fbpx

Скъпи Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа, дълго време се двоумих какво да ти напиша или как да започна. Не за друго – просто времето ни отдавна е отминало един за друг.

Отдавна мина времето, когато единствените ми проблеми бяха в това как и кога точно ще украсим за Коледа, колко ястия ще сготви баба, дали ще има сняг на коледното утро, колко касетки с коледни филми ще успея да взема от видеотеката, как да остана буден максимално дълго на тази свята нощ, за да те изчакам, а на сутринта да заваря под елхата всички онези подаръци, които съм Искал. Днес обаче, Украсата вече не е същата, видеотеките затвориха, елхите се превърнаха в посечени борчета, а баба си отиде. С нея някъде и вярата в теб. Затова 24 години по-късно аз ти пиша. За първи път. И май е късно да ти пращам списъка си с желания, защото не съм от добрите момчета. защото ние двамата с теб отдавна сами градим съдбата си, сами купуваме подаръците си и живеем в света, в който сами си създадохме. А как го създадохме само… Ние, възрастните. Но ти не си за възрастните. Ти си за децата. Онези, които никога не пораснаха. Децата, които се нуждаят от малко магия, в която да повярват. Не им давай известност- на децата не им трябва – дай им снежните пързалки, дай им белите мечки и топлите ръкавици. Прочети писмата на тези, които не могат да пишат или да четат. Ако можеш – научи ги.

Днес няма да си пожелавам, а ще ти благодаря. Благодаря ти, че пазиш мама – усмихната, добра и малко луда, но нима не ни е необходима лудост. Благодаря ти, че ми даде дом – не какъв да е, а специален с размери 8 на 8 – тук на бул. Цар Освободител 15- тук на тези дъски – място за истината. Благодаря ти, че ми даде баща – духовен, който да ме преведе през Хамлет, Ричард и да ми покаже, че Може да се стигне дотам, където “няма граница между твореца и сътвореното”. Благодаря ти, че ме срещна с професионалиста, който ми показа, че две тухли могат да те водят по най-стръмния път, най-верния път, но много повече ти благодаря, че Ме срещна с човека и приятеля, който може да те накара да повярваш, че Беззвездното небе и сълзите в една августувска морска нощ не са най-страшното. Че когато любовта понякога си отива, приятелството се възражда. Моля те, връщай ни Валерия поне за малко – не че тя не е тук сега, но Алма никога не би била изцяло пълна без своя Алтер. Благодаря ти, че ми позволиха да създам тази история, че Ми дадоха уменията, знанията и вярата да стигна до нея. Благодаря и на тях – Мирослав, Евгений, Марко, Адриана, София, Михаил, Камен, Симеон – спътниците в дългото пътуване през песни, танци и малко мандарини. На Андриян и Моника – които видяха Красавицата и Звяра така, както аз никога не бих могъл. Днес този спектакъл става на 1 година. Пораства. И аз с него, а нима всички не порастваме по Коледа.

Моля те, теб, скъпи Дядо Коледа само за едно – пази ми ги здрави, пази ми ги усмихнати, пази ми ги толкова енергични, буйни и ненаситни за живота. Дай им любовта, която търсят, пази я в сърцата им, премахни разстоянията и никога не им давай да забравят, че преставаме да си играем не защото стареем, а стареем, защото преставаме да си играем.

Обръщам се към теб, защото Бог понякога е зает, а и си няма вълшебна шейна. Тази година аз ще те чакам под елхата – не материалната, а истинската, единствената, която има значение. Ще те чакам, за да ми донесеш този подарък, който идва от сърцата – от сърцата на хората.

Георги Арсов, финален монолог “Красавицата и звяра”, коледно издание,
инспириран от Бенедикт Къмбърбач

Вярвайте в доброто, то съществува

“Вярвайте в доброто, то съществуа, защото даже да сгрешиш, щом се промениш – стават чудеса.”

Моника и Андриян, красавицата и звярът, и всички актьори от трупата на “Алма Алтер” Ви пожелават живи и автентични коледни празници!

Тази вечер в 19:30 последно представление за 2018 година – “Красавицата и звяра”.

За Коледния дух в “Алма Алтер” се грижи човекът-естет, нашата Пет и Twinkle Boutique.

Повече магия за дома можете да намерите тук.

За мюзикъла с любов

Няколко думи за „Чикаго“ във Феникс театър, Лондон, „Красавицата и звяра“ в театър-лаборатория „Алма Алтер“ и предстоящата премиера „Суини Тод“.

Събота вечер е. В лондонския „Феникс“ вече няма свободни места. Все още трезвени англичани и любопитни туристи са седнали в залата и очакват мюзикъла да започне. Ах, Чикаго…Сценографията е брилянтна. Върху сцената има един стол, върху стола е поставена шапка. Завесата се отваря. По дяволите, защо им е въобще завеса. Оркестърът е сценографията.Актьорите са настанени неангажиращи от двете страни. И мюзикълът започва с „All that jazz…“

Костюмите – безсрамно разголени. Това се харесва на публиката.

Музиката тук е всичко и… добре, че е музиката. Тя увлича и ни кара да забравим кратките актьорски скечове между отделните песни, в които английската школа на старото поколение се сблъсква с новите бутафорни представи за автентичност на младите актриси, които безпардонно преекспонират и интонират всяко изречение. Ах… най-автентичен в спектакъла и много точно усетено решение на режисьора е присъствието на диригента.С лекота той влиза и излиза от действието без да има никакви претенции за велика актьорска игра, семпло и със замах.

…и тук един друг диригент ме грабва и ме отнася в кухнята на Алма Алтер, където Когсуърт (Симеон Василев) и Люмиер (Мирослав Филков) не могат да разделят властта в замъка на Звяра (Андриян Асенов). Музиката отстъпва крачка назад и разкрива човешкия свят на актьора. Свят дълбок, многопластов, който увлича без показност, без шум и без голотии, разголени са само душите. На Моника и Андриян. Двамата незрящи актьори ни отварят очите за една любовна история, която се развива в своята дълбочина и въпреки шума на аристократичната си съвременност.

Позволете си да отидете на театър и да обикнете семпло, без фанфари, но дълбоко, за цял живот. Четвъртък вечер от 19:30 с вход свободен – „Красавицата и звяра“.

Простете ми Мисис Потс, но бих искала да разкрия още малко от кухнята на „Алма Алтер“…

Не друг, а отново Георги Арсов посяга към следващия мюзикъл на сцената на „Алма Алтер“ – „Суини Тод“. В него тъмните сили изпълзяват от катакомбите на театъра… в главните роли очаквайте София Николова и Симеон Василев, а всички останали като… трупове…

Вчера си тръгнах от Лондон: мрачни улици, дъжд, плесен, безкрайно много хора, в град, който би бил магнетичен с бързаща загърната двойка, един преследвач и може би някоя друга препускаща карета.

There is no place like London…

Къде останаха всички Жулиети в моя живот?

Тази вечер в „Ромео и Жулиета“ до Георги Арсов застава Неда Таскова. След партньорството на Танита Генова, Зора Колева, Виолина Иванова, Натали Дакова, Илианна Сербезова и Аделина Анатолива, нямаше как да не попитам Гопето – защо според теб Жулиетите винаги ти бягат?

  • Защото любовта на сцената е нещо плашещо. Театърът ни дава правото на избор – да преживееш своя 14-ти бал отново и отново или да тръгнеш по новите трамвайни линии на “Графа”, да се вгледаш в спомените си и да си кажеш: “Къде останаха всички Жулиети в моя живот?”. Отговорът може да намериш като се върнеш по “Шишман” (на път можеш да хапнеш една супа), да се усмихнеш на дядото до опашката на коня, да влезеш в подлеза, да се озовеш на “Цар Освободител”, да отвориш желязната врата и да скочиш на сцената. Защото сцената помни и за разлика от хората не пита, а винаги прощава.

Попитах и Неда “Ти как би се описала?”

  • В една степен съм хамелеон, защото винаги гледам да реагирам адекватно на ситуацията. Колибри, защото съм с 200 напред и за част от секундата съм с 200 назад. Аз съм Божие дете, частичка от Вселената и съм изпълнена с вяра и сила. 
    Силата ми е дошла от опит, който животът обича да ми бута и да гледа как се препъвам и как ще се изправя, за 20 години не съм имала един “лек” ден. 
    Не знам как да го кажа с по-малко думи. Може би “Духовната дама, която ще те обича без да ти позволи да й се качиш на главата”. 

Защото Левски не казваше ние, само аз… Обичах това негово аз.

Вчера Гопето, Ади и Софи играха ‘’Стефан Стамболов: Часът на моето убийство’’ в старчески дом ‘’Дървеница”.

В столовата. На дневна светлина. Без осветление, музика и декори. И за двамата това беше едно от най-емоционалните им преживявания. Хората от дома напираха да влязат в пространството далеч преди самото начало на спектакъла. Някои от тях бяха сложили специални костюми, други бяха дошли по домашните си чехли, но и едните и другите потънаха в историята и съдбата на Стефан Стамболов. На края на спектакъла една възрастна дама сподели: ‘’Аз съм на 90 години и цял живот чаках да ви срещна. Благодаря ви, че ми позволихте това да се случи именно в този момент. По Коледа наистина се случват чудеса’’.

Гопето ни напомня: “Стефан Стамболов е казал: ‘’Би било добре някой да вземе и да отрови всички българи над 20 години.’’ Днес съм леко разколебан в тази идея.”

Аз го убих, но той не умря

Пророческата реплика на Марко Дженев преследва актьорите на Алма Алтер.

В неделя за рождения ден на Пламен Момчилов част от трупата на Алма Алтер се впусна в горско приключение. Дори момичетата облякоха камофлажи и затичаха с автомати сред дърветата. Всичко вървеше по план, рожденикът беше в един отбор с момичетата и въпреки това побеждаваше. Докато…

Преди няколко години в представлението “Съдът на Пилат”, Марко Дженев, в целия си блясък на еврейски първосвещенник се качи на една маса и се включи в следния диалог:

– Ами тогава убий го ти.

– Аз го убих, но той не умря…

– Е как така не умря, бе?

– Ами ей така… не умря…

Излишно е да ви казвам колко често е била повтаряна тази реплика на всичките ни събирания. Ето обаче, че дойде денят тя да се превърне в пророчество. Та…

Тича си Пламен с автомата, тичат и момичетата около него. Събрали са се момчетата да правят стратегия как да им вземат поне една игра. По време на разговора става ясно, че Иваша е била простреляна няколко пъти и всичките смъртоносно в сърцето, но въпреки това е оцеляла и то без медицинска намеса. И Марко отново въздъхна:

– Ами убих я, но тя не умря.

Аз лично бих внимавала срещу Иваша, Пламен е извадил късмет да са от един отбор.

По-големият брат

Няколко часа преди спектакъла „За бащата. И за братята” Мишо споделя своите 10 причини да иска по-голям брат.

Снимка: Пламен Момчилов
  1. По-големият брат ти пази гърба, когато не си знаеш текста по време на репетиция.
  2. Замазва положението, когато закъсняваш.
  3. Когато сме двама шансовете да вземем правилното решение или да скрием вече взетото грешно, са двойно повече.
  4. Когато имаш по-голям брат, има на кого да лазиш по нервите. Г-н Георгиев* също е насреща, но там вече е игра за напреднали.
  5. По-големият носи по-голяма отговорност.Това може да бъде много удобно, когато оплескаш нещата.
  6. Big brother вижда всичко. Веднъж след представление Евгени ми обърна внимание: “Мишо, момичето на първия ред вече идва за трети път на същия спектакъл и всеки път сяда от твоята страна”. Е, прав беше…
  7. С по-голям брат не можеш да пропуснеш възможност за чавкосване**.
  8. След като приказката е за тримата братя,защо ние сме само двама? Колкото повече, толкова по-весело, нали?
  9. Големият брат върви с големи предизвикателства. В началото много се ядосвах, когато виждах, че Евгени понякога е не само по-добър в нещо, но и сякаш това не е важно за него, сякаш дори не се опитва да се съревновава. Сега знам, че за да постигна по-добри резултати, винаги трябва да се сравнявам с най-добрите. 
  10. Той е твой голям приятел и съмишленик. А ако някога се почувстваш зле погледни го… поне си млад…

“За бащата. И за братята” можете да гледате тази вечер (10 декември) от 19:30 или на 11 януари от 19:30 на сцената на театър-лаборатория “Алма Алтер”. 

Спектакълът се финансира от Фонд Научни Изследвания на Софийски университет и Министерство на културата. 

*Очакваме Николай Георгиев с коментар по темата.

** Чавкосване – сленг, който Николай Георгиев използва за безсмислените забавни разговори, които актьорите водят по време на репетиции. 

Георги Арсов се венча за Марвел

Разбивайки не едно и две женски сърца черешката на Алма Алтер, вокалистът на група “Атлас” Георги Арсов – Гопето се венча за Марвел.

Снимки: Пламен Момчилов

Голямата изненада в церемонията беше дългогодишният партньор на Георги Арсов, Марко Дженев, който вместо да направи сцена на ревност облече зеления костюм. 

Много студенти и тази година избраха “Бракове по любов” като единствена смислена алтернатива по време на Студентския празник. Сред впусналите се в магичното приключение на Алма Алтер имаше приятели, любими от всички полове и джендъри, но също и безнадеждно влюбени в театъра, в музиката и изкуството. А защо не? 

 

По-полека…

И на вас ли ви липсва морето ? На 17.12 (Понеделник) от 19:30 ч. групата ”Скоростта на мрака” ще ни върне при морските вълни и ще ни зареди с коледно настроение. Защото заедно можем ”По-високо, по-нагоре, повече по-много…”

Едно, две, три…

За четвърта година ще гледам представлението „Краят на играта“ по текстове на Бекет в „Алма Алтер“ и да викажа честно, спектакълът ми е много по-интересен през погледа на актьорите.

Марко Дженев, винаги в центъра на събитията, докладва:

Ей, Гопе, спомняш ли си онзи път, в който решихме да „повдигнем“ малко представлението 15 минути преди началото. Така, де, аз реших. И вместо да започна да броя „едно, две, три…“, реших да започна, като броя в хора – „един човек, двама човека…“. Прецених да не казвам на Георгиев, защото мислех, че ще му хареса идеята. И тя не му хареса. Накрая, по време на разбора след спектакъла, той ни пита дали знаем къде е подът. Ние знаехме. Той каза, че сме се запътили по-ниско и от пода с тая наша психологическа бутафория.

Вдъхновена от успеха на актьорите в тази версия, потърсих доказателства и за успеха на спектакъла при предишния състав. Не останах разочарована, Марко отново докладва…

Преди няколко години, когато Ники участваше, имаше един случай. Представлението почти приключва, всичко е супер, не сме объркали нищо, публиката поема с интерес. Започва монологът на Ники, който седи на висок стол върху масата. И Ники, мотивиран от общия успех до този момент, набира с текста все по-ентусиазирано, прави множество мимики, тялото му се клатушка на стола, калкулира все повече енергия…и пада от стола. Зад завесата. Все едно тя го погълна. Не знам дали някой разбра, че не беше нарочно.

Е, Марко, едва ли някой не е разбрал, че не е било нарочно, но ти вярвай в каквото сърцето ти си пожелае. Не искам да ви подвеждам – „Краят на играта“ е една нова форма на театралната класика от миналия век. Форма, която толкова може да ви обърка, колкото и да ви накара да прогледнете въпреки мръсния въздух навън. Тази вечер, 19:30, Алма Алтер.

 Разходка в миналото с Марко Дженев и Натали Дакова.