fbpx

Суеверия Актьорски

Суеверието (От вяра всуе, т.е. суетна , празна вяра) е вярва в недействителни закономерности. Суеверието може да се срещне във всяка област на човешкия живот – в науката, религията и в … Театъра ! Суеверието се проявява в извършването или избягването на определени действия, с което се цели постигането на добър резултат или избягването на опасност. Популярни световни суеверия са, че черната котка носи лош късмет, че числото 13 никак не е на хубаво или, че под табела не се минава.

В “Алма Алтер” не може да се каже, че актьорите са суеверни… е, или може би някои от тях, но има едни специални суеверия, в които те вярват. Магическото пространство на Театъра ги скрива в тъмното, някъде зад “чакащи артисти”, но сега ще ви издадем малко от тях:

Преди представление се ходи до тоалетна, защото ще си изпишкаш късмета.

Не яж повече от час преди да излезеш на сцената. Кръвта ти трябва в главата, не в корема!

Не яж на сцената – ще те изяде!

Не си подсвирквай на сцената, да не те освиркат!

На сцената не се излиза без да си изчеткаш хубавичко зъбите преди това- да ти блестят думите като бисерчета !

Ако си изтървем сценария – сядаме веднага върху него и тогава го вдигаме – иначе няма да ни се получи ролята.

Дори да знаеш текста- винаги го взимаш с тебе в Театъра, иначе той остава далеч от теб, пуска крачета и ти избягва!

Не трябва да излизаш с шапка на сцената, да не те захлупи публиката! Освен ако шапката не е костюм!

На сцената стъпваш първо с левия крак – да направиш представлението със сърчицето си!

Не се пляска на актьорите преди премиерата, че да им пляска после публиката!

Не се ходи до тоалетна, непосредствено преди представление – да не излезеш с разкопчан дюкян! А разкопаният дюкян  е на пари!

Видиш ли притеснен, нервен колега- ръсни му солница през рамото преди да излезе на сцената! 

А Вие имате ли си любимо суеверие ?

Музикална мусака “Ето така”

Готвенето никога не е било моята страст. Дори още повече- единственото, което можех да готвя е баницата, която леля ми ме научи да правя преди повече от 10 години.

За добро или лошо, обаче, тази ситуация изисква извънредни мерки и жертви от всеки един от нас. И моята дойде:  опознах печката, зеленчуците и готвенето.

И трябва да ви кажа – в това да готвиш има някаква скрита магия и добре че беше карантината та и аз да разбера, че не всичко е музика и заведения (които така или иначе сега не работят).

Музикална мусака, продукти:

1кг картофи
1/2кг кайма
1 глава лук
1 голям морков
1 песен “Ето така” на Стефан Вълдобрев

И така сега ще ви кажа какво успях да скалъпя. Разбира се, никой готвач не може да започне сам, така че тук трябва да отдам огромната си благодарност към моя кулинарен наставник и ментор – Петя Йосифова. Под нейно ръководство нарязах лука и морковите и ги сложих на котлона в тавата (Разбира се, добавих и олио). След това добавих и каймата.

Докато всичко се запържваше картофите също бяха сложени вътре. Моят ментор ми каза какви точно подправки да сложа, но аз като един истински експериментатор добавих… каквото ми падна и ми хареса на мирис. Заляхме с вода и воала… три часа по-късно имахме типичното българско ястие Мусака.

Вкусна беше… или поне така ми се струваше. Ето че добавям още нещо към баницата.

Така че след карантината ви каня всички на баница.и мусака. Не е много здравословно, но..

Аз от днес минавам на строга диета, за да може все още да се позная след това извънредно положение, но се радвам, че стоенето вкъщи ми открива нови хоризонти.

Радвайте се и вие, търсете и вие , за да може като се видим да си кажем: ‘’Бре… мама му скара’’

Георги Арсов

Последвайте страничката на “Майка му скара” във фейсбук тук.

Кухненски неволи

Аз не готвя. И това е моето мото винаги когато става дума за рецепти и тънкости в кухнята. Извънредното положение обаче ме застави сама да се грижа за здравословното хранене вкъщи и аз се заех усърдно с тази задача. Това „не готвя“, разбира се не означава, че не мога, а че не искам. Понякога се случва, когато се вдъхновя или когато се наложи. Ако се налага – използвам рецепти, ако се вдъхновя използвам въображението си. И вчера получих вдъхновение…

Продукти:

2 яйца
100 грама мляко
1ч.л. сода за хляб
4 ябълки
1 сапун
Брашно от тапиока, зехтин и мед – на око

Идеята ми беше да забъркам тестото, да настържа ябълките с малко мед в блендера, двете в тавата и за половин час да имам хрупкав, диетичен ябълков пай. Настъргах ябълките, замесих тестото, разточих го в тавичката и преди да започна да разстилам ябълките реших да ги опитам дали са достатъчно сладки на вкус. Изненада! Ябълките имаха вкус на сапун с ванилия, който бих описала меко казано като ужасен. Вероятно Алма е успяла да пусне сапуна в блендера без изобщо да я видя. Макар и малко разочарована, реших да се възползвам от тестото, на бързо го направих на малки топчета, сложих по една фурма отгоре и така приготвените „курабийки“ бутнах във фурната, а аз и фрустрацията ми отидохме да правим онлайн-екзерсис с Алма Алтер.

Някъде в средата на екзерсиса си спомних курабийките, спомних си силно загрятата на 250 градуса фурна и този път без изненада констатирах черните въглени, с плезещи се прегорели фурми в средата.

Пет се опита да ме успокои „Ти наистина си ги изгорила, но ако ги обелиш малко…“ ами не… с тестото ми на око, което трябваше да е тънко и хрупкаво, прегорелите дебели курабийки отвътре бяха станали на камък. За десерт ядохме мандарини. От здравословно, по-здравословно.

Страничката “Майка му скара” можете да лайкнете тук.

Валерия Димитрова

Бананица

Майка му скара е фейсбук страничка която разкрива най-симпатичните ъгълчета от семейния живот. Милото, романтичното и забавното ни дебнат тук. Свежа закуска, пакост, кулинарно предизвикателство или пухкавият сняг са идеални теми за споделяне.
Въодушевени от идеята, ние от Алма Алтер предлагаме нова тема за Блога – Майка му скара. Тук ще видите как и какво готвят актьорите от Алма Алтер, някои стари семейни рецепти предавани от баба на внучка, мързеливи, но вкусни ястия, изтънчени гурме специалитети, диетични десерти. Ще очакваме и вашите предложения за рецепти.
Време е да подобрим кулинарните си умения. Започваме с нещо иновативно – БАНАНИЦА.


Представяме ви уникалното открите на Давид Хънкинс, един американец дошъл в България, влюбил се в българка и мигновено заобичал всичко българско.
А какво по-българско от баницата и какво по-американско от Бананицата.
В тази рецепта уникалният вкус на традиционното българско сирене се топи в италианската лешникова паста, резултатът е сложен вкус, в който соленото и сладкото си противостоят в отлично равновесие, което възбужда вкусовите рецептори. Под хрупкавата коричка се е скрила топличката разливаща се сладко-солена смес, гониш я с езика в устата и се стремиш да я задържиш по-дълго, за да й се насладиш максимално. В резултат, не можеш да спреш да ядеш бананица докато свърши.
Ето и самата рецепта:
Бананица!
Нарежете банана и сиренето, сложете олиото и Нутелата на корите, сложете бананите и сиренцето в единия край на корите. Направете триъгълничета, придържайте ъгълчетата. Пържете в тиган с масло. Заповядайте!

Последвайте Майка му скара във фейсбук тук.

Петя Йосифова-Хънкинс