И на вас ли ви липсва морето ? На 17.12 (Понеделник) от 19:30 ч. групата ”Скоростта на мрака” ще ни върне при морските вълни и ще ни зареди с коледно настроение. Защото заедно можем ”По-високо, по-нагоре, повече по-много…”
Едно, две, три…
За четвърта година ще гледам представлението „Краят на играта“ по текстове на Бекет в „Алма Алтер“ и да викажа честно, спектакълът ми е много по-интересен през погледа на актьорите.
Марко Дженев, винаги в центъра на събитията, докладва:
Ей, Гопе, спомняш ли си онзи път, в който решихме да „повдигнем“ малко представлението 15 минути преди началото. Така, де, аз реших. И вместо да започна да броя „едно, две, три…“, реших да започна, като броя в хора – „един човек, двама човека…“. Прецених да не казвам на Георгиев, защото мислех, че ще му хареса идеята. И тя не му хареса. Накрая, по време на разбора след спектакъла, той ни пита дали знаем къде е подът. Ние знаехме. Той каза, че сме се запътили по-ниско и от пода с тая наша психологическа бутафория.
Вдъхновена от успеха на актьорите в тази версия, потърсих доказателства и за успеха на спектакъла при предишния състав. Не останах разочарована, Марко отново докладва…
Преди няколко години, когато Ники участваше, имаше един случай. Представлението почти приключва, всичко е супер, не сме объркали нищо, публиката поема с интерес. Започва монологът на Ники, който седи на висок стол върху масата. И Ники, мотивиран от общия успех до този момент, набира с текста все по-ентусиазирано, прави множество мимики, тялото му се клатушка на стола, калкулира все повече енергия…и пада от стола. Зад завесата. Все едно тя го погълна. Не знам дали някой разбра, че не беше нарочно.
Е, Марко, едва ли някой не е разбрал, че не е било нарочно, но ти вярвай в каквото сърцето ти си пожелае. Не искам да ви подвеждам – „Краят на играта“ е една нова форма на театралната класика от миналия век. Форма, която толкова може да ви обърка, колкото и да ви накара да прогледнете въпреки мръсния въздух навън. Тази вечер, 19:30, Алма Алтер.
Разходка в миналото с Марко Дженев и Натали Дакова.
„Лимоненото момиче“ се завръща на сцената на „Алма Алтер“
Автор, Актриса, Блогър, Офелия, Лимоненото момиче, Първата и последна любов на Бекет, Натали Дакова и нейната Бета.
Натали,как си? (този въпрос не го очакваше, сигурна съм…)
„Живея/и стихове пиша/(тъй както умея)“.
Този въпрос е онази златна среда, от която ние – хората – така умело се опитваме да избягаме. Хвърля те в дълбокото, ако му се отдадеш, но в повечето случаи няма кой да плува до теб. Вярно е, спасителните лодки си ги носим сами, но понякога е хубаво някой да ти посочи фара към брега. Може би затова не се питаме. Хващаш ме в онзи много кратък и много таен момент на цветя, цъфтящи отвътре, напук на снежинките навън. Добре съм.
„Лимоненото момиче“ или „Първата любов“? Булгаков или Бекет?
Маргарита Николаевна не е била щастлива нито за миг, а пък от виковете на онази „Първа любов“ не можеш да се отървеш дори и след втората. Чрез първия възприемаш ситуацията в нейната художествена извисеност, вплетена с мотивите за вечността на понятията извън човешката раса. Вторият отваря вратата и ти поднася илюзии, но в един момент усещаш неговия абсурд до себе си и му вярваш докрай. Лимоненото момиче в този си нов живот съществува благодарение на първата любов. Лулу И Маргарита. Булгаков И Бекет.
Театърът или Киното?
Театърът е онова интимно вътрешно пространство на личната истина. Щом вече си омазал босите си пръсти с неговата сладост, не можеш да избягаш от вкуса му. А и не искаш. Обичам да ме боли на нашата си сцена, обичам хората на тази сцена. От киното имам още много да патя. Засега мачкам формите му като пластелин и търся коя е моята.
Женското или мъжкото начало? Сърце или дух?
Не мисля, че природата се ражда отделно от духа. Човекът се появява от духа на природата. Женското начало приемам като онази енергия на белите гълъби, на лястовиците, на всяко чисто платно, по което следва да рисуваме. Избирам си Душата.
В началото бе… ?
В началото беше малка. Все още е малка, но по-често стига до слънцето.
…и накрая Тя?
Накрая ще каже, все още е само началото.
Едно интервю на Валерия Димитрова
Бракове по любов
Промени начина, по който мислиш за любовта!
Браковете на”@лма @лтер” се сключват единствено и само по любов. И затова нямаограничения – всеки има право да потвърди любовта си към своя любим човек,животно, идея, предмет.
Ритуалът се провежда на 08 Декември от 10:00 до18:00 като ритуали има на всеки 15 минути, след коeто любовнобрачните получават и официалното сиДадайство
ЗАПИСВАНИЯТА СА ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЗА ОПРЕДЕЛЕН ЧАС И МОГАТ ДА БЪДАТ НАПРАВЕНИ НА ТЕЛЕФОН: 0896195657, както и на място в Театър-лаборатория “Алма Алтер”.
През третото око на българския модернизъм
Филмите по програмата “През третото око на българския модернизъм” бяха прожектирани по време на Международния театрален форум “Алтер Его” 2018.
Албена Дядо Йоцо гледа Септември
Имаше зрители, които се завърнаха в салона, за да гледат втори път своите любими герои Албена, дядо Йоцо, неговата внучка, човека впуснал се по пътя на свободата от “Септември”, затова бързаме да ви съобщим добрата новина, вече можете да ги гледате онлайн.
Качваме снимки от нашите срещи на улицата и в театър-лаборатория “Алма Алтер”, винаги се радваме когато можем да поговорим.
Изпратете ни една дума, с която асоциирате своя любим филм. Любимата ни дума и любимият човек зад тази дума ще получи тениска от фестивала “Алтер Его”. Думите изпращайте на almaalter@yahoo.com .
Филмите се финансират по програмата за популяризиране на съвременното европейско изкуство в рамките на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз, Министерство на културата.
Рожден ден на Пет
