“Казват, че Вярата и Кръстът ни обединяват. Че те са ни помогнали да оцелеем през вековете. Но понякога Кръстът може да бъде и клин… Клин, който разделя Човека от другите, и още по- лошо, разделя го от собствените му пориви, стремежи, чувства… Това се случва тогава, когато Вярата се превърне в Догма. Кое накрая побеждава – Сърцето или Догмата и Канона, е въпрос, на който всеки трябва да намери своя собствен отговор.”
Дима Настева е Творец, чиято любов към театъра и киното обаче не я задължават да застане на сцената или пред обектива. Креативната енергия и пламът у нея събират екип съмишленици, сценария се бродира изпод крехките й пръсти и нейният първи филм, е факт. Дима е наградена за дързостта си с усещането за смислен и удовлетворяващ снимачен процес, а на нас ни предстои само сладко-тръпчивото очакване да го преживеем като човеци – зрители. Ето какво споделя тя за своя филм “Изповед” :

Идеята за сценария отлежава от дълго време в мен и основното, което се опитвам да изследвам, е вътрешния конфликт в човека, причинен от външно наложените догми- от обществото, църквата, религията и нашите дълбоко вътрешни усещания, желания и емоции.
Снимките са в селото, в което съм израснала, в къщата на баба и дядо, където съм се чувствала щастлива и която, всъщност е идеален декор за снимките. С цялата простота и чистота, която само една селска къща може да даде. И най- хубавото е, че в последните седмици тя сякаш оживя. Дори вчера си говорихме с Митака- мой приятел от детството и сърежисьор на филма, че за толкова кратко време / няколко дни/ снимачен период, станахме толкова близки, сякаш цял живот съм познавала Иван Митев, Янко / оператора/ Диан и Ваня от читалището в село Книжовник. Енергията на споделянето и на това да направиш всичко, е невероятна…

По време на цялата подготовка и периода на заснемането ме преследваше невероятен късмет. Имам предвид, че е реализиран с нулев бюджет за хонорари. Абсолютно всички от екипа участват и помагат на доброволни начала и всички,на чиято врата потропах за помощ откликнаха безапелационно- Първа Градска болница в София, предоставиха свободна стая, за да снимаме.
Хора от селото, които не ме познават не само, че впрегнаха магаренцето си и ми дадоха каручката за снимки, но и самите те се включиха. Всичко стана като на магия.
И разбира се, безусловната подкрепа на семейството ми- майка, татко, съпругът ми Боян, племенницата ми Ивайла, дядо- на достолепните 93 години, се включи в снимките, братовчедка ми Магда и Мичоната и Чичо от село.
В селото има състав, които пее и пази песните от село Книжовник и 2 от тези песни ще бъдат музикалния фон за филма. И тъжното в цялата ситуация е,че ако не се запишат – тези песни ще бъдат тотално загубени за следващите поколения. Само 2 жени знаят мелодиите на тези песни като само една знае всички песни. Тя е на 80 години.
А млади хора в селото няма.

Благодаря на невероятните колеги от Театър -Лаборатория Алма Алтер, без подкрепата на Люси Дякова, проф .Боян Биолчев, Господина, Пет, Вал , Гопето, Мариела, Мишето и Дара, Наси -това нямаше да е възможно. Благодаря на всички за огромното сърце и душа и най- вече на Иван Митев, удивителен човек и актьор, който създаде един Иван, за който дори не можех да мечтая.
Филмът “Изповед” е в процес на монтажна обработка, предстои премиера, а на Дима Настева пожелаваме леко перо, силна творческа енергия и нови все по- смели проекти!
