликнаха безапелационно- Първа Градска болница в София, предоставиха свободна стая, за да снимаме.

 Хора от селото, които не ме познават не само, че впрегнаха магаренцето си и ми дадоха каручката за снимки, но и самите те се включиха. Всичко стана като на магия.

И разбира се, безусловната подкрепа на семейството ми- майка, татко, съпругът ми Боян, племенницата ми Ивайла, дядо- на достолепните 93 години, се включи в снимките, братовчедка ми Магда и Мичоната  и Чичо от село.

В селото има състав, които пее и пази песните от село Книжовник и 2 от тези песни ще бъдат музикалния фон за филма. И тъжното в цялата ситуация е,че ако не се запишат – тези песни ще бъдат тотално загубени за следващите поколения. Само 2 жени знаят мелодиите на тези песни като само една знае всички песни. Тя е на 80 години.

А млади хора в селото няма.

Благодаря на невероятните колеги от Театър -Лаборатория Алма Алтер, без подкрепата на Люси Дякова, проф .Боян Биолчев, Господина, Пет, Вал , Гопето, Мариела, Мишето и Дара, Наси -това нямаше да е възможно. Благодаря на всички за огромното сърце и душа и най- вече на Иван Митев, удивителен човек и актьор, който създаде един Иван, за който дори не можех да мечтая.

Филмът “Изповед” е в процес на монтажна обработка, предстои премиера, а на Дима Настева пожелаваме леко перо, силна творческа енергия и нови все по- смели проекти!

Експеримент, споделеност или едни малко по-пълни джобове

След летния сезон под липите на двора, трупата на Алма Алтер се отправи към Сбоншин, Полша, където се провежда Международният театрален фестивал “Експеримент”.

“Алма Алтер” се включи в програмата с мюзикъла “Цар Лъв” (26 юли), концерта “Мир без граници” (27 юли) и спектаклите “Затвор от сънища” (28 юли), и “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое “не” (29 юли). 

Фестивал „Експеримент“ в Збоншин, Полша е международна творческа среща на артисти от различни области от цял свят. Фестивалът се провежда ежегодно от 2001 година в Збоншин под ръководството на Ирек Соларек, режисьор, художник  и артистичен директор на Театър „С“. Полша е страна, която има силни традиции на визуалните изкуства, които влизат в полетата на сценичните изкуства, достатъчно е да подскажем имената на Ст. Виспянски, Йозеф Шайна, Йежи Гротовски и др. Театърът на Ирек Соларек се вписва именно в тази традиция, самият той е бил нееднократно в България и е представял на българската публика своите запомнящи се с гигантска визия спектакли.

Международните арт срещи “Експеримент” са пример за търсене на авангардни естетически тенденции, нови медии или нови форми на художествена комуникация. Тазгодишното издание се  проведе под мотото: „Безкрайност“.

Носят се най – различни истории за престоя на актьорите в Сбоншин. Сред тях са : едно мистично случване, което ще остане там, където се е случило; турнири по волейбол под жаркото слънце на плажа; очевидци споделят, че физикъл- тренингите на актьорите сутрин, надвишавали два астрономически часа, а всички членове на трупата са спазвали наложен от режисьора строг вечерен час!

Какво вълнуващо се случи? Който и от актьорите да попитате няма да замълчи в последващите два часа. Накратко:

Представлението “Затвор от сънища” по Педро Калдерон де ла Барка, претърпя сериозна метаморфоза поради магията на пространството, в което се случи – “Stary Dworzec” – гарата, в края на Сбоншин, която не знаем дали все пак не беше излязла от сън… Преминаващите влакове разсичаха времето, което метрономът ревностно отмерваше. За щастие Мария и Мариела обичат предизвикателствата, а режисьорът на дипломното представление на Мария – Георги Арсов е перпетуум мобиле. Жива арт инсталация на входа на гарата, създадоха Диан Ставрев и Михаела Загорова.

Концертът се проведе на фона на залязващото слънце, което точно в този ден бе особено красиво, а публиката бе изненадана от нов участник – Тимек, който е доброволец в Teatr S, сприятели се с Алма Алтер светкавично и накара всички да настръхнат с неговата електрическа китара!

Моноспектакълът – “Всяка жена таи в себе си едно жестоко свое Не”, с автор и режисьор Николай Георгиев, изпълни със звук, смехове и красиви български мелодии сценичното пространство “Казамати”, където само преди няколко години е отеквало словото на Гео Милев, а двете тухли от представлението на Георги Арсов са заживели там до днес. Заедно с прахта, по тях е полепнал и спомена.. Интересен факт, е че представлението се случи на полски език, а преди началото се проведе кастинг, в който бяха избрани Актьорите в представлението – играни от зрители. Полският език несъмнено е предизвикателство за всеки актьор, но нека отбележим, че името на фестивала все пак съдържа “Експеримент”. А в жестокостта на абсурда случайностите са относителни…

Представлението “Цар лъв” бе първото, което трупата представи на фестивалната програма. Какво точно се случи знаят само онези, които го случиха, но едно е сигурно – “Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла!”

Актьорите ограничихме само в едно изречение:

Един миг, обагрен с цветовете на хора, рисуващи нашата картина в Изкуството.” – Адриана

Най- хубавото нещо, което може да се случи на човек, ако някога се върна, няма да замина отново за България” – Михаела

Лято 22 в Полша, няма да го забравя! Дано се върна някой ден пак в Збоншин” – Дилян Дайновски, който си самопозволи две изречения

Смисъл, любов в най – чистата й форма, а в джобовете не е като да не дрънка нищо” – Мариела

Най- интензивното ми преживяване, през което нямах и секунда да се замисля дали това, което правя, е това, което искам, но никога не съм била по- убедена” – Радина

Експеримент беше,е и ще бъде най- вълнуващото преживяване, което съм имала” – Мария

Ценно и полезно е когато различните измерения на театъра се срещнат заедно” – Диан

Фестивалът Експеримент всеки път за мен означава ново начало – вълнуващо, ново и много различно от всичко, с което съм се сблъсквала до тогава” – Станимира

Участието на Театър-лаборатория “Алма Алтер” се организира от Сдружение “Забелски глас” с финансовата подкрепа на програма “Мобилност” на Национален Фонд Култура.

Автори : Валерия Димитрова, Мариела Димитрова

Бял квадрат на бяло поле – Валерия Димитрова с моноспектакъл – “Под бряста на живота”

“Песимизмът е накрая на силите си. Да живее абсурда.”

Подземието се разтваря. Добре дошли в театъра под пясъците.

Когато Валерия Димитрова изпълва с енергията си Алма Алтер, неизбежно нещо се случва. “Нещо”, именно защото винаги е изпълнено с мисъл, идея, време, усилие, грижа, сърце. Докоснато от нея всяко “нищо” променя минимум една буква по пътя си до “нещо”, уж една буква, а толкова смисъл.

Това лято, завръщайки се от местата, по които слънцето грее по- силно, тя ни потапя в нова изненада – моноспектакъла й “Под бряста на живота”.

Ето какво ни сподели тя в открадната минутка от нейното добре разграфено време:

“Аз поех инициативата, защото от много време не съм се концентрирала върху творчески процес сама. Обикновено работя в група. Изглежда ми липсва сама да взимам решенията. Водена от това усещане се включих в уъркшопа на Иво Димчев, в който всеки участник – артист изграждаше своята миниатюра, посредством работа със свой авторски текст, в търсене на високо ниво на абстракция в работата с обиграване на предмет, пространство и хореография. Представленията в група те изграждат като артист, но някак винаги разчиташ…на някой друг. Невинаги успявате да изпробвате това, което си предложил като идея, а когато работиш със себе си опитването и експериментирането с различните ти идеи е моторът на креативния процес. Заглавието “Под бряста на живота” е на режисьора Николай Георгиев, който преди е сътворил представелние на име “Бряста вдясно” на т.нар. бял квадрат на бяло поле – експерименталната сцена на Алма Алтер, която се намира под земята. Ако брястът е дървото на живота, то под него се случват всички онези неща в живота раждането, смъртта, прераждането, конфликтите, срещите. Това, което се случи е, че аз бях изгубила текста си. Намерих само първия си монолог. И това се оказа много добре! Защото написах нов! Извадих го от едни писма, които сме си писали с докторанта по философия Симеон Василев. Започнах да навръзвам от писмата, по анотацията, която вече имах и напипах сюжета, началото, края и сега мисля, че текста е много по-добър от предишния. Защото има повече ситуация. Може би когато играя сама, ако имам някакъв страх – страхът ми би бил от времето. Защото сама определям темпото си и е възможно да се изгубя. Времето може да бъде партньор на актьора, но и да го закопае.

Под моя бряст има много его, малко страх, много несигурност и несигурността и егото съжителстват в много комплекси. И там под бряста е мястото да си разчистя. За себе си. Човек се ражда и умира сам. Дори някой да спи до теб, той не е вътре в главата ти.”

Представлението “Под бряста на живота” с режисьор Николай Георгиев, можете да гледате на 23 юни, 19.30ч. в бял квадрат на бяло поле, експерименталното пространство на Театър- Лаборатория Алма Алтер, или иначе казано мазето с вход мъжка гримьорна. Вход – Свободен.

Георги Арсов за лятото на Алма Алтер под липите на Софийския Университет

  • Защо точно лятото е сезона на Мюзикъла?
  • -Защото лятото е горещо, разкрепостено и захаросано.
  • Заглавията в програмата „Мюзикълът е мъртъв. Да живее Мюзикъла”, са доста различни, но кое все пак е посланието, което ги обединява?
  • – Че Музиката  е магия над всичко, което ние можем да правим тук, на земята.
  • Кое е нещото, което дори в най- трудните моменти те мотивира  да работиш отдадено със солидната числено група актьори?
  • – Крайния резултат.
  • Какво те вдъхнови да се захванеш с най- новото и мащабно попълнение в програмата – „Аладин”?
  • -Дилян Дайновски. Когато той се завърна триумфално в Театъра и след успешните му роли във вече готовите мюзикъли, ми се стори, че той има нужда да израства в този жанр. Аладин е ролята, в която го видях  най- ясно.
  • Защо играем навън в Двора на Софийския Университет?
  • -Защото мюзикълът е жанр, който не се ограничава с пространство, осветление, сценография и дава възможността на хората да открият музиката под открито небе.
  • Има ли персонаж, с който работата ти е станала любима?
  • -Любима ми е работата с двойките. Например в „Цар Лъв” – Симба и Муфаса, Тимон и Пумба. В „Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт” са Суийни Тод и Мисис Ловет. Те са много необуздани заедно и са може би любимата ми, най- крейзи двойка.
  • Защо мюзикъл и защо публиката да гледа мюзикълите на Алма Алтер това лято?
  • -Защото мюзикълите на Алма Алтер винаги са различни. Защото Мюзикълът е моят начин да кажа и покажа какво обичам най- много в живота си и да го направя с хората, които най- дълбоко вярват в тази идея.

В Царството на самодивите по Иван Вазов

Босите крака потъват в тревата.
Луната тежко мълчи.
Те вървят бавно през живота на хората.
А те, хората, заплитат и разплитат хорските работи.
Бухал буха.
Хоро се вие.
Краката играят.
Косите падат.
Горските макове цъфтят.
А хората все така недоумяват.
Кой ги зове, защо ги зове? Кой е бил тук? Къде са те? Къде ще бъдат?
В царството на самодивите, един спектакъл за преплетения човешки свят с този на самодивите, светът на гората със света на селото, светът на тишината и глъчката, светът на обяснимото и непонятното, светът на думите и песните, светът на босите крака, които стъпват в росната трева, на мълчаливата луна, която единствено може да издаде самодивската тайна. Ако я чуете, пазете я.


Един спектакъл по поемата “В царството на самодивите” на Иван Вазов. Елате да видите едно различно лице на Вазов, да се запознаете с неговото магическо, сюрреалистично, високо поетично творчество.
Режисьор: Николай Георгиев
Композитор: Константин Кучев
Проектът е реализиран с подкрепата на Национален Фонд Култура.