Преди няколко години за първи път усетих зеленодивото на моето зелено. Устата ми беше пълна с брашно, но някъде под бучките, които се напластяваха между зъбите, изпитах едно чувство, което все още не мога да намеря. Като определение, като повтаряемост, като примес. Едно чувство на принадлежност. На обреченост. На дом. Без ясни параметри и без единици за тълкувание. Обещавам си, че по-силно не съм усещала. Димитър Атанасов и неговите “Тарпани” ме оставиха с изтръпнала кожа и пресъхнали очи. Всеки заслужава да се докосне до тази материя. Нейната крехкост, която не наподобява тази на кралския порцелан, а по-скоро тази на свежозелената трева под босите човешки крака през май месец, е по-засищаща и от домашното сладко. Тя сама по себе си е сладко, чиста като планински въздух и по-изпълваща от цял век на душевни възбуди. “Зеленодиво” е най-откровеното състояние, в което някога ще се случа.
Сигурна съм. Връзките, които се завързват и възелите, които човеците отвързват, извън своето постоянно не-човешко. Петя избира свободата. Валерия избира звездите. Георги избира да избяга. София избира любовта. Адриана избира песента на птиците. Михаил избира да тича в галоп. Аз си избрах да бъдем пак заедно.
Какво небе!
Натали Дакова
“Зеленодиво” можете да гледате на 15 (вторник) януари от 19:30, ВХОД: СВОБОДЕН.
В Алма Алтер винаги сме имали подчертано иронично отношение към „комерсиалното“, към създаването на „звезди“, които да стоят на плакатите.
Колкото по-абстрактна и абсурдна е идеята, колкото по-малко логично подредени линии и елементи – толкова по-добре. Рекламните ни кампании често са висока топка дори за ерудираните професори от Философски факултет, защото на тях им липсва малко физика и обратното, за високо-интелектуалните преподаватели във Физически факултет, защото им липсва усет към цветовете.
Отвъд звездите обаче, в Алма Алтер често се създават
легенди. Имената на онези актьори, които се шепнат из коридорите на Софийския,
за които се разказват митове от уста на уста: Стоил, Маноло, Пол, Зори, Борис,
Вирджиния, Иван, Митко и т.н.
В 2019 година обаче Алма Алтер влиза в Ерата на водолея. Само преди няколко месеца американският визуален артист и сценарист на едноименното представление „Пионери“ – Дейвид Хънкинс поставя началото на Стената на славата. Със своите семпли черно-бели стенсили Дейвид нарежда върху нея Петя Йосифова, Георги Арсов, Марко Дженев, Валерия Димитрова, Пламен Момчилов и с типичното за Алма Алтер намигване – дакелът Луция и бебето Алма. Лицата започват да се появяват и върху тениски и пана, а скоро очакваме и “идеологическа” модна линия.
Кои ще са следващите лица върху стената на славата?
Скъпи Дядо Коледа, дълго време се двоумих какво да ти напиша или как да започна. Не за друго – просто времето ни отдавна е отминало един за друг.
Отдавна мина времето, когато единствените ми проблеми бяха в това как и кога точно ще украсим за Коледа, колко ястия ще сготви баба, дали ще има сняг на коледното утро, колко касетки с коледни филми ще успея да взема от видеотеката, как да остана буден максимално дълго на тази свята нощ, за да те изчакам, а на сутринта да заваря под елхата всички онези подаръци, които съм Искал. Днес обаче, Украсата вече не е същата, видеотеките затвориха, елхите се превърнаха в посечени борчета, а баба си отиде. С нея някъде и вярата в теб. Затова 24 години по-късно аз ти пиша. За първи път. И май е късно да ти пращам списъка си с желания, защото не съм от добрите момчета. защото ние двамата с теб отдавна сами градим съдбата си, сами купуваме подаръците си и живеем в света, в който сами си създадохме. А как го създадохме само… Ние, възрастните. Но ти не си за възрастните. Ти си за децата. Онези, които никога не пораснаха. Децата, които се нуждаят от малко магия, в която да повярват. Не им давай известност- на децата не им трябва – дай им снежните пързалки, дай им белите мечки и топлите ръкавици. Прочети писмата на тези, които не могат да пишат или да четат. Ако можеш – научи ги.
Днес няма да си пожелавам, а ще ти благодаря. Благодаря ти, че пазиш мама – усмихната, добра и малко луда, но нима не ни е необходима лудост. Благодаря ти, че ми даде дом – не какъв да е, а специален с размери 8 на 8 – тук на бул. Цар Освободител 15- тук на тези дъски – място за истината. Благодаря ти, че ми даде баща – духовен, който да ме преведе през Хамлет, Ричард и да ми покаже, че Може да се стигне дотам, където “няма граница между твореца и сътвореното”. Благодаря ти, че ме срещна с професионалиста, който ми показа, че две тухли могат да те водят по най-стръмния път, най-верния път, но много повече ти благодаря, че Ме срещна с човека и приятеля, който може да те накара да повярваш, че Беззвездното небе и сълзите в една августувска морска нощ не са най-страшното. Че когато любовта понякога си отива, приятелството се възражда. Моля те, връщай ни Валерия поне за малко – не че тя не е тук сега, но Алма никога не би била изцяло пълна без своя Алтер. Благодаря ти, че ми позволиха да създам тази история, че Ми дадоха уменията, знанията и вярата да стигна до нея. Благодаря и на тях – Мирослав, Евгений, Марко, Адриана, София, Михаил, Камен, Симеон – спътниците в дългото пътуване през песни, танци и малко мандарини. На Андриян и Моника – които видяха Красавицата и Звяра така, както аз никога не бих могъл. Днес този спектакъл става на 1 година. Пораства. И аз с него, а нима всички не порастваме по Коледа.
Моля те, теб, скъпи Дядо Коледа само за едно – пази ми ги здрави, пази ми ги усмихнати, пази ми ги толкова енергични, буйни и ненаситни за живота. Дай им любовта, която търсят, пази я в сърцата им, премахни разстоянията и никога не им давай да забравят, че преставаме да си играем не защото стареем, а стареем, защото преставаме да си играем.
Обръщам се към теб, защото Бог понякога е зает, а и си няма вълшебна шейна. Тази година аз ще те чакам под елхата – не материалната, а истинската, единствената, която има значение. Ще те чакам, за да ми донесеш този подарък, който идва от сърцата – от сърцата на хората.
Георги Арсов, финален монолог “Красавицата и звяра”, коледно издание, инспириран от Бенедикт Къмбърбач
Няколко думи за „Чикаго“ във Феникс театър, Лондон, „Красавицата и звяра“ в театър-лаборатория „Алма Алтер“ и предстоящата премиера „Суини Тод“.
Красавицата и звяра
Чикаго
Суини Тод
Събота вечер е. В лондонския „Феникс“ вече няма свободни места. Все още трезвени англичани и любопитни туристи са седнали в залата и очакват мюзикъла да започне. Ах, Чикаго…Сценографията е брилянтна. Върху сцената има един стол, върху стола е поставена шапка. Завесата се отваря. По дяволите, защо им е въобще завеса. Оркестърът е сценографията.Актьорите са настанени неангажиращи от двете страни. И мюзикълът започва с „All that jazz…“
Костюмите – безсрамно разголени. Това се харесва на публиката.
Музиката тук е всичко и… добре, че е музиката. Тя увлича и ни кара да забравим кратките актьорски скечове между отделните песни, в които английската школа на старото поколение се сблъсква с новите бутафорни представи за автентичност на младите актриси, които безпардонно преекспонират и интонират всяко изречение. Ах… най-автентичен в спектакъла и много точно усетено решение на режисьора е присъствието на диригента.С лекота той влиза и излиза от действието без да има никакви претенции за велика актьорска игра, семпло и със замах.
…и тук един друг диригент ме грабва и ме отнася в кухнята на Алма Алтер, където Когсуърт (Симеон Василев) и Люмиер (Мирослав Филков) не могат да разделят властта в замъка на Звяра (Андриян Асенов). Музиката отстъпва крачка назад и разкрива човешкия свят на актьора. Свят дълбок, многопластов, който увлича без показност, без шум и без голотии, разголени са само душите. На Моника и Андриян. Двамата незрящи актьори ни отварят очите за една любовна история, която се развива в своята дълбочина и въпреки шума на аристократичната си съвременност.
Позволете си да отидете на театър и да обикнете семпло, без фанфари, но дълбоко, за цял живот. Четвъртък вечер от 19:30 с вход свободен – „Красавицата и звяра“.
Простете ми Мисис Потс, но бих искала да разкрия още малко от кухнята на „Алма Алтер“…
Не друг, а отново Георги Арсов посяга към следващия мюзикъл на сцената на „Алма Алтер“ – „Суини Тод“. В него тъмните сили изпълзяват от катакомбите на театъра… в главните роли очаквайте София Николова и Симеон Василев, а всички останали като… трупове…
София Николова – Софи
Симеон Василев – Симо
Вчера си тръгнах от Лондон: мрачни улици, дъжд, плесен, безкрайно много хора, в град, който би бил магнетичен с бързаща загърната двойка, един преследвач и може би някоя друга препускаща карета.
Тази вечер в „Ромео и Жулиета“ до Георги Арсов застава Неда Таскова. След партньорството на Танита Генова, Зора Колева, Виолина Иванова, Натали Дакова, Илианна Сербезова и Аделина Анатолива, нямаше как да не попитам Гопето – защо според теб Жулиетите винаги ти бягат?
Снимка: Виктор Мухтаров
Снимка: Александър Петличков
Снимка: Архив
Защото любовта на сцената е нещо плашещо. Театърът ни дава правото на избор – да преживееш своя 14-ти бал отново и отново или да тръгнеш по новите трамвайни линии на “Графа”, да се вгледаш в спомените си и да си кажеш: “Къде останаха всички Жулиети в моя живот?”. Отговорът може да намериш като се върнеш по “Шишман” (на път можеш да хапнеш една супа), да се усмихнеш на дядото до опашката на коня, да влезеш в подлеза, да се озовеш на “Цар Освободител”, да отвориш желязната врата и да скочиш на сцената. Защото сцената помни и за разлика от хората не пита, а винаги прощава.
Попитах и Неда “Ти как би се описала?”
В една степен съм хамелеон, защото винаги гледам да реагирам адекватно на ситуацията. Колибри, защото съм с 200 напред и за част от секундата съм с 200 назад. Аз съм Божие дете, частичка от Вселената и съм изпълнена с вяра и сила. Силата ми е дошла от опит, който животът обича да ми бута и да гледа как се препъвам и как ще се изправя, за 20 години не съм имала един “лек” ден. Не знам как да го кажа с по-малко думи. Може би “Духовната дама, която ще те обича без да ти позволи да й се качиш на главата”.
Вчера Гопето, Ади и Софи играха ‘’Стефан Стамболов: Часът на моето убийство’’ в старчески дом ‘’Дървеница”.
В столовата. На дневна светлина. Без осветление, музика и декори. И за двамата това беше едно от най-емоционалните им преживявания. Хората от дома напираха да влязат в пространството далеч преди самото начало на спектакъла. Някои от тях бяха сложили специални костюми, други бяха дошли по домашните си чехли, но и едните и другите потънаха в историята и съдбата на Стефан Стамболов. На края на спектакъла една възрастна дама сподели: ‘’Аз съм на 90 години и цял живот чаках да ви срещна. Благодаря ви, че ми позволихте това да се случи именно в този момент. По Коледа наистина се случват чудеса’’.
Гопето ни напомня: “Стефан Стамболов е казал: ‘’Би било добре някой да вземе и да отрови всички българи над 20 години.’’ Днес съм леко разколебан в тази идея.”
Пророческата реплика на Марко Дженев преследва актьорите на Алма Алтер.
В неделя за рождения ден на Пламен Момчилов част от трупата на Алма Алтер се впусна в горско приключение. Дори момичетата облякоха камофлажи и затичаха с автомати сред дърветата. Всичко вървеше по план, рожденикът беше в един отбор с момичетата и въпреки това побеждаваше. Докато…
Преди няколко години в представлението “Съдът на Пилат”, Марко Дженев, в целия си блясък на еврейски първосвещенник се качи на една маса и се включи в следния диалог:
– Ами тогава убий го ти.
– Аз го убих, но той не умря…
– Е как така не умря, бе?
– Ами ей така… не умря…
Излишно е да ви казвам колко често е била повтаряна тази реплика на всичките ни събирания. Ето обаче, че дойде денят тя да се превърне в пророчество. Та…
Тича си Пламен с автомата, тичат и момичетата около него. Събрали са се момчетата да правят стратегия как да им вземат поне една игра. По време на разговора става ясно, че Иваша е била простреляна няколко пъти и всичките смъртоносно в сърцето, но въпреки това е оцеляла и то без медицинска намеса. И Марко отново въздъхна:
– Ами убих я, но тя не умря.
Аз лично бих внимавала срещу Иваша, Пламен е извадил късмет да са от един отбор.
Няколко часа преди спектакъла „За бащата. И за братята” Мишо споделя своите 10 причини да иска по-голям брат.
Снимка: Пламен Момчилов
По-големият брат ти пази гърба, когато не си знаеш текста по време на репетиция.
Замазва положението, когато закъсняваш.
Когато сме двама шансовете да вземем правилното решение или да скрием вече взетото грешно, са двойно повече.
Когато имаш по-голям брат, има на кого да лазиш по нервите. Г-н Георгиев* също е насреща, но там вече е игра за напреднали.
По-големият носи по-голяма отговорност.Това може да бъде много удобно, когато оплескаш нещата.
Big brother вижда всичко. Веднъж след представление Евгени ми обърна внимание: “Мишо, момичето на първия ред вече идва за трети път на същия спектакъл и всеки път сяда от твоята страна”. Е, прав беше…
С по-голям брат не можеш да пропуснеш възможност за чавкосване**.
След като приказката е за тримата братя,защо ние сме само двама? Колкото повече, толкова по-весело, нали?
Големият брат върви с големи предизвикателства. В началото много се ядосвах, когато виждах, че Евгени понякога е не само по-добър в нещо, но и сякаш това не е важно за него, сякаш дори не се опитва да се съревновава. Сега знам, че за да постигна по-добри резултати, винаги трябва да се сравнявам с най-добрите.
Той е твой голям приятел и съмишленик. А ако някога се почувстваш зле погледни го… поне си млад…
“За бащата. И за братята” можете да гледате тази вечер (10 декември) от 19:30 или на 11 януари от 19:30 на сцената на театър-лаборатория “Алма Алтер”.
Спектакълът се финансира от Фонд Научни Изследвания на Софийски университет и Министерство на културата.
*Очакваме Николай Георгиев с коментар по темата.
** Чавкосване – сленг, който Николай Георгиев използва за безсмислените забавни разговори, които актьорите водят по време на репетиции.
Разбивайки не едно и две женски сърца черешката на Алма Алтер, вокалистът на група “Атлас” Георги Арсов – Гопето се венча за Марвел.
Снимки: Пламен Момчилов
Голямата изненада в церемонията беше дългогодишният партньор на Георги Арсов, Марко Дженев, който вместо да направи сцена на ревност облече зеления костюм.
Много студенти и тази година избраха “Бракове по любов” като единствена смислена алтернатива по време на Студентския празник. Сред впусналите се в магичното приключение на Алма Алтер имаше приятели, любими от всички полове и джендъри, но също и безнадеждно влюбени в театъра, в музиката и изкуството. А защо не?
